СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Little Овненце]

Оле,а аз се боря с килограмите,само качвам,ям с огромен апетит. Какво е това чудо не знам. От време на време ми става и на мен едно никакво,припотявам се и все едно ми прималява. Ама нищо ново де. Ясно си е от къде идва. Преди малко се върнах от разходка. Вървях около 7 километра,и като се върнах и седнах на дивана да отдъхна и ми стана зле. Ама наистина хора,до кога така? Не можем вечно с тия страхове.

Моят терапевт ми се обади. Ще се видим тази събота. Хапчетата много ги забравям,може и от това така от време на време да ми става едно никакво. Но съм сигурна,че ако питам терапевта ми,той пак ще каже : едва ли е от това...ами тогава от какво е? Просто няма отърване явно. Рано или късно То ще се появи пак.
Не знам вече,много приказки се изприказваха,много коментирахме и обменяме опит,но с нас май много не се променя. Дали някой приеха състоянието си вече и не му се плашат,дали им мина напълно,кой знае.......аз се измарям много вече,а и тази жега,мачка ме,главата ми ще се пръсне....на работа като съм на климатик,ми се доспива зверски,едва издържам,на хладината явно се отпускам.Но у дома и матрака е горещ,не мога да разпусна. Постоянно се потя и ми е усилно.....

Надявам се скоро жегите да престанат 

Хайде за сега чао

Хубава вечер на всички 

[anonymous]

Оле,а аз се боря с килограмите,само качвам,ям с огромен апетит. Какво е това чудо не знам. От време на време ми става и на мен едно никакво,припотявам се и все едно ми прималява. Ама нищо ново де. Ясно си е от къде идва. Преди малко се върнах от разходка. Вървях около 7 километра,и като се върнах и седнах на дивана да отдъхна и ми стана зле. Ама наистина хора,до кога така? Не можем вечно с тия страхове.

Моят терапевт ми се обади. Ще се видим тази събота. Хапчетата много ги забравям,може и от това така от време на време да ми става едно никакво. Но съм сигурна,че ако питам терапевта ми,той пак ще каже : едва ли е от това...ами тогава от какво е? Просто няма отърване явно. Рано или късно То ще се появи пак.
Не знам вече,много приказки се изприказваха,много коментирахме и обменяме опит,но с нас май много не се променя. Дали някой приеха състоянието си вече и не му се плашат,дали им мина напълно,кой знае.......аз се измарям много вече,а и тази жега,мачка ме,главата ми ще се пръсне....на работа като съм на климатик,ми се доспива зверски,едва издържам,на хладината явно се отпускам.Но у дома и матрака е горещ,не мога да разпусна. Постоянно се потя и ми е усилно.....

Надявам се скоро жегите да престанат 

Хайде за сега чао

Хубава вечер на всички 

Според Фройд "грешките" на човек показват какво той иска наистина. Това важи както за грешките на езика при говорене и писане така и при забравянето на това да се извърши нещо. Щом забравяте да си вземете лекарствата това означава,че вие всъщност несъзнавано искате да имате симптоми, защото тези симптоми ви носят някаква полза.

[t.todorov]

А каква съпротива колега би предизвикало това разкритие?

[lotxen]

    Ммм-да-аа!

[Little Овненце]

Моля г-н Тодоров да изкаже мнение за това изказване : Щом забравяте да си вземете лекарствата това означава,че вие всъщност несъзнавано искате да имате симптоми, защото тези симптоми ви носят някаква полза.

Аз лично се обърках напълно сега!!! Моят терапевт твърди съвсем друго нещо по въпроса за забравянето на лекарствата.

Моля г-н Тодоров да каже какво мисли за това.

Нищо лично anonymous,просто събирам мнения,това много ми помага.

Благодаря !!

[delicacy]

Маруся, и на мен ми се е случвало да забравям лекарствата си.Обясняваха ми го с факта, че мислите ми вече са на друга вълна и концентрацията ми върху страха е намаляла.

[lotxen]

    Литъл овненце,Т.Тодоров веднага си е казал мнението,по много готин начин!

