СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[anonymous]

Много интересна интерпретация. Вие, психолозите  сте специалисти  в това да обяснявате поведението и живота  изобщо  с тези сложни и непотвърдируеми обяснения.  
 А не може ли човек да забравя лекарството си просто защото се чувства по-добре? Това е лекарство, което се пие с месеци и е много нормално когато си по-добре, да го забравяш. Самият ангажимент ежедневно да вземаш хапчето е потвърждение на това, че имаш сериозен проблем.  
 Когато не се чувстваш добре – го вземаш редовно. Просто симптомите ти напомнят да го  вземаш. Но когато си относително  добре, не те тревожат симптомите, имаш други ангажименти и т.н.  е много нормално да пропуснеш.
 Освен това, в случая  тече и психотерапия. Нали това е нейния смисъл – да се промениш, че да спреш хапчетата?  Така те неусетно  стават непотребни.
 И не на последно място, май никой тук не смята, че хапчето може да те излекува.  В тази връзка дали подсъзнанието не знае, че хапчето не лекува и съвсем  като страж  на тялото иска да  го предпази  от вредите на медикамента? Така когато си зле – съзнантелно избираш да пиеш хапчета. Когато си добре – подсъзнанието ти работи в твоя защита и ти дава друга посока.


ПП Като ви е трудно да го обясните, как успявате да го прилагате на практика в работата си? Когато човек е специалист по нещо, то той трябва да може да го обяснява много лесно и разбираемо. По това се различават специалиста и неспециалиста.  Единия го дава лесно разбираемо и смилаемо, другият използва "купешки" думи за да обясни.,

Тези сложни обяснения не са някаква измислица, фанатъзм на група психотерапевти опитващи се да лъжат хората и да се правят на велики. Всички тези идеи за несъзнаваното, за изтласкването и конкретно за грешките и забравянето датират назад още от Фройд.
А теориите на Фройд се основават на наблюдения и експерименти, а не са негови измислици. Разбира се те с времето са се доразвивали и днес не са точно същите като тогава, но идеите за изтласкването и несъзнаваното са си актуални.
Ще дам един пример. Пациент се хипнотизира. След това му се казва когато се събуди от хипнотичния сън да извърши някакво действие-примерно да затвори прозореца. Пациентът се изважда от хипнотичния сън и тогава той изпълнява казаното. И когато го попитат: "Добре, ти защо направи това?" Той или не знае или казва причина различна от реалната-примерно че е затворил прозореца, защото му е студено.
Ето как в своето съзнание си мисли че се мотивира от някаква причина, а в несъзнаваното причината е съвсем друга.

[t.todorov]

