СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Stareternity]

Маруся - хем те разбирам, хем - не. Не, защото като твоето чувство не съм изпитвал (не знам и дали съм способен - и тогава май не аз съм човекът, който трябва да ти "дава акъли" - обаче тъй като страдаш, душа не ми дава да "блея" и да се правя на щраус). А и те разбирам, защото усещам, че явно тези чувства са особено важни за една жена - оттам и навярно добавяш известна драматизация във всичко по тая тема - такава, каквато всяка влюбена жена откакто свят светува е добавяла - нали имаше там нещо, че любовта е сладка и горчива и т.н. Май наистина е вярно, че понякога отстрани като че ли по-добре се вижда. Е, естествено, "съдя" по това, което пишеш тука. Иначе нямам никакви наблюдения за личния ти живот и прочее (а и не е ми е работа). Просто имаш опасения - опитваш се да надзърнеш в бъдещето... Всъщност, прощавай, ако нещо... досаждам, знам ли, не съм ти терапевт, а и не си ме упълномощавала за това. Кой знае отстрани погледнато какви глупости пиша и си в правото си да ме упрекнеш да не ти давам "тъпоумни" акъли. Но, барем някоя добра дума да ти кажа... И аз съм страшен драматизатор - много добре го съзнавам - и засега нещо не се справям - все мисля и премислям - като змия пред свирка - диря "квадратурата на кръга", нещо  
Добавям ти едно стихотворение, което и без искам помня наизуст. То е от Валери Петров:
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист със голо теме,
услужлив и мек съм общо взето,
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по-разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите,
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душите бездни.
Хора на доброто, не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
още е тинтявата в ръцете ни!
Тъй че, споко, и в твоите длани ще разъфти тинтявата! Просто много мислиш и премисляш нещата. Нали ти пратих линк, откъдето да си свалиш програмата? Пробвай я, аз вчера я започнах. И много дружески  

[t.todorov]

"Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим? "

"Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?"


Теорията е вярна обаче наполовина. Това е така защото едва ли ще ви помогне факта, че някой в детството ви обичайно ви е подценявал примерно и за това сте станал по-чувствителен към оценката на хората сега. Това знание и логика по никакъв начин няма да ви помогне да изградите по-различен модел на поведение.
Тези теории са много добре структурирани и логически и научно, обаче пропускат нещо много важно - човешката субективност. В стремежа си да направят логически издържана терапия те възприемат човека като робот, който има нужда си подмени някакви схеми електронни. Само психодинамичната теория няма всеобща теория и правила. Това е така защото когато се работи се работи със субективният свят на всеки и с неговите уникални преживявания.
Горната констатация за ниската самооценка е факт, но не струва нищо. Много неопитни терапевти могат да стигнат до този факт и да доведат клиента до там. Виждайки че това нищо не променя повечето казват - психодинамичната терапия не работи. Тя работи много добре даже, стига да се работи с преживяванията. Те обаче са подводен камък, защото са трудни, сложни, прикрити, а и терапевта трябва да се е справил със собствените си страхове, тревожности, гняв и т.н. и то тези които са се появили много много рано, към много определени обекти. Това е трудна задача за терапевтите и те абдикират от това, като се насочват към по-лесни и конструктивни методи, макар и с по-малка успеваемост.
Всяка една терапия следва определени етапи. Да се научи ново поведение е последния. Ще ви ги нахвърля по-простички:

