evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 15, 2022, 03:34:06 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 273 274 [275] 276 277 ... 316
  Изпечатай  
Автор Тема: СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...  (Прочетена 332820 пъти)
Deni
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #4110 -: Юли 24, 2012, 02:50:51 »

  Здравейте. казвам се Дени, миналия месец получих ПА, стана, когато бях на поредния урок по салса танци, всичко си вървеше добре, до момента, в който започнах да се задушавам, не можех да си поема въздух, отидох да пийна вода,и тогава се задавих, имах чувството, че ще умра, много се уплаших, едно момиче от школата излезе с мен на вън на въздух, успокояваше ме, че всичко е наред, че трябва да вдишвам  и издишвам дълбоко, имах храчки в началото ги изплювах, но после гърлото ми пресъхна, и почна да ги гълтам, не посмях този ден да пия вода, поне докато не се прибрах, приятел от школата по танци ме закара до нас с колата, оказа се че от жегата ми е прилошало, както и от тренировката, но аз все се плаша от такива неща, все ги мисля, ей сега ще се задавя, и от този ден почнах да ям, малко неща, карах на кисело мляко, таратор с огретен, пиех малко вода, защото точно с вода се задавих, ядях 3-ри пъти на ден, не ядях плодове и все още не ям, и така цяла седмица, и свалих кила, 49,5 кг. съм сега, не искала да изпадна в това положение, но се случи, вгледах се в себе си, и излезе, че всичко идва от това, че имам страхове: майка ми все е недоволна от мен, страх че няма да се справя с работата, че няма да взема изпитите дето имам и няма да мога да се дипломирам, страх от това, какво ще стане, ако призная на едно момче, че го харесвам, няма ли да ме отхвърли, страх от това че момчетата все ме гледат и заглеждат, страхувам се да нося блузи и рокли с деколтета, страх, че колегите и приятелите ми ме смятат за неспособна, страх от обвързване, макар че искам и аз да имам гадже, баща ми почина, когато умря и го погребахме, не пророних нито една сълза, в предишната ми работа бях подложена на непрекъснат психически тормоз. След всичко това, дето написах, разбрах, че моето ПА е заради тези страхове, аз разбрах, че каквото мисля и чувствам, не го казвам на глас, а го премълчавам, и затова сега имам ПА. Много съм уплашена, искам да съм пак 56 кг. но ПА ми пречи, ям две филии на закуска сега със салата от тиквички, но като време задържам повече хапките в устата, в неделя ядох ориз, не задържах много време хапките в устата и ми бе по-добре, не пих даже и вода по време на храненето, но днес пак се случи същото, на закуска, много време закусвах като минути, а майка ми се развика и приготви едно дърво да ме бие, че не искам да ям, и съм я ядосвала. Не искам да е така, но какво да направя, аз се интересувам от психология, езотерика, източна философия, и точно аз сега имам ПА, опитах да ям насила, да си казвам спокойно всичко ще е наред даже се молих преди да седна да ям, не става, все мисля, как се задавих с вода, как се уплаших. Какъв съвет бихте ми дали, как да се справя с този проблем, защото ми пречи, усещам, че ще се изолирам от хората. Smiley
« Последна редакция: Юли 24, 2012, 03:01:44 от Deni » Активен
anonymous
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 246



Профил
« Отговор #4111 -: Юли 24, 2012, 03:53:53 »

