СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[vesi2003]

Връщам се от псито,предписа ми серопрам.Почнах го.Абе изпитвам голям срах от тези АД.,да не взема да се спомина.Стискайте палци.Чувствам се слаба.

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Веси успокой се,няма да се споминеш от АД. Не се настройвай по този начин.Аз също започвам пак да ги пия. Спокойно,знам колко е трудно да бъдеш спокоен, но трябва, трябва да имаш и търпение и нещата ще се подредят ще видиш.


Сега искам да ви споделя,че снощи се обърна живота ми на обратно. Щом и на психиатъра си звънях по никое време, след това и овнето извиках ,смятайте до къде я бях докарала вече. Но нямше начин,умирах,потъвах някъде и ставаше все по зле и по зле. Той като по чудо веднага дофтаса.Хвърли се върху мен,образно казано разбира се и започна да ме успокоява,че е тук,че е до мен,че никъде няма да ходи. Започна да ме пита какво става,защо се чувствам така. Аз мълчах ,не исках да казвам,не можех....той настояваше,бършеше само сълзите ми и чакаше да започна да говоря.
Е казах си го,казах всичко,което и на вас мили приятели тук дни наред писах. Не можех повече да мълча,да се измъчвам. Оказа,се че то не се беше замислял над всичко това, опитваше се да ми обясни как един ден пътищата ни ще се разминат и всеки ще тръгне по своя. Че безкрайно много ме обича и аз винаги ще бъда много ценен човек за него. Дрън дрън. Аз ясно му дадох да разбере,че мен това не ме устройва,за мен няма значение разстоянието,годините и ако знам,че той го иска,тогава ще се боря. Но не мога така да се откажа от всичко. Той стоеше е слушаше и мислеше,накрая каза,тогава не се отказвай,нека да опитаме. Казаха се и много други неща, и аз не съм сигурна,че той утре няма да си промени мнението, но поне ми олекна.Адски ми олекна. От тук нататък каквото и да става,знам,че съм дала всичко от себе си. Дали този огън ще продължава да гори или изведнъж ще угасне,зависи само и единствено от нас.
След разговорът ни обаче той беше тъжен,умислен,не знам какво означава това сега...но е спокоен и държанието му не се промени никак. Ще поживеем и ще видим. Искрено се надявам да не се откаже от мен,но дори и да го направи,аз ще продължа напред,няма накъде.....
Много искам да прегърна Скорпи и да си поплачем заедно,без да говорим,защото думите са излишни.  

[Little Овненце]

Миме,ти мен ще шляпаш аз теб 
Ти пък здрава права,ослепително красива моме,кво се разправяш още с тоз твоя не разбирам? Като нищо не ти става,за какво седиш? Имаш още къде къде да преживяваш с тоз и онзи. Ама пусти страх от неизвестното нали? От самотата? Знам аз за какво иде реч.
След всичко,което ни се случва и ни се е случило стигнах до един извод . Ние първо хубавичко трябва да се настрадаме,хубавичко да се наревен,да изпием по 3 кила АД ,да умираме и да се съживяваме след всяка ПА и едва когато вече едва ли не сме с единия крак в другия свят,психически имам в предвид,едва тогава решаваме,че всичко това няма смисъл,и започваме изведнъж да живеем наново. И така забравяме случилото се и го допускаме и пак и пак.И кръга е затворен и ние сме все в една и съща магия. И няма излизане,само героите се сменят.
Та се питам,има ли човек,професионалист в психиатрята или психологията,който наистина може да ни покаже правилния път? Или той е все един и същ,ама ние не искаме да тръгнем по него?Защо? Кви сме ние? Глупави, слепи, заблудени? В кой свят живеем. Нима не искаме сами да си помогнем? Нали ни казват как,защо не се получава? Какво ни липсва? Вяра, сигурност? Защо хората слагат край на живота си? Замислял ли се е някой за това? Аз всеки ден го мисля. Ако нямах семейство и родители до сега отдавна да ме няма. Че на кому съм нужна тук? Психически срината и емоционално умираща? Светът няма да се промени без мен нито с мен.
Да,аз съм нужна на себе си ще кажат някой,голям праз. Предпочитам да ме няма на моменти даже да не съм се раждала. И на какво ще ме научи този кошмар през който минавам викате>? Единствено на едно и то Скорпи го написа много ама уникално добре в нейния пост. Мнителност, загуба на доверие, не способност да обича.Нали любовта е тази,която ще спаси света? Еми чудесно,ама ние не можем повече да я изпитаме. И пак въпроса,за какво живеем? И така до безкрай мога да продължа...
Някой иска ли да даде друго по окуражаващо мнение?

