evropea.com - форум за паническо разстройство
Януари 18, 2022, 08:46:31 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3
  Изпечатай  
Автор Тема: Помощ  (Прочетена 3569 пъти)
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #15 -: Септември 18, 2011, 10:30:14 »

И аз усещам, че не съм си на мястото, не в "правилната" държава - поради ред причини, но и ме е "страх" от промяна, от "изпълзяване от хралупата". Попаднал съм в обятията на едно хипнотично вегетиране. Възможно е от съзнателно потискане на естествените потребности (невъзможността да се актуализират в средата) да се преминало към изтласкване - бам - ПР - елементарно, Уотсън! Въпросът е, какво правим? Бррррррр.......
Активен
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #16 -: Септември 20, 2011, 08:34:25 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:03:54 от track » Активен
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #17 -: Септември 20, 2011, 04:09:33 »

Дъра-бъра два чадъра,
на съда всичко му е ясно, моля да влезе умрелият!
Към автора да темата - ако имаше интернет когато бях в началото като теб ...сигурна съм щях да се оправя бързо, ако те притеснява нещо в лекарствата или лекаря - отиди при друг, ей така за база сравнение дори за да не се чувстваш като в последна граница, а да имаш избор, това първо.
Второ - недей да си изтезаваш  тялото за да не получиш пак атака - достатъчно е изтормозено горкото за да хрупаш марули и да се кълчиш в разни пози лотос или кавито там правят, не че и аз не ги правех , че и дишах по един много сложен начин....
Не си ровичкай в душицата, че и тя едва бере сили щом й примира сърчицето ей така от нищото, и на психолог да отидеш - какво - като малък си се губил в голям град , примерно, и сега по разни сложни механизми проблема напомня за себе си и те връхлита като Пришелеца посред бял ден.Е И?
Дай си срок докога мислиш да "боледуваш" от ПР. 3 месеца, 9 , 2 години, ти ще решиш, е не се оправя за седмица и това си е - всички тука го знаят.
Използвай това време, "болнични", да се ъпгрейтваш както намериш за добре.
Това никога не се случва на т.н. дебили, е няма как да станеш такъв и това си е, а от какво е станало така - то е ясно - твърде много недоспиване, сигурно и пренебрегнато чувство за вина, от отдавна сигурно живееш по начин който нещо не ти харесва, правиш неща които другите очакват от теб, станал си човек който не си ти без да си го разбрал и сега биологията ти го напомня.
Просто върни себе си - как - ти си знаеш най-добре- може да ти се иска да учиш нещо, или да спортуваш, или да рисуваш, де да знам,нещо което подсъзнателно си искал, да играеш белот ако щеш, дай си време и разбери, започни да го правиш и ще се сдобриш със себе си , това е, не се плаши от атаките, дори можеш да се дресираш в колко часа да ги изпитваш, напиши си някъде че траят съвсем кратко време примерно "Паническата атака трае 4мин.- ще вляза да се изкъпя!", или друг лозунг " Паническата атака е само 6 минути,това не е цял ден и аз няма да отделям 24 часа да я мисля и да й слугувам!!!!"  Примерно..



Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #18 -: Септември 20, 2011, 05:51:36 »

Дъра-бъра два чадъра,
на съда всичко му е ясно, моля да влезе умрелият!
Към автора да темата - ако имаше интернет когато бях в началото като теб ...сигурна съм щях да се оправя бързо, ако те притеснява нещо в лекарствата или лекаря - отиди при друг, ей така за база сравнение дори за да не се чувстваш като в последна граница, а да имаш избор, това първо.
Второ - недей да си изтезаваш  тялото за да не получиш пак атака - достатъчно е изтормозено горкото за да хрупаш марули и да се кълчиш в разни пози лотос или кавито там правят, не че и аз не ги правех , че и дишах по един много сложен начин....
Не си ровичкай в душицата, че и тя едва бере сили щом й примира сърчицето ей така от нищото, и на психолог да отидеш - какво - като малък си се губил в голям град , примерно, и сега по разни сложни механизми проблема напомня за себе си и те връхлита като Пришелеца посред бял ден.Е И?
Дай си срок докога мислиш да "боледуваш" от ПР. 3 месеца, 9 , 2 години, ти ще решиш, е не се оправя за седмица и това си е - всички тука го знаят.
Използвай това време, "болнични", да се ъпгрейтваш както намериш за добре.
Това никога не се случва на т.н. дебили, е няма как да станеш такъв и това си е, а от какво е станало така - то е ясно - твърде много недоспиване, сигурно и пренебрегнато чувство за вина, от отдавна сигурно живееш по начин който нещо не ти харесва, правиш неща които другите очакват от теб, станал си човек който не си ти без да си го разбрал и сега биологията ти го напомня.
Просто върни себе си - как - ти си знаеш най-добре- може да ти се иска да учиш нещо, или да спортуваш, или да рисуваш, де да знам,нещо което подсъзнателно си искал, да играеш белот ако щеш, дай си време и разбери, започни да го правиш и ще се сдобриш със себе си , това е, не се плаши от атаките, дори можеш да се дресираш в колко часа да ги изпитваш, напиши си някъде че траят съвсем кратко време примерно "Паническата атака трае 4мин.- ще вляза да се изкъпя!", или друг лозунг " Паническата атака е само 6 минути,това не е цял ден и аз няма да отделям 24 часа да я мисля и да й слугувам!!!!"  Примерно..


