СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[skorpi]

Сигурна съм,че след някой ден,пак ще ни просветне.

Споделям, че няколко дни и аз си повтарях това и този ден най-края дойде днес... казват, че денят се познава от сутринта. Аз със ставането знам дали ще е от добрите или от лошите дни. Добрите пак не са "добри", но са по-добри от най-лошите, а аз съм благодарна и ги използвам. Споделям, че днес използвах деня, за да си свърша работата, да изчистя и да си разходя кучето по-далеч от ъгъла на блока ми. Споделям, че останах навън, докато се успокоя и докато спра да усещам сърцето в гърлото си. Споделям, че по-късно като чух думата "ресторант", сърцето отново скокна в гърлото ми. Споделям, че за пръв път ми хрумна идеята, че то тупти така, за да ми напомни, че все още го има и може да обича. Споделям, че тази мисъл ми хареса и ме обнадежди. Споделям, че колкото и лоши и страшни да са нещата понякога, идват и добри моменти и заради тях си струва да минем през лошите. Споделям, че когато съм навън, наред със страха изпитвам някакъв особен примес на гордост и щастие.  
Споделям, че все още имам нужда от масаж

[track]

 

[track]

 

[dolcetopolina]

Здравейте,
може ли да споделя нещо извън темата и да поискам съвет.
След месец ще излезе решението на съда по повод развода ми със съпруга. Детето ми е на 12 години, но решихме да не го вмъкваме в съда и оставим те да решат къде ще остане. Принципно никой не може да го отдели от мен ако не съм пропаднала като родител и т.н....т..е. съда ще го присъди на мен.
Наскоро говорих с детето, защото неговото мнение е важно за мен като майка и той ми сподели, че не иска да се мести заради приятелите, тук е свикнал и вече един път го местихме то друг град на друг, смени доста училища и иска да остане при баща си, защото не иска да минава пак този кошмар. Разбирам го и много ценя това решение и мисля, че трябва да се съобразя с него. Не мога да изпадам пак в нерви, кошмари и да получа пак ПА или още по-голяма криза...той не е кукла ами човек, той има право на мнение и да е щастлив...не съм войник ами съм майка. Ако го взема какво...ще е при мен но докато мине кошмара при сменянето на всичко...знам ли как ще реагира, той е в момент на пубертет...вие как мислите дали съм лош родител или просто майка, която се грижи за детето си и е готова на всичко да е щастливо?
Сори, че спамих темата, но искам да споделя с вас мъката си...

[vesi2003]

Аз съм сигурна,че си добра майка.Уважи мнението на детето на този етап.Щом иска да е тук,с приятели,с баща си,остави го.Наистина тази възраст е трудна.Стига да разчиташ на бащата,че ще се грижи достатъчно добре за него.Сигурно е адски мъчно,но приеми ешението му.Може след някоя година да се обърнат нещата,да реши друго,бъдещето е пред него,може да поиска да учи,работи при теб,нищо не се знае.Успех и по малко нерви.

[Шашмагюл]

-

[dolcetopolina]

Много ви благодаря. Наиситна това решение за една майка е много тежко и се изисква голям кураж. 12 години съм го гледала почти самичка, защото живеем в чужбина и няма кой да ми помага. За тези години не е делен от мен и не е ходил никога сам както децата в България при баби и дядовци. Но живота не е свършил никога не знаеш какво ще реши след като завърши годината...ако иска да учи при мен или да живее винаги е добре дошъл.

[reni1506]

Такова решение може да вземе само една СИЛНА майка,която мисли повече за детето си,отколкото за собствените си ползи(че ще си сама,,че ще ти е мъчно...).Честно казано опитах да се поставя на твое място и просто не мога да взема такова решение.Умирам само при мисълта,че децата ми няма да са при мен.Това моето сигурно е чист егоизъм,но това е..
Така че се прекланям пред силата и мъдростта,която проявяваш в такъв момент!Със сигурност това решение,ще бъде оценено от детето ти,макар и след време.

[kadife]

Споделям, че имам нов терапевт! Ох, ах и пак ох... много е чудесен, ерудиран, симпатичен, внимателен, общителен и освен това.... висок!

