Помощ . Дайте мнения .

[1vo000]

Здравейте. Ето и моята история . Преди около месец бях на един купон и реших да пуша трева ...нещо за което  винаги ще съжалявам. Отначало всичко беше ок , но изведнъж усетих как изчезвам и губя контрол и съзнание. Не припаднах но адски много се уплаших. На следващия ден уж бях ок. Няколко дни след това стоейки вкъщи на майка ми телефона извъня и без причина усетих подобно чувство. Правих си пълни изследвания на кръв и урина и всичко беше ок . Реших да отида на психиатър. Изпях си всичко и той каза че не е съвпадение . Диагнозата- паническо разстройство. Предписа ми Стимулатон и Флуанксол . Първите дни не спирах да мисля че нещо ми има , болен съм , само лоши работи.  След седмица се пооправих , но не минаваше и ден и час без да мисля за това. Днес отново имах същото усещане .  Горещи вълни по гръбнака , прималяване , страх от случващото се ... мислите припадам , умирам  и подобни . Ужасно е .....  Според вас дали диагнозата е правилна и  ще се почувствам ли по - добре от тези лекарства ... след колко време  ?  Моля дайте мнения.

[track]

И ти ли от трева?   

Тоя форум трябва да го дават за пример на всички деца (изключая темата за споделяне  ) да видят какво могат да си докарат от тея смотани вещества 

Иво, по-добре изчакай да видиш дали и занапред ще имаш пристъпи на паника. Може да е временно само.

[1vo000]

Оле .. има ли други случаи на отключване на ПР след употреба на трева ? ... Това би било огромно успокоение ... мислех че съм единствен и никой нз какво е чувството.

[track]

Засякох вече няколко във форума. Все същото като при теб - трева, паника, страх, сърцебиене и т.н. Не си сам, спокойно.

[1vo000]

Други мнения ? 

[Шашмагюл]

Ми, какви други мнения?! Заслужавате да ви  затова, че с нещо толкова глупаво сте си докарали психично разстройство!  С най - добри чувства. Мнението ми е, че ако спреш да се страхуваш от виенето на свят, сърцебиенето и подобните усещания, приемеш ги като нещо, което е нормално да се случва от време на време, може и да ти спрат атаките... Порови се из форума, може да намериш това, което ти трябва.

[1vo000]

Искам да попитам нормално ли е при ПР да имам висок пулс . И още ... увеличиха ми Флуанксола от 2 на 3 на ден ... възможно ли е постоянно да ми е сънено и замаяно и да имам сухота в устата ?  Благодаря .

[мишо]

определно ще се почувстваш добре в един момент но трябва търпение
и никога неправи грешката която аз направих в началото спрях лекарствата на собствена глава защото се почувствах ок и всичко ми изглеждаше на шега и неможех да повярвам че ми се е случило
така това беше приди години
от 4 месеца пак ме раздруса и от два месеца може и да е малко повече времето пия стимулотон и когато имам нужда при ПА ривотрил
и да ти кажа все още неможе да се отпусна така като бях преди
тогава пък всимах СЕРОКСАТ но доктора сметна че прекалено дълго съм взимал това лекарство исега ме кара на стимултон като според него е по леко и по няма странични ефекти от другото това добре
но все още не се чувствам добре
мъчиме постояна задух по цял ден имам чувството че ни ми стига въздух и ръчкане бодежи и болки в гардите отверме на време екстра систули и съответно от това напрежение и кръвно вдигам
но се старая да съм активен друсаме ама стискам зъби и гледам да неспирам нормалния ритам на живото макар че това ме уморява много и понякога избушвам и се скривам сам някъде като ме раздруса
тъй че предполагах че лекарството ще ми подейства по бързо но явно не се получи макар че съм сигурен че в един момент ще стане от два дни съм на две по 50м тъй че стескай зъби и ще подейства ако прочетеш листовката пише че може да минат от 2 до 4 седмици зада се почувсташ добре като в някои случаи и по дълго всъщност повечето анти депресенти са така действат спнатрупване и им трябва време няма как

[1vo000]

Аз всъщност от няколко дни не съм имал такъв момент , но не мога да се отърся от мисълта че нещо ми има , и от страха и очакването че ще се случи отново. Само за това мисля и е мн гадно ...

[t.todorov]

" Преди около месец бях на един купон и реших да пуша трева ...нещо за което  винаги ще съжалявам. Отначало всичко беше ок , но изведнъж усетих как изчезвам и губя контрол и съзнание. Не припаднах но адски много се уплаших. "

По принцип употребата на такива неща е мотивирана точно с това човек да изгуби контрол
Може би и това е било привлекателното за да го правите. Това ме навежда на мисълта, че по принцип контрола ви е сериозна част от вас. Това наистина изисква много енергия. Предполагам че винаги се представяте в светлина, в която другите да ви харесат, като човек, като мнения, като личност, да ви харесат. Това предполага и една повишена учтивост, която включва и преглъщане на това какво ви се иска в дадени моменти, за сметка на това как трябва да се представите.
Учтивостта всъщност е способността да се застраховате да бъдете нападнат по един или друг начин. Дали някога в живота ви на първо място за вас е било да не бъдете нападнат, по един или друг начин?
Естествено това са предположения, които може и да не са така, но са повод за размисъл.
Иначе ПА и страхът не ви правят различен или болен, а ви подсказват че нещо около вас и във вас трябва да се промени. Това е сигналната лампа "на таблото на автомобила". Самата лампа не е проблема, но тя сигнализира за него. Просто трябва да го откриете.

[ddiddi]

Ако имаш ПР, високият пулс си е един от симптомите. Аз съм имала сърцебиене до 140 удара в минута в най- големите си кризи, като едновременно с това ми е било и много лошо. Но щом пиеш лекарства не се притеснявай толкова, аз също пия и ми помагат. Не се отчаивай, а се дръж!!!

[1vo000]

Няколко дни бях в родния си град и всичко беше сравнително добре .... и сега като се върнах тук където уча .. и пак не се чувствам комфортно , топли вълни , страх че ще се случи нещо с мен ... какво подяволите ...  вече почнах да се съмнявам че имам правилна диагноза ... ПР

[ddiddi]

Това е естествена реакция на ПР! Бил си в родното си място, близо до роднини и близки сред които се чувстваш защитен и спокоен. И с мен се е случвало така като сменя мястото. Не се отчаивай, само!

[1vo000]

Добре бе толкова четох ... при много от хората се развива страх да бъдат сред хора , да излизат , а при мен е точно обратното ... искам да съм сред хора за да се чувствам по - добре.Когато съм сам натрапчивите мисли нахлуват. За месец и нещо от първия път съм имал 3-4 състояния в които си мисля че припадам или умирам и това е ... при много от хората тва е ежедневие. За това  постоянно се съмнявам че е правилна диагнозата ми . Страха който имам е да не се появи отново това чувство на губене на контрол,припадане , умиране или как да го нарека нз.

[Шашмагюл]

Това твойто е типично ПР, според мене. Страхът от това да излезеш навън е агорафобия, страхът от срещата с много хора - соц.фобия. За ПР е характерен страхът от собствената или тази на близки смърт, хипохондрия... тук има доста специалисти вече, които ще потвърдят, че си с класическо ПР:)
Аз имах една позната, която, когато беше в някаква депресия или криза най - много се страхуваше от оставането самичка. Искаше да е с някой и се успокояваше само ако този някой й говори убедително, че всичко е ок.
Докато аз по принцип съм обратно - предпочитам да остана сама със страховете си, да ги анализирам и премахна. Не обичам, когато не съм на себе си да ме вижда някой.