1. Функция /печалба/ от симптома.
В този етап се разглеждат различни ситуации, в които симптома е бил силно изявен. Разпитвайки терапевта опитва да определи какво се променя след неговата появва, какво ли е трябвало да стане ако не се появи, каква точно е ситуацията и т.н. Така разглеждайки няколко ситуации под лупа, започва да вижда сходни неща при всички. Тогава претълкува, или "подава" информацията и на клиента, за да може и той да осмисли този факт. Така ако на този етап се изведе печалбата от симптома, неговата функция се минава към втория етап.
2. Изследване.
Общо взето в зависимост от това какъв е симптома и неговата функция се изследват предпоставките, които са предизвикали неговата поява в ранното детство. Много често симптома е формиран много отдавна, но едва в зряла възраст човек го възпроема като страдание и симптом. До тогава не е бил забелязан като такъв. Само че тук вече не говорим за симптома а за функцията му. Например ПА - способността да не преживява определени емоции - нито навън нито на вътре, умението да прикрия своя психичен свят на преживявания от другите, способността чрез тялото да "кажа" на другите от какво имам нужда и какво преживяван. Така ако този симптом променя това че получавам близост с партньора и при положение че не мога да я потърся по друг начин, симптома ще идва на помощ. В този етап се изследва какво ли се е случило, че това да е начина по който човек да удовлетвори тези нужди. Някога този начин е бил работещ и е бил възприет като такъв. Например "майка ми беше нежна с мен само като бях болна. Винаги се е държала така, все едно не заслужавам да ме гушне. Чувствах се много спокойна като съм болна, защото знаех че ще получа много внимание, а тя ще промени онази изискваща физиономия". Този модел в ранното детство продължава да се надгражда но в основата си остава същият. Превръща се в симптом, или симптома идва на помощ, когато този модел вече не работи.
В този етап терапията е най-бавна и е най-продължителен. Същото това дете тогава е изтласкало гнева си към тази майка. Изтласкало е и вината си заради гнева който е изпитало към нея. В детската психика тези преживявания са разрушаващи, защото те още не са социализирани. Гнева се възприема като убийство, премахване на дразнителя, а вината че самото то ще бъде премахнато. Няма средни положения. И ... много важният момент в терапията е точно тези чувства да излязат наяве и да се преживеят. Много малко методи разполагат с техники това да се случи. След като се случи това, човек вече не е фиксиран върху тях, без да го съзнава. Тук ще изникнат въпроси сигурно от рода: "как да ги изкара тези чувства? Да набие майка си или?" Това е разбираемо. Имайте предвид че образа на "родителя" се запечатва в собственото съзнания, без да си даваме сметка. В началото детето не е самокритично. То се нуждае от критиката и рамките на своите родители. Така малко по малко изземва тази им функция и накрая възрастния изгражда собствена критичност. Но тя е почти точно копие на родителите му, в по-късен етап и от средата. Така човек разполага с майка си баща си, обкръжението си и т.н. в собствената си глава. Достатъчно е онези стари чувства които са изтласкани да се изразят към собствените му интегрирани образи на обектите. Така на практика човек ги изразява към определени части от своята психика, а не към реалните хора, които са били техния първообраз. Така лека полека човек опознава своите "съставни части", възтановява връзката помежду им, както и емоционалната хармония, като променя някои от тях. Едва след това може да се тръгне към промяна в поведението. Но все пак още е рано.
3. Търсене на изключения.
Много е трудно човек който 20-30г. е живял по определен начин, дори и да възтанови горните вътрепсихични "взаимоотношения" да предприеме промяна. Именно заради това е и този етап. Винаги, колкото и твърд да е бил неговия модел, могат да се намерят изключения, в които ясно се вижда че в някои ситуации човек реагира и по друг начин освен ... да кажем невротичния.
Например ако ползваме горния пример темата за работа е следната: "В кои ситуации за вас не е от такова значение оценката на другите?"
Започват да се дирят тези ситуации, напр.: "Когато съм сред приятели, или хора които познавам а и те мен, нямам проблеми". Това е светлината в тунела. Тук трябва да се изясни с какво познатите са по различни за преживяванията на човек от непознатите. Намират се и други, колкото се може повече ситуации в които човек не включва невротичната защита и симптомите. "Когато свиря на китара с бандата, колкото и хора да има се чувствам добре". Още едно "здраво" място, на което може да се стъпи. В тези ситуации човек си дава сметка и препотвърждава заключенията от предния етап, както изучава собственото си поведение в ситуациите в които се справя добре. Това е основата да се изгради промяната и в ситуациите в които не се справя, т.е. прави го чрез симптоми.
4. Експериментиране
В тозиз етап човек е наясно какво печели от симптома, знае как се е заформил този модел на поведение, преживял е изтласканите емоции и преживявания към ранните обекти /родители или други/ които са в неговия психичен свят, разгледал е добрите си модели за справяне в подобни ситуации и е набелязал начините за промяна. Идва ред на промяната на практика. Въпреки горното, човек има инерцията от старите схеми дълго време. Така започвайки да експериментира с нови неща често отново се сблъсква с тях. В такива ситуации винаги излиза нещо непреживяно и непреработено /няма как да може да се преработи всичко/ което трябва да се случи, а терапията прави лек заход назад, в зависимост от конфликта който е излязъл. След което отново се връща в настоящият етап и експериментирането продължава. Малко по малко успехите и промяната започват да се появяват, до момента в който човек се чувства ОК. Идва края на терапията и нормалния въпрос "Ами ако след 1-2г. се появи отново?"
5. Разширяване на целите.
Този етап е изцяло насочен в бъдещето. Много често човек променяйки някаква част от себе си въжда и друга, която иска да промени, но тя до сега и била в такава сянка, че даже не я е забелязвал. Може да са 2-3-4 неща ...... Тук основното е да се насочи усилието към други аспекти на промяна и да се остави "конфликтната", която е още "прясно" обработена. Така човек набелязва различни цели. "Сега като мога свободно да се изразявам пред хората, мога да си потърся нова работа. Винаги съм си мечтал за ..... едикакво си".  Така отмяната на поведението което и било "проблем" отваря вратите на много неизживени мечти, желания, нужди и т.н. Терапията приключва.

