evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 08, 2021, 05:35:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3 4
  Изпечатай  
Автор Тема: Щастливи, въпреки ПР  (Прочетена 6272 пъти)
vladimir
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 210


Профил
« Отговор #15 -: Октомври 27, 2011, 01:32:29 »

Здравейсте. Аз също страдам от ПР но искам да кажа че напълно съм съгласен с Тодор Тодоров. Тези молитви секти и вярвания са псевдолечения. Аз съм ги изпробвал и нямаха ефект. Очакваш някакви свръхестествени сили да те HEAL-нат но така не става.
Аз също ходя на терапия но там не се уповавам на разни Светлини Божества и прочие. Напротив там моето мнение се зачита, там аз не съм "Малък" нито съм "Грешен". Именно затова ми хареса психотерапията. Всъщност там е първото място където бях "Чут" без да бъда отхвърлен и това ми подейства много добре.
Научих се да отстоявам мнението си и да разбирам желанията си. Спрях да угаждам на хората из апочнах да угаждам на себе си. За мен това е пътя-Промяната.
Промяната е по-силна от която и да е молитва. Знам го от личен опит. Преди да я извърша симптомите адски се засилиха толкова много че бях на малко да се откажа. Но щом я извърших симптоматиката се срина. Сега смея да твърдя че съм почти излекуван. Имам още промени за които не съм събрал смелост но когато и това стане ще се спася от ПР.
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #16 -: Октомври 27, 2011, 05:48:51 »

---
« Последна редакция: Януари 15, 2013, 05:42:59 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #17 -: Октомври 27, 2011, 09:22:47 »

"Общо взето, нали ПР може да се определи и като силно самовнушение,което в резултат произвежда симптоми. "

Не може да се определи така. Причините за симптоми са другаде, не във внушението.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
vladimir
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 210


Профил
« Отговор #18 -: Октомври 27, 2011, 10:01:35 »

Господин Тодоров, след като ПР не е вследтвие на нашите самовнушения това означава ли че всички методи за лечение като разсейване и такива които целят ние да спрем да мислим за симптомите, да ги забравим едва ли не, означава ли че тези методи са безполезни?
Защото в интернет е пълно със сайтове на психотерапевти обещаващи излекуване именно по този начин-да забравиш за ПР и да не си го провокираш с мисли.

« Последна редакция: Октомври 27, 2011, 10:15:39 от vladimir » Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #19 -: Октомври 27, 2011, 11:02:22 »

Господин Тодоров, след като ПР не е вследтвие на нашите самовнушения това означава ли че всички методи за лечение като разсейване и такива които целят ние да спрем да мислим за симптомите, да ги забравим едва ли не, означава ли че тези методи са безполезни?
Защото в интернет е пълно със сайтове на психотерапевти обещаващи излекуване именно по този начин-да забравиш за ПР и да не си го провокираш с мисли.


Уауу, това е брилянтна идея! Да забравиш! Ууууу.... Дали да не взема да се запиша на парашутизъм?  Wink Wink Wink Гледаш по някое време - амнезия! Помниш ли нещо? Не... ПР ли? Какво е това ПР? Не си спомням... Пък и навярно таксата е по-насметка отколкото при психолог.  Wink Wink Wink  Grin Grin Grin
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #20 -: Октомври 28, 2011, 07:37:13 »

Ако се работи както трябва винаги е в две посоки едновременно:
1. Как да се понасят по-леко симптомите.
2. Как да се открият причините, да се направят промените в поведението и начина на мислене за да няма нужда от симптоми и това което те доставят.
Според проблематиката на всеки един може да се работи, или само по т.1, или и по двете. Някои личностни особености не позволяват при всеки работа в дълбочина и динамика, така се акцентира върху по-лекото понасяне на симптома и начините за това.
Всички онези, техники които вие споменавате не са с психотерапевтична цел, но помагат човек да понася по-лесно симптомите си, за да може да работи по-задълбочено след това в терапевтичен план. Тази роля имат и лекарствата. Сугестивните, или методите основани на внушение са отдавна забравени.  Някои неща се ползват, но в контекста на съвсем друга терапевтична посока.

"Защото в интернет е пълно със сайтове на психотерапевти обещаващи излекуване именно по този начин-да забравиш за ПР и да не си го провокираш с мисли.'

