не искам да излизам от дома..................

[armella]

Знам, че има много хора с моя проблем. Спасение от миналото си виждам само когато съм пред компютъра и в дома си. Не съм млад човек, но много неща не можах да изживея, а преживах други неща в пъти повече. Сега съм изморена, надебеляла с 25 кг, ходя в къщи с една пижама, която сменям с друга пижама и не искам да свършва нощното време, защото се ядосвам, че започва новият ден,
Зяпам в монитора понякога с часове и какво гледам и аз не знам. не работя, а и нямам желание да отивам някъде. Последната ми месторабота ме смачка тотално, макар,че положих неимоверно големи усилия да се издигна, после паднах с гръм и трясък. Сега живея без никакви средства, а единствените пари, които виждам са парите от социалните за детето. Тазбира се,че имам и други деца, по-големи, но какво от това?! Живея с човек, който е може трябвало да имам преди много години, и това също ме измъчва, защото го товаря с проблеми, просто срамни за мен. Дължа пари на едно от децата си, което ме смазва, и разбирам, че трябва да направя нещо, за да ги върна. Но какво. Отделям и крия някакви мижави средства, които ми остават от пазаруване или нещо друго. След като ме изхвърлиха, буквално изгониха от работа, опитах какво ли не......даже ходих да си търся работа като чистачка, без значение какво ще бъде, входове, на апартаменти....и това без резултат. Този човек, с който живея ми помогна много да заживея в дом, защото много години не можах да имам нормално място за живеене, имам разбити бракове и нещастни деца създадено от тях. Работех много, грижих се за тях, бащите им не им дадоха нищо, но и аз не можах да осигуря нищо за тях. Само насъщния. Сега си поеха път в живота, едно малко дете остана при мен и заедно с този човек, се грижим за него. Самата мисъл, че не работя и не мога да внасям пари в къщи ме подлудява, направо полудявам. За кратко време качих много килограми, защото никъде не излизам, не искам да виждам никой. Или излизам много рядко, ако може в тъмните часове. Ако е през деня, винаги слагам шапка и очила. Не искам да говоря с никой, не ми се слуша нищо и всичко ме дразни. Има моменти, когато през месеца съм сама с детето, защото приятелят ми не е тук, работи извън БГ . В такива моменти съм щастлива, не че го мразя, но едва ли го мразя. Упреквам се, че съм изхабила всичките си чувства за човек или някаква отрепка, която съм обичала страшно мног. разбира се,ч е този човек ме направи по-плоска и от килимче, а как качествено ме обра, и после закопа........Ествествено, сега не искам и да чуя за него....но ми изкърти душевността. >:(Питам се какво съм харесала в него, след като толкова хора ме предупреждаваха,ч е ще ям големи проблеми с него..............алкохол,  цигари, хазарт, , че и жени, мошенгии на килограм....).....Живях поо квартири с него, пнякога бе з ток, понеже нямах оари да го платя, без храна....непрекъснато се връщам към тези моменти, не мога да ги забравя, не мога, как да го обясня. Не мога да забравя два трагични момента - в първият, когато дойдоха собствениците на апартамента и ме заплашваха, и вторият, когато дойде собственикът на друг апартамент/където отивахме, навсякъде се осирахме/ и ми взе килими, прахосмукачка и каквото намери за необходимо.........Сега винаги мисля, че след толкова години, тези хора ако ме видят на улицата сигурно ще ме и линчуват....
И това е една от причините да не сикам да излизам. Живея с мръсно, долно минало. Чувствам се ужасно виновна, че не можах да дам на децата си абсолютно нищо. Имах възможностти, оставени от мама, продадох ги, за да преживяваме с децата, а сега получвам упреци, че е трябвало да работя повече. Аз наистина работех, но не съм получавала милиони, а проститутка не съм била. Просто бащите им не помагаха в нищо.
Аз съм била гладна по 2-3 дена и ходех пеша, за да има за тях, но това не го помнят. Скоро дъщеря ми се обърна срещу мен и ми заяви, че просто и досаждам, като непрекъснато се интересувам къде отива, аз просто се страхувам за нея, да не и се  случи нещо лошо. Хората станаха лоши, непрекъснато информация непрекъснато ни залива за издевателства и убийства.
Спрях да се интересувам и си помислх, че наистина е права, какво ли съм направила толкова за нея, та се интересувам?
Синът ми никога не пропуска да ме упреква за миналото ми, никога, и аз умирам, умирам след тези критики. Нищо не мога да отвърна. Преглъщам на сухо.  След такива неща, къде да оптида....да, има за ядене, ток има, макар,ч еимам истерия ако спре тока, спя ужасно лошо. Ако се събудя в 3-4 часа, не искам да заспивам, защото сънувам един и същи кошмар - спор с бившият ми съпруг, катастрофа, падане.....след това съм с ужасно главоболие, вие ми се свят и само лежа.....Понякога гледам високия блок отсреща и си мисля какво ще стане, ако се кача на последният етаж и просто полетя надолу........
Освен да създам гадното чувство и неудобство на близките ми, че трябва може би да  сменят жилището.
Незнам дали съм за помощ, не знам дали съм и за лечение, само знам, че съм напълно непотребна на никой - вече.
Има и още , но едва ли ще е интересно.....
Късмет на всички, които са успяли да се вземта в ръце, истински щастливи са! Повярвайте ми!