[Little Овненце]

Съжелявам,но не го разбирам много 

Искам да споделя нещо друго. Разделих се с моето момче, в смисъл ..оказа се,че аз съм била заблудената малка овчица и не съм виждала очевадното. Е, добре,че така стана,за да стана на ясно все пак. Всичката работа,която прилагах върху себе си сега ми помогна да приема тази раздяла не като загуба,а като крачка напред и то крачка към по-доброто. Тежко ми е,заболя ме от думите,но в крайна сметка ми проблесна. Сега ще отворя сърцето отново за останалите

За тези,които знаят цялата ми история- не ме съжелявайте,нямам нужда от това.Не е за съжеление моето, за хубаво е. Щом се е стигнало до там,значи не е бил той човека,което от своя страна означава,че страданието ми е излишно 

[lotxen]

   По този случай,поздравявам всички съфорумци с песента на АББА "Победителят взима всичко"

[Little Овненце]

lotxen сърдечно благодаря за уникалната песен. Не мога да се спра да я слушам. Знам я от години,но никога не съм се задълбочавала в нея. Няма нищо случайно по света ... Благодаря още веднъж 

[lotxen]

    Литъл,радвам се,аз не мога да спра да я слушам,от 14 годишна,вече съм на 45!

[t.todorov]

" Аз лично се обърках напълно сега!!! Моят терапевт твърди съвсем друго нещо по въпроса за забравянето на лекарствата.

Моля г-н Тодоров да каже какво мисли за това."

Забравянето, на каквото и да било, винаги е продиктувано от едно нещо - неудоволствие. Дали ще забравим телефонен номер, или да си навием часовника за ставане, или .... лекарствата, всичко има една функция - да ни отдалечи от нещо, което за нас е неудоволствие. Някои в този случай, ще се презастраховат и в най-точният момент ще си пият лекарствата- задължително по средата на хранене, втори ще изчислят нещата така,че да са се запасили с лекарства за ваканцията, други услужливо ще "забравят", че трябва да ги пият, просто така .... всичко това са несъзнавани съпротиви, срещу ефекта на самите лекарства. Човек, който пие лекарства, без да е наясно със своята ситуация иска да съботира техният ефект. Това разбира се не е случайно и си има своята логика, но е малко по-сложно за обяснение.

[Little Овненце]

А дали ви е сложно да обясните ?

[t.todorov]

Симптомите са психологично "богатство". Ако се абстрахираме за момент, колко много човек страда от тях, можем да видим, каква печалба носят.
Лекарствата премахват симптомите, съответно и печалбата от тях, за която са създадени. Така, както печалбата е несъзнавана и недостъпна за логиката и съзнанието, но я има, така има и несъзнавани механизми имащи за цел да предпазят "отнемането" на симптомите. Подобна несъзнавана съпротива има към всичко, което застрашава да се намеси в развновесието, създадено чрез симптомите.

[Ema]

Много интересна интерпретация. Вие, психолозите  сте специалисти  в това да обяснявате поведението и живота  изобщо  с тези сложни и непотвърдируеми обяснения.  
 А не може ли човек да забравя лекарството си просто защото се чувства по-добре? Това е лекарство, което се пие с месеци и е много нормално когато си по-добре, да го забравяш. Самият ангажимент ежедневно да вземаш хапчето е потвърждение на това, че имаш сериозен проблем.  
 Когато не се чувстваш добре – го вземаш редовно. Просто симптомите ти напомнят да го  вземаш. Но когато си относително  добре, не те тревожат симптомите, имаш други ангажименти и т.н.  е много нормално да пропуснеш.
 Освен това, в случая  тече и психотерапия. Нали това е нейния смисъл – да се промениш, че да спреш хапчетата?  Така те неусетно  стават непотребни.
 И не на последно място, май никой тук не смята, че хапчето може да те излекува.  В тази връзка дали подсъзнанието не знае, че хапчето не лекува и съвсем  като страж  на тялото иска да  го предпази  от вредите на медикамента? Така когато си зле – съзнантелно избираш да пиеш хапчета. Когато си добре – подсъзнанието ти работи в твоя защита и ти дава друга посока.


ПП Като ви е трудно да го обясните, как успявате да го прилагате на практика в работата си? Когато човек е специалист по нещо, то той трябва да може да го обяснява много лесно и разбираемо. По това се различават специалиста и неспециалиста.  Единия го дава лесно разбираемо и смилаемо, другият използва "купешки" думи за да обясни.,