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Да мислила съм го мила как.Нали снощи му казах,ако само знам,че той не иска да се отказва от всичко това,ако само знам,че има смисъл,тогава съм готова на всичко,ще го чакам. Ако реши да тръгне и да се разделим,защото мисли,че няма да има смислъл,това ще ме убие и никога няма да му простя,че не е дал шанс на връзката. Ще страдам те първа много,но ще се преборя.Ще ви рева тука,ще ви се радвам,ще споделям и все някога ще го преживея.Но стане ли това,тогава е краят на всичко.А той...той ще поиска да се върне точно тогава,винаги така става,абсолютно винаги.
Мисля,че трябва да се съберем да живеем заедно,Скорпи,Мима и аз
Ще бъде баси вечния купон 

[track]

 

[Little Овненце]

Обичам бейлис Миме,споко,а след доста бейлис обичам и чалга.Мисля,че ще намерим компромисен вариант.Аз обичам ретро и много балади. Обичам White snake,Scorpions,Deep Purple,Anastacia и всичко,което се пее по пиано баровете.

А там колко мъже има Миме,няма да ти казвам. Хайде кога ще дойдеш де,да направим една обиколка за овации

Миме,аз няма да остана сама,все някой ще се върти около мен,знам го.Няма да се смея над всичко,което сега преживявам,просто ще се сещам за него с много болка. Знаеш ли колко рядко се срещат хора,които толкова да си пасват? Знаеш ли  за каква телепатия става на въпрос между нас? Много ще боли мамка му,но ще лазя и пак ще се оправя и се заклевам пред вас,че ще е за последно!!!!

[Cristo]

Ти пък здрава права,ослепително красива моме,кво се разправяш още с тоз твоя не разбирам?  Ама пусти страх от неизвестното нали? От самотата? Знам аз за какво иде реч.
След всичко,което ни се случва и ни се е случило стигнах до един извод . Ние първо хубавичко трябва да се настрадаме,хубавичко да се наревен,да изпием по 3 кила АД ,да умираме и да се съживяваме след всяка ПА и едва когато вече едва ли не сме с единия крак в другия свят,психически имам в предвид,едва тогава решаваме,че всичко това няма смисъл,и започваме изведнъж да живеем наново. И така забравяме случилото се и го допускаме и пак и пак.И кръга е затворен и ние сме все в една и съща магия. И няма излизане,само героите се сменят.
Та се питам,има ли човек,професионалист в психиатрята или психологията,който наистина може да ни покаже правилния път? Или той е все един и същ,ама ние не искаме да тръгнем по него?Защо? Кви сме ние? Глупави, слепи, заблудени? В кой свят живеем. Нима не искаме сами да си помогнем? Нали ни казват как,защо не се получава? Какво ни липсва? Вяра, сигурност? Защо хората слагат край на живота си? Замислял ли се е някой за това? Аз всеки ден го мисля. Ако нямах семейство и родители до сега отдавна да ме няма. Че на кому съм нужна тук? Психически срината и емоционално умираща? Светът няма да се промени без мен нито с мен.
Да,аз съм нужна на себе си ще кажат някой,голям праз. Предпочитам да ме няма на моменти даже да не съм се раждала. И на какво ще ме научи този кошмар през който минавам викате>? Единствено на едно и то Скорпи го написа много ама уникално добре в нейния пост. Мнителност, загуба на доверие, не способност да обича.Нали любовта е тази,която ще спаси света? Еми чудесно,ама ние не можем повече да я изпитаме. И пак въпроса,за какво живеем? И така до безкрай мога да продължа...
Някой иска ли да даде друго по окуражаващо мнение?

