СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[lotxen]

     Въпрос към Трак,/като се извинявам,ако в по-старите ти публикации,го има отговора,но материала във форума е огромен/
  Ходила ли си на психотерапевт?

[track]

Да. И той пише във форума 

[Метатрон]

Споделям, че.... съм скапан от работа.
Споделям и приятната музика, която в момента ме пренася далече...далече.... 

[Little Овненце]

Трак превърши съвсем скоро нейната едногодишна терапия при терапевта от форума 

Споделям,че нещо вместо да си почина на морето повече се натоварвам. Това роднините са голяма напаст.  И говорят и говорят,как не се измарят не знам. Нещо ми е потиснато също и гадно. Може би ми липсва някой...... Определено не се чувствам така ,както би трябвало. Хм,не се измъчвам от този факт,приела съм че е така,но въпреки това ми някак си тъпо,еднообразно някак си.

Споделям,че е адска жега и въздухът не мърда....как ще се спи не знам.

[skorpi]

Едно време си мислех, че ще стане чудо и някой ден просто ще се събудя без агорафобия, ей така, изведнъж и рязко, ама не ставало по тоя начин... ставало плавно, постепенно и дори неусетно. После си мислех, че по същия магически начин действат хапчетата. И това не било вярно. Давам си сметка за прогреса едва, когато прочета нещо за някой, който е в състоянието, в което бях и аз до неотдавна с безкрайното висене вкъщи... сега направо се чудя как съм можела да издържам, като не ме свърта и 2 часа... а съм изкарала цели 2 години...
А колко било готино да си лежиш край басейна, да пиеш кафе и да не трепериш, а да се кефиш на макс... ох, как вдишвам с пълни дробове, искам да се насладя на всяка глътка, на всеки допир с въздуха... толкова ми утесняха стените, толкова ме беше захлупил таванът... отглеждах се като стайно растение, а не съм знаела, че ще разцъфна навънка
Знам колко е трудно и колко усилия полагате. Знам и колко боли, когато се провалите с излизанията и разходките, с кучета или без...  Знам също и че и най-безнадеждното състояние отминава все някога. Знам го, защото минах по този път цели 2 пъти. Отстрани погледнато, дори на мен ми изглежда смешно и нелепо, макар тогава никак да не ми е било... чувството на освобождаване от оковите е блажено. Не ходиш, а летиш.  Вдигаш си носа високо и те смятат за надут - много важно, по-добре е, отколкото да се влачиш.  А най-хубавото е, че никак, ама никак не ти дреме какво всъщност си мислях хората, просто мнението им не те касае. Ако не те одобряват, техен си проблем. Ти си в мир със себе си и това е достатъчно. Знаеш, че си победител. Защото победиш ли себе си, значи можеш да победиш всеки. Всъщност, през цялото време е било излишно да се бориш. Трябвало е да приемеш. Лесно за казване и трудно за изпълнение. Животът обаче е навън. А плажът е нещо прекрасно, слънцето - най-хубавият дар от природата. Зарежда за цяла година и сякаш стопява с лъчите си всичките ни проблеми.   Не е нужно животът винаги да е борба.
Споделям, че ми се доповръща като прочетох това за устата и ануса - някак си в комбинация ми става гнусно , ама тука няма повръщащо човече да го изобразя.
Симптомите могат да се дължат на потиснати сексуални импулси, изтласкани в подсъзнанието и "цензурирани" чрез ПА, което винаги ми е приличало на някакъв странен садо-мазо оргазъм, но според мен е крайно да се абсолютизира. Фройд все пак е доста краен.
Споделям, че влязох пак да ви нагледам какво правите от любопитство, иначе за паники не ми се говори хич   Отивам да събудя моето слънчице, за да тръгваме към вкъщи, стига плаж
Весело лято на всички

[Little Овненце]

Скорпи толкова се радвам на това,което написа. Аз съм един от свидетелите за това,каква беше ти миналата година и през какво премина. За това от сърце,ама истински се радвам,че си добре. И все пак, любовта хора е най-доброто лекарство. 

Аз се чувствах по същия начин като теб Скорпи,когато ходих да видя любимия в чужбина. Аз не стъпвах,аз летях,точно както го описваш ти. И нищо,ама нищо нямаше значение за мен, просто бях щастлива и можех да отдъхна. А как тръгнах натам,само аз си знам. С всички видове треперения и симптоми,които ме скапваха и си казвах,само веднъж да стигна до него,само да го видя и целуна и вече може да умирам. Толкова зле ми беше. А странно,там абсолютно всичко изчезна,ама нищичко ми нямаше. Това какво е кажете ми? Сега не съм зле,добре съм си, но от време на време ми става едно шугаво. Все едно нещо ме натиска по главата,все едно цялото небе е увиснало над мен. Но не изпадам в паника и ужас,усмихвам се,гади ми се,пак се усмихвам и си казвам,абе аре бе ,не ти ли омръзна вече от мен,не виждаш ли,че няма да ме събориш толкова лесно? Налудничаво,ама действа. Отминава и заминава. Пак идва,но е по леко,все едно него го е страх да ме завладее,опитва се лекичко ,закача ме,но аз го игнорирам. Загубило интерес то също си отива. Чакам момента,когато никога повече няма да дойде,когато ще се откаже от мен завинаги. Но дали ще има такъв момент??

Споделям за всички останали,които не са прочели,книгата "Когнетивно поведенческа терапия for Dummies" е вълшебна. Хора с ПР,Депресия и всичко останало...набавете си я. Аз всеки път ,когато я отворя се зареждам уникално. А нещата са изразени и обяснени толкова просто,без много термини. Някой тук я беше препоръчал и аз веднага цъкнах в нета и я намерих. Не се шегувам,страхотна е.