Споделям, че този път май намерих своя психотерапевт, защото нали знаете как някои хора успяват да ви вдъхнат доверие още с пръв контакт и как с някои не се случва дори и когато ви уверяват в добронамереността си.

Споделям,  че това с детето и негов избор за място на живот е много деликатен момент. Ще говоря не просто, за да кажа нещо, а защото аз го преживях. След развода си смених градовете и по същата причина като жената, която сподели подобен проблем, оставих на детето си да прецени как иска да постъпим. Детето бе присъдено на мен, но това  бе без значение, интересувах се какво иска то. Говорим за дете в 9-ти клас, истински мъж:) Не искаше пак смяна на съученици, освен това се съобрази и с трудностите пред, които ми предстоеше да се изправя. Остана там, където си бе. Какво се промени? Тук ще се усмихна с много тъга... промени се връзката ни. Гарантирам, че същото ще се случи с всяка майка и дете, ако бъдат разделени. Сега си мисля, че не биваше да се делим... дали той бе по-добре? Може би откъм пространството на личен комфорт, което му запазих, но откъм тънката червена ивица на която застава родителят - аз не бях до него и това си даде отражение. В желанието му за учене, в амбициите, в хъса. Разбира се, дано за всяко дете е различно. И все пак... майка и дете да не се делят... ужасно боли, споделям... ужасно боли! А още по-боли, когато расте далеч, когато е болен, когато нещо му е криво, когато баща му го нагруби съзнателно или не.... а теб те няма.Точка по темата.

Споделям, че тая големи надежди за психотерапията. Днес след първата ни среща, се чувствам обнадеждена. Стискайте ми палци, може би ще успея да се справя без тези медикаменти, от които толкова се страхувам и които преди години ми помогнаха, но явно само за момента, щом съм в същата позиция, че и на моменти и по-зле.

Споделям, че ще изям сега няколко праскови

[skorpi]

Споделям, че току-що ометох една пица и се каня да си легна по-рано днес... споделям, че понякога си струва да не се спи
Споделям, че трябва да започна да правя нещо, не да чакам решението да ме тупне само по главата. Споделям, че трябва някой да ме тупне по главата, за да ми дойде акъла и да се активизирам.... е, не е задължително да е по главата, важното е да има ефект   . Споделям, че ще се опитам отново да изляза от черупката си и да живея като нормален човек . Споделям, че трябва да въведа много промени в живота си, ако искам да успея. Споделям, че в моментите на слабост ще имам нужда от стимул да продължавам. Споделям, че ще е много трудно, но искам да опитам отново. Споделям, че съм смотла и наистина си лягам да спя

[DJ]

Споделям, че се чувствам ужасно !
Споделям, че ми омръзна да се карам с приятеля ми, изпадайки в променливи настроения!
Споделям, че искам да водя нормален начин на живот!
Споделям, че ме е страх да остана сама,защото ме е страх да не получа пристъп и да няма никой до мен.
Споделям, че искам да се усмихвам по-често!
Споделям, че не искам да се срамувам от това, че имам ПР!
Споделям, че искам да си легна някоя вечер и да спя спокойно без да се будя чак до сутринта!
 

[skorpi]

Скорпи споделя, че изпадна в криза и не може да се успокои
Скорпи споделя, че я е страх да остане сама през нощта и въздухът не й стига.
Скорпи споделя, че й се иска да имаше поне един човек, на който да знае, че може да разчита, който да не я обвинява, а да я разбира.
Скорпи споделя, че не й се живее повече така.
Скорпи споделя, че иска да се гръмне.
Скорпи иска да е на място, където няма страх и болка, само любов. Скорпи знае къде е това място, но и там я е страх да отиде.
Скорпи иска всичко това да свърши.
Скорпи се чувства изоставена и сама.
Скорпи съжалява, че написа това.

[kadife]

Споделям, че днес имам рожден ден и че пожелавам на всички нас обич, спокойствие и мир, здраве и смисъл занапред

Споделям, че благодаря на всички, че ви има!

[queenmaya23]

Честит Рожден Ден!

Желая ти здраве и спокойствие

[vesi2003]

И аз ти пожелавам здраве,ама много здраве и любов!