СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[skorpi]

Аз се справям достатъчно добре в мачкането на чаршафите, че да се занимавам и с оправянето им   

И Скорпи иска да мачка чаршафи

[track]

 

[skorpi]

Е, ти пък, така не е интересно

[Stareternity]

Споделям, че днес съзрях една много готина мацка в магазина. Огледах я нахакано. Но не я заприказвах. Много съм срамежлив. Хем съм с голямо самочувствие, хем един вид се мисля за недостоен, нещо.  Защо не съм като италианците? Да се лепна, пък ако ме "разкарат" просто да свия рамене.  А беше готина - висока, източена и други 

[skorpi]

Хем съм с голямо самочувствие, хем един вид се мисля за недостоен, нещо.

Мисля, че това важи за всички с ПР и точно в това амбивалентно отношение към нас самите е проблемът май, май.

[track]

 

[queenmaya23]

Споделям че
вчере влизам в един магазин и един тип ме гледа с ей такива очи...

[track]

 

[vesi2003]

Trak,подобрение минимално.Ходя на работа.Но си усещам и симптомите на ПР.,които в момента са по засилени поради цикъл.Искам да почна да пия някакъв АД.,а трябва да чакам още сумати време,докато ги пия тези лекарства в момента.Карам я някакси,но искам като вас да се чувствам по добре.

[skorpi]

Скорпи, ти по цял ден стоиш вкъщи, нали? Какво правиш?

Основно съм вкъщи, но излизам, защото трябва и да работя. Това правя. Виждам се с приятели... гледам си кучето, разхождаме се с него, пътувам... за по-далече отивам с кола или такси, така ми е по-спокойно. Малко вече взе пак да не ме свърта, така че нищо чудно пак да попътешествам. От сега ми се иска... 

Тука все си говорим за любов и секс, ама аз искам да повдигна още една тема - за приятелството... знаете ли какво става, когато омешате всичко това - една голяма каша и накрая губите всичко накуп, защото сте го оплескали преди да се усетите. И дори когато чувствата отминат, приятелството все още липсва. И не че не можеш да имаш други приятели, но си искаш този. И те гложди, че е станало така, но не знаеш дали и как да поправиш нещата. Връщаш лентата назад и се обвиняваш, но връщане няма. Ранени сте и това е положението. Единственото, което ви остава, е да се надявате, че някой ден ще можете да се погледнете в очите без болка и обвинения, а приятелски. Без екстри. 

[Little Овненце]

ехоо пийпъл,ей ме на.
Ами Миме какво да ти кажа,терзанията си ги има.Петък и събота бяхме заедно,в петък пихме в нас, а снощи излизахме.Не бях излизала не знам от кога.Бяхме на един пиано бар и си изкарахме страхотно. Тази сутрин беше най прекрасната в живота ми.Секс,мазаж,чаша кафе и закуска  
Как да не го обичам кажи ми? На обяд бях при доктора и обсъждахме много тази тема. Той казва,че подхождам много зряло и мъдро към нашите отношения,незвисимо ,че сърцето ми се къса, не го спирам за нищо. По този начин запазвам достойниството си. Той също е на мнение,че трябва да говоря с него, но трябва да е много внимателно и да изчакам подходящия момент. Също така ми каза,че все още няма нищо черно на бяло като договор,така че нека изчакаме да видим дали наистина ще замине. Той мисли също така,че нашата връзка е толкова специална,той няма така лесно да забрави всичко и да се втурне към някакви други емоции с някоя друга. Но всичко това за предлопожения,никой не знае какво става в главата на овнето.
Никога няма да мога да му кажа това ,което изпитвам Миме,защото ме е страх. Не се оправдавам,наистина ме е страх от това,което той ще каже. Много ще ме заболи,няма да мога да го понеса.

Споделям,че имам най прекрасния телфон на света  

Кадифето малко ще си почине от форума,явно е намерила своя душевен мир и няма нужда повече да се подмотава тук. До някъде я разбирам.
Скорпи....точно така бях и аз,докато не се появи това малкото нещо и ми обърна света наопаки. Сега изпитвам ужас от липсата му. Обичам го с цялото су сърце и Господ ми е свидетел,че не мога така с лека ръка да се откажа от него. Няма никога да го мога. И понеже ще се наложи насила да се случи,мисля,че е по добре да умра

Доктор Кристо много хубав съвет ми дава и аз го следвам, но когато медикаментите изчезнат? Любовта и секса? Какво правим тогава?

Веси трябва да бъдеш много ама много търпелива с тези лекарства. Но честно да ти кажа,не знам защо трябва тях да пиеш вместо един стабилен АД,за да се приключи с тези гадни симптоми? В смисъл не знам за теб кое е по важно де. Аз ти казах,че съм ги приемала тези същите лекарства, но минаха месеци докато се почувствах по добре и да знаеш накрая аз сама ги хвърлих в коша. Симптомите намаляха ,но не изчезнаха и аз реших,че зависима от тях няма да ставам. Но както казах,не знам при теб как точно стоят нещата.

Неделя вечер,мусаката е в печката,чакам да стане и да хапна и да се паркирам в леглото с новото телефонче....

[vesi2003]

Леле не ме плаши,колко време се пият тия гадости.Тоя ми каза един месец,но като  чувам от хара,е доста повече.Какво да правя незнам.А симптомите съвсем леко затихнаха.Повечето са симптомите на ПР.

[track]

 

[vesi2003]

Стомаха го минах,сега  пия за вестибуларнияапарат.

[skorpi]

Скорпи, какво работиш? За приятелство между мъж и жена ли говориш?

Занимавам се с писане, казвала съм.  Да, за приятелство между мъж и жена говоря.
Маруся, аз лично след като се клех, че ще умра преди 2 години след загубата на любимия човек и не умрях, вече съм по-умерена в това и слава Богу, защото се оказа, че не е последният, когото ще обичам, както си мислех тогава. Та мисълта ми е още хора ще има за преодоляване, затова по-добре да не се тръшкаме като за световно всеки път. Иначе и на мен ми е болно за разваленото приятелство и не искам да му търся заместители, ама какво мога да направя? Решила съм, че каквото и да ми се случва, ще живея. Колкото и да ме боли, заради никого няма да умирам - РЕШЕНО е. Ще намеря начин да го преодолея. Дет се вика, сефте
Опитът обаче ми показва, че когато обичаме някого толкова силно и обсебващо, животът ни го отнема Жестоко е, но така си връща баланса... не може да обичаш друг повече от себе си. Разбира се, че аз всеки път си нарушавам това правило, защото знам само един начин да обичам и той е този - в който е на живот и смърт... но се опитвам да си наложа самоконтрол, да не се отчайвам, да не спирам да вярвам, да се надявам, да се боря, да живея най-малкото, за да видя какво ще ми поднесе животът по-нататък. Имам си и своите тежки моменти. Плача, слушам музика, затварям очи, потъвам в мъката си сама и далече от погледите на сеирджиите, после отивам в банята, измивам се, усмихвам се и продължавам докъдето съм стигнала. Трагедиите са си предостатъчно, че да си създаваме още сами.
Виждате ли сега защо повече жени са с ПР? Погледнете само за какви терзания става дума... айде нЕма нужда... 

Доктор Кристо само влиза, казва колко му е хубав денят и си излиза 

Ами все пак е мъж. Те така правят - влизат, излизат и ни оставят да си се терзаем