В защита на психодинамичната терапия

[vladimir]

Направих тази тема защото напоследък психодинамичната (психоаналитичната) терапия бива оплювана, заклеймявана като неработеща и ненаучна. Искам да покажа че това въобще не е така.

Искам да уточня все пак че аз не съм психоаналитик и не си правя реклама на своя метод, нито правя реклама на някой друг. Просто изразявам своето мнение и своите лични наблюдения.
Макар и да не съм специалист аз живо се интересувам от психотерапия и съм изчел много по въпроса.

Много е важно да се знае, че психоанализата се е променила изклюително от това което е била в началото. В началото се е ходело пет пъти в седмицата, пациентът е лягал на легло и е правил свободни асоциации, а аналитикът е стоял, слушал и мълчал (като риба).
Хората са прави да критикуват това, което психоанализата е била тогава, защото тя наистина е била неефективна и много скъпоструваща. Но в днешно време психоанлизата далеч не е това.

Днес повече се залага на „корективно емоционалното преживяване” и премахването на „патогенните вярвания”.
Да вземем например човек, който развива невроза защото като дете е бил вечно тормозен от баща си и при най-малката грешка е бил порицаван и лишаван от обич. Такъв човек ще развие патогенно вярване, че няма право на грешки. А не греши единствено този който не прави нищо. Така че неврозта му ще направи така, че той да не може да прави нищо-например ще развие агорафобия. Какъв по-сигурен начин, че няма да сбъркаш ако не излизаш никъде?
Такъв човек трудно ще стига до кабинета на аналитика, но все пак когато се добере до там ще се заформи връзката пациент-аналитик. Тогава се явява и трансферът. Най-вероятно пациентът ще прехвърли чрез трансферът бащината фигура върху терапевта, те. ще очаква терапевтът да реагира като баща му-да го санкционира, да го наказва и подценява. Но терапевтът няма да реагира така-той ще реагира по-приемащо и по-топло от оригиналния баща. Това наричаме корективно емоционално преживяване. Изживявайки това пациентът ще си каже: „Бе то не било толкова стршно да се греши”. Тук корективното преживяване ще продължи и извън кабинета-той ще рискува да сгреши пред приятелите си, пред колегите си и тн. И все повече ще се убеждава, че това не е страшно. Накрая няма да му пука, че греши и че не е идеален.
Така патогенното вярване се разбива, а той вече няма нужда от агорафобията си и тя изчезва.

Разликите с първоначалната психоанализа са огромни.
Първо терапевтът не мълчи като риба, а дава корективно емоционалното преживяване.

Второ лечението не се случва само в кабинета, а по-голямата част от него се случва навън в реалния живот, затова срещите са само веднъж седмично.

Трето не се разчита на простото знаене за проблема, а и се работи по промяната. Ако просто се обясни на пациента, че има агорафобия заради баща си това няма да го излекува-корективното преживяване ще донесе лечението.

Така че критиките към динамичните терапии са необосновани-те са действени и ефективни. Но все пак аз имам малки познания и е възможно да има още много промени и тук е добре по-комптетентните да се изкажат.

[t.todorov]

"Направих тази тема защото напоследък психодинамичната (психоаналитичната) терапия бива оплювана, заклеймявана като неработеща и ненаучна."

Аз не зная от къде идват тези изводи. Този вид терапия е основната в цял свят, заедно с нейните различни разклонения. Горният пост обяснява един от многото фрагменти, от които е съставена. Добре е да се знае че няма лоша психотерапия, или метод /сред научните методи/. Има ефективна и неефективна /подходяща и неподходяща/. Това дали една терапия ще е ефективна, зависи дали се ползва подобаващият метод за подобаващият човек, от подобаващият специалист. Има случаи, в които психодинамична терапия не може да се случи изобщо. Тогава се работи с други. Има проблематики, за които тя е просто ненужна. Има и такива, за които само тя може да предвижи човек напред.
Широко се разпространява твърдението, че за ПР и изобщо за тревожни разстройства най-помага КПТ. Това е заблуда. Тя се ползва в началото и в края на терапията, защото нейните техники отговарят на тази част от терапевтичният процес и то само тогава, когато има и сериозна личностна акцентуация /психопатия или личностно разстройство/. Има случаи, в които психодинамичният процес е обречен на провал, поради особената личностна .... да кажем характеристика. Изобщо с две думи всяка терапия в подходящи ръце и с подходящият клиент е ефективна. Проблема в България е, че малко хора са психотерапевти, по какъвто и да е метод. Обученията не се изкарват до края и понеже е хаос и няма санкции, всеки се накичва с незаслужено звание. Психодинамичен терапевт се става за минимум 7-8 години процес на обучение, което няма нищо общо с университет, какъвто и да е той - психология или медицина /психиатрия/. Психоанализа няма все още в България. Има тенденции за такава, но диплом за психоаналитик не се издава от нито едно дружество в България. Има обаче доста мераклии, които пътуват в чужбина и се обучават там. Това не е фатално все пак, защото в България има много добре развити други работещи школи, някои от които почти се припокриват със съвременните психоаналитични методи.