[Шашмагюл]

-

[track]

 

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[Alice]

Здравей, Армела 
Не знам от къде да започна...

Миналото е нещо, което винаги преследва човек, независимо дали е хубаво или лошо... Но път назад няма, има само път напред, който си заслужава да се извърви! 

Явно много огорчения и несгоди си преживяла, но си оцеляла, минала си през тях и това, само по себе си изисква уважение. Няма пред кой да се срамуваш и да свеждаш глава, няма пред кой да се криеш зад шапка и очила, напротив - ти много повече, от много други майки и жени, трябва да вървиш с гордо вдигната глава!

Познавам много жени, които оставят децата си, имайки по-добри условия от твоите, много жени, които се предават, пред по-малки трудности, от тези, през които ти си минала... Помисли над това.

Четейки думите ти, си мисля, че зад тях прозира една силна жена, която просто не е имала достатъчно късмет. Борбена жена... Това също си ти, макар и в момента да не виждаш по този начин.

Не губи надежда и не се отказвай, моля те! Няма значение на колко години си и колко килограма си качила, кой какво ти казва и как те кара да се чувстваш!
Не позволявай на никой и нищо да те смачка и да омаловажава, това за което си се преборила! Намери сили и воля, и затвори тази страница, белязана от вина и безнадеждност. Заслужаваш го, както и един нормален и спокоен живот, който съм сигурна, че можеш да постигнеш за теб и детето ти. 

Животът на всеки се стича то един или друг начин, човек допуска и грешки, и това не може да бъде променено, но заслужава да бъде простено и забравено... Не чакай някой друг да ти прости, прости си сама! Дължиш го на себе си.

Разбира се, ако имаш нужда можеш да потърсиш помощ, което в никакъв случай не е обидно и не те прави слаб човек! Търси пътя напред и нагоре, защото съм сигурна, че има такъв. Бори се за себе си и детето и гордей с всяко нещо, което си постигнала! Има защо 

А междувременно ние сме тук и ще те подкрепяме, доколкото можем, споделяй с нас, ако ще ти олекне и започни да чертаеш новото си утре. Ти си човек, който заслужава много повече и съм сигурна, че можеш да го постигнеш, защото вече си минала през най-лошото. Повярвай в себе си и във възможностите си, но най-вече, повярвай, че Ти заслужаваш повече. Можеш да излезеш от дупката, в която си, но най-вече благодарение на самата теб 

[skorpi]

