СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Little Овненце]

Изтървала съм и рождени дни и именни дни...къде се бях запиляла да ме пита някой ,не мога да отговоря. Всичко ми е като в съм последните дни, все едно не съм аз и живота не е мой. Не ,че се чувствам зле,ама едно ми е никво.

На патерици честит рожден ден на Скорпиана, и честит имен ден на Диди. Бъдете истински щастливи,много обичани и не спирайте никога да се усмихвате 

Аз отново се загубих някъде и пак се лутам. Този път обаче по лежерно и отпуснато. Някъде витая из облаците и не мога да сляза. Най гадното е,че започва страхът от болести отново. Кой ще ми го избие от главата,че при болки в стомаха не е задължително да имам рак? Да ама не,аз точно това си мисля и краката ми се подкосяват, започвам чак да смятам кога ще умра. После защо се чувствам отпаднала и ми се вие свят. Ако не съм болна и няма да умирам, то ако ще ме преследва този страх цял живот,не знам кое е по добре.

Главата ми стана пак пълна лудница. Времето е сиво,мрачно,много студено и ветровито,същото каквото е в душата ми. Тъжна съм,ама не знам защо.Страх ме е ,поне знам от какво. Но точно тези усещания ме смазват и нямам сили,хем не искам да умирам,хем искам да легна да затворя очи и да забравя. Не знам какво ми е..........дали просто не откачам?

Кристо ти де го видя тва слънце? Да не живееш в топлите страни? Тук ще ни издуха студения вятър,а като погледна към небето даже не мога да го видя

[track]

 

[Cristo]

"Тука е такъв бахър, че чак се чудя къде го видяхте това слънце. Да взема да мигрирам и аз 

Ако трябва да споделя нещо сериозно, все още имам страх да поглеждам към небето. И това се случва много често. Не е както преди, но го има. Забивам се в земята и избягвам да поглеждам нагоре. Сигурно и за тва съм изтървала слънцето "
И не само слънцето, Миме.. Изтърваш много хубави мъже покрай тебе, а и други humpруги хубави неща

[Little Овненце]

http://iasnovidstvo.net/ezoterika/item/224-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5


Ужас.Припознах се в тези редове. Терапевта ми беше прав, понякога причината трябва да се търси в детството. Боже, всичко от там е започнало. Наистина явно се страхувам точно от изоставянето.
Помня още дните,когато майка ме оставяше сама,бях 6 годишна. Сядах пред огледалото в коридора и плачех, много плачех. После чувах разни звуци и ме беше страх от тъмнината. Но когато имаше някой у дома,нямах тези страхове.
Дали наистина всичко е навързано? След това несполучливия брак, от 6 години, бях 2 години абсолютно сама. Развила съм фобия явно,която не осъзнавам,как да намеря отговора?

[track]

 

[skorpi]

"У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича." Много пъти съм стигала до извода, че не мога да обичам. Искам, но нещо ми пречи. Не мога безрезервно да се отдавам на любовта.

Аз пък имам точно обратния проблем - не мога да СПРА да обичам и да се отдавам изцяло, като съм влюбена, не запазвам нищо за себе си, а това ме унищожава и трябва всеки път да се изграждам отново. 

[Little Овненце]

И аз съм като скорпи,ама защо е това? Изхабяваме се толкова до край, и следващия път пак и пак се повтарят нещата

Но може и да е точно обратното,може само да се заблуждаваме,че обичаме. Може толкова много да имаме нужда да обичаме,но да не знаем как. И всеки път да си мислим,че сме обичали,но като мине известно време не се ли питаш,как си могла,или пък,дали изобщо това е било любов.???Защото аз си ги задавам тези въпроси и сега като прочетох това си мисля,че аз не мога да обичам,а имам толкова голяма нужда от това.
Много се обърках,но в същото време доста неща ми се изясниха. Проблемът е,че сега още по малко мога да концентрирам съзнанието си,защото ок,едното ми се изясни,но пък възникнаха други въпроси. Осъзнавам ,че май всичко се върти около любовта,която аз най вероятно още не съм изпитала истински,колкото и да се заблуждавам. С това си отговарям и на въпроса,защо всички мъже след определен период от време ми омръзват и както съм драпала в началото и съм ги искала изведнъж ми стават толкова безразлични и чужди,чак се чудя какво толкова ме е привличало в тях. Не е ли тъжно това? Не съм ли обречена никога да не изпитам истинската обич?Да бъда обичана? Не знам как ,не знам какво трябва да изпитам за да я разпозная и да не я подмина

[skorpi]

Но може и да е точно обратното,може само да се заблуждаваме,че обичаме. Може толкова много да имаме нужда да обичаме,но да не знаем как. И всеки път да си мислим,че сме обичали,но като мине известно време не се ли питаш,как си могла,или пък,дали изобщо това е било любов.Защото аз си ги задавам тези въпроси и сега като прочетох това си мисля,че аз не мога да обичам,а имам толкова голяма нужда от това.

