Докато ви чакам да отговорите, май успях да си отговоря сама. Казват, че когато човек започне да си задава въпроси сам и да си отговаря, е достигнал върха на лудостта.
Ако нацеля правилната себепсихоанализа, очаквам виртуални аплодисменти и титла... най - добрият приятел на БАП, Фройд и също така не най - добрият приятел на музикантите, ами чудо на чудесата, владеещо над 50% от техниките на БАП, нацелващо ги почти телепатично, понеже първата книга за просвещение... за мое щастие беше на Фройд.
Та...
Би трябвало да започна психоанализата на съня с уточняване на това какво символизира по принцип училището, университетът:
Училището символизира от една страна животът, като едно постоянно училище, в което се трупа жизнен опит. Също така, училището е съвкупност от задължения и отговорности, но от друга страна и възможности за просперитет и щастие.
Изпитът, за който не съм подготвена, от една страна може да е животът, а от друга страна... по - скоро символизира смъртта.
Би следвало да забележа дали, когато го сънувам, преди това не съм имала основателни причини да си мисля за смъртта.
А винаги, когато сънувам лакадемията, съм щастлива, защото там бях сравнително щастлива и свободна и дори снимка да видя в нета на хубавата мръсно бяло сграда, ме обзема сладка болка за един период, в който животът беше пълен с възможности и щастието изглеждаше близо.
Също така... мисълта, че този кошмар, който представлява животът ми един ден ще свърши, ме кара да се чувствам спокойна.
Чакам заключение за психоаналитичните ми способности.