Здравейте и от мен

[xray]

Здравейте на всички от форума  ,най-накрая и аз се престраших да споделя проблемите си.На 27 години съм-момче с нормална работа и нормален живот до преди 6 месеца когато започна всичко.Та бях на фризьор и се бях отнесъл в мислите си докато ме подстригваха и внезапно получих рязко изтръпване на сърцето (после разбрах от този форум че това е кардиоспазъм) много се уплаших и пребледнях помислих си, че получавам инфаркт.След това отидох и при кардиолог-закачиха ми холтер и пуснаха изследвания за холестерол и триглицериди.Със холтера и холестерола всичко беше наред,само триглицеридите бяха малко над нормата и ми предписаха диета.До тука всичко беше добре спазвах диетата и нямах проблеми,докато една вечер след новините по БТВ даваха едно предаване за хората с тревожни и панически разтройства-обясняваха за симптомите.В този момент  изпитах същото чувство когато се подстригвах.Постепенно се престраших да търся информация за ПР от интернет получавах атаки  повечето от които траеха кратко най-големия ужас беше когато трябваше да се подстригвам Няколко пъти се престраших и отидох,но със всяко следващо отиване страхът ставаше все по не контролиран.Постепенно започнах да се изолирам от приятелите си след работа исках да се прибирам у дома и да спя или да стоя пред компютъра.Проблема с подстригването го реших купувайки си машинка и сега приятелката ми ме подстригва обаче атаките не спряха. Има дни които нищо не ми се прави отношенията ми с приятелката се обтегнаха, понякога когато излезнем някъде на кафе получавам атаки и бързам да ставаме и това адски много я изнервя.Обясних и състоянието си,но май останах неразбран напоследък изпитвам някаква вина че не и отделям достатъчно време за проблемите и (а тя ги има в изобилие) и това още повече ме съсипва.Най накрая след като се престраших да споделя с вас мисля да посетя и психолог тези дни

[kadife]

  Привет от мен, искаше ми се да Ви кажа добре дошъл, но като се сетих за какво е форума и ме досмеша

  Изчетох историята Ви и мога да кажа, че всеки има свое "лобно" место, където за първи път е получил подобна атака и завинаги свързва това место с тревожност и очакване за нова атака.
  Решението  за посещение при психолог е чудесна стъпка, не я отлагайте и скоро много от симптомите ще започнат да се уталожват и да избледняват. Всичко ще се подреди някак, но първо подредете онова вътре във Вас. Не се страхувайте за малко  да кажа, но пак ми става смешно, защото  страхуването е любимо занимание на хората с неврози. Затова ще Ви кажа с усмивка - ще има мигове на обостряне и мигове на спадове на тревожността и симптоматиката, а след известно време работа с терапевт, ще се почувствате като преди кризите. Пожелавам Ви късмет, хубаво време и добър психотерапевт

[xray]

Благодаря за пожеланията!Хубаво е когато човек сподели проблемите си и го разбират, една идея повече ми олекна 

[track]

 

[ddiddi]

Здравей и от мен ! Аз също получих първата си паническа атака, когато бях на фризьор през 2004г. Но при мен имаше и вирусно заболяване и като реших, че е минало отидох да си направя нова прическа, а едва се върнах- беше ми много лошо, целия ми свят се преобърна със страшна сила. Оттогава все се боря, няма начин. Ще има приливи и отливи. Пожелавам ти успех!