СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Little Овненце]

Лелеее Скорпи,направо много яко ме нацели мила.
Ужасно прекрасно е това.От къде го измъкна?Аз много обичам такива работи да чета и се разпознавам все повече и повече в такива редове.То кой не се де.
Абе ти нямаш ли Фейс?

[skorpi]

Ужасно прекрасно е това.От къде го измъкна?

От чувала с подаръците... 
Ами току-що го написах
Пуснах ти го, защото знам, че ще се откриеш в него.

[Stareternity]

С прости думички,цак цак.
Да, има, обаче на английски. Само че не съм прочел цялата, а и не искам да преразказвам - по-скоро бих казал наименованието, та който има мерак - да чете...
Като стана реч за поезия - Скорпи е майсторка  
Не мога да се сдържа да споделя едно от любимите ми стихотворения, да видите и мъжката страна; жалко че е в превод, в оригинал е по-силно:

АЛЕКСАНДЪР БЛОК

Превод ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

Непознатата

Тук всяка вечер над локалите
се стели въздух гъст и глух
и властва в глъчката на залите
разтленно-пролетния дух.

А там далече, сред безбурната
крайградска скука, в прашен здрач,
златист кравай блести над фурната
и се дочува детски плач.

И всяка вечер, там, зад прелеза,
бомбета килнали встрани,
контета дамички повели са
през трапища и тъмнини.

Кокетка нейде писва глезено,
весла скриптят сред тишина
и в плиткото просташко езеро
блести безсмислена луна.

И всяка вечер съм пред чашата
с другаря, в нея отразен,
и примирена скръб е нашата,
на спирта в тайнствения плен.

А под кристалите запалени
пияници за стотен път,
с очи, като на зайци, алени,
«In vino veritas» крещят.

И всяка вечер, зад витрината
(или това е само сън?),
обхванат плътно от коприната,
девичи стан се мярва вън.

И край пияните минавайки,
подобно призрак вечно сам,
в мъгли и във парфюми плавайки,
тя сяда до стъклото там.

И с древни лъхват ме поверия
коприни в пъргава игра
и тази траурна феерия
на щраусовите пера.

И странен зов към нея носи ме
и през воала в полумрак
морета виждам омагьосани
и виждам омагьосан бряг.

И тайно слънце пазя нечие,
и някому го нося в дар,
и всяко кътче в мене вече е
пронизал острият нектар.

И в мозъка, зашеметения,
пера се гънат сред лъчи,
и на брега цъфтят растения
с лазурно-тайнствени очи.

И туй богатство спи, заринато
сред кал и смрад, във моя блян...
Да, истината е във виното,
ти прав си, уроде пиян!

[Cristo]

Скорпи, Благодаря ти!
Кажи си буквичката и ще ти се обадя по телефона
Маруся, ти си спортистка!
Знаеш, че няма да ти посоча нещо, което ще ти навреди!
Но ако беше ме послушала , нямаше да изпаднеш в делириум.
Ривотрила е със специална рецепта, но щеше да ти помогне. Поговори с твоя лекар и ще видиш, че за екстремни ситуации ще ти помогне. Аз просто споделям с вас, кое може да помогне. Избора, обаче е ваш.
"По добре контролирано лечение, отколкото невежество, гордост и инат!"
"Животът е труден, но е за предпочитане!"

[skorpi]

Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко.

[Cristo]

Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко.

Да, така е, Скорпи - чувствителните души са творци!
И тази чувствителност им пречи и ги кара да страдат..
Но, за всеки влак си има пътници.....
Важното е на точното място в точното време...

[Stareternity]

Изкуството се гради на гърба на чувствителните души на емоционалните хора. А на тях дупе да им е яко.

И тази чувствителност им пречи и ги кара да страдат..

Нека тази им чувствителност да се опитат да не ги кара да страдат, а да изпитват радост - от изкуството, от природата, от животните, от растенията, от красотата на звездите; нека да мечтаят, нека да се трудят, нека да спортуват...

[Little Овненце]

Скорпи,чудесно е,уникално,невероятно. 

Тва за чувствителността няма да го коментирам,ще трябва да се оперирам от нея.

Мима къде отиде ?

Спах добре тази нощ,нямаше кошмари. Събудих се е по спокойна.

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Миме, какво да ти кажа.Знаеш,че нещо не ми позволява да го направя,знаеш какво е.Не мога да преодолея страха от последсвията. Сега поне знам,че го има,знам,че е някъде там и че днес,утре или в други ден ще дойде и ще ме гушне. Ако му изтрелям всичко директно,може би никога повече няма да го видя. Кое е по страшно? Аз наистина умирам от страх да не го загубя,не съм готова за това. Но да,един ден сигурно ще ми омръзне да страдам и да се измъчвам и ще седна да си поговоря с него. Майка ми и тя е на мнение,че страдам от любов и сега ме хващат всякакви болежки. Никога не съм вярвала ,когато хората са казвали,че някой  се е разболял от любов. Май започвам да вярвам и в това.
Не знам Мимка,сърцето ми се къса и даже в момента АЗ му търся резервен вариант,ако не стане на тиова място да замине,да може да отиде на друго. Защото го обичам,защото знам колко много го иска,защото искам да е щастлив !!!
Тук липсва една въздишаща емотиконка.

[track]

 

[skorpi]

Маруся, каквото и да решиш сега, ще те човърка, докато не му кажеш. Това е положението. И то прави тревожността по-силна, по-голяма.  На мен не ми се струва по-малко мъчително такова положение, отколкото яснотата. Всъщност, обичам нещата да са точни и ясни поне аз. Искам да знам каква съм за човека до мен, защото иначе може сериозно да си изгубя времето, вярвайки в несъществуващи вятърни мелници - когато човек е влюбен, съзнанието му чертае въображаеми картини. Искам да ми бъде отредено място - или ще си го извоювам, или си тръгвам и отивам там, където за мен ще има място. Горчат ми целувки, които нямат същата стойност за него, каквато за мен... ако сърцето му не бие така, както моето, това не е любов, а илюзия. Не е връзка, а заблуда. А розовият балон все някой ден ще се спука. Предпочитам да е сега, когато съм млада и имам шанс за истинска връзка с човек, който може да ми отвърне. С такъв, за когото няма да се питам обича ли ме или не, защото ще съм напълно сигурна, дори и никога да не сме си го казвали. 

[skorpi]

Не знам какво става днеска, ама много ми се спи

[track]