evropea.com - форум за паническо разстройство
Януари 18, 2022, 09:16:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Не аз имам нужда от помощ  (Прочетена 1453 пъти)
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« -: Септември 20, 2011, 12:17:40 »

Здравейте,Мили хора моля за всякакви съвети и предложения -
накратко проблема -
от над 15 години най-малко, вече не ги броя - имам ПР, от преди ерата на мобилките и нета, и лечения няколко и самолечения и т.н. ако е важно за някой ще дам подробности, естествено развих най-лошия сценарий - пълна зависимост от майка ми, за всичките тези години все пак работех, с нея, намерих си мъж, е без нея, Имам си чудесно момченце на 2год и 7 м. и осъзнах нещо потресаващо - проблема не е в мен - от както родих естествено че майка ми е страхотно любяща баба но сина ми става напълно зависим от нея, забелязах че когато я няма той е стресиран, плашлив , не взима никаква инициатива нещо да прави сам, просто потресаващо, не съм от майките които си оставят детето на бабата, не, напротив гледам да прекарвам колкото се може повече време с него, уча го да бъде по-самостоятелен, след като е бил с нея става ревлив, недоволен, дори започна да заеква.
Осъзнах че тя е правела същото с мен, по никакъв начин от самото начало не ме е подкрепяла да се подобрявам а напротив - използвала ме е като личен инструмент  да подхранва собственото си чувство за значимост и важност, ако реша да направя нещо сама тя веднага започва да ме обвинява в егоизъм и че по този начин съм я обиждала, ах адски е сложно, как по добре да се изразя.... например -  сина ми веднъж падна докато тя беше при него при което тя се паникьоса, естествено той се разплака, не се беше ударил но плаче и тя веднага му бута бучка захар в устата да се успокоял...естествено не й позволих,
същото стана и с мен, ок при първите ПА когато й се доверих тя застана плътно до мен заведе ме на море само двете и ми даваше да пия по 11 хапчета витамин Б за да съм спокойна,
Хора моля ви помогнете, как да се откача, мисля че в този форум някой ми беше казал че съм намерила зоната на комфорт с майка ми и аз самата не искам да изляза от там, това ме накара да спра да го посещавам форума и ме хвърли в дълбок размисъл, защото някак си не го приемах, после го приех, но видях че не това е МОЯТА зона на комфорт,
мога да дам примери как действително когато съм искала нещо да направя не съм й се доверявала а после като разбере се почват едни обвинения....
Имам и сестра, по-голяма, справя се сама, но...има същата нерешителност, адски е комплексирана, страшно е недоволна от всичко особено от това че си няма приятел...коментара на майка ми е  - еми с този характер, а в същото време постоянно я критикува , от какво се е облякла до какво е яла,
Извинявам се за дългото писане, опитвам се да бъда разбрана правилно, моля ви приемам всякакви съвети,как да помогна на майка ми   
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #1 -: Септември 20, 2011, 12:20:56 »

Запoчнете психoтерапия, за да прекъснете пo кoнструктивен начин тази патoлoгична симбиoза.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #2 -: Септември 20, 2011, 01:09:01 »

Благодаря, кратко , ясно, изчерпателно,
Ако гори - сипете вода.
Извинявам се опитвам се да съм забавна
Разбира се че е необходимо, но ..някак си искам да започна още от днес, от сега ако е възможно,
С какво да започна, как, Вие имате ли предвид конкретна техника за такъв случай или конкретен психолог при когото да отида.
Активен
vladimir
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 210


Профил
« Отговор #3 -: Септември 20, 2011, 01:29:11 »

Аз не съм психолог но знам че има общо взето два вида психотерапии. Единия вид работи само със симптома-той предлага техники на дишане техники за разсейване, излагане на опасността и т.н. Той работи бързо но често симптомите се връщат.
Другият вид са дълбинните терапии които работят в дълбочина-с подсъзнателните желания и емоции. Те са по-бавни ни при тях няма рецидив.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #4 -: Септември 20, 2011, 01:55:08 »

Като начало можете да разучите нещата около психотерапията като вид помощ - какво преставлява, как работи, какви ангажименти изисква от ваша страна и от страна на терапевта. Можете да разучите, какви специалисти може да ви предложи вашето населено място. Можете да опитате да си представите живота си без този вид отношения: какво ще е по различно? как другите ще реагират на вашата промяна? какво в себе си ще променяте, или изследвате?

Има доста неща, които някак приземяват и сякаш казват " въпреки, че искаш промяна от утре, това няма как да стане, а ще дойде, когато си свършиш работата". Така че на работа Smiley
« Последна редакция: Септември 20, 2011, 01:59:32 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #5 -: Септември 20, 2011, 03:04:11 »

Отново благодаря за отговора,
била съм при психолог, няколко пъти, -първи път - срив, депресия, тогава ми дойде идеята че самоубийството ще реши всичко, доста годинки живях така - ако стане непоносимо ще умра и никога повече няма да се страхувам, Не помня фамилията на психоложката Румяна, само ме гледаше и й течаха сополи от носа и мигаше.
След още доста години се престраших отново да ида на психолог, вече знаех че дори и да умра утре пак ще се страхувам и това вече го отхвърлих като справяне с проблема, Втория психолог - порица първия, изкритикува го ядно че не ми е назначил и медикаментозно лечение плюс терапията, назначи ми такова, направи ми план как да действам, нещата работеха, обикалях сама на километър от дома си, качих 40 кг. за 3 месеца, майками като видя че сутрин правя разходки сама започна да идва с мене до поликлиниката и да ме убеждава да не излизам че е много студено, и аз си казах дааа верно е зима навън и е студено, когато не излизах бях адски нервна е неудовлетворена, лекарят ми... винаги имаше много пациенти и някак си срещи те ни минаваха за около 5 минути, винаги бързаше, и до там,
     
