БЯЛА КНИГА ЗА ТЕРАПЕВТА

[Ema]

   Няма защо да се залъгваме. Единствения начин да се справи човек с ПР с професионална помощ  е психотерапията. Проверих, че  във форума няма такава тема.
   За да няма безсмислени  спорове  за методи, техники, успеваемост , ефективност….и за удобство на тези, които пишат или само четат тук, и не на последно място поради изказани желания на потребители,  реших, че е добре да се  направи отделна  тема. Има различни мнения относно  справянето с ПР, но аз вярвам, че всеки има път  по който върви и този път ще го заведе на мястото, където трябва да е.

Много хора  ходят на психотерапия  и това е най-ценното, което правят за себе си.
 Искрено им желая успех!

НО  смятам, че тук трябва   да пишат само тези, които са приключили терапията си.  Всеки, който иска,  може  да опише цялата си история или да опише с няколко думи  -
  -как се е чувствал преди терапията
  - при кого се е лекувал
  -колко  време е продължило лечението
  - преди колко време е свършил терапията
 - как се чувства сега.

Нека само да уточня нещо  важно, че за мен  „излекуван“  означава човек, който:

1. няма оплаквания, свободен е от ограниченията, които налага страха и се чувства спокоен  и уверен, че паниката и страха повече няма да се върнат в неговия живот.

2. не пие лекарства – нито антидепресанти,  нито транквиланти


Вярвам, че тази тема  ще е полезна  и дано все  повече хора имат причина да пишат в нея.

[Ema]

  Ще започна аз.
  И ще съм кратка, защото вече съм го разказвала, пък и малко се уморих да пиша.

 С 8 годишен стаж в  ПР, отключено след смърт на близък до семейството човек.  Преминах през   множество  посещения по кабинети и изследвания,  приемане и отхвърляне на диагнози,  купища лекарства,  през  периоди на  пълно потъване  и периоди на известна надежда, но никога напълно здрава и винаги със страх, че ще умра.   ПИСНАЛО ми беше да живея така.
 През ноември  2008 г. в  стария форум на Европея, прочетох за жена, която се е справила с паниката, като беше написала и името на лекаря, който и е помогнал. Намерих го, разказах му  подробно „тъжната си  история“ и започнахме психотерапия,. Терапията продължи 4 месеца, като още след първия месец вече имаше   ‘’много ярка светлина в тунела”…. 
   И  така,  вече съм здрава. Научих, че мога да се радвам на живота, семейството и приятелите,  развивам се  в службата,  пътувам, срещам се с нови и интересни хора,  изобщо  гледам на света с други очи.
 Не пия лекарства, а от  ‚онзи‘ страх няма и помен.

 Човекът, който ми подаде ръка и  заедно преминахме този път  е д-р Тодор Първанов и аз съм му  безкрайно благодарна. Това  е  за мен много  интересна и  богата  личност, голям професионалист  и преди всичко Човек с главно ‘Ч“. Благодаря  Ви, докторе!


Ваш ред в!

[hpjon]

Здравей, драги читателю!
Казвам се Георги.
Благодаря ти, за отделеното внимание на тази тема. Тя е важна за теб, защото това ще е може би последното нещо, което четеш в състояние на страх - само от теб зависи. След това, надявам се, ще си намерил пътя към освобождението от страха - към смелостта и пълноценния живот. Аз вярвам, че можеш, защото аз го направих. Направиха го и още няколко потребители от този форум и десетки други, които може би не пишат тук. Надявам и вярвам, че и ти ще успееш и че ще ставаме все повече хората, които са оставили проблема с ПР и страха в миналото.

И така, накратко и моята история:

В продължение на 10 години страдах от най-различни симптоми и състояния, за които не знаех, че се наричат ПР. Обикалях непрекъснато лекари, кардиолози и други специалисти в търсене на нещо, което “не е наред”. Такова, разбира се и слава Богу нямаше - оставаше ми само да пия успокоителните и да се стискам от предприемането на каквато и да е инициатива - от срещи с приятели до пътуване.

Благодарение на форума тук прочетох доста за ПР. Разбрах какво ми е и тръгнах по пътя на самосправянето - с книги и подходяща литература. Но бе минало време и онова, което вече ще наричам страх и стрес се бе настанило толкова убедително, че напредъкът беше едва забележим. Най-важното, което разбрах от книгите е, че състоянието е поправимо. Избягвам думата лечимо, за да не остане впечатление, че ПР или както вече се разбрахме да го наричаме страх или просто стрес, е болест - не е. Просто някои хора реагираме на стреса малко по-силно.

Тази по-силна реакция се дължи на една биохимична особеност, която се изразява в рязкото и в голямо количество отделяне на хормона адреналин. В праисторически времена този процес може би е спасявал живота на прадедите ни (адреналина помага да избягаш опасност или да се биеш с враг), но в съвременни условия усещаме това в различни проявления - всички симптоми, за които можете да прочетет във форума - няма да ги изброявам, защото четенето им още веднъж няма да ви успокои. Всъщност една от ключовите промени бе, че престанах да чета за други в моята ситуация и за симптоми. Човек е внушаемо същество - лесно в лабилно състояние може да си втълпи и други симптоми.

