СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[t.todorov]

"/не му харесва думичката "борим" на г-н Тодоров/'

Не ми харесва, когато борбата е със симптомите. Когато борбата е с трудностите в живота, даже много ми харесва. Свободата е на върха на копието, както е казал Сервантес. Ако копието се насочи към симптомите .... никаква полза. Ако се насочи към справянето с живота и преживяванията, които имаме живеейки го ... това е вече база за личностно развитие. Както казва Скорпи, много илюзии се срутват с мъка, отчаяние, ярост и други чувства, но това е живота. От това пазят симптомите, пазят илюзията. Когато тя падне ... човек е на дъното. Но както се казва в психотерапията от дъното най-лесно човек може да се оттласне и да изплува. За това психотерапията е неблагодарна работа. Първо трябва да събори човек на дъното и да спука всичките му "розови балони", които са го пазили, за да може да си създаде нови. Интересното е че психотерапията активно участва в "пукането". След това човек няма много нужда от нея за да си създаде нови истини за нещата, които да са в унисон с изискванията на реалността в която живее.

[track]

 

[Little Овненце]

Миме,точно от това имам нужда.Да изляза да се набеснея и да не мисля:(

[delicacy]

Мили момичета и момчета, вече започвам да си мисля, че страданието е нещо нормално, когато става дума за връзка между мъж и жена. Защо е така? Ами, защото мъжете и жените очакват различни неща в любовта и в една връзка. Ние, момичетата или жените, очакваме:
-близост,
-подкрепа,
-доверие,
-споделяне
и най-вече сигурност.
Какво очакват мъжете или момчетата от една връзка с жена?
В повечето случай обратните неща:
- тръпка,
-неизвестност,
-авантюра,
-действие,
-секс без обвързване,
-доказване на мъжко его,
-възможност да се измъкнат лесно от една връзка, когато почувстват, че е необходимо.
Добре, но  защо тогава има мъже в трайни "връзки"?
Ами, защото тези мъже са успели да покажат на половинката си, че държат на онези неща, на които държат жените, но дълбоко в себе си очакват удобния случай, когато ще половуват отново жени при удобен случай. Мъжете докато са живи не се разделят с това си желание.
Затова, когато влизаме в една връзка, трябва да знаем, че мъжът до нас иска точно обратното на това, което искаме ние момичетата от тази връзка.
Научих се да живея с тази мисъл и вече не очаквам, че някой мъж спонтанно ще ми даде сигурност или любов от която се нуждая. Как постъпвам - просто му казвам точно какво искам от него, същото очаквам да направи и той. Така намалявам напрежението и успях да се разделя с очакването, че ще бъда разбрана от мъжа до мен спонтанно, от самосебе си. За жалост в повечето връзки, на мъжа до нас не можем да гледаме като приятел, а по-скоро партньор в онова, което ни се случва от ежедневието. Ако опитате да направите мъжа до вас в "човек, които мисли само вашето добро", ще се разочаровате много бързо. Просто мъжа иска да играе своята житейска роля на заевоевател, преследвач на жени, правещ им деца, и доказващ егото си на голям мъжкар и дотам, поне в повечето случаи. Не е трудно да се вгледате в ежедневието ни и да видите , че изобилстват примери от подобно естество. Даже и в момента има десетки "сериали" в политическия ни живот а и от всекидневието.
Затова, за да не страдате,знайте,че мъжете не се отнасят към връзките, така като се отнасяме ние. Или поне, повечето мъже не се отнасят така.

[t.todorov]

"Научих се да живея с тази мисъл и вече не очаквам, че някой мъж спонтанно ще ми даде сигурност или любов от която се нуждая."

Спонтанно може да ви даде само това на което той е способен, а то може да се разминава много с вашите желания. Дали въпроса опира до това, от какво имам нужда, че партньора да ми го даде, а иначе  - не ме обича?

[skorpi]

Както казва Скорпи, много илюзии се срутват с мъка, отчаяние, ярост и други чувства, но това е живота.

Брей, доживях Тодоров да ме цитира

От това пазят симптомите, пазят илюзията. Когато тя падне ... човек е на дъното. Но както се казва в психотерапията от дъното най-лесно човек може да се оттласне и да изплува. За това психотерапията е неблагодарна работа. Първо трябва да събори човек на дъното и да спука всичките му "розови балони", които са го пазили, за да може да си създаде нови. Интересното е че психотерапията активно участва в "пукането". След това човек няма много нужда от нея за да си създаде нови истини за нещата, които да са в унисон с изискванията на реалността в която живее.