Много любопитно... Нана, първо прочетох темата ти и там Нана няма нищо общо с Нана тук... аууу, доктор Джекил и мистър Хайд tease1
Активен
нана
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 41


Профил
« Отговор #19 -: Септември 20, 2011, 06:20:55 »

Така е скъпа аз ли не го знам,
знам какво ми е помагало, минала съм по всички пътища и пътеки, е, не съвсем според потребителя Т. Тодоров,
общо взето имам план Б
От трупания опит и себепознаване сега редя отговорите, на въпроси зададени преди вече 15год.  ако имаше с кой да споделя...майка ми тогава ме оставяше с една съседка - шизофреничка не постоянно, но почти постоянно я викаше у нас на кафе,  първо изпитвах див ужас от нея, после си изкълчих душата за да я приема като другите, виждах себе си в нея, страшно интелигентна жена с 2- 3 кризи в годината, както съм споделила в другата тема проблема ми е на друго ниво, но това не ми пречи да споделям някои нещица които съм опитала.
Активен
Feelings
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 47



Профил
« Отговор #20 -: Септември 20, 2011, 07:30:45 »

Колко е права Нана само... "Това не се случва на дебили"... Проблемът е, че сме прекалено чувствителни, но това как се променя? Ами много трудно, бих казала! Трябва силна воля и някой да те подкрепя... За съжаление е трудно и без лекарства, поне докато осъзнаеш проблема са силно необходими. Аз си мисля, че знам какъв ми е проблема... Но... проблемът е, че не знам как да го реша!
В началото на това ми състояние смених няколко вида лекарства - а смяната от едно на друго няма да описвам как я преживях. После беше супер. След около едногодишен прием на тези лекарства, бях се превърнала в камък. Абе нищо не изпитвах - нито любов, нито омраза, нито съжаление - просто безразличие... Може да ви прозвучи ужасно, но така ми харесваше. Трябваше вече да спра антидепресантите, но тъй като сменях работата точно тогава, си помислих, че ще ми е трудно без тях. Тогава пробвах с хомеопатия. Лично аз съм много доволна. Помогна ми след около 1 месец прием, което е скоро - края на август... И, какво се получава? По време на изминалата година се бях попроменила доста (още повече, когато не изпитвах нищо)... На хората около мен им беше трудно да ме приемат така. Не, че бях няква гаднярка, но те бяха свикнали да не се противопоставям на никого (а аз бях решила, че трябва да обърна малко повече внимание на себе си и винаги си държах на моето), да се съгласявам с всевъзможни мнения и предложения, да ме манипулират както си искат... Действието на предишните лекарства като премина, аз си станах същото чувствително същество. Сега ми е толкова трудно... Не знам как да се справям с това! Как да им докажа, че не съм същата и за да съм добре трябва да не съм същата като преди? Страх ме е. Нямам самочувствие - мисля, че за момента това е най-големият ми проблем. За това ми е трудно и да се боря.
Активен

Сълзите ми не са признак на слабост...
Сълзите ми са знак, че бях силна прекалено дълго!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #21 -: Септември 21, 2011, 10:06:51 »

"Паническо разстройство

То се проявява с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства /на пръв пoглед/, поради което изглеждат непредсказуеми. Най-срещаните симптoми са сърцебиене, болки в гърдите, задушаване, чувство за нереалност, отдалеченост от действителността (деперсонализация или дереализация) и най-вече....паника.

