Психотерапия цена

[vladimir]

 

[Bella]

Здравейте,

искам да се обърна към хората, които са се справят с подтискането на симптомите на ПР и да споделят как точно си помагат, какво си мислят по време на ПА, как реагират, какви техники използват, за да се справят и изобщо всичко, което би ни било полезно, защото колкото и полезна да е психотерапията поради една или друга причина тя не е достъпна за всеки. Интересно ми е вие мислите ли лоши неща през деня? Тръгвате ли често към спешна помощ? Как се справяте на работа? По какъв начин психотерапията ви помага да преосмислите живота си? Благодаря ви предварително!

[Student_21]

В Спешна помощ не могат да направят нищо друго освен да ти инжектират диазепам или друго по-силно успокоително, което да потуши настоящата криза.Проблемът обаче е, че в повечето случаи въпросната криза далеч не е последна. След броени часове, дни, седмици или пък месеци следва нова. От друга страна пък след 2-3 повиквания на Бърза помощ влизаш в "черния списък" и дори да отидеш пак, вече си квалифициран като "невротик, симулант, клинично здрав" и никой не ти обръща внимание.
Не забравяйте, че все пак паническата атака, колкото и да е неприятна, наистина не е опасна, още по-малко пък животозастрашаваща, затова пробвайте да се справите сами, а ако не можете си набавете някой по-силен транквилант за "спешни случаи". Така няма да се налага да посещавате комплексираните и неграмотни по отношение на ПА и ПР лекари.

[track]

 

[kadife]

Здравейте,

искам да се обърна към хората, които са се справят с подтискането на симптомите на ПР и да споделят как точно си помагат, какво си мислят по време на ПА, как реагират, какви техники използват, за да се справят и изобщо всичко, което би ни било полезно, защото колкото и полезна да е психотерапията поради една или друга причина тя не е достъпна за всеки. Интересно ми е вие мислите ли лоши неща през деня? Тръгвате ли често към спешна помощ? Как се справяте на работа? По какъв начин психотерапията ви помага да преосмислите живота си? Благодаря ви предварително!

   Много симпатично цветенце си имаш, а знаеш ли кое е най-миролюбивото цвете на Земята? Маргаритката
   Сега по темата - нищо не помага, докато не премине паническата атака, това е положението. Затова има техники за овладяване на паниката, има разговори, в които можеш да бъдеш разумно убедена, че симптомите, които свързваш с тези атаки не са животозастрашаващи. Лично при мен лекарствата не помогнаха, тоест помогнаха, но за кратък период от няколко години, в които не бях напълно чиста от ПР, но уж по-спокойна. За жалост това ме заби още по-дълбоко, защото ме направи зависима от съпруг, майка... дори дете, изградила бях стройна система от взаимозаменяеми се хора покрай мен и им прощавах всичките "диващини" спрямо мен, само и само да не съм сама, ако ми стане зле.
   Всъщност... това е порочният кръг, който вече споменах в друг отговор. Разкъсай го, нищо друго не помага. Лиши се от хората, които под маската на любов и псевдогрижа не само предизвикват симптомите ти, но и тихо ги подхранват. Открий човек, който не е свързан с теб емоционално и опитай да му довериш случващото се с теб. Мисля, че важен момент в справянето с паническото разстройство е някой наистина да ти повярва, че не си лигла, че не си безволева и не си измисляш разни страдания и болки, за да си спестиш отговорностите. И още... най-хубавото, което имаш, което ти е дадено, си ти самата и ПР не те прави по-лош човек или неспособен от останалите.
  Аз се справих и справям с помощта на добър човек, който ми показа, че има хора на света, които са способни на безкористно отношение и чисто човешко разбиране към всеки и че  най-естественото ни състояние е да бъдем щастливи, а не полудели от страх, в очакване на лошото, което може и никога да не дойде.
  
  Мне, не Господ ми е терапевт, казах човек

[Bella]

Може би мисленето на доста хора е такова, но аз свързвам всяка ПА със сърдечна криза, защото усещам учестения сърдечния ритъм, който едва премервам и установявам 150-160! Ужасът е неописуем! Вероятно в следствие на това усещам слабост и просто не мога да стоя на краката си, лягам, вече цялата треперя, потна съм, задушава ме нещо! Кошмарът е пълен! Трябва ми помощ! Ами когато съм сама, кой ще ми помогне? А на работа какво ще помислят колегите ми? Ще ги изплаша..
Толкова е абдурдно всичко, осъзнавам, че паник атаката не е животозастрашаваща, но не мога да я парирам, нито приема, защото усещам как умирам!
Преди време пиех АД, които само временно закрепиха положението, но след спирането им - ето ме пак в ужаса. Напълно ми е ясно, че психотерапията помага, но не живея в голям град... Посещавах един от най-добрите психотерапевти тук, но той разглеждаше състоянието ми повече като бизнес и разбира се резултът не бе това, което се очакваше.
Искам да се справя въпреки всичко! Полагам всички усилия, чета, опитвам се да си набивам в главата, че съм здрава и че това е плод на мозъка ми, но когато ме връхлети следващата криза, аз отново съм безсилна.

