СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[mss]

Ми напреженито ми е над веждите, ниско на челото т.е. Ами плашещо е усещането, защото си мислиш, че имаш нещо в главата:(
Мислите ли, че този начин на хранене последно време, може да бъде причина за това:(

[april_sheep]

Овненце, радвам се, че си пътувала добре. Това със стомаха сигурно е от любимите летни вируси. Не минава лято, в което да не ме е тръшнал такъв вирус, но щом си на антибиотик, скоро ще се оправиш. И умната на плажа, да не разведеш някой спасител 
Mss: според мен това ядене на сандвичи 3 дни, път, напрежение са  напълно достатъчни да ти разбутат стомаха. На мен и само 1-2 дни такава храна и такъв режим са ми  достатъчни за стомашен дискомфорт. А колкото до треперенето на краката, всеки път като излизам имам чувството, че съм си ги оставила в нас  , в началото много се плашех, че ще се разцепя някъде, но вече им свикнах.

[kadife]

Да върнах се снощи в Бг, 3 дни сандвичи само и течности и цигари,сега може би от това ми е тежеста и неразположението на стомаха, но имам много странно замайване и то много се засилва като се движа или извършвам някаква дейност....и имам напрежение в главата над очите....мен това повече ме плаши...а времето не е толкова горещо да си мисля, че е от него(((

 Като чета симптоматиката ти, все едно аз съм я описала - само, че отпреди... когато ми бе зле. Сега съм добре, имам редки моменти на леко колебание дали пак няма да се върне онази гадост... но ми се струва, че по-скоро е автоматична тревожност, навик останал от годините страдание, който ще се изчисти.
  Мсс, да ти кажа да не се тревожиш, когато това ни е специалитета...  няма да помогне, знам Но ще ти кажа, че и сега понякога ми става така, но го приемам за нормално - тази тежест в стомаха, все едно ако поема дълбоко дъх и разпусна диафрагмата, ще ми олекне, както и замаяността - но вече не е трагедия такава за мен. Просто лапам валидол, ако имам под ръка. А онзи ден, смятай колко не ме плаши вече, щом се усещам, че топя под езика си драже Орбит, вместо хапче и най-важното се усещам чак накрая, но пък бе повод за приятна усмивка.

  Знаете ли... трудна бе моята история, много. Минах през това страдание без сили, да не влизам пак  в кухнята на паниката, че е досадно вече за всички ни - но истински се справих с помощта на терапевта си. Дори с отложен ефект се получи всичко. Понякога се питам дали наистина е толкова добър професионалист и дали постигна това всичко съзнателно или аз сторих по-голямата част от успеха, но знам, че без него не бих се справила! Превърна се в един от най-важните хора в пътя ми, наистина не ми даде да падна... но и здраво ме разтърси, с твърда ръка - само той знае истината за мотивите си, но имаше период, в който дори го обявих за жесток... сякаш бях готова да го намразя, да го обвиня в неразбиране. Но после разбрах, че прави всичко не просто с неизбежната си усмивка на психотерапевт, а с желанието да се справя САМА.
   И успях

 Не ми се чета нагоре по темата, опитах, но не ми допадна. Сега ще се поизчисти малко атмосферата, надявам се.
 
  Споделям, че времето е великолепно... и че се нуждая от любов

  Поздрави на всички!

[mss]

Овненце, радвам се, че си пътувала добре. Това със стомаха сигурно е от любимите летни вируси. Не минава лято, в което да не ме е тръшнал такъв вирус, но щом си на антибиотик, скоро ще се оправиш. И умната на плажа, да не разведеш някой спасител  
Mss: според мен това ядене на сандвичи 3 дни, път, напрежение са  напълно достатъчни да ти разбутат стомаха. На мен и само 1-2 дни такава храна и такъв режим са ми  достатъчни за стомашен дискомфорт. А колкото до треперенето на краката, всеки път като излизам имам чувството, че съм си ги оставила в нас  , в началото много се плашех, че ще се разцепя някъде, но вече им свикнах.

А за това люлеене на главата и замайване при движение най-силно, какво е.....имаш ли представа??

[april_sheep]

Нямам никаква идея. Причините за замайване, световъртеж може да са много. Но задавайки въпроса си към човек с ПР, веднага бих ти казала, че това са симптоми на ПР. При мен симптомите се редуват, веднъж ми се гади, друг път ми се вие свят, трети път не знам си какво, даже не ми се изброява, че почвам да се дразня на себе си. Само 1 история ти разказвам и спирам, дано да те успокои. Преди няколко години бях нощна смяна. Отивам си на работа, всичко беше наред и в един момент почва някакво замайване. Не мога да си контролирам тялото. Седнах на един диван и така си откарах до сутринта. Не ми беше лошо, но просто не можех да вървя в права линия. Уплаших се, че имам миниероподобен синдром, защото веднага се сетих как няколко години преди това заварих майка ми вкъщи, не може да стане от леглото, свят и се вие. Оттам на следващия ден на невролог. "Миниер" нямаше, просто преумора от нощните смени,лечение - вкъщи, почивка,течности.За 2 - 3 дни се оправих.Мисълта ми е, че както и по-горе ти казаха, колкото повече се ослушваш за симптомите си, толкова повече ще те тормозят. Пътувала си 3 дни, вероятно си изморена и пренавита от емоции.Почини си добре, разсейвай се с нещо приятно и не задълбавай в симптоми. 

[anonymous]

Относно телесните симптоми аз мога да ви предложа един много простичък но и ефективен начин, чрез който да се отървете от съмнението за някакви физически болести.
Когато някой човек е болен от нещо на него му се появяват телесни симптоми. Ако с времето това, от което е болен не се лекува има два варианта. Единият е имунната система на организма да се справи сама и тогава с болестта изчезват и симптомите. Другият е болестта да се окаже по-силна от противозащитните сили на организма и тогава тя да напредне и да се доразвие. В такъв случай ще има силно влошаване на симптомите и по сила и по продължителност.