В това е цялата трагедия. Както се казва, по това ще ги познаете.
« Последна редакция: Октомври 28, 2011, 08:04:09 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #21 -: Октомври 28, 2011, 11:02:00 »

"Сугестивните, или методите основани на внушение са отдавна забравени"
А ако се касае до самовнушение - реално погледнато ирационално - провокиращо ПА - то как се повлиява терапевтично? Не е ли на принципа клин клин избива - имам напредвид т.н. рационална терапия - т.е. зад рационализирането там не се ли крие пак опит за внушение, което евентуално да "хване дикиш"? Надявам се, че няма да отречете това русло в терапията, изхождайки от позицията "моето жабче е най-хубаво".  Wink
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #22 -: Октомври 28, 2011, 11:57:53 »

Тук няма жабчета. Виждам, че правите основна грешка. Целта на психотерапията не е да се преборим със симптомите. Основната терапевтична цел е да разберем, каква празнина запълват те, каква работа вършат и да ги направим "безработни".
Симптомите винаги постигат някакъв баланс, колкото и невероятно да звучи. Ако аз имам проблеми в общуването, във взаимодействието с другите и всеки път когато съм подложен на това, аз се чувствам зле, една социална фобия ще ме предпази от това преживяване, като намали досега ми с такива ситуации.
Защо да се борим по психотерапевтичен път със съмптомите на  фобията? Трябва да се следва другата нишка - защо изпитвам трудности живеейки и общувайки с другите. Ако там разбера и променя нещо, дали ще имам нужда нещо да ме предпазва пък било то и тревожност от фобиен страх?
Ако изпитвам трудности да се заема с отговорностите в живота, да "стъпя" здраво на краката си, ако имам опасения, че нямам способностите да се пласирам така, както останалите, кое е това което може да отмени тази нужда от пласиране? Една фобия би свършила чудесна работа. Така страдайки от фобията си обаче, се забравя всъщност от какво предпазва тя - от пряк сблъсък с нещо, което буди много повече тревожност. Така стоейки си в къщи и "подчинявайки се" на агорафобийният страх, не се налага да се сблъсквам със света навън. Защото за мен този сблъсък е опасен /защо и в какъв аспект е различно/. Така фобията, или симптомите позволяват на човек да постигне баланс по отношение на себе си и света, без да променя нищо. Точно тук се намесва психотерапията, за да прекъсне това невротично равновесие. Терапията се намесва първо с това, че човек добива яснота, каква роля за него играе симптома, после разбира как ли се е стигнало до тук, че симптома да е единственият вариант за баланс, после разбира какви способности не е успял да развие в себе през жизненият си път и кои е развил прекалено. Така започва да прави една задълбочена "кройка" на самият себе си, като собствените му затруднения му служат като "карта".
За това често съм казвал че действително психотерапията не се занимава със симптомите. Те са просто сигнал за нередност. Този сигнал се появява, когато в даден момент ситуацията става нерешима по друг начин. А каква е ситуацията при всеки няма как да се знае.
« Последна редакция: Октомври 28, 2011, 12:01:27 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #23 -: Октомври 28, 2011, 05:34:05 »

     хахаххах, : Stareternity    laugh  Обаче, ако амнезираш и забравиш ПР, ще забравиш и какво е трябвало да забравиш, та си се подложил на парашутизъм. Сиреч, вероятността да се окажеш с ПР след скока  е доста голяма, докато се опитваш тревожно да си спомниш какво е трябвало да забравиш. А пък, ако скачаш всеки път при ново ПР ще претръпнеш към адреналина от скачането и следващата крачка за разтрисане на организма ти, ще е да скочиш  без парашут сигурно  
« Последна редакция: Октомври 28, 2011, 05:41:19 от kadife » Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #24 -: Октомври 28, 2011, 10:25:47 »

    хахаххах, : Stareternity    laugh  Обаче, ако амнезираш и забравиш ПР, ще забравиш и какво е трябвало да забравиш, та си се подложил на парашутизъм. Сиреч, вероятността да се окажеш с ПР след скока  е доста голяма, докато се опитваш тревожно да си спомниш какво е трябвало да забравиш. А пък, ако скачаш всеки път при ново ПР ще претръпнеш към адреналина от скачането и следващата крачка за разтрисане на организма ти, ще е да скочиш  без парашут сигурно  
Уауу, това ми звучи като лафа за оная бабичка, дето си вързала връвчица на пръста, за да не забрави какво има да прави, а когато я погледнала, рекла, че си спомня, че я е вързала да не забрави нещо, ама не е наясно какво точно.
Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #25 -: Октомври 28, 2011, 10:33:33 »