Ема, радвам се да се появите отново. Имах чувството че сте съпричасна на хпджон до край, в това число и до отрицание от мнения. А вашите мнения винаги съм ги смятал за ценни, защото ми дават обратна връзка, какво може да остане неразбрано за хората, от теоритична гледна точка, тази която обикновенно разискваме тук.
Преди имах един преподавател по психология, мисля за невербална комуникация ставаше въпрос, който зададе следният въпрос:
" - Представете си, че срещу вас стои млада симпатична дама, на която задавате някакъв въпрос тип "свалка". Тя си кръстоса ръцете. Какъв сигнал е това?
Всички в един глас викаме - "Това е защита, поставя преграда между себе си и нас".
Той каза: "Може и така да е, но може просто да и е студено. Тогава вашата свалка изобщо не се изчислява по съзнателен начин. Никога не забравяйте, че едно явление само по себе си н прави закон, извън контекста на обстоятелствата".
Та, ако някой се подобрява от лекарствата, той страда от загубата на вторична психологична печалба от подобрението си и несъзнавано съботира акта на "подобрение", защото това е съзнателно подобрение и несъзнавана разруха на равновесието създавано със симптомите. Давам ви пример: Жена, която до таква степен не умее да предяви нуждите си пред партнььора, че всеки път на помощ идват симптомите. Така всеки път, когато той има много работа идват симптоми на ПР, всеки път когато трябва да отидат на бизнес вечеря идват симптоми на агарофобия, всеки път когато тя, трябва /нещо, което реалността налага, а тя не е съгласна с него/ да се прави с непосилни за нея семейни задачи /без значение защо подобни задачи са непосилни за нея, като за всеки нормално адаптиран са нормални/ се появява "нещо". И какво мислите - лекарствата и отнемат този вид комуникация, която провежда чрез симптомите си, съответно те изстриват комукацията и с партньора, която до този момент е създавала някакъв баланс. Ще се учудите че дори на тези странни комуникативни сигнали, съпруга е отговарял много очаквано и печелившо за инициатора на комуникацията, макар и тази инициатива да е била чрез симптома. Кажете ми пред каква ситуация трябва да се е изправила тази жена, когато лекарствата и отнемат възможността за общуване, респективно да произвежда симптоми, като и "помгат" в това да ги тушира? И с какво да замести тези ползи, след като точно тези нейни липси са произвели симптома?
Терапевтичният процес и форумната комуникация са все едно един ветеран от 2-рата световна да разказва за войната, и да заведе някой при бойните действия, за да му е по-ясно. Много трудно е подобни неща да се преразкажат. Как ще обясните на детето си, което е на 12г. какво е секс например, така че да го разбере, при условие, че вие сте експерт в това, а то няма никакъв опит? Ще ви кажа Ема - трудно. Защото някои неща трябва да се преживеят. Именно по тази причина е много трудно, ползи, които могат да дойдат само след определено преживяване, да бъдат разказани.
Що се отнася до психотерапията, тя се гради само на такива ползи - които не са преживяни до момента. В този смисъл понякога е много трудно да се обясни на човек, или аудитория който/която никога не е влизал/а в морето, какво е чувството, когато човек скача във водата от 5-10 метра. След като знаем, че вербалната, съзнавана, съответно форумна комуникация заема едва 15% от общуването между две човешки същества /каквото място заема и съзнателното и логично мислене в живота на човек по принцип!/, вие искате да запълня останалите 85% с майсторлък? Трудна работа. На живо съм по-убедителен. Контакта на живо е по-убедителен, обмена, информацията, взаимоотношенията са по-убедителни. Нямам такава задача, която съм си поставил, да направя от всички питащи разбиращи специалисти. Просто се примиряваме с форумните възможности - те са малки, но дори и така могат да изиграят голяма роля, както и вече лично съм се убедил. Така че .. ако някой не разбира, има къде да пита

[Little Овненце]

Прочетох на Ема коментара и го разбирам и приемам. По същия начин разсъждава и моя терапевт. Аз също съм на мнение,че когато човек не се чувства добре,е по склонен да гледа часовника и да внимава да не изтърве хапчето. Но когато човек се чувства значително по добре,то тогава наистина изключва за медикамента,защото просто не изпитва нужда от него.Не знам,не искам да оспорвам и професионалните мнения,говоря от своя опит,а и не съм само аз така....някак си не мога да се самоубедя,че подсъзнателно не искам да се оправя....но за психиката на човека си има не случайно цяла наука. Може би в моята има от всичко по малко,поне аз така го усещам.

Споделям,че пристъпите на Мениеровия синдром зачестиха при мен. Някой да страда от това? Най вероятно е от силния стрес,който преживявам ,дано по бързо отмине ,че е много неприятно...

[1vo000]

Има ли някакви филми за хора с ПР ? Освен този Numb ?

[puls@]

А този филм от къде може да се изтегли?

[1vo000]

В Замунда го има. Той главния герой не е с ПР , а деперсонализация ... но в много моменти открих себе си . Моя проблем почна по същия начин . 

[1vo000]

Оле много ми хареса  филма. Действа някак си надъхващо .

[april_sheep]

Оле много ми хареса  филма. Действа някак си надъхващо .

Съгласявам се с теб!