/На всички терапевти им куца втория и най-важен етап от терапията. Там се работи с психодинамична терапия. Няма друга./

[vladimir]

"Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим? "

"Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?"


Теорията е вярна обаче наполовина. Това е така защото едва ли ще ви помогне факта, че някой в детството ви обичайно ви е подценявал примерно и за това сте станал по-чувствителен към оценката на хората сега. Това знание и логика по никакъв начин няма да ви помогне да изградите по-различен модел на поведение.
Тези теории са много добре структурирани и логически и научно, обаче пропускат нещо много важно - човешката субективност. В стремежа си да направят логически издържана терапия те възприемат човека като робот, който има нужда си подмени някакви схеми електронни. Само психодинамичната теория няма всеобща теория и правила. Това е така защото когато се работи се работи със субективният свят на всеки и с неговите уникални преживявания.
Горната констатация за ниската самооценка е факт, но не струва нищо. Много неопитни терапевти могат да стигнат до този факт и да доведат клиента до там. Виждайки че това нищо не променя повечето казват - психодинамичната терапия не работи. Тя работи много добре даже, стига да се работи с преживяванията. Те обаче са подводен камък, защото са трудни, сложни, прикрити, а и терапевта трябва да се е справил със собствените си страхове, тревожности, гняв и т.н. и то тези които са се появили много много рано, към много определени обекти. Това е трудна задача за терапевтите и те абдикират от това, като се насочват към по-лесни и конструктивни методи, макар и с по-малка успеваемост.
Всяка една терапия следва определени етапи. Да се научи ново поведение е последния. Ще ви ги нахвърля по-простички:

