СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[track]

 

[kadife]

  


         Споделям, че имам молба - моля, постинг № 1001(в смисъл по темата ми, понеже наближава като гледам) искам да бъде мой  


         Може ли?

[track]

 

[Stareternity]

Цанко, не се прай на много отворен, щото като почна и аз с фитнеса гледай само какво става 

Нали ги видях аз твоите дружки на фитнеса, айде, айде. Бях си захапал устната да не се смея на глас. Въртя си колелото, а около мене един бюлюк фитнесьорки се правиха на концентрирани в търчането си на пътека. После споделих с терапевта си - тия ако си мислят тъй да си "хващат" някого - много ще има да чакат Барем да ти смигне нещо - йок.

[Little Овненце]

Благодаря,благодаря,благодаря на всички за думите отправени по мой адрес.
Кадифе,радвам се за блясъка ти,дано никога не угасваш. Желая ти го от цялата си душа.
Цанко не се опитвай да разбереш жените и това ,какво им се вътри в главите.Е,даже и рима има. Аз съм от директните.За първи път ми се наложи с овнето да прикривам това,което изпитвам. Но най накрая пак го казах. Макар през сълзи. Да кажеш на някого,че го обичаш и да знаеш,че той няма да ти отговори със същото си е чист мазохизъм,но олеква,много олеква,когато нещата са казани.Винаги съм действала на този принцип и винаги съм губела до сега. Така,че вече и аз не знам кое е правилно.Но да държа нещо в себе си и да се надявам тайно,някой да го разбере също не е оферта.
Кадифе гордея се е с успехите си,и знам,че винаги трябва да съм една крачка пред другите,но ето че все нещо ме спъва...не мога повече разбирате ли?Омалях,нямам силички.
Цанко,аз годините не си ги крия,казвала съм на колко съм А как изглеждам,ами изглеждам там някак си,знаеш ли изморих да изглеждам изобщо.Не може ли просто да ме отвлекат извънземните и да изчезна примерно? И без това ми е интересно какво става по другите планети.Там дали има АД и ПР??И как ли се справят с тях малките зелени човечета?
Да обичам го много,до болка,изтръпвам при появата му,омекват ми краката когато го видя,няма да казвам какво ми става когато го подуша
Това,че има много семейсва с мъже по пътищата го кажи на него.Той не го проумява или просто не се е замислял до сега за това. Вчера беше навел глава и само замислено казваше "права си"...
Имам нужда да чуя ,че някой се нуждае от мен.Никога до сега никой не ми го казвал.Никога не съм изпитвала това чувство някой да има нужда от мен.Все аз се нуждая от някого.

[track]

 

[vladimir]

"Нежеланието за живот сигурно и то е показател за подобряване."

Не, то е показател че се налага да променим нещо в досегашният ни начин на живот. Докато не дойде това чувство, изобщо няма да ни мине на ум да променяме каквото и да било. Обаче има и една потребност ако може всичко така да се нареди, че пак да можем стария, т.е. същият начин на живот, но ако може малко по-щастливи. Тази потребност води до омагьосания кръг на страданието, на вечно повтарящи се ситуации във времето.

Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим?
Аз лично съм привърженик на Control-master theory което е една от най-новите теории в психодинамичната терапия. Според нея човек усвоява определени патогенни модели и вярвания в детството които тогава са служили идеално но когато човек порасне и влезе в обществото вече не вършат работа и се налага да бъдат „подкрепени” от симптоми. Според тази теория тези вярвания и модели трябва да се разбият (главно чрез връзката клиент-терапевт) и да се изградят нови адаптивни такива.
Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?

[track]

 

[Stareternity]

Маруся, знаеш ли какво се сетих. Чакай, че се усмихнах. Добре, да се опитам да съм по-сериозен. Така. Това, което споделяш тук не е само твой модел. Същия съм го срещал многократно - стотици, ако не и хиляди пъти... Знаеш ли къде? По женските песни - Селин Дион, Б. Стрейзънд, да не продължавам... Все едно че пеят вместо тебе, а ти все едно че говориш вместо тях. Какъв е изводът? Че изпитваш най-нормални човешки опасения - ама тъй като си чувствителна, много им се връзваш и ги задълбаваш. Нямаш ли някоя мъдра по-голяма сестра нещо, да ти даде съвет? Да получиш опора? Че нищо естравагантно не ти се върти в главата? Че това са си обикновени женски мисли и опасения. Я си направи едно топло мляко с мед и се гушкай в креватчето: нямаш ли да си пуснеш нещо от Вангелис или Кени Джи?

