Помощ . Дайте мнения .

[Dimcho]

Здравей, Димчо
първоначално подходът е един - научаване да бъдеш смел. След това няма да помниш дори какво те е карало да се страхуваш.

Проблемът е там, че човек трудно може сам да се научи да бъде смел

[hpjon]

Тук си абсолютно прав. Аз затова и потърсих помощ. Благодарен съм, че получих точно това, от което имах нужда и сега мога да се похваля, че от ПР и спомен няма.

Желая ти успех в справянето!

[Dimcho]

Благодаря. Дай един два съвета как го постигна.Какво поведение да приложа, как да не съм толкова чувствителен?

[hpjon]

Като за начало ще ти цитирам това, което казва по друг повод терапевта, при когото бях:

Искам да разбереш-стреса /адреналина/ се пуска под влияние на нашата преценка за дадено събитие. За мен емоционална и чувствителна означава стресонеустойчива. Понеже в психологията в последните години се налага термина „емоционална интелигентност“ –способността да владеем и контролираме чувствата си и според мен трябва да поработиш в тази насока.

Ако не си чел другите ми постове искам да отбележа тук, че зад името ПР седи прекомерен стрес, причинен от прекалено внезапно и в голямо количество отделяне на адреналин от надбъбречните жлези.

Какво можеш да направиш без терапевт?
Като че ли най-доброто решение е да почетеш малко книги, които да ти подскажат как да постъпиш с "емоционалността си". Чудесни заглавия са "Да се чувстваш добре" на д-р Бърнс и "Вашите слаби места" на У. Дайър. В момента и двете ги има по книжарниците - ако проблема не е прекалено отдавна има голяма вероятност да се справиш с прочетеното. Ако разбира се, приемеш абсолютно сериозно задачата.

[Dimcho]

Проблемът ми е от няколко години, така че явно само книги няма да помогнат. При теб кой беше най-големия страх. Може да си писал в други теми, но не съм чел, извинявай.

[hpjon]

Ако не си се решил да започнеш терапия, опитай с книгите. Американските психотерапвети признават метода библиотерапия - справяне с депресия, тревожност и стрес чрез четене на подходящата литература.

Виж, питаш ме за страхове. Аз не искам да говоря за това по две причини: 1. справил съм се с това и честно казано не виждам смисъл да си припомням; 2. няма с нищо да ти помогна ако споделя страхове или симптоми.

Знаеш ли всъщност, кое е най-важното, което трябва да отговоря на въпроса ти - страховете ми с времето се изменяха. Един път от едно, друг път от друго, често от всичко, понякога от нищо. И причината за това е не че конкретното нещо или ситуация носи страх, а личната интерпретация на събитията, а оттам и изръсването на адреналина.
Прочитайки малко литература, или започвайки терапия ще се научиш да откриваш какво в мисленето ти провокира реакцията ти като на стрес.

Хайде, успех!

[Dimcho]

Мойте страхове се изменяха първоначално, сега вече са си едни и същи. Аз съм си чешит, обаче, вярвам на споделено от човек, който го е преживял, затова те и разпитвам. Да разкажеш за твоя.  Иначе съм чел доста книги, но там е повече интерпретация и на моменти написано с комерсиална цел, затова и търся човек, които се е справил със страховете си да разкаже за пътя, по който е минал. Абе, нещо като око да види, ръка да пипне

[hpjon]

Разбирам те Горе долу така си мислех и аз преди терапията...

Моя път тръгна именно от четенето на книги и то най-вече от тази на д-р Бърнс. Четейки, освен че разбирах къде в мисленето си давам "накъсо" разбрах и едно много важно нещо - че психотерапията е начина да се справя с проблемите си.

Когато започнах терапията си моя терапевт ме попита защо досега не съм предприемал тази стъпка. Отговорих му простичко - че не знаех. Ако знаех, че решение има, може би 10 години зацикляне щяха да се 1, максимум 2.

Но, както се казва, човек узрява за разни неща. Та, началото на пътя ми бе подозрението, че мога са се справя сам. Не бях много далече от истината, но честно казано пътя на промяната е много по-лесен и приятен, когато някой те проведе през него.

Така че за моята промяна това мога да кажа - убедих се, че психотерапията ще ми е решението на проблема, потърсих и намерих за себе си подходящия терапевт и се справих.

[Dimcho]

Благодаря ти, ще потърся тази книга на д-р Бърнс. Не съм я чел.

[hpjon]

По-добрата от тези, които ти предложих е "Вашите слаби места" на У. Дайър.
Но както прецениш - в книгата на Бърнс става въпрос за депресия, но я чети откъм въпроса за начина ти на мислене.

[Dimcho]

Открих тукhttp://www.public-republic.com/magazine/2011/06/72992.php за нея, благодаря ще потърся да я прочета.

[Шашмагюл]

Без да съм прочела всички постове ще кажа, че Вашите слаби места на Дайър е чудесна книга!

[1vo000]

Днес ходих при психиатъра си . Разпитах го относно психотерапията и той ми каза че в околноста ( Разград , Търговище , Русе , Варна ) няма подходящи специалисти един вид .   А на визитката му пише психиатър-психотерапевт.... нещо не ми се вярва. Явно си оставам на медикаментозно лечение по същата схема 1 стимулотон ,  3Х флуанксол още една седмица и след това пак ще ходя и според това как се чувствам можело да намали флуанксола и да увеличи стимолотона ...

[hpjon]

той ми каза че в околноста ( Разград , Търговище , Русе , Варна ) няма подходящи специалисти

Е това ако е довод здраве му кажи...

Аз не бих се доверил на такъв специалист - прилича ми на племенен шаман.
1vo000,
България е достатъчно малка страна.В рамките на 12 часа може да се прекоси от единия до другия край. Ако това е довода, който би те спрял, помисли пак. Аз имам колеги, които ежедневно пътуват до София от други градове за работа. Така че, струва ми се, не е непосилна задача да се потърси терапевт в друг, макар и по-отдалечен град.

Нали се сещаш, че играта с дозите и вида лекарства е изцябо за твоя сметка - както финансова, така и всякакъв друг вид. Психиатрите могат да оправдават играта с медикаменти до една година от началото на назначаването им и после ще те убеждават, че ще трябва да ги приемаш дъъълго време.

С тези си думи не бих искал да всявам смут у теб - просто искам да те насоча да си решиш проблема по-бързо. Защото ти така или иначе ще го решиш, само въпрос на време е.

[Miss kiss]

Здрасти, 1vo000. Прощавай за въпроса, но на колко години си?