 Здравейте. казвам се Дени, миналия месец получих ПА, стана, когато бях на поредния урок по салса танци, всичко си вървеше добре, до момента, в който започнах да се задушавам, не можех да си поема въздух, отидох да пийна вода,и тогава се задавих, имах чувството, че ще умра, много се уплаших, едно момиче от школата излезе с мен на вън на въздух, успокояваше ме, че всичко е наред, че трябва да вдишвам  и издишвам дълбоко, имах храчки в началото ги изплювах, но после гърлото ми пресъхна, и почна да ги гълтам, не посмях този ден да пия вода, поне докато не се прибрах, приятел от школата по танци ме закара до нас с колата, оказа се че от жегата ми е прилошало, както и от тренировката, но аз все се плаша от такива неща, все ги мисля, ей сега ще се задавя, и от този ден почнах да ям, малко неща, карах на кисело мляко, таратор с огретен, пиех малко вода, защото точно с вода се задавих, ядях 3-ри пъти на ден, не ядях плодове и все още не ям, и така цяла седмица, и свалих кила, 49,5 кг. съм сега, не искала да изпадна в това положение, но се случи, вгледах се в себе си, и излезе, че всичко идва от това, че имам страхове: майка ми все е недоволна от мен, страх че няма да се справя с работата, че няма да взема изпитите дето имам и няма да мога да се дипломирам, страх от това, какво ще стане, ако призная на едно момче, че го харесвам, няма ли да ме отхвърли, страх от това че момчетата все ме гледат и заглеждат, страхувам се да нося блузи и рокли с деколтета, страх, че колегите и приятелите ми ме смятат за неспособна, страх от обвързване, макар че искам и аз да имам гадже, баща ми почина, когато умря и го погребахме, не пророних нито една сълза, в предишната ми работа бях подложена на непрекъснат психически тормоз. След всичко това, дето написах, разбрах, че моето ПА е заради тези страхове, аз разбрах, че каквото мисля и чувствам, не го казвам на глас, а го премълчавам, и затова сега имам ПА. Много съм уплашена, искам да съм пак 56 кг. но ПА ми пречи, ям две филии на закуска сега със салата от тиквички, но като време задържам повече хапките в устата, в неделя ядох ориз, не задържах много време хапките в устата и ми бе по-добре, не пих даже и вода по време на храненето, но днес пак се случи същото, на закуска, много време закусвах като минути, а майка ми се развика и приготви едно дърво да ме бие, че не искам да ям, и съм я ядосвала. Не искам да е така, но какво да направя, аз се интересувам от психология, езотерика, източна философия, и точно аз сега имам ПА, опитах да ям насила, да си казвам спокойно всичко ще е наред даже се молих преди да седна да ям, не става, все мисля, как се задавих с вода, как се уплаших. Какъв съвет бихте ми дали, как да се справя с този проблем, защото ми пречи, усещам, че ще се изолирам от хората. Smiley

Най-добрият вариант е психотерапия. Потърсете специалисти във вашия регион.
ПР се появява когато изтласкваме нашите чувства, не когато ги подтискаме-има голяма разлика. Подтискане имаме когато например мразим някого но не му го казваме в лицето от възпитание. Изтласкване има когато омразата се изтласква в несъзнаваното и човек спира да знае за нея. Мрази без да знае. Тогава на мястото на омразата се появява ПР (или някакъв дуг симптом като задавяне или страх от задавяне например). Разбира се може да не става въпрос точно за омраза. За всеки човек е индивидуално. Но целта винаги е съответното чувство да се осъзнае. Тогава вече няма нужда от ПР и то изчезва.

Това осъзнаване може да стане само в процес на психотерапия. Сам човек не може да го постигне.
Активен

„Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”
                                                    Илф и Петров
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #4112 -: Юли 24, 2012, 08:31:09 »

Охх като чуя за майки ,които са все недоволни от децата си не знам какво ми става. Ей сега моята ме навика и ме обижда по телефона. Каква лигла съм била,как не ме е срам да плача от една инжекция. Ами плаках да,и даже с вода ме плискаха ,за да не припадна,защото болката беше ужасна. На който са му били антибиотик мускулно,само той може да потвърди.И то доста голяма доза. Та реагирах си съвсем нормално,стисках зъби,стисках стола и накрая се разплаках,направо ми причерня от болката. А тя за пореден път ме направи на нищо по телефона.
Край,този път вече приключих с нея. Само ме заплашва,че ще умре, ами живее ли се така?
Както и да е.
Първият ден в болницата приключи. Доста изнервящо е да висиш по разни кабинети и да гледаш болни хора около себе си. На мен това ми въздейства доста на психиката. Всичко си беше ок,докато не ми хакнаха тази болезнена инжекция. Но вече поотминава болката. Сложиха ми абокат,и такова чудо за първи път слагам. Та другите инжекции ще са венозни. Дано не боли толкова.


Благодаря,че сте ме подкрепили 

Мсс това с врящата глава ми е ново. Не знам какво да те посъветвам. Не съм го изпитвала. Ти как си тези дни?

На новото момиче искам да кажа кураж и търси колкото се може по скоро психотерапевт и започни терапия. Страховете ти са ми до болка познати. Всичко идва от майката,която е все недоволна и иска все повече. Повярвай ми. За съжеление родителите и роднините като цяло доста голяма роля изиграват за нашето ПА. Но това не означава,че не ни обичат.