Това значи ли, че всъщност аз съм напреднала в терапията си?   Защото имайки усещането, че съм на дъното, аз се чувствам по-скоро провалена и съсипана, отколкото "ИЗЛЕКУВАНА"... но дали пък това не е знак, че съм напипала проблема си - може и да съм срината със земята, но съм много наясно  и някак нещата са ми се подредили, независимо, че никак, ама никак не ми харесват. Само че не би ли трябвало симптомите ми да изчезнат и да съм по-спокойна, прозряла истината и спукала розовия си балон? Хапчетата може и да са намалили донякъде болезнената ми чувствителност, но съм с разсъдъка си и все още мога да мисля, за добро или лошо. Или може би не само трябва да осъзная истината, а да я приема и да заживея с нея... но преди това ще й се гневя, докато изпитвам нужда, докато не излезе и последната капка яд от мен... и после някъде из новите хоризонти ще търся спокойствието си... дали това ще е краят на моята терапия??

[track]

 

[track]

 

[Stareternity]

Абе, туй е страхове - европеа, да не ви е секс - европеа? Май сте объркали форума. Мъжете - туй, жените - онуй. Големи спецове, ей!   Като ви чете човек, може да си помисли, че сте на по хиляда години, че сте имали по 100 имане-даванета с представители на срещуположния ви пол. Ако е така, моля за извинение   Чудно ми е, когато някоя жена (респективно мъж) вземе да се вайка - къде го принца, къде го мъжа. Какво се правите на докачени? Аз например съм много наблюдателен. Отдавна ми е направил впечатление следният модел: една компания - в нея има културно и възпитано момче - от тия дето после мадамата цял живот ще може да го "върти на пръст". Ама едва ли не въобще не му обръщат внимание. Уж голяма женска интуиция, голямо нещо   До него се е настанило "леке" - "цъка" цинизми, "лигави се" - отношението към него е като към "принца на вечерта". После следва... Те мъжете... Кои те мъжете? Кой те кара да "движиш" с тоя? Не го ли усети още в началото, че е "боклук"? Къде ти беше "интуицията"?
За да не бъда упрекнат в сексизъм - и при мъжете има подобен порочен модел. Ето, аз например като вляза в едно заведение, как да разбера коя жена, е, разбирате, е там "на лов". Никой не ми обръща внимание. Какво, да тръгна от маса на маса да ги питам ли?! И съответно си правя изводи - че съм грозен и непривлекателен - т.е. нямам шанс. Другият вариант е - пари. Нямам. Пък и с пари се купува стока.  
Тъй че не ви знам какви "ловове" правите или възнамерявате да правите, ама гледайте какво ще "наловите", за да няма после пак "мъжете..." (респективно "жените...")  
А ето и за адекватните съвети...
Снощи към 2 часа, висейки пред компютъра, усетих, че всеки миг ще падна. Айде, почна се, си рекох. Точно тъй беше в началото. Ма като две капки вода. Легнах на леглото, очаквайки "гадината". Само че вече съм "въоръжен". Как ли? Никой не ми го каза досега - нито лекар, нито психиатър, нито психотерапевт, нито някой тука (дето уж вече е минал по тоя път?!). Никой! Защото не знаят, защото и идея си нямат за какво иде реч. Дай им само клсаификации, "мъдри" погледи... Прочетох какво трябва да правя в книга. Книга, написана от "препатил" по същия път. Не, не е борба с "гадината". Тук е прав г-н Тодоров - борейки се с нея, ти само й наливаш сила. Не е и "сприятеляване" - това не е и не може да бъде твой приятел. При такива "приятели" не ти трябват врагове. Адекватният съвет е продиктуван от принципа на бойното изкуство айкидо - да се използва силата на противника срещу него. Аз започнах мислено да казвам на "гадината": хайде, давай, скоро не си идвала, откога чакам, хайде, бе и др. подобни. Никой не дойде! Въпросът е: кога "тя" идва, защо тогава и др. пъти дойде? Защо щях да падна от стола? Последното просто беше благоприятната ситуация за ПА. Кога идва тая ситуация? При/след стрес. Следва страхът - постоянният, натрапчив страх - "да не би пак?..." Какъв е тоя стрес? Какво вчера ме е стресирало толкова? Цитирам "въпросчета" от една табличка: Пиете ли алкохол всеки ден? Кафе с кофеин? Пушите ли? Рафинирана захар? Дълго пред "екрана"? Трябват 4 отговорчета "да" от всичките посочени. Веднага ги намерих: цигара след цигара, бонбони, по 10 часа пед компютъра - абе то Рамбо ще развие ПР, бе   Ненапразно на много от мониторите има (и  трябва да има сертификат ТСО - за вредни емисии).
Сега разбирате ли за какво иде реч? Не се оставяйте да ви обуначват. През колко "целители" е нужно да минете, колко пари още да ви "изсмучат"? Имате ли физически натоварвания? В смисъл упражнения? Нали знаете -здрав дух в здраво тяло! Какво очаквате от живота който водите - просто тялото ви ви сигнализира, че не му е комфортно, призовава ви към промяна, да смените "ритъма" - какво ядете, пиете, какво четете и слушате...
За да не бъда упрекнат в празнодрънкане и философстване -  това което съм написал отгоре важи и за мене. Просто съм много мързелив. Ето и сега, като пиша страшно ми е замаяно, гадно е, да, неприятно е, обаче таковал съм му таковата. Явно сам ще се оправям. И без това отникъде помощ - макар че всеки си прибира парите   А иначе акъли, многооо...
Пожелавам ви здравият разум да ви води! И много за дамите!