Тук няма жабчета. Виждам, че правите основна грешка. Целта на психотерапията не е да се преборим със симптомите. Основната терапевтична цел е да разберем, каква празнина запълват те, каква работа вършат и да ги направим "безработни".
Симптомите винаги постигат някакъв баланс, колкото и невероятно да звучи. Ако аз имам проблеми в общуването, във взаимодействието с другите и всеки път когато съм подложен на това, аз се чувствам зле, една социална фобия ще ме предпази от това преживяване, като намали досега ми с такива ситуации.
Защо да се борим по психотерапевтичен път със съмптомите на  фобията? Трябва да се следва другата нишка - защо изпитвам трудности живеейки и общувайки с другите. Ако там разбера и променя нещо, дали ще имам нужда нещо да ме предпазва пък било то и тревожност от фобиен страх?
Ако изпитвам трудности да се заема с отговорностите в живота, да "стъпя" здраво на краката си, ако имам опасения, че нямам способностите да се пласирам така, както останалите, кое е това което може да отмени тази нужда от пласиране? Една фобия би свършила чудесна работа. Така страдайки от фобията си обаче, се забравя всъщност от какво предпазва тя - от пряк сблъсък с нещо, което буди много повече тревожност. Така стоейки си в къщи и "подчинявайки се" на агорафобийният страх, не се налага да се сблъсквам със света навън. Защото за мен този сблъсък е опасен /защо и в какъв аспект е различно/. Така фобията, или симптомите позволяват на човек да постигне баланс по отношение на себе си и света, без да променя нищо. Точно тук се намесва психотерапията, за да прекъсне това невротично равновесие. Терапията се намесва първо с това, че човек добива яснота, каква роля за него играе симптома, после разбира как ли се е стигнало до тук, че симптома да е единственият вариант за баланс, после разбира какви способности не е успял да развие в себе през жизненият си път и кои е развил прекалено. Така започва да прави една задълбочена "кройка" на самият себе си, като собствените му затруднения му служат като "карта".
За това често съм казвал че действително психотерапията не се занимава със симптомите. Те са просто сигнал за нередност. Този сигнал се появява, когато в даден момент ситуацията става нерешима по друг начин. А каква е ситуацията при всеки няма как да се знае.
Много готино звучи. А дали всички школи в психотерапията (не помня колко бяха) постигат един и същи резултат? И постигат ли го всички? И защо няма едно течение, а такова дърпане на чергата? (Естествено не броя разни там дебилиади като трансперсонална... - от такива работи аз наистина имам фобия! - не си измислям). Възможно ли е един застъпник на една школа да отрича друга, дори позволявайки си да нямеква за липса на ефективност?
Нещо тая терапия не ми се връзва много - два месеца вече ходя - всеки път отговарям на най-различни въпроси - къде съм роден, къде съм живял... - психологът си прави някакви записки... Няма ли да ме карат да правя нещо, да лягам на диванче, да свалям мацка за 5 минути...?! Wink Grin Grin Grin
Активен
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #26 -: Октомври 29, 2011, 07:30:43 »

Аз също не съм така вярваща, но като си казвам молитвите : надеждата, внушението ми помагат и се чувствам просто по-спокойна.
Иначе аз съм щастлива дори да имам ПА. Всико си имам в живота и няма да оставя едни симптоми да ме карат да не се радвам на живота. Когато не съм добре си разсъждавам над живота. Тогава дори дребните неща ме правят щастлива и си казвам : ейй, започвам да обръщам внимание дори на падналите листа по земята, на хубавите коли, на сградите...на всичко и си казвам : защо пък да живея без страх и мисли за лошото??!!
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #27 -: Октомври 29, 2011, 08:15:38 »

Аз също не съм така вярваща, но като си казвам молитвите : надеждата, внушението ми помагат и се чувствам просто по-спокойна.
Иначе аз съм щастлива дори да имам ПА. Всико си имам в живота и няма да оставя едни симптоми да ме карат да не се радвам на живота. Когато не съм добре си разсъждавам над живота. Тогава дори дребните неща ме правят щастлива и си казвам : ейй, започвам да обръщам внимание дори на падналите листа по земята, на хубавите коли, на сградите...на всичко и си казвам : защо пък да живея без страх и мисли за лошото??!!

 Ето това позитивно поведение винаги ми е убягвало и съм гледала с удивление хората, които го умеят. Усмихнати, позитивни, заредени като малки розови пружинки, които всеки миг ще скочат и ще те пернат право по носа, напомняйки ти, че ти самата си се консервирала. Хъм... защо, защо една част от мен е скептична спрямо подобно поведение, защото не вярвам или предпочитам да не го приема, защото аз трудно съм способна на такъв положителен емоционален стабилитет. Обикновено го умея за известен период, но после ми пада рязко гарда, уви.
Но това не ми пречи да се възхищавам на хора като теб, долцетовитатаполината Smiley
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #28 -: Октомври 31, 2011, 02:38:46 »

-
« Последна редакция: Януари 15, 2013, 05:42:10 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #29 -: Ноември 01, 2011, 12:45:00 »

Много се радвам, че се радваш на малкото. Значи си научила нещо голямо Smiley))казано философски. При мен е нещо подобно, дори да имам моменти, в които да не се чувствам на себе си и да знам, че се държа ненормално, просто чакам да ми мине и продължавам напред без да се вглеждам особено в себе си. Само че детето ми е още болно, а мина цяла седмица, откакто сме на антибиотик и ми се реве от безсилие. Като никой път й давах точно, каквото е предписал лекаря й, но в крайна сметка без особен резултат. Няма по - страшно от това детето ти да боледува.

 Права си, няма по-страшно от това децата ни да са болни. Може би е време за нова консултация с лекарите, седмица на антибиотик без резултат е доста широк диапазон от време. Пожелавам от сърце Дребосъчето ти да се оправи бързо и ти да се успокоиш.  Smiley
Активен
Страници: 1 [2] 3 4
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1