Връзката на ПР с агресивността

[Ema]

Ема, пак ли спамиш темите излишно?

Тази тема за мен е абсолютно излишна.
Който ходи на психотерапия, то би трябвало да разговаря с терапевта си по тази или други теми.
 НО ако някой смята, че темата му е полезна- моля,  нека си  разсъждава. Полза все така няма да има.

Иначе агресията си е много полезна в някои моменти.

А колкото до ПР - сега ще се докаже, че изтласканата агресия е в основата на паниката.

[track]

Каква толерантност само ... Нима си мислиш, че си интересна някому?

[Ema]

Нямам ПР, имам агресия в изобилие. Имам ПР, няма помен от агресията. 

Ти не свърши ли терапията?
Защо е това изобилие?

[track]

Защото светът е пълен с недоразумения като теб ...

[lotxen]

    Въпросът риторичен ли е,или да обясня,като се позова на философи от 5в.пр.н.е.?

[anonymous]

Ема, пак ли спамиш темите излишно?

Тази тема за мен е абсолютно излишна.
Който ходи на психотерапия, то би трябвало да разговаря с терапевта си по тази или други теми.
 НО ако някой смята, че темата му е полезна- моля,  нека си  разсъждава. Полза все така няма да има.

Иначе агресията си е много полезна в някои моменти.

А колкото до ПР - сега ще се докаже, че изтласканата агресия е в основата на паниката.

Това, което казва track е достатъчно показателно-има ПР "няма" агресия, има агресия-няма ПР. Предполагам това се наблюдава и при други хора. Това е достатъчно доказателство, че психчната енергия приема друга форма когато бива изтласкана (агресията става тревожност). Както добре знаем от физиката, енергията никога не се губи, а просто променя същността си.
По тази логика излекуването от ПР изисква човек да се научи да е агресивен, да осъзнае агресивността си, да я приеме и да я контролира съзнателно.

Ако това обяснение не ви харесва, понеже вашата терапия се е състояла по друг начин споделете вижданията си, но без да ги натрапвате на другите като единствената истина.

[t.todorov]

" Иначе агресията си е много полезна в някои моменти. "

Агресията винаги е полезна. Това е "енергията за живеене". В психологически смисъл агресията не е етикет за нещо лошо. Някъде се нарича "социална потентност", пробивност и т.н. Проблемите свързани с агресията се появяват когато човек не е научил как да я дозира и насочва, за да бъде адаптивен в дадена ситуация и адекватен. Така и прекалено свободно изразената агресия може да докара проблеми на човек и несъзнавано да я "скрие", но това всъщност не е скриване а видоизменяне - става симптом. Другият вариант е когато човек е много хрисим, учтив, ангажиран за това "какво ще кажат хората", дали ще го харесат, дали няма да го накажат ако е агресивен и в този случай агресията пак се видоизменя. Така съвсем нормалната за правилна адаптация и развитие агресия, преминава във форми, които не са полезни, нито за адаптацията, нито за общуването с другите.  Всъщност проблемите със "социализиране" на агресията са доста сложни. Както знаем човек се ражда със съвсем чиста, "животинска" агресия. Няма норми, етика, морал ... Тези неща са придобити от възпитанието и изобщо от опита на човек учейки "правилата на живота".  Така основна цел в терапията става агресията да се сублимира до полезна индивидуална и социална активност. В рок музиката има много агресия например. Но това е изкуство. Т.е. тя е социално канализирана и изразена. Така не пречи нито на човек, нито на другите, нито на обществото.

[anonymous]

" Иначе агресията си е много полезна в някои моменти. "

Агресията винаги е полезна. Това е "енергията за живеене". В психологически смисъл агресията не е етикет за нещо лошо. Някъде се нарича "социална потентност", пробивност и т.н. Проблемите свързани с агресията се появяват когато човек не е научил как да я дозира и насочва, за да бъде адаптивен в дадена ситуация и адекватен. Така и прекалено свободно изразената агресия може да докара проблеми на човек и несъзнавано да я "скрие", но това всъщност не е скриване а видоизменяне - става симптом. Другият вариант е когато човек е много хрисим, учтив, ангажиран за това "какво ще кажат хората", дали ще го харесат, дали няма да го накажат ако е агресивен и в този случай агресията пак се видоизменя. Така съвсем нормалната за правилна адаптация и развитие агресия, преминава във форми, които не са полезни, нито за адаптацията, нито за общуването с другите.  Всъщност проблемите със "социализиране" на агресията са доста сложни. Както знаем човек се ражда със съвсем чиста, "животинска" агресия. Няма норми, етика, морал ... Тези неща са придобити от възпитанието и изобщо от опита на човек учейки "правилата на живота".  Така основна цел в терапията става агресията да се сублимира до полезна индивидуална и социална активност. В рок музиката има много агресия например. Но това е изкуство. Т.е. тя е социално канализирана и изразена. Така не пречи нито на човек, нито на другите, нито на обществото.

А винаги ли в основата е агресията или може да се касае и за нещо друго?

[t.todorov]

На нормалният механизъм борба/бягство, съответстват агресия/страх.
Социалния израз на тях е откритост/учтивост.
Не само агресията е в основата, а тогава когато влезе в конфликт с нормите които е създал човек за себе си, за хората, за света и/или когато влезе в конфликт с нормите на другите, групата, обществото. Особено ако този конфликт се преживява и с вина. Това води и до депресия по принцип. Вината поражда много самообвинения, а депресията е изхода от тях.