[vladimir]

Господин Тодоров, цели направления в психотерапията се обръщат срещу психодинамичната терапия.
Ето например: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9578

Тук Орлин Баев казва, че въобще не приема психодинамичната терапия като терапия. Знам, че вие казахте че той не е истински психотерапевт по държавните изисквания, но съгласете се, че в момента е популярен и много хора четат мненията му. Аз не оспорвам неговите лични качества или метода му, но не съм съгласен, че психоанализата само показва проблема но не дава отговора на въпроса КАК. Според мен отговора на КАК е индивидуален за всеки и ако терапевтът казва КАК това отново повтаря стария патогенен модел в който друг взима решението.

Иначе не е само господин Баев. Не е и само в България. Напишете в Google: Psychoanalysis doesnt work и ще се убедите.

[t.todorov]

От къде на къде пък Орлин Баев е цяло направление. В посочения форум са дановисти. Там няма и следа от психотерапия или дискусия за нея. В редки случаи сред тях има трансперсонални терапевти. Но трансперсонална психотерапия не съществува като направление, освен измежду тези които я проповядват и евентуално граничните случаи на клиенти /пациенти!/, които много залитат в мистичното, поради сцефиката на психиатричната си проблематика.
Никой запознат с психотерапията не би отрекъл един, или друг метод. Все едно да отречем геометрията, защото не е като алгебрата. Няма как да стане, просто всеки метод си има своето място и предназначение, стига да е научно обоснован и използван от обучен специалист.
Всеки има право да си чете и пише каквото пожелае. Ако напишете в гугъл "психоанализата работи" ще излязат подобен брой резултати. А Орлин Баев за да работи, разбере и осъзнае що е то психодинамична психотерапия трябва просто да се обучи поне в един метод, какъвто и да е той.

[vladimir]

Нямах предвид Орлин Баев да е цяло направление. Прости предположих, че другите трансперсонални психотерапевти също оплюват психодинамичната работа.
Иначе аз споделям мнението ви, че всеки който отрича всичко друго освен собствения си подход и фанатично го проповядва то той не би бил полезен за пациентите си. Психодинамичната терапия и когнитивната според мен имат много допирни точки, а и връзката клиент-терапевт е много по-важна от направлението.

[vladimir]

В крайна сметка основното което исках да кажа е, че психоанализата е подложена на нападки неоснователно, тъй като аргументите на противниците и обекновено са насочени срещу тази анализа която е била в началото.
Това е все едно да се обвниняват американците днес че държат чернокожите в робство при положение, че щатите отдавна са се реформирали и днес имат чернокож президент.

[t.todorov]

Вижте, няма такова чудо "трансперсонален терапевт". Те са гурута, лечители, говорещи с висш разум и т.н., но не и терапевти. Просто така се самонаричат те. Иначе, всички школи използват една научна основа - психологията. От там нататък, всяка школа се различава по целите, които си поставя в терапията и по методите, с които постига целите си. За кризистна интервенция се ползва едно, за кратка терапия друго, за дългосрочна терапия трето и за психоанализ четвърто. Всички тези неща са ясни и конкретни, а това дали някой не е съгласен с тях е друга тема. Така че бъдете спокоен за психодинамичната терапия 

[Stareternity]

Тази психодинамична ... с Група за развитие на психоаналитичната практика в България ли е свързана?

[t.todorov]

Не, с тази група е свързана Лаканианската психоанализа.

[Stareternity]

Брееей, колко течения има в тая психология?! Все едно човек да го заболи зъб и да трябва да избира най-различни вариации...  Нещо не ми се връзва тая работа, "има нещо гнило в Дания". И всичките тези школи ли са рботещи? Т. е. няма значение клиентът при какъв терапевт ще попадне?

