СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[mss]

много е гадно това, защо сме такива значиииииии..........и аз преди много неща съм така и не мога да им се насладя от глупости.

[skorpi]

Здрасти! Какво правите? Не ми се занимава да чета, само ви проверявам и се обаждам да видите, че съм жива    

П. С. Вече май идвам само да се разписвам, като на борсата

[t.todorov]

Ми това е най-добрият вариант

[skorpi]

Ми това е най-добрият вариант

Само дето тука не се плаща
В момента мога да ви офертирам само за покупко-продажби, за друго едва ли ще съм от полза, но май форумът беше за друго

[Little Овненце]

Скорпи здравей,радвам се,че не ни забравяш
Сега към мсс,че като гледам тя е най- тревожна за сега от всички ни.
Човече защо се измъчваш все още , а не намериш терапевт? Това напрежение над очите го имах месеци наред миналата година ,когато започнах да взимам АД. Направо ме смачкваше. И сега на моменти го имам,чак не мога да виждам понякога.
За замайването мога само да предполагам,че с тревожност го подхранваш и то няма да си иде. Каквото и да ти кажем ние,не сме специалисти. Отиди ,прегледай се,имай предвид,че човек болен от нещо "страшно" надали има в главата си тези мисли,които имаш ти. Не се страхувай,отиди на невролог или пусни едни кръвни,за да се успокоиш. Не е всичко от храната,но да знаеш,че от нея и депресия може да хванем. Важно е много с какво се храним.

Друго: Цигарите и аз ги спрях преди 6 месеца. Първите дни беше кошмар.Лежах и ми се виеше свят. Така,че сега това допълнително може да предизвика разни неприятни физически усещания. Но аз пак казвам.Ние тук може да ти съчувстваме,да те успокояваме и да ти кажем какво ли още не,но ти трябва да се обърнеш към специалист.Не губи време,защото нещата могат да се задълбочат. Заслужаваш спокоен и щастлива живот,както всички нас.

Хайде искам като вляза след ден ,два да видя ,че си взела някакви мерки.

Поздрави от мен 

[track]

Да вляза и аз малко да ви почета. Атмосферата във форума е страхотна.  И да споделя, че за никъде не съм. Май от форум за ПР трябва да се преместя във форум за алкохолици. Така съм се отпуснала, че не знам дали ще мога да се спра... Понякога се плаша. Онази вечер се замислих и както си вървях в морската градина, започна да се надига паниката у мен. Зави ми се свят и в момента, в който ПА започна, така се ядосах на себе си, теглих си една майна, премахнах страха, въпреки че другите симптоми останаха и продължих да вървя наред, все едно нищо не ми се случва. Беше много странно. Овладявайки страха, симптомите не ми пречеха. Дори и виенето на свят не ме спря. Но явно случката ми костваше много енергия, защото след това изведнъж ми се приспа. Дано не се повтаря.

Как забравих да спомена - хванах букета на сватбата. Нищо, че направих лек шпагат и за малко да цопна в басейна, докато се присягах (и всичко е документирано, ужас). В борбата са нужни жертви все пак. Та вече имам цяла колекция от букети вкъщи, само къде младоженец няма. 

Понеже виждам, че пак се е развихрила из форума темата за НЛП, да споделя, че си взех книгата "НЛП за жените или как да покорите мъжете".  Като имам време ще седна да я почета и после ще споделя какви простотии пише вътре и дали има резон за реално покоряване на мъже или е поредната глупост.

[lotxen]

     А,нема нужда да ходиш в друг форум,!!!
И аз не съм чела тази глупост,но ако кажеш,че има защо ще си направя труда!