1. Функция /печалба/ от симптома.
В този етап се разглеждат различни ситуации, в които симптома е бил силно изявен. Разпитвайки терапевта опитва да определи какво се променя след неговата появва, какво ли е трябвало да стане ако не се появи, каква точно е ситуацията и т.н. Така разглеждайки няколко ситуации под лупа, започва да вижда сходни неща при всички. Тогава претълкува, или "подава" информацията и на клиента, за да може и той да осмисли този факт. Така ако на този етап се изведе печалбата от симптома, неговата функция се минава към втория етап.
2. Изследване.
Общо взето в зависимост от това какъв е симптома и неговата функция се изследват предпоставките, които са предизвикали неговата поява в ранното детство. Много често симптома е формиран много отдавна, но едва в зряла възраст човек го възпроема като страдание и симптом. До тогава не е бил забелязан като такъв. Само че тук вече не говорим за симптома а за функцията му. Например ПА - способността да не преживява определени емоции - нито навън нито на вътре, умението да прикрия своя психичен свят на преживявания от другите, способността чрез тялото да "кажа" на другите от какво имам нужда и какво преживяван. Така ако този симптом променя това че получавам близост с партньора и при положение че не мога да я потърся по друг начин, симптома ще идва на помощ. В този етап се изследва какво ли се е случило, че това да е начина по който човек да удовлетвори тези нужди. Някога този начин е бил работещ и е бил възприет като такъв. Например "майка ми беше нежна с мен само като бях болна. Винаги се е държала така, все едно не заслужавам да ме гушне. Чувствах се много спокойна като съм болна, защото знаех че ще получа много внимание, а тя ще промени онази изискваща физиономия". Този модел в ранното детство продължава да се надгражда но в основата си остава същият. Превръща се в симптом, или симптома идва на помощ, когато този модел вече не работи.
В този етап терапията е най-бавна и е най-продължителен. Същото това дете тогава е изтласкало гнева си към тази майка. Изтласкало е и вината си заради гнева който е изпитало към нея. В детската психика тези преживявания са разрушаващи, защото те още не са социализирани. Гнева се възприема като убийство, премахване на дразнителя, а вината че самото то ще бъде премахнато. Няма средни положения. И ... много важният момент в терапията е точно тези чувства да излязат наяве и да се преживеят. Много малко методи разполагат с техники това да се случи. След като се случи това, човек вече не е фиксиран върху тях, без да го съзнава. Тук ще изникнат въпроси сигурно от рода: "как да ги изкара тези чувства? Да набие майка си или?" Това е разбираемо. Имайте предвид че образа на "родителя" се запечатва в собственото съзнания, без да си даваме сметка. В началото детето не е самокритично. То се нуждае от критиката и рамките на своите родители. Така малко по малко изземва тази им функция и накрая възрастния изгражда собствена критичност. Но тя е почти точно копие на родителите му, в по-късен етап и от средата. Така човек разполага с майка си баща си, обкръжението си и т.н. в собствената си глава. Достатъчно е онези стари чувства които са изтласкани да се изразят към собствените му интегрирани образи на обектите. Така на практика човек ги изразява към определени части от своята психика, а не към реалните хора, които са били техния първообраз. Така лека полека човек опознава своите "съставни части", възтановява връзката помежду им, както и емоционалната хармония, като променя някои от тях. Едва след това може да се тръгне към промяна в поведението. Но все пак още е рано.
3. Търсене на изключения.
Много е трудно човек който 20-30г. е живял по определен начин, дори и да възтанови горните вътрепсихични "взаимоотношения" да предприеме промяна. Именно заради това е и този етап. Винаги, колкото и твърд да е бил неговия модел, могат да се намерят изключения, в които ясно се вижда че в някои ситуации човек реагира и по друг начин освен ... да кажем невротичния.
Например ако ползваме горния пример темата за работа е следната: "В кои ситуации за вас не е от такова значение оценката на другите?"
Започват да се дирят тези ситуации, напр.: "Когато съм сред приятели, или хора които познавам а и те мен, нямам проблеми". Това е светлината в тунела. Тук трябва да се изясни с какво познатите са по различни за преживяванията на човек от непознатите. Намират се и други, колкото се може повече ситуации в които човек не включва невротичната защита и симптомите. "Когато свиря на китара с бандата, колкото и хора да има се чувствам добре". Още едно "здраво" място, на което може да се стъпи. В тези ситуации човек си дава сметка и препотвърждава заключенията от предния етап, както изучава собственото си поведение в ситуациите в които се справя добре. Това е основата да се изгради промяната и в ситуациите в които не се справя, т.е. прави го чрез симптоми.
4. Експериментиране
В тозиз етап човек е наясно какво печели от симптома, знае как се е заформил този модел на поведение, преживял е изтласканите емоции и преживявания към ранните обекти /родители или други/ които са в неговия психичен свят, разгледал е добрите си модели за справяне в подобни ситуации и е набелязал начините за промяна. Идва ред на промяната на практика. Въпреки горното, човек има инерцията от старите схеми дълго време. Така започвайки да експериментира с нови неща често отново се сблъсква с тях. В такива ситуации винаги излиза нещо непреживяно и непреработено /няма как да може да се преработи всичко/ което трябва да се случи, а терапията прави лек заход назад, в зависимост от конфликта който е излязъл. След което отново се връща в настоящият етап и експериментирането продължава. Малко по малко успехите и промяната започват да се появяват, до момента в който човек се чувства ОК. Идва края на терапията и нормалния въпрос "Ами ако след 1-2г. се появи отново?"
5. Разширяване на целите.
Този етап е изцяло насочен в бъдещето. Много често човек променяйки някаква част от себе си въжда и друга, която иска да промени, но тя до сега и била в такава сянка, че даже не я е забелязвал. Може да са 2-3-4 неща ...... Тук основното е да се насочи усилието към други аспекти на промяна и да се остави "конфликтната", която е още "прясно" обработена. Така човек набелязва различни цели. "Сега като мога свободно да се изразявам пред хората, мога да си потърся нова работа. Винаги съм си мечтал за ..... едикакво си".  Така отмяната на поведението което и било "проблем" отваря вратите на много неизживени мечти, желания, нужди и т.н. Терапията приключва.

/На всички терапевти им куца втория и най-важен етап от терапията. Там се работи с психодинамична терапия. Няма друга./

Бих казал че аз съм на четвърата фаза в която експериментирам. Аз много добре знам за симптома си „на теория” какво носи, какво печеля, как се е формирал в детсвото, конфликти и изтласкани емоции. Обаче бих казал че тази част от терапията е най-трудна. Аз лично отлагах започването и с месеци и сега лека полека започнах да експериментирам с по-зрял тип поведение което доведе до драстично намаляване на симптомите но не и пълното им изчезване все още.