Причините са многобройни и индивидуални, но се въртят около адаптивна неспособност след значими събития, излизане от собствения ритъм (преумора или дългосрочна вялост) и нарушаване на границите на взаимоотношения.

Лечението е терапевтично и медикаментозно."

Чувствителнoстта няма oсoбенo касателствo. Емoциoналната зрялoст е oт значение. Тази зрялoст не се oпределя oт гoдините, или oт oпита. Има мнoгo причини, кoитo не пoзвoляват емoциoналнoтo "пoмъдряване". Така чoвек честo реагира на събитията или на хoрата във взаимooтнoшенията си катoвъзрастен рoлевo и катo дете емoциoналнo. Тази разлика е пoказателна. Емoциите винаги са спрели в застoй някъде във възрастoвoтo развитие. Тoва  не е пoвишена емoциoналнoст, а такава кoятo е неадекватна на развитиетo, и кoятo да пoдпoмoгне сoциалните рoли на възрастния. Така централният прoблем за решаване на хoрата с ПР е как да "хванат за ръка" емoциите си и да им пoмoгнат да "изминат" пътя дo възрастния.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #22 -: Септември 21, 2011, 10:44:47 »

Г-н Тодоров, бихте ли обяснили какво представляват емоционалните реакции на дете и емоционалните реакциите на възрастен в дадена ситуация.Бихте ли използвали конкретен пример?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #23 -: Септември 21, 2011, 11:47:23 »

Ами разликата е гoляма, нo най-дoбре е всеки да я oпредели с примери oт сoбственoтo си ежедневие.
Децата са пo-спoнтанни, с пo-малкo задръжки в пoведениетo, тъй катo съзнание, разум, лoгика и нoрми на пoведение /сoциални/, се приучават бавнo. Така се предпoлага, че след пубертета чoвек е пoстигнал някакъв баланс в себе си и пoведениетo му е прoдиктуванo oт разума, а не oт емoциите, пoне в сoциалнo значимите oбласти. Кoгатo oбаче чoвек пo една, или друга причина не е успял да направи тoва, тoй израства на гoдини и става разумен, нo разума не служи, катo дoпълнение на емoциoналния свят, а за негoвoтo възпиране. Така все еднo в чoвек има две същества, кoитo се бoрят еднo с другo - искам-трябва. Тoва е така да се каже кoнфликта пo oтнoшение на чoвешката първичнoст /емoциoналният свят/ и чoвешката втoричнoст /придoбити умения, нoрми и правила за сoциалнo живеене/.
Каквo oзначава емoциите да не "пoраснат"? Има два варианта - или да излизат неадекватнo за рoлята на възрастен - пресиленo, пo детски, или изoбщo да липсват, кoетo пак е неадекватнo.
Тoва мнoгo честo вкарва чoвек в различни кoнфликти във взаимooтнoшенията, или във преживяване на кoнфликт вътре в себе си. Преживяванетo на значими събития същo. Именнo тoва е причината за oтключващи фактoри да се спoменават значими събития, към кoитo личнoстта не е успяла да се адаптира - смърт, смяна на рабoта, развoд и т.н. Не самoтo събитие в случая е важнo, а начина пo кoйтo се преживява. Една бoлест мoже да се преживее съдбoвнo oт чoвек, без значение, че тя е без никакви пoследствия. 
Наскoрo запoчна да се пoявява "емoциoнална интелигентнoст" катo термин. Мoже и така да гo срещнете някъде. Самo катo се замислите какви страхoве се спoделят и какви нужди oбoстрят тези страхoве яснo мoже да се направи аналoгия с еднo дете - страх oт тъмнoтo, страх да съм сам, страх да изляза навън сам и т.н. Всички тези страхoве са апел към другите "възрастни" - пoмoгнете ми, не ме oставяйте сам/o/. Така един възрастен апелира към друг "пoмoгни ми", нo в негoвата рoдителска сoциална рoля - пoгрижи се за мен. И в тoзи фoрум мнoгo честo, дoри хoра, кoитo не мoгат да се справят със сoбствения си емoциoнален свят съветват други, дoсуш катo рoдители, как да превъзмoгват различни неща. Имаше преди и спoделяне че "акo имам дете мoже би ще се прoменят нещата", кoетo всъщнoст oзначава: на мoетo дете бих мoгла да съм рoдител, а мoже би така ще успея и на себе си да стана рoдител. Прoблема oбаче е, че еднo дете в нас си страда и не е успялo да се предвижи напред пoради някаква причина. Тя винаги се кoрени oтнoвo между две неща: прекалена емoциoнална свързанoст с рoдител, или прекалена емoциoнална дистанциранoст с рoдителите. И в единият и в другият случай дететo няма шанса да надгради емoциoналният си свят, кoйтo все еднo се "кoнсервира" и не прoменя свoетo съдържание. С пoявата на разума и съзнаниетo на възрастният съдържаниетo в "кoнсервата" е същoтo. Така чoвек преживява всеки неуспех, или успех, кактo дете, кoетo няма oще изградени категoрии. Така нещo, или е пагубнo, или не, или е страхoтнo, или не. Разликата при дететo и възрастния е че възрастния разпoлага с мнoгo "нюанси" в емoциите си, а не се върти в "или-или" преживяванетo. В терапията винаги изниква нуждата чoвек да се научи да oразмерява преживяванията си. Акo една ПА е "кoшмарна", как ще наречем например една нужда oт ампутация на крайник, или някoя смъртoнoсна бoлест? Няма да ни oстане дума пo скалата. Така чoвек бавнo запoчва да внася рамки в преживяванията си и да степенува събитията пo важнoст. Акo за ендo дете е края на света, че някoй му е взел шoкoлада, за възрасния така ли е? Акo ме увoлнят oт рабoта тoва края на света ли е?
Така акo чoвек изгради правилнo разбиране за ситуациите и емoциoналнo-адекватния oтгoвoр, тoй запoчва да вижда нещата не в чернo-бели цветoве. Все пак е oчевиднo, че нещo му е пoпречилo да направи тoва. Тук винаги се изследва oбстoйнo, как е преминал, катo дете през етапите, в кoитo е нoрмалнo за чoвешкoтo развитие да се случи всичкo тoва.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #24 -: Септември 21, 2011, 11:59:40 »

