Здравейте,
Аз съм на 29 години от София. Случайно разбрах за този форум днес, когато търсих информация за ПР в и-нет. Поразгледах го и за съжаление виждам доста хора с тоя ужасен проблем. Не това не е ужасен това е ужасяващ шибан проблем.
Аз получавам атаки от около 2 години и половина след като започнаха съкращения във фирмата, в която работя. Екипа, в който бях беше като потъващ кораб и вместо да се опитаме да се спасим се изпокарахме. От този момент при всеки по-сериозен дразнител или проблем нервната ми система реагира остро с панически атаки. Симптомите са ви познати. Реакцията на околните само засилва паниката, защото те неразбират какво се случва с такива като нас. Вече немога да се скарам с никого, защото ме е страх да не загубя съзнание. Ходил съм по всякакви лекари и при психотерапевт и това което тя ми каза е, че единствения начин да се излекувам е да премина през страховете си. Да ги победя.
Искам да разбера има ли хора тук, които са успявали да преминат през силния страх и ужасните симптоми в паническа за тях ситуация? Ако да само с хапчета ли успявате? Мислите ли че е добре човек просто да приеме този факт че е болен от ПР и да не се страхува от това как биха го приели околните? На мен лично ми е много по-комфортно когато хората знаят за моето състояние. Дори ми се е случвало да ги убеждавам по няколко пъти за сериозността на този проблем.
~temple
Аз преминах през силния страх и ужасните симптоми. Все още не съм се излекувала, но всичко е някак по-поносимо. Няма ги вече силните пристъпи, но остана сърцебиенето понякога и хроничната умора. Не съм пила лекарства и не се поддадох да променя начина си на живот. В един кратък момент излизах по-малко, но никога не съм си позволявала тази гадост да ме победи. Дори не съм си вземала болничен заради ПР. Не съм споделяла с околните, знаят само най-близките ми. Съветвам те и теб да прецениш на кого да кажеш, не всеки ще те разбере. Когато си зле гледай да вършиш нещо, при мен помага. В общи линии това е спасението - да преминеш през страховете си. Да разбереш, че колкото и да ти е лошо няма да умреш и да вярваш, че утре ще си добре.
//-->
