СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[kadife]

           

[track]

 

[ddiddi]

track, имам предвид, че преди месец ми звънеше и ходихме на кафе, а сега не   

Споделям, че днес бях на вилата и се насладих на прекрасната гледка на полето и гората и си поспах едно хубаво следобяд. Споделям, че почти всеки ден си хапвам натурален шоколад, че много обичам, но незнам дали е добре? Четох, че натурален може за ПР? Споделям, че искам някой хубав момък да ме прегърне ...

[skorpi]

Споделям, че в тоя форум стана наплив от шаврантии  , преди се чувствах аутсайдер, сега направо се губя из тълпата, ама стига сте ме засенчвали де, Скорпи не търпи конкуренция Шегувам се, поне ми опраихте настроението, че напоследък хич го нямаше. И при мен само драми, повечето си ги правя сама, амаааааааааааааааааааа кво да се прави, като съм такава?!
Сега да извадя най-хубавото от последните ви бисери:

Ако сложа цайси, дали ще изглеждам мръснишки

Сигурно, пробвай. Някои мъже им се кефят. На мене са ми казвали, че приличам на учителка, което не ме ласкае много, амааа...
Споделям, че агорафобията ми води до абсурдни първи срещи с мъжката половина, които отиват в посока, в която не би подобавало на една дама да разказва.  Споделям, че това са нелепи стечения на обстоятелствата и криворазбрана задушевна обстановка, но как да обясня причините що сме у нас, а не на ресторант, примерно? Вас ако ви викнат директно вкъщи кво ще си помислите? Че жената има агорафобия ли? Да, да. Счита се като покана за пристъпване по същество...  И си викам, мама му стара, по-добре да ме имат за к***а, вместо да си призная кво ми е... и понеже все някога трябва да се излиза после, я на кафе, я нещо друго, айдееее, следващият. Е, добре, ама докога така? Хората били ходели по заведения да забият нещо, пък аз до заведението не мога да стигна... на мен ми се ходи, заради излизането и за да видя малко свят, но последно ходих във Варна и тогава за разлика от цялата компания, много се накефих, щотоо СВЯЯЯЯТ. Хора, музика, плаж, живот... кеффф. Споделям, че дори си запазих бъркалката от коктейла да си напомням кво съм успяла да постигна... хах, ако не беше тъжно, щеше да е смешно. 
Споделям, че гледката на гол мъж, тичащ по плажа около заведението ме накара да се зарадвам, че не съм останала пак да пазя къщата и ме наведе на мисълта, че трябва да излизам по-често.
Нещо се отплеснах и пак не ви изкоментирах цитатите...

Аз съм нещастно щастлива. Ако някой знае какво е това състояние, де 

Споделям, че аз знам какво е и даже в момента го изпитвам, но няма да обяснявам подробности тука.

Споделям, че днес бях на вилата и се насладих на прекрасната гледка на полето и гората и си поспах едно хубаво следобяд. Споделям, че почти всеки ден си хапвам натурален шоколад, че много обичам, но незнам дали е добре?

Споделям, че искам да вземете да си направите един график кой кога и къде ще ме извежда, аз ще подбирам местата и начините за придвижване, защото е много сложна мойта, но не и абсолютно невъзможна, който има нерви да ме търпи.
Споделям, че не съм яла шоколад от 100 години и бих омела един с удоволствие стига да не е бял, че не обичам. 

Споделям, че искам някой хубав момък да ме прегърне ...

Споделям, че и аз искам, ама убавците нещо не идват у нас, ми сигурно са навънка, но аз ги пропускам Ако нямаше интернет, щях да живея като първия човек, пещерняк и дивак в тотална изолация...

Споделям, че от много време насам съм влюбена и замечтана!  Момчето преди ми обръщаше внимание, а сега не особено  Както и да е. Мен ме "устройва" и от далече да се гледаме 

Споделям, че мен тва "отдалече" не ме устройва, искам отблизо да се гледаме, че съм късогледа и нищо няма да видя
Споделям, че написах достатъчно простотии и мога да си лягам...

[track]

 

[track]

 

[skorpi]

Скорпи, пиеш ли някакви лекарства за агорафобията

И кои са тия лекарства?  