Когато човек е болен симптомите не са статични. Те или  прогресират или изчезват. При ПР симптомите са статични. Естествено на моменти ги няма, на моменти са по-силно изразени, но като цяло си стоят на една определена степен на интензивност.
По това можете лесно да се ориентирате дали сте физически болни. Ако някой има ПР от 10 години и се страхува, че всъщност има рак на стомаха (поради гадене и разстройсвто които са вследствие на тревожността всъщност) то той може да е 100% сигурен, че това не е така, защото за 10 години би умрял.

[mss]

Това напрежение в челото над веждите продължава и днес и съответно маенето.....незнам защо, дори и легнала...като затворш очи пак така го чувствам:(И това вътрешното треперене на краката и тялото, едно стягане такова, като задушаване....
само да спомена че сега от 2 дни не пуша, т.е. спирам ги..някакво обяснение, ако има някой...може да ме успокои??

[Метатрон]

Трето ОКО ?

[lotxen]

   Идиот!!!

[Метатрон]

Идиот!?! Не мисля
Анонимус е обяснил доста добра гледна точка!
В момента има вирус точно с такива симптоми. Събери спиране на цигари, път, лоша храна, смяна на климат и все пак сме лято = горещини...
Не мисля, че е редно веднага симптомите да се свързват с ПР
Не е трето око...та това е само във фантазиите на болните мозъци, но замисли се - и преди да си имала ПР, колко често си се чувствала така?

[mss]

Знаете ли...какво друго си мислех да ви питам и винаги забравям - на някого случвало ли му се е от предстоящи хубави моменти да започне да получава симптомите....които всички ние описваме и бъде тревожен вместо радостен.т.е. пресен пример за мен, че утре детенце има рожден ден и аз вместо да съм в еуфория от това, аз пак изпитвам някакви гадории, които ме навеждат на мисли само за болести и някак си не успявам да се радвам....незнам дали ме разбирате какво искам да кажа.
Аз се радвам де, обаче...защо примерно такива хубави моменти не могат за миг поне да ме извадят от моя всекидневен репертоар на симптоми и болести... кажете ми моля ви се има ли други луди като мен???

[Метатрон]

Ооо, мила!
Аз, който нямам ПР, толкова често изпадам в твойте състояния преди големи събития... Просто ти може би им оказваш такова голямо значение. Сигурен съм, че и всеки друг поне веднъж, че и повече пъти е изпадал в такива състояния.
На колко става детенце  ?

[t.todorov]

Защо трябва да сте в еуфория? Нима рожденият ден ще мине без ваше участие? Кой ще го подготви, кой трябва да стане рано, да следи дали всичко е наред?

Има голяма разлика между това, какво човек трябва да е и това, какво иска да е понякога. Разбира се, че има и други хора като вас. Работех с една майка, която имаше натрапливи мисли, че ще направи нещо лошо на детето си и това не и даваше мира и я караше все по-търпеливо да се грижи за него и да страда от симптомите и мислите си. Оказа се че тази жена до сега не е изпадала в ситуация да не задоволи някоя своя нужда. И изведнъж едно малко човече което "трябва" и действително обича, я обрича на хиляди лишения. Естествено при това положение е тя да изпита агресия към нещото, което нарушава задоволяването на нейните потребности, но е неморално и антилогично да си агресивен към собственото си дете, защото го обичаш. Така тя в напреднала възраст трябваше да интегрира една способност, която не беше - да приеме без притеснения, че човек може да обича и мрази детето си едновременно, без това да е неморално и неетично. След което се научи да отделя време и за себе си и собствените си потребности, без да неглижира отглеждането на детето си.
Та въпроса ми е, как се грижите за вашето "искам"? За вашето "трябва" доколкото разбирам полагате сериозни усилия, и може би сте човек, който наистина е такъв, какъвто трябва да е.

[anonymous]

Защо трябва да сте в еуфория? Нима рожденият ден ще мине без ваше участие? Кой ще го подготви, кой трябва да стане рано, да следи дали всичко е наред?

Има голяма разлика между това, какво човек трябва да е и това, какво иска да е понякога. Разбира се, че има и други хора като вас. Работех с една майка, която имаше натрапливи мисли, че ще направи нещо лошо на детето си и това не и даваше мира и я караше все по-търпеливо да се грижи за него и да страда от симптомите и мислите си. Оказа се че тази жена до сега не е изпадала в ситуация да не задоволи някоя своя нужда. И изведнъж едно малко човече което "трябва" и действително обича, я обрича на хиляди лишения. Естествено при това положение е тя да изпита агресия към нещото, което нарушава задоволяването на нейните потребности, но е неморално и антилогично да си агресивен към собственото си дете, защото го обичаш. Така тя в напреднала възраст трябваше да интегрира една способност, която не беше - да приеме без притеснения, че човек може да обича и мрази детето си едновременно, без това да е неморално и неетично. След което се научи да отделя време и за себе си и собствените си потребности, без да неглижира отглеждането на детето си.
Та въпроса ми е, как се грижите за вашето "искам"? За вашето "трябва" доколкото разбирам полагате сериозни усилия, и може би сте човек, който наистина е такъв, какъвто трябва да е.

Онлайн психотерапия .

[lotxen]

   Мсс,почваш да влизаш в час!
Аз 20 години,когато трябва  да участвам и подготвям такива "щастливи"събития,лягам и мра от какво ли не!
И това започна преди сватбата ми!Едвам участвах!