И така, благодарение на постовете на Илиана и на Ema аз видях, че хора с дълга история и с подобни оплаквания са разрешили трайно проблемът си.

Въодушевлението ми бе голямо и се свързах с терапевта, който им бе помогнал - д-р Тодор Първанов.

След като се съгласих на няколко не особено трудни за следване условия аз започнах терапия при д-р Първанов. Няколко месеца след това - точно 4 месеца - я завърших. Успешно.
Промяната бе налице и аз бях станал свободен от страхове, смел и уверен човек. Веднага искам да споделя нещо удивително - сега, когато пиша този пост е изминала вече една година от терапията и забелязвам нещо много хубаво - промяната към добро не е свършила просто с края на терапията - тя продължава и днес. Но няма да разказвам повече, за да е изненада изживяването за всеки - защото изненадата е прекрасна

В съседни теми или в по-старите ми постове можете да прочетете различни подробности и нюанси от терапията. Тук искам да акцентирам на, според мен, най-важното, на което се научих:

ПР не е болест, не е дори и разстройство. Казва се така, защото съществува международен класификатор на болестите - МКБ и медицината просто трябва да класифицира някъде това състояние. ПР е просто преживяване на остър стрес - дори когато човек се намира в привидно спокойни обстоятелства. По някаква причина мозъка се е научил да мисли, че е под стрес - затова и дава команди на тялото да произведе адреналин, който провокира изявата на чисто физическите симптоми.
В хода на терапията се научих да мисля по нов начин. Така вече физиологичния отговор с производството на адреналин просто стана излишен и симптомите изчезнаха. Но както разбрах по-късно - новото мислене ми осигури много повече от това да нямам симптоми - вече можех свободно да правя всичко, което желая.

д-р Първанов ме научи на смелост и върна увереността ми - затова съм му безкрайно  благодарен и признателен, че ми помогна да излезна от това изтощително състояние!

Смелостта е нужна, защото стрес така или иначе в живота ни има - кога повече, кога по-малко. Смелостта обаче е ключова способност, когато се изисква справяне със стреса - за да не се превърне той в хроничен. Е, веднъж научил се на смелост вече знам, че имам поне 3 начина, с които да се справя със стреса, когато той е реален.
Вече нереален, ирационален страх няма - просто защото вече и съзнателно и подсъзнателно знам, че не ми е нужен.

И понеже изложението ми вече става дългичко - не виждам как накратко мога да изброя всичко, за което в тези 4 месеца научих по време на терапията. Но искам само да кажа, че след това светът започна да изглежда по друг начин - точно както една свежа, пълна с дъхав аромат пролетна утрин изглежда в сравнение със студена и мъглива зимна нощ.
И за да не се получи подвеждане - светът не е станал по-розов, просто когато си научен разумно и спокойно да разглеждаш ситуациите ти намираш решение на проблемите, които така или иначе си съществуват. Справям се с проблемите и съм щастлив от факта, че мога да го правя без да се “перпарирам” от страх. Радвам се на радостите без да е помрачено настроението ми и изживяването от нещото, което преди дори не знаех как се казва.

Ето един блиц отговор на въпросите, които са поставени в началото на темата, за тези, които не са имали търпение и са прелистили до края:

- как се е чувствал преди терапията
    Уплашен, стреснат, притеснен, объркан, отчаян. С редица симптоми
- при кого се е лекувал
    При д-р Тодор Първанов. Той приема в Плевен и в София
- колко  време е продължило лечението
    Справянето с проблема при мен отне точно 4 месеца
- преди колко време е свършил терапията
    В момента, в който пиша този пост - преди една година
- как се чувства сега.
    Чудесно Смел, уверен, спокоен и ведър. Да, имам моменти на стрес - няма как - в ежедневието ни го има. Но реагирам на него по нов, адаптивен и нетравмиращ начин.

Това е от мен. Пожелавам на всеки, който чете тук по принуда най-скорошно справяне с проблема си. Ако мога да обобщя бих казал така -
който иска - може!

Георги

П.П. При положение, че възникнат въпроси относно споделеното, можете да се свържете с мен чрез е-мейл: georgi_anon@abv.bg

[Селена]

Много бих искала да се включа и аз тук!
Но не отговарям на едно от условията - от време на време взимам по 1/4 Ривотрил при нужда.
Sorry!
Дано всички бъдем живи и здрави! 

[Селена]

Искам да предложа линк от "Европея" на тема "Излекуване от паническо разтройство" - http://www.evropea.com/pd_recovery.html.