Този абокат много ми дразни и не мога да пиша. Но с радост ще ви чета,така че пишете . 
Активен
mss
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 78


Профил Ел. поща
« Отговор #4113 -: Юли 24, 2012, 08:43:33 »

Ох, моля ви...нека някой който знае или е изпитжал тази топлина в главата и като все едно ти теьи главата да сподели....има ли място за притеснение???
Активен
april_sheep
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 76


221942121
Профил
« Отговор #4114 -: Юли 24, 2012, 10:17:01 »

Mss, днес майка ми (която няма ПР  Smiley) трябваше да излиза за  един-два часа и като се прибра почти беше колабирала. Обикновено от жегите получава сърцебиене, но този път успя само да ме помоли да и намокря една кърпа със студена вода и да и увия цялата глава. После като се освести ми каза, че  главата и "завряла"...Предполагам, че се дължи на горещината, но пък ако си на закрито и хладно и пак имаш такива оплаквания, нямам съвет за теб  Sad
Овненце, дишай спокойно - щом имаш абокат, нищо няма да разбереш от венозните инжекции  Wink Стискам палци да си добре и възможно най-скоро да те изпишат. Успех 
Активен

"Illegitimi non carborundum"
Deni
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #4115 -: Юли 24, 2012, 11:34:12 »

  Здравейте, много Ви благодаря за подкрепата и съветите, ще опитам с психотерапия. Според мен това ще ми помогне най-много, а има ли вариант да си помогна и аз сама, като спра да премълчавам и гълтам всичко: обиди, чувства, мнение. Smiley
Активен
anonymous
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 246



Профил
« Отговор #4116 -: Юли 24, 2012, 11:39:36 »

  Здравейте, много Ви благодаря за подкрепата и съветите, ще опитам с психотерапия. Според мен това ще ми помогне най-много, а има ли вариант да си помогна и аз сама, като спра да премълчавам и гълтам всичко: обиди, чувства, мнение. Smiley

Не, защото тези неща които премълчавате така или иначе са осъзнати. Като са осъзнати не могат да причиняват симптоми. Нали се сещате че ако ставаше така щеше да се налага хора да губят работата си, за да се излекуват, защото са се развикали на шефа.
Трябва да осъзнаете онези чувства, които са изтласкани и за тях нямате никаква представа.
Активен

„Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”
                                                    Илф и Петров
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #4117 -: Юли 25, 2012, 07:39:41 »

" ...а има ли вариант да си помогна и аз сама, като спра да премълчавам и гълтам всичко: обиди, чувства, мнение. Smiley"

Нищо не ви пречи да опитате, за да разберете как ще се чувствате. Можете да започнете с най-близките, или там където сте сигурна, че няма да има неприятни последствия за вас.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
mss
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 78


Профил Ел. поща
« Отговор #4118 -: Юли 25, 2012, 10:43:08 »

Mss, днес майка ми (която няма ПР  Smiley) трябваше да излиза за  един-два часа и като се прибра почти беше колабирала. Обикновено от жегите получава сърцебиене, но този път успя само да ме помоли да и намокря една кърпа със студена вода и да и увия цялата глава. После като се освести ми каза, че  главата и "завряла"...Предполагам, че се дължи на горещината, но пък ако си на закрито и хладно и пак имаш такива оплаквания, нямам съвет за теб  Sad
Овненце, дишай спокойно - щом имаш абокат, нищо няма да разбереш от венозните инжекции  Wink Стискам палци да си добре и възможно най-скоро да те изпишат. Успех 

April_sheep истината е това усещане го имам, сега докато съм си вътре вкъщи...не е точно врене, ама нещо като изтръпнала я усещам главата горе, и като мравки все едно ми ходят и като топлина....трудно е за обяснение...но ме плаши...слава богу болка няма поне! Но това, яе никой от вас с ПР не го е изпитвал ме плаши...
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #4119 -: Юли 25, 2012, 10:52:27 »

Няма нищо лошо да опиташ да.

Иначе и ти сама би могла да си помогнеш,когато четеш такава литература. Не говоря да започнеш да изучаваш сега психотерапията или пък състоянието си Smiley
Аз мога да ти дам някой примери,които на мен ми помагат:
 Хорхе Букай без "Писма до Клаудия" лично на мен не ми въздейства.

Когнетивно поведенческа терапия for Dummies от Роб Уилсън и Рийна Бренч.