[ddiddi]

Знаете ли...какво друго си мислех да ви питам и винаги забравям - на някого случвало ли му се е от предстоящи хубави моменти да започне да получава симптомите....които всички ние описваме и бъде тревожен вместо радостен.т.е. пресен пример за мен, че утре детенце има рожден ден и аз вместо да съм в еуфория от това, аз пак изпитвам някакви гадории, които ме навеждат на мисли само за болести и някак си не успявам да се радвам....незнам дали ме разбирате какво искам да кажа.
Аз се радвам де, обаче...защо примерно такива хубави моменти не могат за миг поне да ме извадят от моя всекидневен репертоар на симптоми и болести... кажете ми моля ви се има ли други луди като мен???

Случвало ми се и то много пъти. Май това е характерен симптом за паническото разстройство. ...

[mss]

Ще започна да влизам май в час...днес имам леко замайване и треперене на крачетата....все едно не мога да вървя.....т.е. аз вървя...но имам чувството, че не ме държат и ще падна, това от какво се получава мили хора, знаете ли???

[Метатрон]

От спирането на цигарите...аз бях по същия начин, както и болката в челото!

[april_sheep]

Ще започна да влизам май в час...днес имам леко замайване и треперене на крачетата....все едно не мога да вървя.....т.е. аз вървя...но имам чувството, че не ме държат и ще падна, това от какво се получава мили хора, знаете ли???

Не се сетих, че може да те е грабнала абстиненция, но наистина е възможно да е от това.  За краченцата: един приятел ми остави кучето си за 2 дни, да го гледам и нямаше къде да ходя, трябваше да излизам да го разхождам. Вчера 2 пъти и днес 3 пъти, в най-голямата жега. Краката ми трепереха и на мен, вървя и нищо не виждам, погледът ми един такъв замъглен. Реших изобщо да не ги мисля...нито краката, нито очите. Ако ще падам, да падам не ми дреме, хич не искам и да знам от какво се получава. Вървя си напред и говоря на кучето  Може и да съм изглеждала като изоглавена отстрани, но пък от друга страна за 2 дни 5 пъти да се измъкна от домашния арест.....

[t.todorov]

Ако имахте свое кученце, всеки ден щяхте да излизате от домашният арест

[april_sheep]

Ако имахте свое кученце, всеки ден щяхте да излизате от домашният арест

Имам, но винаги го пробутвам на някой друг да го разхожда  . Момчето, което ми даде кучето си ми е близък приятел, много добре запознат с проблемите ми. Изключително критичен е към мен и смята, че ПР не е ПР, а просто лош период, в който си "набивам тъпи филми". Не ми се слушаше поредната лекция, за това колко съм слаба, та затова реших, че ще е по-лесно да разходя животното В крайна сметка се оказа, че 20-30 минутна разходка не е чак толкова страшно събитие. Повече няма да пренебрегвам и моя домашен любимец. Нека разходките започнат сега!!! (утре сутрин) 

[kadife]

  Как не се уморихте да говорите за симптомите, да ги дъвчете, премятате, да питате все едно и също, при положение, че сте чели за това поне сто пъти. И въпреки това... циклене?!

  Нищо не разбирам, каква е тази вопиюща нужда от обсъждане на симптоми. Хубаво, добре - форум за паническо разстройство, ама сещате ли се, че животът е онова, което ви се случва точно покрай него. Дето все си казвате един ден като се оправя, ще чувствам, ще забележа, че светът е отвъд носа ми.

  Споделям, че този форум повече не ми е нужен. Тук няма какво повече да споделя. 



  Усмивки и късмет на всички!

  С уважение към админи, форум и съфорумци, благодаря ви за споделеното време заедно : Кадифе

[april_sheep]

  Как не се уморихте да говорите за симптомите, да ги дъвчете, премятате, да питате все едно и също, при положение, че сте чели за това поне сто пъти. И въпреки това... циклене?!

"Луд умора няма" 
По-добре да се говори за симптоми и да се повтаря,че от тях не се умира, отколкото да четем по 17 страници спорове. Не отричам, че имаше и полезна информация покрай кавгите, но някак си тонът омръзна. Ениуей дето се вика, минали работи.
Кадифе и на тебе късмет и всичко най най