[kadife]

 .

[Ema]

Ема, радвам се да се появите отново...

Вярно е, че съм съпричастна към хпджон. Все пак сме посещавали един  психотерапевт. Пък и хпджон липсва на форума, според мен. Липсва остротата на разговора, темпото, цвета,  компетентността му. Специално той ме караше да мисля, като го чета. Въпреки, че някои не го харесваха за това, на мен ми липсва.  Повечето от форума си отдъхнаха след като  той престана да пише и какво стана с форума? Почти се спомина!  В тази му форма е почти безполезен.

Тодоров, няколко пъти прочетох написаното.  И като си изясних какво искате да кажете,  си спомних  едно  лафче  на синоптика от БТВ ‚“дръж ги в мЪгла, да им е ясно.“ Е, много тежко и тромаво.  Явно има огромна разлика между видовете психотерапии. Вашата се опитва да представи несъзнаваното (подсъзнанието)  като част от тялото, което работи срещу тялото си  в по-мащабен план. Опитва се да запази някакви си  симптоми, въпреки, че тялото страда от тях, както и да пречи, когато се тръгне по пътя на справяне.  Ето с това не съм съгласна и от тук идва и несъгласието ми  с типа психотерапия, която практикувате.

Убедена съм и вярвам в това, че природата е създала човека  съвършен  и се  грижи за него, когато е нужно. За мен подсъзнанието  е  това, което  пази човека. Подсъзнанието   не мисли, не разсъждава, не обича, не мрази, не търси логиката.   То действа. Съзнанието е по- новото,  това, което мисли, разсъждава, изпитва чувства и емоции, изпитва болка, страх… Така както го обяснявате, човек трябва да се бори с несъзнаваното.  А всъщност проблема е в нашия контрол над съзнанието.

„Кажете ми пред каква ситуация трябва да се е изправила тази жена, когато лекарствата и отнемат възможността за общуване, респективно да произвежда симптоми, като и "помгат" в това да ги тушира? И с какво да замести тези ползи, след като точно тези нейни липси са произвели симптома?“

Това няма нищо общо с конкретния  случай. Литъл овненце прави терапия, тя полага усилия да се справи с проблема, както и в един момент от терапията да спре лекарствата и да няма нужда от тях. Според мен ако терапията е таферна,  ще  дойде  момент, когато наистина ще забравя да пие хапчето.
В примера със свалката -  разбира се, че не е закон. Дори да си наясно с обстоятелствата, обяснението може да е   съвсем другаде. Закон е, когато е валидно за всеки и навсякъде. В психологията няма закони,  всичко е „според – зависи“, защото всеки човек е различен, с различно възпитание, с различен опит, а с тези обяснения вие слагате всичко в  един калъп. Вашият метод разглежда нещата по този начин. Всички други колеги от вашата школа също работят така, т.е. всички вие вкарвате различните проблеми на различните хора в един калъп. Ето това ми изглежда доста ограничено.   Всяко действие или бездействие може да бъде квалифицирано по  много начини, а не само по един.  Естествено, ако сте достатъчно убедителен, може да убедите клиента за евентуални ползи или  съпротиви, но това е само вашата интерпретация на случая. Тя не е закон и съответно е само вариант на обяснение на поведението и симптомите. Избор е какво обяснение ще дадеш за една и съща ситуация, както и по какъв начин за разрешаване ще подходиш. Затова казвам, че освен този път   има и други пътища, които лично на мен ми изглеждат по-приемливи, много близки  и логични за разбиране.  А може и да не са толкова прости и лесни  за обяснение, но на мен да са обяснени разбираемо. Вероятно затова са и по-бързи.

„В този смисъл понякога е много трудно да се обясни на човек, или аудитория който/която никога не е влизал/а в морето, какво е чувството, когато човек скача във водата от 5-10 метра“

Ами не съм говорила с такъв човек, но ми е разказвано за усещането  при скачане с парашут. Да ви кажа, прииска ми се и на мен.