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #6 -: Септември 20, 2011, 03:09:13 »

До тук психотерапевтичен процес няма. Именно за това трябва да се информирате, какво ли е това, за да не попадате на подобни недоразумения, без да можете да прецените какво се случва.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #7 -: Септември 20, 2011, 04:35:33 »

Отново благодаря за стерилния отговор.
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #8 -: Септември 20, 2011, 05:33:10 »

 
    Здравей, Нана Smiley

Аз не съм специалист в нито една посока, нито психотерапевтична, нито медикаментозна. Мога само да ти кажа как аз се справих с това. Когато преди много години започнах да страдам чисто физически от паническата тревожност, започнах да ходя при психиатърка, която се занимаваше и с психотерапия. Честно казано още се учеше, но и аз не предирях много... исках помощ. Странно бе, че тогава тя съзря сериозен проблем в това, че съм силно привързана към майка си и вече семейна, аз все още се нуждаех силно и предимно от нея, не толкова от съпруга си. Майка ми е интелигентен човек, творец, не мисля, че някога ме е потискала, напротив - всичко винаги си е лежало на моите плещи и  само аз съм взимала решения за живота си, тя просто ме е подкрепяла по един страничен начин.
В процеса на терапия, осъзнах, че е болезнена обичта ми към нея. Че съм разочарована от нея, от отношението й и въпреки това, в най-неприятните паник атаки, аз исках първо тя да дойде. Когато идваше у дома, аз се чувствах спокойна, защото чувствах, че само тя ме разбира и ми вярва. Не можех да си представя, че ще ми стане зле и ще съм далече от нея. Съпругът ми не разбираше тревожността ми, дори се дразнеше и предпочитах да се крия от него, че ми е зле, без друго не срещах разбиране. С доста сесии, постепенно успях да се погледна отстрани и да се откъсна от тази зависимост. С това не изчезнаха паническите ми атаки, обаче:) Просто изчезна нуждата от майка ми. До степен, че след години отидох да живея и в друг град. Вече нямам зависимости към хора, нито майка, нито партньор... но ето, че пак се върна тревожността с всичките й мъчителни физ. симптоми. Дали се нуждая от майка си? Не, дори, когато ми стане зле и съм у тях, правя невъзможното, за да си тръгна и да се прибере в моето у дома. Нямам нужда да обсъждам с нея страданието си.
Понякога се питам истина ли са били времената, в които съм била до болка зависима и привързана към нея... ужасно много я обичах, ужасно.. сега изпитвам само дълг. Дори ми е трудно да кажа, че я обичам - изпитвам равноделност в чувствата си към нея. Вероятно има неща, които не съм й простила, за мен са непонятни в поведението й преди към мен, но в крайна сметка тя е такава, каквато е.
Опитвам се да ти кажа, че с помощта на психотерапевтичните сеанси, вероятно ще успееш да преодолееш майка си емоционално, но не това е ключето към твоите страхове и дискомфорт. Всичко е комплицирано в живота ни и е неправилно да си мислим, че като решим едно и край. Просто се отпусни, вече си на път да промениш някои неща в себе си, щом пишеш тук, значи съзнаваш повече от преди. Наблюдавай я отстрани, без жалост и без страх. Опознай нейните слаби черти без страх и не се укорявай, това няма да намали уважението ти към нея или обичта, само ще я прецениш реалистично.
 Говори с нея Smiley
« Последна редакция: Септември 20, 2011, 05:45:51 от kadife » Активен
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #9 -: Септември 20, 2011, 06:42:17 »

благодаря за отговора, от 6 часа чета по проблема, защото това е ново за мен сама с цената на милион години установявам за това, без психолог, ще се радвам ако споделиш как точно прекъсна връзката с майка си, или къде още да прочета нещо, естествено без психолог явно няма да мине, но трябва нещо да направя,
Активен
innna
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 9


Профил
« Отговор #10 -: Септември 23, 2011, 01:43:46 »

Здравей, Нана

А, опитвала ли си се да поговориш с майка си? Аз имах почти същия проблем. Като бебе съм загубила баща си и логично цялата любов на майка ми се съсредоточи към мен. Дори след вторият и брак ситуацията остана същата. Вторият и съпруг, който за мен си е татко също се стремеше постоянно да съм добре, да не се почуствам кофти след раждането на сестра ми, за баби и дядовци да не говорим... Имах цялата обич, която е нужна на едно дете, дори малко повече... Но детето порасна и не можеше да е самостоятелно. Постоянно имах нужда някой да е до мен. Започнаха панически атаки, когато оставах сама. След раждането на детето ми също не успях да стана самостоятелна. До един момент, в който сама си дадох ясна сметка какъв е проблема. И постепенно си наложих да се справям сама. Поговорих и с майка ми и обясних какъв е проблема. Не знам дали ме разбра напълно, и не ме обича по-малко, нито аз нея. Просто ме оставя да се справям сама и когато оплескам нещата и помоля за помощ, тогава се намесва. Не знам какви са вашите взаимоотношения с майка ти, но съм сигурна, че в нейните очи, всичко, което прави е за добро. Опитай се да и кажеш, че оценяваш помощта и, но вече си зрял човек и ти ще вземаш решенията. Да, ще грешиш и понякога ще имаш нужда от помощ и тя ще е до теб, но трябва да имаш пространство, както трябва да пуснеш бебето за да се научи да ходи, дори да се удари ... и да ти ще се до него за да му помогнеш да стане. Дано съм била полезна и успех!
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #11 -: Октомври 01, 2011, 05:03:55 »

-
« Последна редакция: Януари 15, 2013, 05:44:05 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1