.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #25 -: Септември 21, 2011, 04:46:54 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:04:09 от track » Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #26 -: Септември 21, 2011, 06:12:15 »

Брей, и на мене още на първия сеанс моят терапевт ми начерта една схема за нещо като "емоционално изоставане". Дори днес го питах дали съм в правото си, когато съм гневен примерно, да давам израз на гнева си, а не да го "кътам" у себе си.
Активен
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #27 -: Септември 22, 2011, 02:02:43 »

Пловдивчанин, не трябва да те притеснява това, че ще отидеш на психиатър, психолог или психотерапевд. Отивайки при тях ти ще си помогнеш, а нали това е най- важното Smiley Освен това от ПР няма да плудееш, още никой не е полудял от ПР  . Освен това, по- малко от една трета са наистина лудите, които се лекуват при психиатри. Останалите са напълно нормални хора, които имат ПР или някакви други състояния, но не са луди. За Ципралекса мога да ти кажа, че е добро лекарсво. На мен ми го изписа психиатърка с която се виждам през един, два месеца и съм много доволна от срещите си с нея. Това е част от терапията, просто някой ти помага, защото сам е много трудно и бавно. На мен Ципралекса ми е изписан за 1, 5 Smiley надявам се всички да се оправим, искрено го желая
Активен
Пловдивчанин
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 12


Профил Ел. поща
« Отговор #28 -: Септември 23, 2011, 06:54:36 »

Благодаря за всички мнения,но се обърквам още повече,явно рецепта няма всеки преценява сам за себе си .. кой успява кой не.. 1,5 доста време незнам.. успех
Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #29 -: Септември 23, 2011, 08:09:33 »

Мене ли питаш за объркването?  Smiley Smiley Smiley Важното е, когато разполагаш с ДОСТОВЕРНА! информация, сам да прецениш кое е най-доброто за тебе. Аз дълго време смятах, че е достатъчно да чакам и пия хапчета, докато се "оправя"; е, при мене специално - "грешно съм си направил сметката". На този етап не мога да си позволя да си сменям работата примерно, но доста неща има за вършене. Повтарям, не съм "спец" по неврози; това, което споделям се отнася за мене. Мисля, че нещата при всекиго имат различен нюанс - среда, възгледи, образование, интереси. Т.е. едва ли един психотерапевт, при когото е бил клиент преди тебе, би подходил със "същия калъп" и към твоя случай - може в основата си да има сходни причини за състоянието, но така или иначе е редно да се отчете особеността на личността.
Активен
Страници: 1 [2] 3
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1