[t.todorov]

" ..но не и пълното им изчезване все още"

Това е абсолютно нормално, стига да се работи и с "намалелите" симптоми, като терапията се връща за малко назад.

[vladimir]

" ..но не и пълното им изчезване все още"

Това е абсолютно нормално, стига да се работи и с "намалелите" симптоми, като терапията се връща за малко назад.

Ами като се замисля точно така и правим с психотерапевта. Значи не съм попаднал на шарлатанин.

[t.todorov]

"В този етап терапията е най-бавна и е най-продължителен. Същото това дете тогава е изтласкало гнева си към тази майка. Изтласкало е и вината си заради гнева който е изпитало към нея. В детската психика тези преживявания са разрушаващи, защото те още не са социализирани. Гнева се възприема като убийство, премахване на дразнителя, а вината че самото то ще бъде премахнато. Няма средни положения. И ... много важният момент в терапията е точно тези чувства да излязат наяве и да се преживеят. Много малко методи разполагат с техники това да се случи."

Ето това е най-важното и терапевтичното в психотерапията. Психоанализата работи само с това, по презумцията, че за всичко останало човек няма нужда от терапевт.
Ако това не се случи както трябва следващите етапи ще буксуват и ще "връщат" към това, докато се случи.

[track]

 

[Little Овненце]

Гледам аз,ама нищо не виждам все още
Ти докато се сетиш да тръгнеш,аз вече съм изразходила 1 тон калории
Недей да дремеш ами хуквай,ще се почувстваш жива.Вие само гледайте аз до няколко месеца каква фигура ще издокарам. Ако не стана на 23 на ))))))

Сложните разсъждения хич не са лоши да ти кажа,карат ме да се замисля много,но наистина нека се прехвърлят към другата тема във форума,че тук не им е много мястото.

Абе темата нали беше нещо за споделяне???
От кога не сте ми споделили нищо вийй на мен?/
Аз споделям ,че днес съм на сеанс извънредно.След онази пагубна вечер трябва незабавно нещо да променя в терапията,някъде нещо прекъснахме с терапевта,нещо по трасето се объркахме. Поне това е моето чувство.

Споделям,че с овнето си пожелахме добро утро и се целунахме по смс. Ама аз не му вярвам. Не му вярвам и грам на това,което пише.Имам чувство,че от няма и накъде го прави.Ама мен ще ме хванат дяволите и ще види той най накрая с кой си има работа.Така хубавичко ще го насоля и толкоз ще му е. То търпение търпение,ама аз да не съм от камък.

Или ще му изпея Never mind
I'll find someone like you......

и ще го сразя )))))

[skorpi]

Леле, какви сте ги наприказвали, докато ме нямаше... ей, на човек да не му спрат нета и тока... всъщност, добре ми се отрази.   Ама няма да ви кажа що и какво правих, че тук има много любопитковци и ще ми го изкарат през носа после Само ще кажа, че не си губих времето тоя път
Затова сега съм пред компа със самодоволна серотонинова усмивка, да видим докога ще ме държи. В момента не чувствам никакъв проблем да изляза, още съм в еуфорията... пффф, да можеше винаги да е така...
Иначе плановете ми да пътувам се провалиха, но пък може и да е за добро, че и без това имам много работа за вършене и мене чака.
Тодоров, радвам се, че съм на прав път.
Цанко, каквито и изказвания да правиш, похвално е, че се включваш, не мисля, че жените не взимат под внимание мнението ти. Има неща, за които си прав, но донякъде - просто защото в повечето случаи отначало всички изглеждат едни, а после се оказват съвсем други... а ти вече си се повлюбил и попрецакал, затова са ни драмите... разбираш ли? Не им пише на всички на челото "Аз съм боклук", играят го и те. Ние също играем, така е. Нещата са двустранни. Но аз моите грешки си ги отчитам, там е разликата. Докато другите хвърлят вината и казват: "Ти сама си го правиш"...
Маруся, споко бе, маце, много ясно, че ще ти мине. Направо му съчувствам на овнето, сигурно милият се чуди кво да те прави... щом още е на линия, няма страшно. Но спри да предричаш лош край, защото го предизвикваш.
Колкото до темата за мъжете и жените и в какво се е превърнал форума, преди няколко ммения точно това казах - че се говори вече не за симптомите, а за причините за тях, така че според мен не сме се отклонили, а напротив - преминали сме на следващия терапевтичен етап... дори вече осъзнавайки го, търсим вариантите за промяна. Иначе колко пъти ни е тупкало сърцето в минута можем да си говорим до безкрай, но не изясним ли при какви ситуации се получава и как да го променим, ще си тупка още сума време ииии такааааа.
 

