СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[track]

 

[Little Овненце]

Една програма Миме обсъждаме с Цанко. Но е на английски и аз не мога много добре да се справям.

Цанко,воля,търпение,постоянатво и вяра се иска !!!!Тогава успехът ти е в кърпа вързан.

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Аз дали не се регистрирах в aha.bg а.....
Тотално изтрещях....

[track]

 

[Little Овненце]

Алоуууу,там си е живо порно бре Мимо,къде ме прати? 

[track]

 

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Да така правя винаги,но този път махнах снимките.Защото наистина не знам кой какво може да види. Да приемам раздялата Миме,но не съм готова още за нея. Трябва с нещо да се разсейвам,трябва ми друг мъж,друго внимание,за да се откъсна. То и другия толкова ще ми помогне де,защото пък тогава започвам да сравнявам и става още по страшно....
Не знам,смея се ни вътрешно се разкъсвам на хиляди парченца.....

[track]

 

[Little Овненце]

Знам,опитвам се,разбираш ли,да я карам по спокойно и да си мисля само за деня,когато ще ми олекне и повече няма да се сещам с тази огромна болка за всичко......Каквото ще да става,ядосана съм му и на терапевта,че ме обвинява само..никой нищо неще да разбере.Ще скъсам с всички...

[queenmaya23]

Stareternity,
тая ситуация с баниците и бозата...Аз съм била там толкова много пъти, непрекъснато премерване на всяка ситуация, правя си един вид подготовка, за да не се окажа неподготвена в ситуацията. А тоя страх от това някой да не ти се скара си мисля, че е типично българска черта. Това е накакъв вид товар, с който сме натоварени от комунизма , от едно време. Запитвал ли си се някога защо преди, във всички иституции било то банка, или полиция имаха такива едни малки прозорчета през които обслужваха клиентите? Ами точно за контрол, контрол над хората, над простият народ. Само изправяйки се пред затворена врата е достатъчно да се стресираш, как ще почукаш, кой ще ти отвори и в какво настроение ще е той и т.н
Точно днес в Макдоналдс, една баба влиза и започва да се върти неориентирано около тоалетната. Жената очевидно иска да ползва тоалетна, но не е сигурна къде се намира. Точно до вратата на тоалетната има врата на която с големи букви е написано офис или нещо от сорта. И аз наблюдавам бабата как се стресира, уж иска да попита някого ама не смее, после иска да отвори вратата ама не смее в случай  че отвори погрешната врата, я на склад я на нещо друго и ще вземат да и се скарат. Та след 5 минути въртене се престраши и натисна вратата на тоалетната, ама тя не се отвори щото трябва повечко сила да и се вкара и тя, милата веднага се дръпна на зад сякаш е направила нещо престъпно. Хем ми беше леко смешно, хем ми стана жално.

Та така, аз тотално разпознавам себе си в думите ти, и точно този въпрос кой в крайна сметка е невротика аз или всички останали? Аз дори преди 2-3  дни бях постнала нещо по тоя повод, кой е нормален и кой не е...Дали ние сме няколкото нормални хора и всички останали са невротиците?! На мен така ми изглежда

[skorpi]

Порно, порно, ама поне можеш и да намажеш с някой от героите, не само да ги гледаш, да им се облизваш и дотам, както по ТВ-то 

А, мерси от такова намазване... с трипер

Маруся, аз те разбирам, просто по характер си приличаме, затова и се чувстваме еднакво. Казах, че ми е жал за Овнето, защото се опитвам да видя какво е за отсрещната страна - когато натоварим с чувства някой друг, е добре да си представим какво му е на него да му стоварим целия си живот и бъдеще в негови ръце - на първо място това е огромна отговорност и ако човекът е съвестен, може да му натежи и да не знае как да постъпи... може дори да избяга от страх, ако прекалиш. Но ако те обича, и да го направи, ще премисли и ще се върне. Ако не, значи е време да спукаш балона. Не презерватива, балона, казах  Ей тоя розовия, който ни кара да мечтаем.  Да забравяме, че ходим по земята...

Трябва с нещо да се разсейвам,трябва ми друг мъж,друго внимание,за да се откъсна. То и другия толкова ще ми помогне де,защото пък тогава започвам да сравнявам и става още по страшно....

Ето още нещо, по което си приличаме. Типично за нас търсим утеха при някой друг, преди да сме излекували предишните рани. Искаме този, другият да ги излекува... само че той никак не прилича на нашия герой. Дори не се доближава до него, а това ни вбесява... натъжава и отчайва, защото се убеждаваме, че няма да намерим друг като него... така разбираме, че все още искаме Него, искаме да отпратим другия, да извърнем глава за целувките му и да отмием отпечатъците по тялото ни, защото искаме да усещаме аромата на предишния. Онзи, когото обичаме истински. Неповторимият, който е пред очите ни и не дай боже да ги затворим, ще го видим и когато се осъзнаем, може да сме нарекли човека, който сме избрали да ни утешава, с неговото име. И тогава час по-скоро ни се иска да избягаме, защото всичко в нас крещи, че не сме на мястото си. Не с когото трябва. Че сърцето ни не е там. Че душата ни е празна.... че нещо в нея болезнено ни липсва. Така се чувствам всеки път с неправилния човек.
Изпитвам го всеки ден. Опитвам да запълня празнотата със секс, но дори физически трудно се получава. Жена съм и то жена с чувства. Не мога да бъда друга. Мога да се преструвам до безкрай, разбира се, но не и пред себе си. Защото идва момент, в който искаш да изкрещиш истината, дотогава, докато ушите на любимия дават заето... но това не е любов, а егоизъм. Затова, вместо да извикаш след него, го оставяш да си отиде, пожелаваш му всичко добро и се молиш някой ден да стане по-лесно за теб... и да се почувстваш отново цяла. Някога, с някого...