[poopo]

И аз да разкажа моята история.....Получих ПР вследствие двете сърдечни операции на синът ми.Толкова години изгубих в страхове и ограничения.Само аз знам как успявах да се справям и да отгледам двете си деца, но имах и огромната подкрепа и разбиране на съпругът ми.Така изминаха почти 20 години.Съдбата ме срещна с д-р Тодор Първанов. Огромното ми желание да променя нещата и най-после да взема живота си в свои ръце, ми помогнаха в  борбата.
Предизвикателство  беше и за  д-р Първанов. Още на първата ни среща сякаш чудо се случи - за първи път излязох с широка усмивка и заредена с огромен хъс и желание за живот и  щастие. Знаех, че ще трябва да работя върху себе си, знаех, че ще е трудно, но знаех, че имам и безрезервната подкрепа , човещина и разбиране от един професионалист. Поддържахме ежедневен контакт, той ме насърчаваше, казваше ми какво да правя, успокояваше ме когато трябва и...........така стигнах до мечтания край .Всичко приключи за 3-4 месеца.От тогава минаха почти три години. Съжалявам само, че съм изгубила толкова години в страхове и ограничения, най-хубавите ми години....но явно такъв урок е трябвало да получа. Днес съм щастлива, уверена, смела и смея да твърдя - реализирана жена. И всичко това благодарение на д-р Тодор Първанов. Всеки който го познава от близо би ме разбрал. Жив и здрав да сте докторе, малко са Човеците като Вас с главно Ч.......Бъдете здрави и смело напред 

[green]

Здравейте,
аз страдах от ПР 12 години. Всичко започна когато бях първи курс студентка.Годините, които хората наричат най-хубавите в живота, при мен минаха като кошмар.Живеех в собствен затвор, не излизах никъде без придружител, неможех да правя нищо сама,не завърших образованието си... Не съм се лекувала с лекарства, защото не вярвах, че те ще решат проблема.Преди малко повече от година ми поставиха диагноза рак. Това беше момента, когато нещата много се промених.

[gia]

Здравейте, бих искала да помоля за координати на д-р Първанов. Благодаря предварително.

[hpjon]

gia, писах ти лично съобщение.

Успех!

[t.todorov]

Успех, дано пишете след четири месеца

[kadife]

  И gia, да не забравите снимка с "преди" и "сега"! 

[hpjon]

Копирам това мнение на ейнджъл от темата за бременността и ПР - то е напълно подходящо за тази тема:

Здравейте на всички пишещи то темата бременност и ПР!
Отдавна не съм влизала във форума, тъй като не разполагам с много свободно време. Преди няколко дни влязох ,за да прочета поста на един приятел и попаднах на темата за бременността и ПР. Обръщам се към тези жени, които искат да забременеят, но се страхуват ,заради ПР. Искам да споделя с вас, че аз също имах състоянието ПР . Първият път успях да се справя с лекарства. Но близо след година и половина се върнах в началото положение. Тогава започнах психотерапия при д-р Първанов и не посегнах отново към лекарствата. Моето мнение е, че лекарствата помагат на 10 %, останалите 90% са в наши ръце. Така че е по-добре да положим още малко усилия, колкото и да ни е трудно и да вземем и 10% в ръцете си. Благодарение на д-р Първанов успях да се успокоя, да преодолея страховете и забременях . Справих се с състоянието си за 4-5 посещения. Сега съм щастилва майка на момченце,което е  вече на една годинка. Гордея се с това, че от години не съм посягала към лекарствата и че успях да се справя с проблема. От доктора се научих да спортувам, да харесвам четенето на книги, да медитирам, да се наблюдавам, самоанализирам и контролирам. Не искам да правя реклама и да препоръчвам лекар. Всеки сам ще вземе правилното за него решение и ще отиде при този лекар, който сам си избере. Само искам да кажа, че съм твърдо против вземането на каквито и да е антидепресанти по време на бременност. Имах прекрасна бременност като изключим неразположенията в началните месеци.Не съм имала нито една ПА. Ходех на работа до 8 месец и всички ми се възхищаваха и се гордееха с мен. Препоръчвам гледането на много комедии , четенето на позитивни книги и разходки по време на бременността. И нещо много важно, желанието ви да забременете е достатъчно силен мотив, за да се справите с ПР. По време на бременността всички ваши мисли ще са насочени само и единствено към човечето , което расте в корема ви. А след раждането вниманието ще е насочено към отглеждането, възпитанието, към изграждането на силната връзка между майката  и детето. Едно мое менение, до което съм сигурна ,че всички от вас са стигнали- Пр е нещо което самите ние си причиняваме. Отстрани никой не вижда това което ние чувстваме и усещаме и всички смятат че сме идеални и перфектни.Причиняваме си страдание само и единствено на себе си. Не може да срещнем дори разбиране в очите на околните. Затова опитайте да си причините нещо хубаво, което ще направи щастливи не само вас ,но и човека до до себе си. Успех на всички, които искат да имат дете и късмет!!!Няма по-прекрасно нещо от това да  бъдеш майка!

[kamelia]

Здравейте и от мен, бих искала да помоля за координати на д-р Първанов в София. Благодаря предварително.

[hpjon]

Здравейте и от мен, бих искала да помоля за координати на д-р Първанов в София. Благодаря предварително.

камелия, писах ти лично съобщение.

Успех!

[kamelia]

Благодаря за бързия отговор hpjon ,като прочетох какви неща сте написали за този лекар се обнадеждих,че ще помогне и на мен да намеря правилният път за справяне с това състояние