[kadife]

   Интересно, Bella на Едуард ли си или в душата ти не е "Здрач", както и да е... абе аз само да попитам, понеже каза, че четеш... прочете ли какво написах, специално свързано с теб?
   Понякога, като срещна подобна реакция се сещам, че когато човек е в активната фаза на паническо страдание - не чува, не вижда и не разбира нищо, което е извън конкретиката на симптоматиката му в момента. Чудя се на търпението на специалистите с нас.

[Bella]

Благодаря на всички вас!
Разбира се, че го прочетох. Благодаря ти, kadife
Разсмя ме, защото много харесвам този филм и се замислих дали съм Бела на вампир или Бела на звяра от детския филм. И в двата случая има ужаси около мен.
Аз често си казвам, че повече няма да съм толкова страхлива, ще разчупя стената между мен и нормалния живот, но често удрям на камък. Сигурно за това продължавам да мрънкам и да се оплаквам. И друго е сигурно - за хората около мен аз наистина съм вече лигла, която си измисля, защото не чувам и не разбирам какво ми се говори.
Ще се опитам да приложа съветите ти! 

[kadife]

Благодаря на всички вас!
Разбира се, че го прочетох. Благодаря ти, kadife
Разсмя ме, защото много харесвам този филм и се замислих дали съм Бела на вампир или Бела на звяра от детския филм. И в двата случая има ужаси около мен.
Аз често си казвам, че повече няма да съм толкова страхлива, ще разчупя стената между мен и нормалния живот, но често удрям на камък. Сигурно за това продължавам да мрънкам и да се оплаквам. И друго е сигурно - за хората около мен аз наистина съм вече лигла, която си измисля, защото не чувам и не разбирам какво ми се говори.
Ще се опитам да приложа съветите ти! 

Мне, Белла,  но какви съвет, опитах се да ти кажа, че самовглеждането и интроспекцията, които са характерни за нашето страдание ни пречат да се огледаме за реална помощ и да я получим. Не тъпчи на едно место като мен преди,  коя съм аз, че да давам съвети, когато сама потърсих помощ от друг човек. Но мога да ти споделя, нищо повече. Сещам се как баба, когато правех щуротии, кротко поклащаше главица, галеше ме по косата и тихо казваше - Върви, върви, чедо - там където отиваш типърва, аз се връщам оттам

[Stareternity]

Bella,
За последно, когато имах ПА (в смисъл силна, защото понякога ми се струва за 1-2 секунди, че аха-аха, пък нищо не става... ) се хилех... Беше към 5 часа сутринта, тъкмо си лягах, попрекалил с цигари. Използвах дихателна техника - телесно си беше гадно, целият треперех, но вътрешно ми беше смешно. Пийнах половин хапче успокоително, легнах и заспах. Не че ме кефи ПА, може би постоянно у мене е загнезден страхът от ПА - то ако се замислиш, човек, който никога не е пил, се напие - какво би усещал - гадост, нали? Пък масово се напиват - че и пари за алкохол дават. А при нас - безплатно 
И аз доста чета по тая тема, ама напоследък взех сериозно да си подбирам четивата - в интерес на истината моят терапевт ме посъветва да не чета нищо, писано след 80-та година, обаче аз все криввам.  Ако искаш, сподели какво четеш.

[Bella]

Stareternity,
на мен да пуша ми доставя голямо удоволствие, но не знам дали от внушение или от страх вече ако изпуша една цигара и получавам сърцебиене, изпотяват ми се ръцете, страх ме е.. И така лишавам се от това мое удоволствие.
Относно страхът от ПА го има и в мен непрекъснато. Всъщност не мога да определя дали е от ПА, просто изпитвам страх, че нещо лошо ще ми се случи във всеки един момент. Странното е, че когато реша, че ще се мобилизарам и нямам проблеми. Обаче не винаги имам сили.
Когато казах, че чета имах в предвид, че се опитвам да намеря решение на проблема, които имам. Искам да получа още информация, за да се справя. Ровя се в интернет, а иначе чета и книги на такава тематика, може би като доста хора тук - примерно книгите на Луиз Хей, Дейл Карнеги, Пол Маккена, Джон Кехоу, Екхард Тол, както и книгата на Иван Петърнишки - ТЕС и други от този род на приложната психология.
Опитвам се да отпускам тялото си, да релаксирам, но съм ужасно нетърпелива и лесно се отказвам от всички упражнения в тези книги.
Вече се питам дали да не се обърна към баячки, лечители и едновремешни ритуали?   

[t.todorov]

Изброените автори не са от приложната психология, а от популярната психология. В редки случаи имат нещо общо с науката психология по принцип.

[Stareternity]

Изброените автори не са от приложната психология, а от популярната психология. В редки случаи имат нещо общо с науката психология по принцип.

Подкрепям!