Четох в интернет също много,но повече на немски,защото там като че ли има повече материал. Но като цяло можеш да започнеш да работиш върху мисленето си и също върху начинът по който възприемаш определени случки и как реагираш в ситуации. Запитвай се винаги,нужно ли е? Нужно ли е да живееш в страх,че няма да се справиш с това или онова? Ами никой не е съвършен,човешко е да не успяваш понякога. Като не успееш веднъж,следващия  път ще ставаш все по добра. Това перфекционизмът е много лошо нещо. Отдавна се отървах от него. Стига толкова.Няма да получа специално призвание за това,че в къщи е като в аптека,или че в работата съм най -добрата. Напротив,идва момент в който колкото повече се стараеш и влагаш,толкова повече започват да искат от теб. За това: работата си е работа от 9 до 18,след това започва моя живот. Изобщо не се стресирам така,както миналата година. Плачех и треперих,какво ли ще стане ако .......Айдеее стига толкоз. Все пак аз съм на терапия и на медикаменти,а не останалите нали? Които все искат и все не им стига.
Дадох ти най-простия пример сега. Но така е почти във всичко. Човек не трябва да задълбава повече в един проблем,отколкото е нужно.
Много ми хареса "Пътят на сълзите" на Хорхе. Дадох си равносметка за загубите и за това колко много съм инвестирала във всяка една от тях,а просто не е било нужно. Така и така,отишло си е! Но както казва той : И това ще мине  Wink

За врящата глава и аз нямам обяснение.Но може да се дължи на невралгия на троичния нерв.Някаква травма?? Или топлинен удар?? Нещо май повече на слънце стоиш. Ама не се шашкай де. Сетивата ти сега са много изострени и всичко усещаш много силно и този страх подсилва още повече. Успокой се и ти казах иди се виж на лекар и ще видиш ,че нищо страшно няма.
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #4120 -: Юли 25, 2012, 10:56:32 »

А това с мравките и аз го имам. Както и затоплянето след това ама при мен е в лявата половина на главата и чак ухото ми става червено и пари.Не се тревожиии,няма нищо,всичко е от нерви,страх и прочие. Дишай дълбоко,легни малко затвори очи и отпусни всяка част на тялото си ,премини мисловно през пръстите на краката чак до лицето и очите.Ще усетиш,колко скована си всъщност,от страх! Опитай,ако не заспиш пък на 
Активен
Deni
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #4121 -: Юли 25, 2012, 11:45:21 »

  Здравейте, решила съм, че ще се вгледам дълбоко в себе си, за да разбера откъде идва този проблем, с паническото разстройство, и от какво точно ме е страх, и какви чувства имам, които още не са осъзнати от мен, а по отношение на книгите, купих си една книга на Мулдашев, изчетох за много кратко време, много ми хареса и разбрах много неща, които предполагах, иначе книгите на Хорхе Букай също ще я купя, както и на Паулу Куелю. Ще пробвам с всичко, за което се сетя, че ще ми подейства добре и ще ми помогне. Решила съм да се запиша на йога, приятелка ми каза, че имам нужда да си оправя дишането или по-точно да го подобря, за сега съм се отказала от салса танците, а и в тази жега не е добра идея, ще си самовнуша, че всичко е наред, че аз съм здрава, умна, добра, че едно момче, много ме харесва, че имам приятели, на които мога да разчитам, че съм силна и мога да постигна, всичко, което пожелая, само трябва да застана лице в лице с моите страхове или по-точно комплексът от страховете ми, ще си кажа още, че трябва да забравя миналото, по-точно да се сещам за него с усмивка, и да забравя лошите моменти, които съм преживяла, защото именно това е животът съвкупност от изпитания, през които преминаваме, на тях ни подлага Господ или съдбата, целта е да се провери доколко сме силни и борбени, и не бихме се отказали въпреки трудностите, които имаме, и как само с вяра и воля можем да превъзмогнем всичко и да продължим напред! Има нещо, което не съм Ви споделила, аз преди пишех стихотворения, и се чувствах прекрасно, защото всичко, което чувствах или преживявах го изливах на листа, пишех макар и кратки романи, но след това спрях, нямах желание или пък муза, или по-скоро съзнанието ми бе заето от друго, ще решите, мислела съм постоянно за момчето, което харесвам, не мислех, за това, че не успях да си намеря работа, мислех за изпитите, които имах, готвех проект под формата на мултимедия, довършвах порт фолия/курсови работи по графичен дизайн/ + сайт, правех колоквиум/с, който не се справих много добре, защото никога не бях писала/, мислех за това, че не бях виждала и все още не съм моите много близки приятелки и приятели, мислех за това, че трябва да си намеря работа, за да помагам на майка ми; тя работи, но друго щеше да е, ако и аз работех, намерих си работа, и в началото бе добре, аз се стараех, но бившата ми шефка не бе доволна от мен, и непрекъснато ме тормозеше, бях подложена на психически тормоз особено, като започнеше ти си млада, ама нищо не си научила в университета, който си завършила, ти си некадърна и т.н. и така всеки ден, докато не напуснах, докато работех в библиотеката, свалих 6 кг. за 4 месеца, а нямах психично разстройство, ядях си, но явно то нерви, след това напуснах и отидох на друго място, много по-добро, сега съм секретарка и съм много доволна, от екипа всички се отнасят с мен много добре, аз пак се старая да си върша добре работата. Според мен, след като напуснах предишната работа, аз съм се успокоила, и всичко, което съм трупала: гняв, обиди, страхове, много негативни мисли, в един момент се е изляло, така да се каже, имам предвид, точно затова получих психично разстройство. Искам да се излекувам и да бъда отново предишното лъчезарно, весело и щастливо момиче, което обичаше да се забавлява, хранеше се добре, ядеше, каквото си поиска и се чувстваше много добре! Как изпаднах в тази черна дупка, от която трудно ще намеря изход, и ще стигна края на тунела, който е олицетворение на моите страхове и скрити чувства /това, което крия, за чувства говоря е че много харесвам ?-то момче, но понеже преди много са ме наранявали момчетата, сега съм по-предпазлива, и си мисля, че ако му призная и той ще ме огорчи и ще нарани иначе много изстрадалата ми душа!/ Пожелавам си, както и на всички, които сме "парализирани" от страх, да се оправим и да забравим, или ако не да си спомняме с усмивка, за този момент от нашия живот, в който сме преминали през поредното изпитание, или урок, но сме станали още по-силни и уверени в себе си и способностите си!!! 
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #4122 -: Юли 25, 2012, 12:33:50 »