Казвате „на живо съм по- убедителен“.  Да ви кажа честно, когато  ви чета   усещането ми   е тегаво, объркано, тромаво? Много лесно е да се каже „така е, научно е, аз говоря от позицията на науката,  но не може да се обясни“. В  това е  майсторлъка-  щом го знаеш добре, можеш да го обясниш, както се казва „цветно и релефно“ Иначе как се  работи нещо, което  не можеш да обясниш? Когато го можеш „на живо“, то го можеш и на лист, респ. клавиатура. Тогава се усеща и хумора, и усмивката, и иронията,  и яда…

Толкова от мен за сега. Приятна вечер на всички!

ПП. Колкото  до  секса-  на 12 години вече е късно. Трябва по-рано да се говори  за това. Когато имаш добра връзка с детето си, намираш как да го обясниш, така че да те разбере. Не е трудно.

[april_sheep]

какво става, когато мадамата си тръгне, защото тя ще си тръгне един ден, всички си тръгват. Тогава?

Както се казва това е въпрос за милион долара  Другия момент, който не ми се понрави беше това, че решението на проблема беше просто да приеме, че има такъв и да живее с него!!! Трябва да има продължение... Така ли става в реалния живот? Не ме устройва ако е така. Какъв е смисълът тогава от лекарства, терапии и т.н.?

[t.todorov]

Ема, тъй като хпджон го няма, но вече вилнее в пулс.бг /за сега, докогато го изтърпят админите/, мисля че е редно да съобщя, че той никога от нищо не е страдал. Той си мисли че е специалист, даже че провежда терапия и тем подобни, минал "някакво" обучение, при "някакъв обучител", което и за двама ни не е тайна кой е той. Той е част от ... май не е една групичка, няколко са, заедно с трансперсоналните и т.н., който съвсем откровено, по най-груб и отвратителен начин зарибяват хората. Мога да ви пратя писмата му, за да ви стане по-ясно, разбира се в лично писмо, че прекалено много и без това се "окалях" с него.
Та, обяснението на психоанализата, ако беше просто нямаше да се учи 10г. Сложно е да. Тя е повече преживяване и по-малко логика.
Скъпа Ема, когато човек започва да измръзва, мозика прекъсва кръвообращението на крайниците, с което ги обрича на гибел. По този начин обаче поддържа кръвообращението на вътрешните органи и се губи по-малко топлина - без крайници може, но без вътрешни органи не /сега си представете дали мозъка пресмята какъв ли живот човек ще живее ако загуби крайниците си и оцелее след екстремната ситуация?/. Когато човек е оставен без храна дълго време, мозъка "заповядва" да се консумира храна от мускулите, за да има храна за него самия. Дори на биологично ниво това показва, че в особени ситуации психиката действа по екстремен начин. Както това става на ниво физическо оцеляване, така то става и на психично. Анализата единствена обяснява тези процеси от начало до край. Там няма загадка, има само постоянно допълване Анализата "понася" допълване във всичко. Недостатиците са в това, теорията да се използва на практика по най-добрият начин. Ние знаем какво ни трябва за да пътуваме със скоростта на светлината, но нямаме на практика технология /предполагам че и вие сте във филма "квантова физика", за това се мъча да обясня с максимално близки на вас примери/.
Вече отдавна модерната анализа се е сраснала с когнитивната наука, поведенческото заучаване и все повече методи са комплексни и са намерили правилният наичин да направят психотерапевтични системи, които са гъвкави и включват много и различни неща. Така че това нито е загатка, нито е нещо обвито с мистерия. Има едни умни глави, които се наричат "експериментални психолози" по света, които потвърждават или отхвърлят всяко едно ново научно твърдение. Не мисля че ние с вас, или който и да е може да оспори обективната фактология по един, или друг начин. Та, предлагам да оставите позицията да агитирате хората към онези групички, които са откровени шарлатани и ако можете да бъдете полезна на хората, разкривайки детайли от собствения си опит със справянето с ПР, ако поне вие имате подобен опит.