На морето е адската жега хора как живеете?? Някакъв ад. Днес обаче се къпах в морето докато валеше. Беше страхотно. Жалко,че просто само преваля. Можеше спокойно да си повали по дългичко та да разхлади,ама нейсе....

Ама вие къде сте всички всъщност???

[kera]

Споделям, че съм на ръба да изтрещя съвсем. Миналата нощ се събудих с адска болка в главата, направо имах чувството, че умирам. Тази сутрин лекарят ме увери, че нищо ми нямало, ама колко хора стават жертва на лекарска грешка? Втълпила съм си, че имам аневризма или че съм получила инсулт и утрешното ми заминаване на море се превръща в някакъв кошмар. Вярно, че съм хипохондричка, но чак пък толкова да си внушавам болка...Искам да заспя и утре, когато се събудя, всичко да е наред....
На страха очите са мнооого големи

[skorpi]

Мерси, Маруся
Вярно е, че любовта дава криле, но аз не се опирам изцяло на нея, не отричам огромния й принос, би било да кажа на черното бяло, но онова, което ме прави спокойна е, че подобрението ми започна преди да се събера с половинката си. А останалото се случи от самосебе си, тъй като просто от излизане на излизане става по-лесно и накрая единият навик се заменя от друг - да се излиза и не прави никакво впечатление впоследствие, т. е. не го броя за някакво постижение отдавна, че съм отишла някъде. Иначе не съм забравила какво беше, просто не ми е на дневен ред. Достатъчно време съм му отделила, сега е време за друго... така де, няма цял живот само това да правим Знам, че и вие помните какво беше, нали го преживяхме заедно...

На морето е адската жега хора как живеете?? Някакъв ад. Днес обаче се къпах в морето докато валеше. Беше страхотно. Жалко,че просто само преваля. Можеше спокойно да си повали по дългичко та да разхлади,ама нейсе....

Ама вие къде сте всички всъщност???

Аз не съм на морето, при любимия съм в неговото вкъщи  , т. е. по пътищата български и родни... и ми е много добре така а-насам, а-натам
Иначе така, само да вметна, нещата не стават по поръчка и от нищото. Зад това "нищо" се крият доста ключови решения, някои вътрешни, други видими и свързани с обстоятелства в живота - местоживеене, семеен статус, работа, обкръжение.... някой нереализиран импулс и какво ли още не. И най-сигурният начин да усетиш, че си на прав път е, ако неврозата отстъпи крачка назад. Само една крачка е достатъчна, за да настъпиш ти и нещата да тръгнат.  А в мига, в който това стане, ама точно в този миг трябва да престанем да се занимаваме с неврозата си и да й угаждаме. Това е моментът да й кажем "сбогом" и да продължим сами без нея, защото тя не ни е нужна, имаме себе си.

[Little Овненце]

Кера,болката в главата продължава ли?
А мислила ли си за мигрена например? Аз имам и болката е ужасна и нетърпима,придружена с гадене.
Докторът как установи,че нищо ти няма? Нещо изследваха ли,гледаха ли??

[ddiddi]

Скорпи, и аз се радвам, че вече се чувстваш добре и излизаш навън. Аз също съм имала агорафобия и знам какво е. Радвам се, че и аз успях да я преборя и излизам навън. Просто да си затворник сред четири стени без да си направил нищо нередно, а сам да си обречен на това е голямо изпитание. Света навън ти се струва страшен, не по твоите възможности, но сега е друго. Излизам навън и всичко е толкова лесно...и красиво и слънчево и усмихнато!
Споделям, че моето момче идва в къщи все по- често и остава при мен за все по- дълго време. И това не ме натоварва, а напротив прави ме щастлива. Сега не мисля как да избягам от хората и да се скрия сама в къщи. Сега мисля как ще дойде при мен и ще изкараме поредната вълшебна нощ, а не как ще ми стане лошо и идва края на света. Споделям, че откакто страдам от ПР на приливи и отливи вече 9 години винаги съм си мислила, че няма да мога да заживея с мъж и ми се е струвало много трудно. За момента обаче се случва и не било трудно! Но без антидепресанта, който пия едва ли щеше да се случи, защото когато не го пиех и се опитвах да се боря с всякакви други методи просто не се получаваше.
Пожелавам Ви един усмихнат почивен ден, ако може и да е на плажа супер! Аз ще изчакам още малко, но много ми се ходи на плаж вече!!!

[april_sheep]

Споделям, че два дни вече съм по разходки край морето,надвечер за по 1-2 часа  . Чувствам се добре и не ми дреме  Желая на всички седмица без нерви, стрес и ПА 

[Метатрон]

Споделям, че два дни вече съм по разходки край морето,надвечер за по 1-2 часа  . Чувствам се добре и не ми дреме  Желая на всички седмица без нерви, стрес и ПА 

Споделям, че ми стана гот, като прочетох това! 

[lotxen]

   И скучно и грустно и некому слово сказать?
 Завиждам на морските за морските им градини!

[track]

Ей, любовчийки, как сте 

Форумът се промени ... вече не ми е същият, както преди. Дразгите тук ме отдалечиха 

Не знам какво да споделя ... Дано всички сте все така щастливи 

[mss]

Споделям, че след вчера когато бях на плаж и днесна разходка навън ,но не на слънце....тази вечер се почувствах зле, някакви студени тръпки по главата отзад, топлина в лицето и по тялото, стоя в стая с климатик и ми е топло....много кофти е усещането в главата, не е болка....а тръпки и мравучкане....като прималяване наподобява и ми се гади на моменти, често уриниране след това...?
Някой има ли идея какво е това? Пак съм изплашена.