Дени и аз пишех стихотворения като теб ,но и аз загубих музата изведнъж. Знаеш ли чак на английски бях написала едно,като се има предвид,че тогава речника ми се състоеше от 5 думи,хаха. Беше страхотно. Човекът ,а когото го написах направо онемя. Но отдавна,много отдавна не съм писала. Не знам какво се случи точно.

Иначе всичко,което си написала е абсолютно вярно и макар и още начинаеща в процеса на ПР, ти си тръгнала по правилния път. Дано успееш!!

Аз отивам до болницата да ми сложат антибиотика. Олелее,дано мине добре,че от сега се препотявам.

Чао до после
Активен
Deni
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #4123 -: Юли 25, 2012, 01:06:12 »

 Little Овненце, желая ти успех. Дано всичко мине добре. Решила пак да почна да пиша, явно така се справям с проблемите и емоциите, които преживявам. знаеш ли, момчето, което харесвам знае, че пиша стихове, но не знам дали ги е чел, аз съм му посветила 4 стихотворения, разкриващи това, което тая в моята душа, и на глас не смея да изрека, и мълча ли мълча, а гледам го всеки ден, усмихнат и чаровен, и все гледа мен ... О, май почнах да пиша поезия, дали не ми дойде музата. Ако имаш желание и ти идват думи пиши не се чуди!!!  
« Последна редакция: Юли 25, 2012, 01:09:50 от Deni » Активен
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #4124 -: Юли 26, 2012, 12:59:21 »

Муси, милата ми . Пожелавам ти да няма нищо тревожно на белите дробове и това, че си си поплакала при инжекцията е съвсем нормално. И на мен са ми били много инжекции преди време и знам как се чувстваш. Сега си спомних за себе си, когато в продължение на 2 месеца през проклетата 2004, когато се разболях от ПР, ми биеха инжекции за какво ли не, а то била ПР. Бях станала парцал. Но ти ще се справиш, ще издържиш и това препятствие. 
Няма ли начин скоро да се видите с твоето момче.? Моето заминава за две седмици за Германия в неделя и вече ми липсва.
За мъдрец мернах нещо, не съм чела всичко, но аз вадих мъдрец тук в София за 80лв. през Ноември мин. год. в клиника Лора в София точно до Съдебната палата се намира. Беше проблемен мъдрец, израстнал накриво-хоризонтално и коренът му беше не надолу, а на страни. Цепнаха ми венеца, сложиха ми две упойки, после ме зашиха. Цели два часа и половина. Не знам как издържах, беше кошмар. Но зъболекара се оказа много кадърен!
Активен
Страници: 1 ... 273 274 [275] 276 277 ... 316
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1