Такива нахални повече няма да ги приемам. Само такива, на които на мен ми идва да им нахалствам

Оф, аз пък вече хич не искам да нахалствам. Особено ако знам, че не ме искат, предпочитам да умра, вместо да се тикам нежелана... не че не ми се ще, но се спирам и бягам в обратната посока и се моля или да ме догонят, или повече да не ме погледнат. Естествено, повече се надявам на първото.  
Абе на тая тема хич не ми се говори в момента, макар че явно твоят човек все пак с упоритост и постоянство е постигнал резултати, но аз зорлем нищо не искам да правя. Тия неща с насилване не стават.  
Който ме иска, да заповяда, който не - да си ходи... повечето и без това аз не ги искам. Равнодушно ми е някво. Ама където пък се събудят чувства, отивам в другата крайност - направо мога да се самоунищожа... Скорпионска му работа! Ние се самоизяждаме от сутрин до вечер и изживяваме всичко като край на света. За скорпионите говоря.
Трак, ти с тая емотиконка ме стресира, какво точно ще ми правиш, за да стана нов човек? Ако ще ме водиш в Час Пик, не съм сигурна дали не е по-добре да съм си у нас
Шегата настрана, но наистина като заизлизам, се превръщам в друг човек, превключвам буквално за 1-2 дни на друга вълна, изкарвам така известно време на пълни обороти и после все едно ми свършват батериите и се тръшвам уморена и депресирана да се самосъжалявам и искам да бъда оставена намира да си се тръшкам и да потъвам в собствената си отрова.  И така до следващия период, в който наваксвам и пак, и пак...

[kadife]

   

       Споделям, че не зная какво е шаврантия, ако е свързано нещо с шафран, значи е много скъпо, ароматно и фино!


   

[skorpi]

Споделям, че не зная какво е шаврантия, ако е свързано нещо с шафран, значи е много скъпо, ароматно и фино!

Е, мерси за комплимента Как да не знаеш, толкова време приказваш с мене вече, не ме ли опозна,хах
Ше ти подскажа малко, айде: 
Не непременно в този ред

[track]

 

[Stareternity]

0

[skorpi]

Скорпи,
Твоята агорафобия е само маска, проява на някакъв душевен конфликт у тебе - какъв, не знам, не съм психотерапевт. Вероятно при някои този конфликт може да се самонеутрализира, тушира, ако щеш. При други - нужна е подкрепа. Това, което би могло да ти бъде в помощ, е някой, който да се превърне в опора за тебе. Който ще те приема такава, каквато си, без да се плаши от една промяна у тебе - към по-добро. Човекът не е метафизична даденост, негово е правото на промяна.
Така че, когато се запътиш Навън, той ще е до тебе. И ти няма да се страхуваш - защото във всеки един миг той ще е готов да застане между тебе и опасността; дори и да се уплашиш, да помислиш, че не можеш да издържиш, че падаш, то ще попаднеш в неговите обятия.

Хах, интересно, тука успя да напипаш нещата, тоооплооо, тооплоооо, ама още не пари Говориш ми за мъж-патерица, мдааа, обградих се от патерици аз, и все пак знам, че сама на себе си трябва да разчитам най-вече. Защо ли? Ами щото последният път, в който се осланях изцяло на мъжа си, го загубих и ето ти агорафобия... затова сега не така. Аз си давам и сметка каква отговорност е някой да се натоварва с такива очаквания... че на всичкото отгоре и давам акъл как точно трябва да ми се помага Имам си претенции как да бъда спасявана, моля ви се  
Обаче вместо това получавам  ,  , 

Вероятно не е и необходимо да е красив като Брад Пит и богат като Рокфелер.

Ми не е естествено, по-готин е    Ама Скорпи е лошотия и все недоволства. Ту ми млякото горещо, ту пък друго нещо...

[kadife]