Мога да кажа как е при мен, но не мога да твърдя, че и при другите е така. Ако съм обичала истински, никога не бих се усъмнила в чувствата си, напълно съм сигурна и категорична, непоклатима в тях, силни са, трайни са и оставят следи завинаги. Не мога да обичам малко или за кратко, не и защото ми се иска да обичам или защото се заблуждавам. Много пъти ми се е искало да се насиля да заобичам някого, само защото е "подходящ", "заслужава" и т. н., но не ми се е получавало. Защото нямам нужда просто от любов, а от любовта на съвсем конкретен човек и или нея, или нищо друго не ми трябва. А може и конкретният изобщо да не заслужава да го обичам или да е възможно най-неподходящият... Така е докато я чувствам към него. Но дори и да ми мине, не се съмнявам, че съм я изпитвала. Помня много добре какво е било, просто вече не го чувствам по същия начин. Много ми е лесно да позная кога обичам - тогава, когато като си видя любимия пред себе си, знам че съм цяла, че нищо друго не искам в тоя момент, че никой друг не искам да застане на неговото място, че искам да съм негова и да му дам всичко, на което съм способна. Когато някой успее да направи това с мен, значи го обичам. Ясно и категорично. Не се колебая дали го искам, убедена съм. Друг е въпросът вече дали той ме иска и дали е така сигурен какво иска от мен. Аз давам или всичко, или нищо. Или обичам много, или изобщо не трепвам. Не мисля, че има вариант да подминеш любовта и да не я познаеш. Колкото и да не ти се иска да ти се изпречва на пътя, тя не само че го прави, ами ти обръща живота наопаки и въпреки това го прави много, много по-хубав и те кара да се усмихваш, макар и през сълзи

[Cristo]

Мога да кажа как е при мен, но не мога да твърдя, че и при другите е така. Ако съм обичала истински, никога не бих се усъмнила в чувствата си, напълно съм сигурна и категорична, непоклатима в тях, силни са, трайни са и оставят следи завинаги. Не мога да обичам малко или за кратко, не и защото ми се иска да обичам или защото се заблуждавам. Много пъти ми се е искало да се насиля да заобичам някого, само защото е "подходящ", "заслужава" и т. н., но не ми се е получавало. Защото нямам нужда просто от любов, а от любовта на съвсем конкретен човек и или нея, или нищо друго не ми трябва. А може и конкретният изобщо да не заслужава да го обичам или да е възможно най-неподходящият... Така е докато я чувствам към него. Но дори и да ми мине, не се съмнявам, че съм я изпитвала. Помня много добре какво е било, просто вече не го чувствам по същия начин. Много ми е лесно да позная кога обичам - тогава, когато като си видя любимия пред себе си, знам че съм цяла, че нищо друго не искам в тоя момент, че никой друг не искам да застане на неговото място, че искам да съм негова и да му дам всичко, на което съм способна. Когато някой успее да направи това с мен, значи го обичам. Ясно и категорично. Не се колебая дали го искам, убедена съм. Друг е въпросът вече дали той ме иска и дали е така сигурен какво иска от мен. Аз давам или всичко, или нищо. Или обичам много, или изобщо не трепвам. Не мисля, че има вариант да подминеш любовта и да не я познаеш. Колкото и да не ти се иска да ти се изпречва на пътя, тя не само че го прави, ами ти обръща живота наопаки и въпреки това го прави много, много по-хубав и те кара да се усмихваш, макар и през сълзи
[/quo
Поздравявам те за искрените думи, Скорпи, много са силни и много истински!
Дано срещнеш точния войник на Съдбата, защото само такъв човек заслужаваш, който също да те обича толкова силно, да живее с твоите потребности и да ти отвръща със същите обич и уважение, които би му дала и ти!
Вярвам в тебе, че един ден щего срещнеш!

[track]

 

[skorpi]

Или по-скоро е слушал музика... Soldier of fortune.

[track]

 

[Cristo]

Или по-скоро е слушал музика... Soldier of fortune

Споделям, че много ме кефите двечките и ако не бях много по-голям от вас щяхте да видите...
Една седмица в София, една седмица във Варна..
Ти не вярваш ли Миме, че има такива хора - всеотдайни към половинките си и към семействата си, живота им се състои от постоянна "бойна готовност" да служат и обичат близките си.
Аз съм един от тях.

[track]

 

[kadife]

   Споделям, че наистина не зная какво имате предвид с тази "бойна готовност" или "роб за служене" и не искам и никога да го разбера. Един брак е доста близко до бойната готовност и служенето като се замисля, но затова и мнозина му слагат край, защото и да си роб и да владееш над някого е еднакво обидно.
 Искам мъж, който да обгрижвам с топлота, нежна грижа, чувствена страст и усмивка. Искам същото и от него. Идеята да бъда нечия принцеса е изключително натоварваща, защото ще трябва да лъскам и него за вечен принц. Искам... знам кого искам... но да вдигнем наздравица желанията, да съвпаднат с възможностите ни

  Скоро да съм споделяла тук, че съм щастлива?