[Little Овненце]

Скорпи??Ти му съчувстваш на НЕГО???
Край кръвно обидена съм!!!!!

[Stareternity]

Споделям, че преди час ми дойде поредно озарение. След това ме стана смешно. Отивах към един магазин да си купя боза. В чантата си носех две банички. На път "естествено" "невротичният" ми мозък ми "занарежда" - как вътре ме хващат, че съм с банички, които не съм платил - как учтиво се опитвам да обясня, че не са оттам, но служителката е скандалджийка - как се разгневявам?! от поведението й, най-вече от отношението! Вътрешно наистина ми беше гневно. Нищо такова не се случи. Какво беше озарението ли? Значи - аз очаквах подобна ситуация. Защо? Защо точно такава? Може би защото съм невротик. Не казах си, не съм. Или по-скоро не съм се родил такъв. Може би съм станал - полека. Как ли? Ето тук и озарението. Елементарно! Свръхелементарно! Просто аз съм сред невротици - в магазини, на работа, по телевизията - къде ли не. Не ги знам дали въобще го съзнават. Но са невротици. Не искайте доказателства. Едва ли е "заразно", но се оказва (парадоксално?!), че аз съм си най-нормален човек, който са го направили, дресирали да е невротик. Щото нормален човек в ненормална среда става невротик! Затова и все един вид имам нещо като "комплекси" - да не ми се "карат" в магазина, да речем, да не ме "навикват", нещо като вина, че съм нормален, възпитан и културен. А невротиците натискат, не търпят - като те видят, че си възпитан - почва се! Опитват се нагло да те мамят, да ти правят забележка, че нямаш "дребни" пари и т.н. и т.н. И тъй като в подобна ситуация има само два варианта - да му разбиеш мутрата или да вдигнеш скандал - и усещайки, че второто е желаното от него - това му е "храната", и като добавим, че си възпитан - гълташ си всичко. И скандали да правиш - постепенно ще станеш като невротика. Като си гълташ всичко - ставаш невротик. Път без изход? Не, не е. И къде е причината - тя е около тебе - искаш да си нормален, обграден от невротици. Които едва ли пият хапчета и ходят по психиатри.
Въпрос за размисъл - как смятате, допреди 100 години имало ли е психотерапия, и ако не  , защо   Къде и между кого е намерила благодатна почва тя?   Има ли в Индия психотерапевти?
И къде му е цаката - живей за себе си! Таковай им таковата на другите - да духат супата! Само и единствено ти си важен на този свят - и близките ти!

[Little Овненце]

Цанко яко си яхнал мотиката и дълбаеш ли дълбаеш. В което всъщност няма май нищо лошо. Хубаво е човек да се поразтършува във себе си и като гледам стигаш до някакви резултати

Програмата добре,ама нали само 14 дни ,после какво следва? И как изобщо се процедира?

[track]

 

[track]

 

[Stareternity]

Цанко яко си яхнал мотиката и дълбаеш ли дълбаеш. В което всъщност няма май нищо лошо. Хубаво е човек да се поразтършува във себе си и като гледам стигаш до някакви резултати

Програмата добре,ама нали само 14 дни ,после какво следва? И как изобщо се процедира?

Абе човече, тия 14 дни са ако си американка и като ти донесат всички материали, това е пробен период дали ще намериш полза, като си правиш упражненията по уроците. След това трябва да си платиш, аки искаш да ги запазиш. А накрая май ако не си доволна, ти връщат парите (за последното не съм сигурен). Нали ти дадох линк да си ги свалиш - само че там е без видеоуроците - в учебника пише, че можело и без тях. И тъй, не са 14 дена, а седмици наред - май около 20?! Ще ме караш да хващам да гледам направо края на учебника, ей...  Аудиоуроците и те са английски - разбирам ги, но ти ако се затрудняваш, помоли някого да ти ги превежда. Поне хората казват, че няма "не се знае", "пациентът не е искал" и други увъртания. Тъй че аз мисля да си праве нещата, пък ще видим  Гадничкото е, че има задачи и за днес трябваше да се заема с въпроса за стимулантите: кафе, цигари, захарни изделия - познай как ги спазвамл. Абе, и воля си трябва!