[t.todorov]

Провалена и съсипана са най-сигурните преживявания, че си на правилен път. Много е трудно човек да си позволи да е повален и съсипан и прави какви ли не глупости, за да може още малко да подържа илюзията. Когато това приключи и признае пред себе си че е на дъното, започва всъщност да променя себе си.

[track]

 

[queenmaya23]

Съчувствам на Маруся за всичко, Маруся пожелавам ти по- бързо решаване на казуса, веднъж знаейки къде стоиш ще ти бъде по-лесно да продължиш с живота си.

Относно мъже- жени конфликта, аз мисля че нещата са доста по- прости и могат да се синтезират буквално в едно изречение. Жените винаги обичат да мислят, обмислят, анализират и правят предварителни планове или вземат на ум решения, без това да е необходимо. Мъжете точно на опаки, подхождат винаги лековато, те не анализират всяка казана дума или жест...За жените всеки поглед, всяко движение или липсата на такова те го тълкуват, те търсят драма, случка, нещо скрито покрито, нещо за разгадаване. Аз също съм виновна в това, гледам да не задълбавам , но женска природа - иди се бори

Stareternity,
аз някъде бях чела един коментар относно ПР и един човек го беше сложил в два реда. ПР е като един октопод с пипала, който се е настанил върху мозъка и се храни  от него. Колкото по- силно се опитваш да го отскубнеш от там, толкова по- здраво се залепя той. Единственият начин да се оттървеш от него е да спреш да го храниш. Тогава той ще стане слаб и ще можеш да го изтръгнеш и хвърлиш на страна   Добре си се справил снощи, браво!

[Little Овненце]

Аха,аз пък пак паднах в пропсатта.Значи и аз съм добре така ли?
Ами защо не го усещам тогава? Тази болка в гърдите,тази болка в сърцето показват,че съм на правилния път ли? Нежеланието за живот сигурно и то е показател за подобряване.Не се заяждам ,ни най малко.Сломена съм,изхабена съм,паднала много много по ниско от колкото някога съм била. Коя съм аз всъщност и какво си въобразих,че ще постигна? Точно мен ли ще ме обича ТОЙ,точно с мен ли ще иска да прекара остатътка от живота си? Как съм могла изобщо да си го позволя да си мечтая даже за това?
Аз се отказвам,предвам се.Безсилна съм.Всичко,в което вярвях,всичко което толкова силно желаех се оказа един блян. Нямам сили и не искам да продължавам,защото просто няма смисъл....

[t.todorov]

"Нежеланието за живот сигурно и то е показател за подобряване."

Не, то е показател че се налага да променим нещо в досегашният ни начин на живот. Докато не дойде това чувство, изобщо няма да ни мине на ум да променяме каквото и да било. Обаче има и една потребност ако може всичко така да се нареди, че пак да можем стария, т.е. същият начин на живот, но ако може малко по-щастливи. Тази потребност води до омагьосания кръг на страданието, на вечно повтарящи се ситуации във времето.

[kadife]

  Аз дойдох да споделя усмивка, но на фона на всичкото това оплакване от качествата на мъжете се боя, че няма да съм в унисон с общата атмосфера.

 И все пак... хората се отнасят така с нас, както им позволяваме, не забравяйте това.

 Идват толкова хубави, топли, светли празници... усмихнато ми е, надявам се Коледният дух да зарази бавно, но славно  всички хора.

 Любовта не е ли дадена, за да ни прави щастливи, работоспособни и изпълнени с въображение? Ако не чувствате това, когато мислите  за или сте с любим човек, то какъв смисъл има тази любов да бъде напъвана и изнасилвана?

 Вълшебството на любовта е някой да има избор и въпреки това да избере теб