Да се запознаем и да си помогнем като споделяме за ПР

[Шашмагюл]

-

[Alice]

DG, като гледам момичето е достатъчно стреснато и без ти да я стряскаш допълнително. Да, когато се касае само до ПР, без физически проблем, нещата са по-лесни и преодолими.
Но често пъти ПР върви с агорафобия/ социална фобия/ депресия... и нещата някак си пак стават по-сложни... Не поощрявам никой да се самосъжалява, но като че ли и "стряскането" няма да й помогне много.

[Шашмагюл]

-

[vesinci]

момичета нека през новата 2012 да станем малко по позитивни малко по смели и да  пием по една лъжица маината му на всичко и тва е ще се оправим има и по зле от нас само трябва да сме смели и да мислим и за хората около нас който също съсипваме малко или много смело напред и тва е весело изкарване на всички довечера 

[arcobalena]

Здравейте,току що се присъединих към вашия форум и прочетох повечето от публикациите и мненията на хора с подобни на моите проблеми.Аз съм с диагноза Страхова невроза от 8 години.Беше ми назначено лечение от психиатър от три медикамента,един от който Ривотрил.Лечението трябваше да бъде проведено в продължение на 1 година по определена схема,след което щеше да има промяна на схемата.Споделих проблема си с мой близък лекар и той ми препоръча да пробвам само Ривотрила,който като доза беше сутрин-вечер 1т от 0,5мг.Преди това бях пила Ксанакс около 5 месеца,но дойде момент ,когато вече не ми действаше,имах симптоми на ускорен пулс,безсъние,световъртеж,неправилно уросване на крайниците,тремори и ред други...Започнах с Ривотрила и се почувствах добре.Трябваше едновременно с това да спра кафето и цигарите(никога не съм била активна пушачка).Направих го.Промених начина си на живот,смених средите в които живеех и навиците си,елеминирах основния дразнител и всичко си дойде на място.След време на своя глава започнах да го взимам все по рядко,защото се чувствах добре,стигнах до 0,5мг на седмицата.Чудесно,тук отварям скоба за да кажа,че в живота ми се появиха нови,положително заредени емоции и хормона на щастието изигра своята роля.Пийвах на ядене по чаша червено вино и се чувствах много добре.След време,живота ме обсеби отново с неизменните проблеми и отново продължих с ривотрил-0,5 мг на ден,обикновенно сутрин,а вечер 1 час преди сън взимам един мелатонин.Сънят ми не е
пълноценен,сънувам много,събуждам се и т. н.,но се свиква при пълнолуние бодувам до сутринта:)...Имам случаи ,когато забравям хапчето и ми е добре до момента в който се сетя,че не съм го пила,тогава идва паника...така,че аз си мисля-зависимост-не,по-скоро самовнушение...

[Шашмагюл]

Мхм, много си права за самовнушението.

[hpjon]

Здравей, arcobalena,

"диагноза Страхова невроза" вече не съществува в международния класификатор на болестите. Причината да е подменена с определението паническо разстройство или друго тревожно разстройство е, че това не е заболяване. Следователно, когато не е заболяване няма как да бъде излекувано с хапчета.

Почети тук във форума - има вече доста писано затова. Разбирането, че не си болна е много добра отправна точка за успешен изход от състоянието ти.

[rqcruzz]

здравейте от вече година боря ПР живота ме преобърна като схватка с борец загубих много хора преди години брат баща който ни заряза с майка ми майка ми си е по 3 месеца в бг живея сам и гледам баба си може би единственият човек който остана в живота ми та както и да е.Не обръщайте внимание не слагам точки или запетайки просто не ми се мисли.Минах през какви ли не медикаменти ципралекс флунаксол и сега съм на золоф моля се това да е моето спасение вечер немога да спа когато заспа се събуждам със задух и бягъм към лексотана за да мога да излъжа съзнанието си пия милион вида хапове а съм едва на 25 моля се че наистина ще върна живота си изгубих комуникация с хората макар и това да ми е работата по цял ден да работя с хора.Мислил съм през какво ли не дори бях тръгнал на път да развия шизофрения като си бях изградил две допълнителни АЗ в себе си хора с който се разбирах и карах получавам пристъпи със сърцебиене и задух силни световъртежи губех ориентация но това вече го преживях.Моля ви за едно кажете ми как се нахъсвате като ви застигнат симптомите.Благодаря ви !