[t.todorov]

Всяка връзка терапевт-клиент е автентична. Дори с двама терапевти от една школа терапията може да протече различно. В този смисъл няма как да е еднакво с всеки терапевт. Школите са в психотерапията. Психологията е една. Тъй като в някои случаи говорейки за наука за човека тя се сблъсква със субективни неща, което е крайъгълният камък да се измерят неизмерими неща със стойности. Как може да се измери щастието, страха от смъртта, фантазията за бъдещето .... Това са неизмерими неща, но са в основата на човешкото съществуване. Как да се измери успеха от терапията? Ако за успех се смята да заживеем по-щастливо?
Някои терапии в този случай си слагат по-измерими цели - ако 5 дни в седмицата клиента получава ПА, за успех се смята ако я докарат до 1 ПА на две седмици примерно. Така се е развила и КПТ, защото здравните министерства по света имат проследимост на ефективността такава, каквато е заложена и здравните каси могат черно на бяло да оправдаят средствата си.
Психодинамичната психотерапия обаче никога не си поставя такива плоски според мен цели. Там на фокус е качеството на живот, като цяло. Симптомът е само сигналът, който показва че това качество, не е на ниво. Няма смисъл този симптом да се елиминира, заглуши по начин, че това влошено качество на живот да продължава, но без сигнала за това. Кой печели от тая работа? Човекът, че не "чува", колко е нещастен с начина си на живот /сигнал за което е симптомът/? Държавата, че е върнала някой отново на работното си място? Партньора, който отново си е върнал "стария", удобен човек? А психиката е такава, че за съжаление ако един сигнал се заглуши си измисля друг, така че човек да промени нещо. Именно за това терапиите насочени към симптома са пълни с рецидиви. Дълбинната терапия е по-различна в това отношение. Там човек има пространството и партньор, с които да промени съществени аспекти от преживяванията си, възприемането на света и себе си, да стигне до истинските си потребности, да ги осъществи по конструктивен начин и с всичко това да повлияе на онова преживяване, което да го кара да изпитва някакво щастие и радост от живота си като възрастен. Само че това е дълга работа. Никоя здравна каса няма да си позволи да инвестира в подобни личностни разгръщания. Именно за това се приемат за финансиране краткосрочни методи, с частични ползи. Така много методи се развиват единствено от тази гледна точка - измеримост и краткост, дори и психодинамичните методи се развиват в тази посока. Каквото обаче и да се развие и измисли, успехът на терапията е пряко свързан с времето отделено за това и дълбочината на работата. Често се казва че сегашната динамика на живот е на бързи обороти и терапията трябва да следва това. Само че оборотите на психиката и на нейните възможности са едни и същи от първобитният човек до днес. Променя се само средата и средствата, с които съзнанието да я овладее.

[kadife]

... г-н Тодоров? Сега ще се опитам да прочета поста Ви и ако това не ме преспи сладко, значи няма надежда за мен!  

п.с. сетих се за една карикатура от глуповата книга за самопознание. Мъж и жена стоят един до друг,  в балончета над главите им се четат репликите на жената и мислите на мъжа в отговор на тези реплики. Жената казва: Днес те помолих за едно нещо и ти не го свърши, освен това някой трябваше да прибере детето от уроци по танци, а ти и това забрави и се наложи мама да ходи, въпреки болните си крака... също не си поправил крана в банята, а в хладилника пак има трохи в маслото и изобщо ми омръзна да се опитвам да....
В мислите на мъжа: Бла-бла-бла.... секс... бла-бла-бла.... секс, секс... бла-бла....


кхъх-кхъх, покашлюва се деликатно Кадифе

[t.todorov]

Иронията е социално облечена агресия. Браво! Добре е да излезе навън, на какъвто и обект да проектирате, в случая мен.
Как се чувствате, когато някой не реагира според нуждите ви и очакванията ви? На кого ви приличат хората тип "сухари", които дори за момент не прекрачват границите, които са въведени? Как се чувствате, когато и на вас ви се налага да се движите по "коловоза" въпреки нуждата от обратното? Как се справяте в таквива ситуации?

[Ema]

  Кадифе,    

[Student_21]

ХаХАХаХа, kadife направо ме разби с отправения пост към господин психолога