[t.todorov]

" Другия момент, който не ми се понрави беше това, че решението на проблема беше просто да приеме, че има такъв и да живее с него!!! Трябва да има продължение... Така ли става в реалния живот? Не ме устройва ако е така. Какъв е смисълът тогава от лекарства, терапии и т.н.?"

Не ви устройва защото сте в началото В началото и него не го устройваше, но на финала сякаш нищо по-различно не се случи, но той беше спокоен и целеустремен. Всъщност терапията не променя това което е, тя променя гледната ни точка към това, което е. Все пак филма е художествен и има такива елементи, но поне героя търпи що годе реална трансформация през целият филм. Момента с майката, беше малко претупан Не става така лесно в реалността.

[anonymous]

Ема, тъй като хпджон го няма, но вече вилнее в пулс.бг /за сега, докогато го изтърпят админите/, мисля че е редно да съобщя, че той никога от нищо не е страдал. Той си мисли че е специалист, даже че провежда терапия и тем подобни, минал "някакво" обучение, при "някакъв обучител", което и за двама ни не е тайна кой е той. Той е част от ... май не е една групичка, няколко са, заедно с трансперсоналните и т.н., който съвсем откровено, по най-груб и отвратителен начин зарибяват хората. Мога да ви пратя писмата му, за да ви стане по-ясно, разбира се в лично писмо, че прекалено много и без това се "окалях" с него.
Та, обяснението на психоанализата, ако беше просто нямаше да се учи 10г. Сложно е да. Тя е повече преживяване и по-малко логика.
Скъпа Ема, когато човек започва да измръзва, мозика прекъсва кръвообращението на крайниците, с което ги обрича на гибел. По този начин обаче поддържа кръвообращението на вътрешните органи и се губи по-малко топлина - без крайници може, но без вътрешни органи не /сега си представете дали мозъка пресмята какъв ли живот човек ще живее ако загуби крайниците си и оцелее след екстремната ситуация?/. Когато човек е оставен без храна дълго време, мозъка "заповядва" да се консумира храна от мускулите, за да има храна за него самия. Дори на биологично ниво това показва, че в особени ситуации психиката действа по екстремен начин. Както това става на ниво физическо оцеляване, така то става и на психично. Анализата единствена обяснява тези процеси от начало до край. Там няма загадка, има само постоянно допълване Анализата "понася" допълване във всичко. Недостатиците са в това, теорията да се използва на практика по най-добрият начин. Ние знаем какво ни трябва за да пътуваме със скоростта на светлината, но нямаме на практика технология /предполагам че и вие сте във филма "квантова физика", за това се мъча да обясня с максимално близки на вас примери/.
Вече отдавна модерната анализа се е сраснала с когнитивната наука, поведенческото заучаване и все повече методи са комплексни и са намерили правилният наичин да направят психотерапевтични системи, които са гъвкави и включват много и различни неща. Така че това нито е загатка, нито е нещо обвито с мистерия. Има едни умни глави, които се наричат "експериментални психолози" по света, които потвърждават или отхвърлят всяко едно ново научно твърдение. Не мисля че ние с вас, или който и да е може да оспори обективната фактология по един, или друг начин. Та, предлагам да оставите позицията да агитирате хората към онези групички, които са откровени шарлатани и ако можете да бъдете полезна на хората, разкривайки детайли от собствения си опит със справянето с ПР, ако поне вие имате подобен опит.

Господин Тодоров, кажете кой е hpjon и какви писма ви е пращал та поне да има яснота за остналаите от форума като мен наистина ли е измамник. Защото аз допоследно мислех че наистина е клиент който се е справил с ПР. Вярно само симптоматично работил но справил се клиент.
Така че дайте яснота за hpjon.

[t.todorov]

" наистина ли е измамник"

Да измамник е. По-скоро е бизнесмен.