[delicacy]

rqcruzz,здравей!
Ще ти споделя как аз се нахъсвах, когато ми се появяваха симптомите. Казвах си така, днес бяха силни, но не е задължително и следващия път да е така. Така си казвах. Имало е дни, когато ми е било трудно да стана от леглото, имало е дни, когато не съм излизала навън, имало е дни когато съм получавала силна ПА в центъра на града и съм се чудела как ще се прибера вкъщи. Но си казвах , ПА отмина, гледай напред, следващата ПА ще е полека.
Анализирах какво е било психосъстоянието ми преди конкретната ПА и така стигнах лека-полека до причината. ПА намаляваха, докато в един момент спрях да мисля за тях.Така стана, но ми отне година-две, докато осъзнах какаво се случва с мен.
Затова вярвай на пъво място в себе си и във възможностите на тялото ти и ще намериш път към решение на проблема, твой личен път. Защото ПР при всички ни иска една конкретна промяна да предприемеме, за да ни отпусне от хватката си. Твоята промяна може би е търсене на по-голяма сигурност и опора в живота ти, за да намалеят ПА. Може би ти трябват повече верни приятели и близки, които да са до теб, за да станеш по-уверен  и страха да намалее.Искрено ти желая бързо да настъпи тази промяна в живота ти!

[hpjon]

Защото ПР при всички ни иска една конкретна промяна да предприемеме, за да ни отпусне от хватката си.

Деликаси го е казала чудесно. Нямам какво да добавя освен това, че промяната по пътя на психотерапията е възможна не за няколко години, както казва, а буквално за няколко месеца. Иска се воля и упоритост и с помощта на правилния терапевт и тип терапия всичко може да приключи успешно и удовлетворително

Аз самият съм пример за успешна и трайна промяна. Вярвам, че всеки, който иска промяната може да я постигне.

Успех!

[rqcruzz]

Бях чел за някакъв вид игло-терапия незнам дали си заслужава готов съм да дам всичко само да си върна старият живот незнам золоф дали е добър препарат казват ми да не ги пия но немога трябва ми медикаменозна подкрепа иначе ще се предам изградих и второ аз с което все едно си помагам чувствам го така че все едно то е с мен в борбата.През какво ли не минах но наистина е така живота е битка в която трябва да продължиш всеки ден е подарък който трябва да оцениш.

[kadife]

Защото ПР при всички ни иска една конкретна промяна да предприемеме, за да ни отпусне от хватката си. Твоята промяна може би е търсене на по-голяма сигурност и опора в живота ти, за да намалеят ПА. Може би ти трябват повече верни приятели и близки, които да са до теб, за да станеш по-уверен  и страха да намалее.

  Брилянтно добре формулирано... браво, delicacy, с твое позволение ще  отнеса това със себе си! Нужно ми е.

[track]

За себе си бих добавила, освен това, което е написала delicacy, и да се научим да оценяваме това, което имаме

[mss]

Чета из форума и гледам на всеки симптомите, но няма такъв сякаш....който като мен да има основно гадене, най-често да му е лошо и след това сърцебиенето, виенето на свят и т.н.Много ме притеснява това гадене, когато ме споходи не преставам да мисля за болести и най-вече се страхувам от рак, бях чела някъде за една манекенка, която има рак на стомаха и тя имала гадене като симптом.
Как се разбира за такава болест, на кръвни изследвания ще покаже ли някакви отклонения в стойностите, освен това преди 2 месеца си правих гастроскопия и освен рефлукс, друго не ми казаха. Чрез тази гастроскопия вижда ли се нещо сериозно? Ако някой знае нека да каже, защото много се мъча с това гадене, имах доста дни в които бях добре, но в неделя срещу понеделник цяланощ ми беше лошо, въртях се без да мигна и на другия ден бях като парцал.
И като ми е лошо и ме обхваща една апатия, не ми се живее, не искам да си купува нищо....защото си мисля, че няма смисъл.
Има ли други с подобни оплаквания??

[3321]

Здравеите,  За  първи път пиша в такъв форум, аз от 14 години страдам от паническо разтроиство с наи различни фобии, и наи вече имам страх от смърта. Преди три години и половина загубих сина си и от тогава се въртя в някакав омагьосан кръг.Ходя на психиатър,пиех сероксат които го спрях преди нова година и сега съм в някакъв ад. Откакто една вечер получих замаиване а бях на работа и това беше през ноща  вече не сам човек, от една седмица  имам парене на езика и потдуване на устната съм в паника, мисля си че сам болна от наи лошата болест,снощи се прибрах хапнах малко сладко и ми стана зле,мислех че умирам,всеки ден е мъчение за мен.Какво става с мен страх ме е даже и на лекар да отида,немога да изляза.Извиняваите за правописа и благодаря ако ми отговорите.