СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[toni_d]

това,което сънуваш за майка си е за добро. Аз също често го сънувам това. Но сега зачестиха кошмари от рода на, как любимия примерно ми се присмива,как главата ми е пробита и ми изтича кръвта,как бягам от змия и тя ме настига и хапе смъртоносно. Все ей такива гадни неща,които не мога да анализирам. Или приятелите ми,които аз наяве много обичам и държа на тях ми се присмиват и ме зарязват в пещера,където няма изход и някви ей такива. Страшно е и го сънувам направо в 4 D.
Дано да е от лекарствата,защото аз все си мисля,че нещо лошо ме чака и сънищата ми го показват.

ако сънуваш някой починал е за добро ще живее дълго, а за кошмарите спри ужасите )направи си екперимент гледай филм с различен жанр преди да си легнеш включително и порно знам че няма да го издържиш но опитай и виж какво ще съниваш, ще се учудиш:)

[skorpi]

Тони, това с кошмарите наистина е от лекарствата, и при мене зачестиха, откакто ги пия, но е нормално, все пак тогава подсъзнанието е активно и се "чисти" - така че е хубаво да се сънуват. В случая са някакви трупани страхове - там се излива целия "боклук", но това е полезно - разбира се, разказани и осмислени, звучат страховито. Сънувайте си и да не ви пука. Сънят е много голяма част от терапията.   И другата важна част я знаете коя е    

Кадифе, докато не са споменати имена, не мисля, че нечий престиж е уронен, а и всички мисля, че са наясно, че се шегуваме.

Трак, аз също харесвам и винаги съм харесвала и съм била с по-големи от мен с много малки изключения поради същата причина, но все пак има щастливи изключения, които са мноооого по-зрели от други с по 10 години отгоре върху моите, така че много добре разбирам влеченията ти, защото ги и споделям. Но това не значи, че не мога и да "вкуся" нещо по-младо, имайки предвид, че все повече приближавам 30-те, направо настръхвам като го кажа това, все едно не се отнася до мен Чувствам се много по-малка отпреди. Та един първолак е по-самостоятелен и може да излиза по-надалеч, как бих могла да се смятам за зряла жена... абсурд! Както и да е, има време и такава да стана. Сега раста наопаки и донякъде ми харесва Може би наваксвам нещо пропуснато преди.

[Little Овненце]

Споделям,че Кадифе много ще ми липсва. Но знам,че за да реши да си почине от нас,значи е добре,а това е най важното.
Споделям,че снощи, нито гледах филм,нито слушах музика преди да си легна и сънувах, но не помня каква. Събудих се с много по добро настроение.
Споделям,че много се успокох, когато прочетох ,че много от вас също имат кошмари, може би и това допринесе за спокойния ми сън тази нощ.
Споделям,че предстои една много хубава промяна в работата ми и се надявам и моля тя наистина да се осъществи по начина, по който аз си го представям. Точно от тази промяна имах нужда.
Споделям,че се побърквам да тъсря оферти за нова година и съм изумена от цени и чудо,народът се побъркал бе хора. От къде да извадя една цяла заплата за 2 нощувки??Това е безумие.Някой ако може да ми даде някъкви предложения за някакво място около София или до 200 км от София ще съм му много благодарна.
Всъщност къде е Цанко? Някой да знае нещо за нашия рицър?

[Cristo]

Да споделя ли, че много обичам да ми казват "съкровище" 

Добре, Съкровище. "Знаеш ли, че имаш хубави очи?" - Дами канят.
Споделям, че в началото антидепресантите наистина влияят върху либидото, но с течение на времето това отшумява..
Относно "лошите мисли" - това потвърждава хипотезата за намалените нива на серотонин в мозъка, което не се лекува "само с воля".
Нека се порадваме и на днешния слънчев, топъл приятен октомврийски ден..

[dolcetopolina]

Да кацна и аз на хоризонта отново
Относно ПА не знам какво да кажа. Кризите отшумяха, паниката също, но си мисля, че тревогата и страха няма как да ги изкореня. Болката в ляво на гърдите просто ще ме преследва сигурно докато съм жива. Смешното беше, че напоследък поради моето положение семейно с приятелят ми имаме повече кавги и тревоги. Преди седмица той се събуди с ужасни болки на същото място. Разбира се аз не се панирах и веднага го заведох на лекар като по пътя го успокоявах и давах себе си за пример. Разира се той е добре и нямаше последствия като ПА и сега дори забрави за случилотосе. Ето това искам : защо на хората сме полезни, но на себе си не можем??!! Имам две приятелки които са на същият хаос и само след 10 мин разговор с мен са отлично...защо и аз не съм така??!!
Знам, че при мен периода сега е много напрегнат и се сблъсквам с идиоти, тъпи хора и това трябва да го пиемам самичка, защото не съм човек който товари околните. Не пия хапчета и не искам да ги пия...17 години съм с това и се справям и без хапчета...за това искам нещо като положителна енергия и съвет

[skorpi]