Съветите от сорта "Гледай напред", "Мисли позитивно", "Бъди силна", "Горе главата" и "Стегни се" не работят и дразнят, защото хората ти ги казват, но никой не ти казва ТОЧНО как да го направиш.
Затова аз ще ти дам някои конкретни насоки, като минала по този път.
Да се "стегнеш" означава, независимо на колко си години, да спреш да пилееш живота си напразно. А за да го направиш, е нужна самодисциплина. Дори в началото да не искаш да излезеш от пижамата си, ставаш и се обличаш насила. Махаш всички депресарски, стари, раздърпани дрехи и си слагаш хубави. Може да си спортна, ако искаш, няма лошо, все пак си си вкъщи, но трябва да се чувстваш добре в тях.
Да си жена има много предимства - не се отказвай от тях. Подчертай ги, за да добиеш увереност в себе си. Казваш, че си напълняла - ами направи нещо по въпроса. Дори да не излизаш от вкъщи, прави си упражнения. Грижата за самата теб ще ти внуши усещането, че си важна и специална. Не се отказвай от нея, защото това ще те дърпа назад. Вместо да гледаш блока отсреща и да се чудиш откъде да се метнеш, се погледни в огледалото, виж какво не ти харесва и го промени. Дори да не искаш, дори да не виждаш смисъл - просто го НАПРАВИ.
Понякога е нужно само нещо малко да промениш, за да се почувстваш различно.
Като не се харесваш и обичаш, започни да се променяш, дотогава, докато се помириш със себе си.
Почваш да се обличаш хубаво, да си правиш косата, да се гримираш, лакираш и да се чувстваш добре в кожата си.
Паралелно с това започваш да правиш неща, които ти доставят удоволствие. Глезиш се, сякаш си го заслужила, приемаш, че заслужаваш най-доброто. Най-добрата храна, най-добрия външен вид и всичко, което те прави щастлива и уверена. Помисли си какво обичаш да ядеш, какви филми обичаш да гледаш, какви книги обичаш да четеш, припомни си моменти в живота си, в които си се чувствала щастлива и уверена. Помисли си какво си правила тогава, как си изглеждала, какъв начин на живот си водила.
Дръж на себе си! Имаш здраве и живот и просто ей така ще се откажеш от него, ще го метнеш през терасата? Ще се лишиш от най-ценното нещо, което ти е дадено? Ще унищожиш живота на близките си завинаги? И защо? Само защото е по-лесно, отколкото да се промениш?
Знам, че ще ми се ядосаш, като прочетеш това, но дълбоко в себе си ще знаеш, че е вярно. А смисъл в живота ти ще има, когато си го създадеш. Когато всеки ден правиш нещо, което да те кара да вярваш, че не живееш напразно. Имаш още много какво да дадеш на света, преди да го напуснеш. Започвай.  

[Шашмагюл]

  Много добре казано, Скорпи!

[armella]