[kadife]

Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим?
Аз лично съм привърженик на Control-master theory което е една от най-новите теории в психодинамичната терапия. Според нея човек усвоява определени патогенни модели и вярвания в детството които тогава са служили идеално но когато човек порасне и влезе в обществото вече не вършат работа и се налага да бъдат „подкрепени” от симптоми. Според тази теория тези вярвания и модели трябва да се разбият (главно чрез връзката клиент-терапевт) и да се изградят нови адаптивни такива.
Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?

  Ако отидете да си оперирате сливиците, питам се, какво ще сторите? Първо ще обсъдите на дълго и широко моделите скалпели, качеството и предпочитанията на хирурзите, после ще споделите своите и накрая ще плюнете острието, ще го пробвате на върха на пръста и след това ще се впуснете в дискусия относно новостите в премахването на кайси... извинете, сливици? Ама, че сте, този живот е така очарователен, защото е изпъстрен с хора, които се занимават с неща по предназначение и според умение. Ние само трябва да протегнем ръка и да се докосваме, да черпим от тясната специализация и таланти. Същото или нещо подобно ще стори някой  и с нашите дарби.
  Оставете психотерапевтите да психотерапевтират, като не им помагаме, поне да не им пречим!

[vladimir]

Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим?
Аз лично съм привърженик на Control-master theory което е една от най-новите теории в психодинамичната терапия. Според нея човек усвоява определени патогенни модели и вярвания в детството които тогава са служили идеално но когато човек порасне и влезе в обществото вече не вършат работа и се налага да бъдат „подкрепени” от симптоми. Според тази теория тези вярвания и модели трябва да се разбият (главно чрез връзката клиент-терапевт) и да се изградят нови адаптивни такива.
Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?

  Ако отидете да си оперирате сливиците, питам се, какво ще сторите? Първо ще обсъдите на дълго и широко моделите скалпели, качеството и предпочитанията на хирурзите, после ще споделите своите и накрая ще плюнете острието, ще го пробвате на върха на пръста и след това ще се впуснете в дискусия относно новостите в премахването на кайси... извинете, сливици? Ама, че сте. Оставете психотерапевтите да психотерапевтират

Да обаче при лекарите и сливиците всичко е ясно, всичко може да се ивди и пипне и измери. А при човешката психика не е така затова има много спекулации, много теории и много неистини. Затова човек трябва да е наясно какво да стори и какво да очаква от терапията и докъде работата е с терапевта и докъде сам.

[kadife]

 Тези отговори, ще намериш само от своят терапевт, а не във форум под общ казус на хора с паническо разстройство. В крайна сметка  ефективен отговор и на всяка болежка е факта дали преминава. Ако не отшумява, значи лекарството е неправилно или пък не е минало достатъчно време. Мисля, че ние сме сензитивни личности и уви, доста мнителни, самото ни страдание ни прави такива, но бидейки такива личности - ние сме извънредно чувстителни към хорската некоректност. Всеки един от нас е ужасяващо способен лакмус и дори със затворени очи можем да усетим недоброжелателността, безхаберието или чистата досада у човека отсреща.
 Защо не се довериш на собствените си усещания и не  си позволиш да изгубиш контрол, доверявайки се на терапевта си - ако след този "акт" все още имаш съмнения, значи не сте подходящата "танцова" двойка

[Little Овненце]

Мимоооо,знаеш ли кога ще отидеш на спорт? На кукуво лято.Престани да си търсиш оправдания защо още не си в залата по аеробика.Със сигурност имаш у вас някое долнище и една тениска. Всичко това с екипчето е само извинение,никаъде няма да идеш от мен да го знаеш. Спорта е много важно нещо и за там поне не се иска някаква специална подготовка,решаваш,тръгваш и вече даже си там.Така както аз го направих. Стига само отлага нещата във времето,така и след 3 години пак все едно и също ще говориш. Абе я ми е ела ти тук в София да ти обясня аз на теб

Аз започнах да отсвирвам всички идиоти вече около мен.Хора,които само ме дразнят и нервират и до сега се държах на положение с тях,край,да пътуват. Хора,които се възползват от мен и от добронамереността ми,колкото си искаш има. Остават в крайна сметка 1 или 2-ма на които мога истински да се доверя,но аз пак не го правя. В този живот няма верни приятели, човек не трябва да вярва даже и на себе си вече. За това марш на всички.