  Споделям, че докато чета жените във форума, виждам нещо, което ни обединява като поведение и това не е намека на Скорпи за разюзаданост и леко поведение или там каквото значи "шаврантия"
Мисля, че има някаква типична превъзбуденост на изказа и склонност към самокритика. Уж сме недоволни от хората около нас, а всеки пост завършва със самоукори. Тоест, ние си даваме сметка, че има хора, които ни носят дискомфорт и обстоятелства, в които участваме с тях, но в крайна сметка всичко е така,само защото ние сме едикаквиситамнеуравновесетиилиизискващи личности.
  Споделям, че бързаме да се самокритикуваме и това не е градивно... за първи път го виждам отстрани. Това не е конструктивно поведение, ще кажа за мен защо е така, за вас не мога да бъда сигурна. С типичното си перфекциозно поведение аз считам, че съм коректна... прекалено добра за поведението на  повечето хора, но същевременно съзнавам, че това е прекалено висока личностна самооценка и изкарвам наяве самокритиката си, за да се защитя от евентуални забележки от чужда страна, които не биха покрили това ми усещане за перфекционизъм. Тоест, самокритикуването е начин за още един вид защита, спускаме преградна стена, за да кажем на околните - Ти не бъди лош с мен, аз зная много добре каква съм и защо получавам такова отношение от твоя страна, но не съм щастлива с това поведение и вината е в мен пак, защото аз съм такъв човек и въпреки, че съзнавам, че не заслужавам това, го получавам, защото съм .... И такаможем да го сучем това изречение в себе си, докато образуваме един плътен порочен кръг, в който не получаваме онова, което искаме от хората, защото считаме, че в нас е проблема в крайна сметка, за да не ни го дават, а не ни го дават, защото ние бързаме да заявим, че не го заслужаваме поставяйки си недостатъчно добра самооценка.

   Споделям, че мисълта ми е не много ясна, защото все още не е узряла, но и споделям, че ще започна да пиша по-рядко във форума, защото искам тези неща да обсъждам с моят нов психотерапевт, за който не може пръсти да ми се преобърнат да кажа нещо различно от най-приятното. Дори не мога да кажа, че е "секси" защото изпитвам някак различно чувство... и то не се таи в липсата на мъжко излъчване от негова страна, напротив - изключително привлекателен мъж е и има харизма, която би донесла емоционални сътресения на много жени, но не е в това работата. За първи път изпитвам надежда, че мога да овладея собствената си тревожност и автоматика за очакване на "лошото".

 Трак, ако си забелязала, нямах проблем да се шегувам с предишният психотерапевт, но това бе само защото не изпитвах достатъчен респект и търсех да се уловя за нещо, което да го направи специален за мен, та току най-сетне се доверя. За този човек сега няма как да се получи това, много ми допада като поведение, като стабилитет и отношение към чисто финансовата страна на нещата. Не ми напомня колко много клиенти има, как ако пропусна час нямад а е проблем за него, а за мен, защото на него седмицата му била пълна. И няма да следи часовника над главата ми и когато наближат последните 15 минути от сесията да се изправи, и да започне заключителната си реч, която включва винаги едно и също.

 Споделям, че най-сетне се сработих с психотерапевт и много го харесвам

 Споделям, че това ми носи спокойствие и сигурност и че... че... че... че е секси!!!

[skorpi]

  Споделям, че докато чета жените във форума, виждам нещо, което ни обединява като поведение и това не е намека на Скорпи за разюзаданост и леко поведение или там каквото значи "шаврантия" 

Е, стига де, недейте да го приемате в този смисъл и да се засягате. В тази дума аз влагам по-скоро закачливо и игриво поведение в сексуален контекст, за да става закачката и да е интересно

[Ari]

Споделям, че страхът е нормално чувство.
Споделям, че не ме е страх от страха.
Споделям, че приемам от време на време да ме е страх, това не е фатално.
Споделям, че за да се справим със страха трябва да намерим сили в себе си. Ако разчитаме на други, вечно ще ни е страх.
Споделям, че ПА получават много хора, но бързо ги забравят и не се страхуват от тях. Разликата между тях и нас е, че ние не можем да забравим първите симптоми и си ги възпроизвеждаме.Споделям, че ние приемаме всяка промяна в тялото за нещо фатално и нея си възпроизвеждаме непрекъснато. За това не сме виновни ние, но можем поне да го осъзнаем че е така.
Споделям, че е добре,  когато  kadife за новото си секси.
Споделям, че лекарите трудно лекуват ПР, защото не знаят какво точно усещаме  и че то е встрани от нашата воля. Лекарите не обичат да не им се изпълняват нарежданията и затова твърдят, че ние сме си виновни, защото не рием лекарствата им.
Споделям, че лекарствата не са фатални, защото те са нашата патерица, за да преминем през нещо, което не зависи от нас. Затова да не ги анатемосваме. Психиката понякога се нуждае от тях, за да не очувстви някои други сфери от тялото ни.