Благодаря много на всички, които ми писаха. Също и които така добре ме съветват.
И искам да се извиня за многобройните правописни грешки, които съм направила докато съм писала.
Аз не съм се занимарила в буквалният смисъл, в никакъв случай не приемайте, че съм се запуснала до последно. Полагам грижи за себе си. Може би не перфектни, но се грижа и за коса, и за нокти, и за други леки козметики. Но това не ме кара да искам да излизам. Умишлено си намирам работа в къщи, за да не излизам навън. Изкарвам всичко от гардеробите, от шкафовете в кухнята, занимавам се с домакинска работа, и си правя някакъв план, за да бъда максимално заангажирана.
Сега сутрин помагам на детето за училище, като и нося раницата. На обяд също аз отивам.
Някои ще кажат....".че какъв ти е проблемът?!"
Не си на улицата, не си на тъмно и студено, имаш какво да ядеш днес, имаш какво да обуеш........
Моят проблем е, че не искам да излизам навън и не искам да се срещам с хора.
Излизайки навън чувствам неувереност, виждайки познати хора, ей така, които само ги познавам и с най-добри чувства към мен, аз потъвам отново в дупката на миналото.
Това е големият проблем при мен.Че непрекъснато се връщам в миналото. А малкото хора с които общувам , винаги по някакъв повод, винаги се завърта тената около минали неща. Реагирала съм много остро, викала съм , плакала съм,молила съм.....не искам да се връщам назад, моля ви, не ми напомняйте!
В такъв момент, наистина ме привлича големият висок блок отреща. Аз , самата, имам много голяма страхова невроза от височини. От много малка си я имам.
Спомням си преди много години, ама много.....била съм на 2 годинки и съм била болна от ангина или грип. Спомням си като ден днешен. лежах в стаята на баба ми, на нейното легло. Майка и баба си говореха в другата стая, било е следобяд.
Аз сънувам или се виждам, че се качвам по една стълба, от тези, които с в цирка, подвижните. от центъра на манежа се качвам нагоре, към купола, докато стигам нагоре-нагоре, после поглецдам надолу и виждам манежа, който е станал малък колкото стотинка. Въжето се къса и аз политам надолу.............
Започнала съм да крещя и викам, мама и баба са дошли при мен и съм имала висока температура, почти 41 . едвам са я свалили.
Оттогава този сън е пред очите ми, и имам ужасен страх от високо. Даже не мога да живея на последен етаж, ако ще и втори да бъде. Нещо трябва да има над мен. Имах познати, които живееха на 18-тия етаж, нарочно съм отивала в тях , ей така, да се изправя срещу този проблем, и да го смачкам. не се получава. Става ми много лошо, сърцето ми се качва в гърлото и губя съзнание.
Имам големи деца, както споменах. Положих много усилия да ги запазя от пиянските истории на баща им, аз самата не пия и имам непоносимост към алкохол.Те, милите, никога не пропускат да ме критикуват за следващата ми връзка. Никога не пропускат да ме подчертаят колко съм глупава, наивна, черногледа и как услужливо съм си отоворила портмонето, за да ме източат до край . Не пропускат този момент, и аз се питам дали не е било грешка, че толкова съм страдала за тях. Аз не съм била лоша майка, никога не съм крила пари от децата си или да отида да ги изхарча само за себе си. Но те не ми вярват, или не искат.....Но това е тяхно право, аз имам дадох живот, но не съм господар на живота им.Да, имам майки, които не се грижат за децата си, знам и такива примери мнооооооого, и тези деца много повече ценят майката.
Но аз не искам медали, не искам благодарностти, искам само да не ми напомнят, не искам да ме критикуват, каквото е трябвало да стане - станало е.
Затова сега искам да се усамотявам, защото непрекъснато търся грешки, грешки, и пак съзнавам,ч е нищо не мога да променя, ако можех да изкарам баща им от гроба - с удоволствие ще го смачкам и пак ще го вкарам вътре.
Ако можех да срещна бившият ми "обирджия", ще му ударя бутилката за да го изпратя в гроба. Но нито единия ще видя, нито другият. И може би по-добре.....
Това е . Знам , че днешният ден никога няма да се повтори, че е излишно да си хабим дори минутите за преходни неща, че живота бързо си отива, ето вчера бяхме деца - а днес зрели хора..........................утре ще бъдем ли тук?
Никой не знае.
Благодаря още веднъж на всички, благодаря ви! Затова,че прочетохте, липсваше ми този момент.....на внимание....

 

[skorpi]

Аз не съм се занимарила в буквалният смисъл, в никакъв случай не приемайте, че съм се запуснала до последно. Полагам грижи за себе си. Може би не перфектни, но се грижа и за коса, и за нокти, и за други леки козметики. Но това не ме кара да искам да излизам. Умишлено си намирам работа в къщи, за да не излизам навън. Изкарвам всичко от гардеробите, от шкафовете в кухнята, занимавам се с домакинска работа, и си правя някакъв план, за да бъда максимално заангажирана.

Много добре разбирам за какво говориш, но това си е заравяне на главата в пясъка и ти го знаеш. Самозалъгваш се и още по-лошо - свикваш с този начин на живот. Разбирам те, просто защото изпитвах и донякъде все още изпитвам същото, макар че мен не хората, а обстановката не ми харесва, ако не е домашна. Както и да е. Казвам го, за да не мислиш, че  просто така съм седнала да размахвам пръст и да те назидавам.
Почти не познавам човек с ПР или подобни фобии, който да се е занемарил напълно - точно обратното, полагаме всякакви усилия да изглеждаме по-добре, отколкото се чувстваме. Но аз имах предвид да вложиш усилието с ЛЮБОВ И ГРИЖА към себе си, т. е. да се погрижиш за тялото и душата си, заради самата теб, не за да изглеждаш в очите на другите по определен начин. Да усетиш собствената си важност. Защото, ако успееш да направиш това да се чувстваш добре в кожата си, уверена, ценна, съм готова да се обзаложа, че ще си така и сред хората и няма и да ти мигне окото. Просто ще си прекрасна и ще го знаеш, ще го излъчваш и те също ще го усещат. Пробвала ли си?