Споделям, че аз пък обичам да ми казват "злато"  
Споделям, че шефът ми ми казва така, като направя нещо креативно за бизнеса му. Споделям, че ей толкова ми стига да се усмихна И да се почувствам полезна.
Споделям, че едното ми куче и аз се опитваме да се разболеем преди рождения ми ден. Споделям, че въпреки, че се скъсвам да кашлям, днес излязохме на разходка на слънчице и насъбрахме цяла група деца да се радват на облеченото ми пекинезче Като е студено, трябва да си го пазя, кво... Ето другото легна болно, ще го водим на лекар. Себе си няма да "водя", аман от лекари. Нищо не искам.
Четох в листовката на АД, че не можело да се пие с нестероидни противовъзпалителни, бла бла с още хиляда неща не може, ама хич и не ме интересува. Ще си ударя един фервекс или нещо такова, като стой, та гледай.
Споделям, че си купих рокля за РД, пробвах я и ми харесва как ми стои. Споделям, че ми се ходи и на токчета, а по принцип мразя. Изобщо вкусовете ми забелязвам, че много са се променили напоследък по отношение на всичко, за което се сетя - все едно не се познавам въобще.
Споделям, че либидото ми не е намаляло никак, ама кел файда
А то ако е "началото", аз би трябвало да съм в него все още.
Споделям, че ми писна да се питам виновни ли сме, че имаме ПР или ни липсва вещество, което не можем да си набавим по естествен път, а само с лекарства.
Споделям, че отивам да ям нещо топло, защото гърлото ме дразни много. Споделям, че точно днес имам важна работа и като звънях на една секретарка да й кажа какво да предаде на шефката си, направо ми изчезна гласът и единственото, което можех да направя, беше да й кашлям в ухото и да й се извиня после. Надявам се, че ме е разбрала, защото наистина е важно да свършим нещата в срок.
Споделям, че като е слънчево времето, настроението ми е много по-добро. Приятен ден на всички!

[Little Овненце]

Долчетополина, само факта ,че от толкова години се оправяш някак си с положението е достатъчно да вдигнеш глава високо и да се гордееш с това. При мен е същото с хората,действам им като психотерапевт,а на мен самата няма кой да ми подейства така. Напълно те разбирам. Но това е нещото,което винаги ще те отличава от другите и ти ще си крачка пред тях:)Ние сме тези,които си помагаме сами на себе си.Няма как някой друг да ни даде тази сила и способност. Болката в ляво е със сигурност от напрежението в теб.,аз я имам редовно,но не и отдавам никакво значение вече.

[track]

 

[Little Овненце]

Аз пък обичам да казват " моя си моя "
Слънце мое, шуши и ей такива ,хихихихихи....)))

[skorpi]

Между другото, освен съкровище, обожавам и когато ми викат принцесо... Мммм... разтапям се 

И аз, и аз Най-обичам да съм принцеса

Абе, Миме, аз не смея да близна алкохол, и една бира не пия, заради хапчетата, но сестра ми ме сюрпризира с някакво ябълково вино и се чудя дали да се престраша да го опитам, то в това има малко алкохол... Summersby се казва, не съм го пила досега, но май го предпочитам пред Фервекс. Аз май чаках да се изпоразболея, че да почна да излизам. 
Гледам, че навънка пак ми става лошо, но по друг начин. Не бих казала, че е по-добре или по-зле, просто е някво друго усещането. Треперенето го няма, все едно всичко си го чувствам, но е затворено вътре и не мога да го изразя телесно. Да се надяваме, че нататъка и това ще изчезне най-накрая

[Cristo]

Ето, Златото и Съкровището споделят усещанията си, но ще кажа на Съкровището, че Алкохолът е най-добрият приятел на ПР.
Да, аз се излекувах от ПР още преди 2005-та год., но алкохолът напомни за приятелчето си - ПР. От тогава насам - внимателно  с братчето на ПР, защото иначе всичко се връща от начало. Така, че Миме, ще мине, но трябва малко почивка
Скорпи, ако знаеш /а би трябвало да знаеш/, че вирусните и грипните заболявания активират симптомите на ПР и усложняват телесната симптоматика докрай.!! Щом организмът се справи със заболяването, тогава и вторичната симптоматика отшумява..
Нормално е да има кризи при вирусно или грипно заболяване.. така, че споко, всичко ще отшуми с времето си...

[Little Овненце]

Искам да се гръмна!!!

[skorpi]

Скорпи, ако знаеш /а би трябвало да знаеш/, че вирусните и грипните заболявания активират симптомите на ПР и усложняват телесната симптоматика докрай.!! Щом организмът се справи със заболяването, тогава и вторичната симптоматика отшумява..
Нормално е да има кризи при вирусно или грипно заболяване.. така, че споко, всичко ще отшуми с времето си...

Златото явно е "обратно", щото всичко му е наопаки - аз тия дни като не бях болна, си стоях вкъщи, а пък точно като ми стана зле, се разизлизах  
Принципно, когато ми има нещо друго, то ми отвлича вниманието и понеже го чувствам по-силно, не мога да усетя другите симптоми. Просто вече всичко е един заучен навик. Но и вредните навици се изкореняват, колкото и да е трудно.
Първият път като имах ПР и агорафобия например, се съдрах от всякакви боледувания и вечно бях с антибиотиците в чантата, но на работа и на училище. Нямаше ден да съм добре и да нямам я ангина, я температура, я нещо друго - нямаше грип, който да ме е пропуснал. После ми извадиха сливиците и с това се приключи цялото боледуване, но баш след най-трудните дни след операцията почнах да излизам, даже по рождени дни ходех, а още не можех да ям и да говоря. Така че явно при мен нещата се компенсират и заменят. Така или иначе крайната ми цел остава да се чувствам добре и тялом, и духом и към това ще се стремя. 

[Alice]

...

[Alice]

Щях да споделям още нещо... :

" Ако ме искаш кротка и смирена, създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях... Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия, да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш. "