Като цяло спах добре,но сънувах,сънувах познайте кой? Е иска ли питане.Щом мислиш денонощно за един човек,няма как той да не обсеби и сънищата ти.
Вчера бях празна,като че ли издълбана.Когато се прибрах от работа,и погледнах леглото от което сутринта станахме и двамата и веднага ме проряза една мисъл-ами ако това е било за последно? Ако никога повече няма да заспя до него и да се събудя от целувките му? Съзнанието ми не го прие, сви ме стомах и всичко,направо все едно кръвта слезе в петите ми. Не съм готова да загубя,не съм! Забърках си набързо маската за коса,с витаминол/тва за овцете и конете дето е / намазах се и се опитах да мисля за други неща. Но топката в стомаха не изчезна,така и заспах,все едно бях в безтегловност.
Споделям,просто защото искам да излезе от мен,всичко което чувствам и усещам,не искам повече нищо да тая в себе си.

Събудих се уж наспана, но уморена. Явно и докато спя страдам. И си казах- ок нищо не можеш да направиш така или иначе, нагласи се сега,че известно време ще е така. Известно време ще ти е гадно,мъчно и болно. Един ден повече,друг по малко. Ще плачеш,ще се тръшкаш,но ще отмине. Един ден просто ще отмине. И реших да започна да живея за деня,в който тази болка вече няма да я има,.......

[Little Овненце]

@ Цанко: Може би наистина изпитвам чисто човешки и нормални неща. Никога не съм мислила,че мойта драма е най голяма и аз видиш ли изпитвам нещо ТОЛКОВА различно и чуждо и никой друг не го е преживял. Никога,ама никога не бих мислила за това. Да, в момента съм на дъното,хленча,самосъжелявам се,сигурно ше ви досадя на всички,но не искам сама да преминавам повече през това,не искам да го държа в себе си. Не мога!
Искам да го споделям с вас,именно защото знам,че всички сте човеци и душите ви са чисти и най вече ще ме разберете всички до един .
Обичам ви.

[Stareternity]

Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим?
Аз лично съм привърженик на Control-master theory което е една от най-новите теории в психодинамичната терапия. Според нея човек усвоява определени патогенни модели и вярвания в детството които тогава са служили идеално но когато човек порасне и влезе в обществото вече не вършат работа и се налага да бъдат „подкрепени” от симптоми. Според тази теория тези вярвания и модели трябва да се разбият (главно чрез връзката клиент-терапевт) и да се изградят нови адаптивни такива.
Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?

  Ако отидете да си оперирате сливиците, питам се, какво ще сторите? Първо ще обсъдите на дълго и широко моделите скалпели, качеството и предпочитанията на хирурзите, после ще споделите своите и накрая ще плюнете острието, ще го пробвате на върха на пръста и след това ще се впуснете в дискусия относно новостите в премахването на кайси... извинете, сливици? Ама, че сте. Оставете психотерапевтите да психотерапевтират

Да обаче при лекарите и сливиците всичко е ясно, всичко може да се ивди и пипне и измери. А при човешката психика не е така затова има много спекулации, много теории и много неистини. Затова човек трябва да е наясно какво да стори и какво да очаква от терапията и докъде работата е с терапевта и докъде сам.

И аз съм на това мнение. Смятам, че се касае за подозрителност. Тя се е формирала и е била възпитана - бива възпитана всеки ден. Бих го нарекъл липса на доверие между хората. Ние сами на принципа "не питай старило..." час по час се самопрограмираме в тази подозрителност. Който все още се "гмурва" във всяко свое начинание "на сляпо" или идва от друга планета, или е голям късметлия. Особено когато се касае до здравето ни - умствено и ментално. Ако съм твърде обстоятелствен - кой не се е напатил от мошеници в коя ли не сфера на ежедневието си? От двоен стандарт?
И ето - човекът също иска да е малко или много наясно как стоят нещата с това негово начинание - особено след като ще отделя време и сили за това, а и пари. Човекът има опасения дали няма да се озове в обятията на безсърдечен мошеник, имаш за цел собственото си обогатяване. Но няма кой да му отговори - това е и въпросът, който навярно са си задавали всички онези нещастници, които "от години..." Какво? С години са стоели и търпели ли? Ходили са, обикаляли са, питали са, сумата и пари са напъхали в хитрите гуши на разни адепти - този модел май в момента се прилага у нас. А има и друг модел - хората вече са открили "топлата вода". Сама че не у нас. Не у нас е и информацията. Тук тя трудно се открива - тя е особоно опасна зя ищасите на шарлатаните и те разчитат на това. Пак ли съм гневен? Да, навярно. Да, може би това е гняв. Но смятам, че това е нормалното чувство, което трябва да изпитвам. Наскоро един 90-годише французин призова хората, които все още се осланят на здравия си разум: Разгневете се! Да, така е, не искам да ме смятат и да се отнасят към мене като с дебил. Нещо повече - дебили са тия, които се отнасят към мене така - явно са с въобразили, че са много хитри и спокойно могат да хвърлят прах в очите.