Е, Маруся, вие и тричките сте млади, много красиви момичета - Какво е това разочарование от вас? Ще ви нашляпам   и тричките..
Има, разбира се че все още има достойни мъже, но или сте се разминали с тях, или още не сте ги срещнали
И аз някога бях мнооого лъган от противоположния пол, и аз се отчайвах, защото постъпваха с мене нечестно, но всичко си дойде на мястото - срещнах жената, която и сега е до мене, останалото се нареди само..
Но трябват компромиси, много компромиси и малко по-ниска  "летва" в очакванията ни..
Така го разбирам аз...

[Little Овненце]

Кристо ти много добре знаеш какво искаме и очакваме ние.толкова ли е много?Мъж,на когото да можеш за разчиташ,мъж който да те обича и най вече уважава теб и твоите желание,мъж с който можеш да споделиш и най съкровените си тайни да бъдеш разбран,мъж които да цени духовното ,така както ние го ценим. Имаш късмет,че си намерил такава жена ти,но светът се промени и хората също.Сега е много трудно,а и след толкова мъки и разочарования можем и да порпуснем истинския.Аз го срещнах веднъж и не мисля,че ще го срещна пак. Как няма да съм тъжна??
Къде е Скорпи?

[skorpi]

Къде е Скорпи?

Тука е Скорпи, разочарована от поредния дръвник и затва се прекарва деня с... жени Еми само те ме разбират. Освен това носът ми пак се разтече, гърлото боли и май раничко си спрях парацетамолчето Ще го почвам наново, че не ми се подсмърча пак дни наред...
Скорпи смята да постъпи като мъж и да се възползва от някой, който ще й достави мъничко удоволствие и после - сбогом, довиждане, и айде нЕма нужда от преструвки и лъжи. Не искам нищо да слушам  
Снощи изстрелях всичко, което ми се беше насъбрало - не можех повече да го държа в себе си.
Маруся, най-страшното е минало. Сега от това, което ще последва, ще видиш как ще се развият нещата нататъка. Олекна ли ти?
Тръшкай се колкото си искаш, ако те зареже, но няма да се затриваш. Ние няма да ти позволим. Щом аз оцелях след всичко, и вие ще останете. Никой няма да се измъква по лесния начин
Вижте какво, хората имаме погрешни представи за живота според мене - къде пише, че е справедливо да ни е хубаво и че смисълът не е в това да се мъчим? Колкото и да искаме да си доставяме удоволствие, аз мисля, че смисълът е в другото - гадното, от което искаме да се отървем. Защото то ни учи. Останалото е колкото да си отдъхнем. Затова на мене ми е тежко, но вярвам, че има защо.
Не мисля, че лошите случки трябва да се възприемат като наказание, напротив. Колкото и материален да е светът, в който живеем, материалното губи стойност в един момент. Духовното обаче никога. Като земни същества трудно ще го оценим, защото и ние самите сме материя. Но отвъд нея има друго, много по-силно. Докато духът ни го има, не сме се изгубили. Независимо колко пъти са ни съборили.  


Между другото, не знам доколко си давате сметка и забелязвате, че все по-малко говорим за симптомите си и все повече за онова, което стои зад тях и ни тормози в действителност, а те го маскират

[Cristo]

Да, така е, Скорпи - наистина симптоматиката изчезна на заден план, останаха причинителите
Наистина трябва смело да се изправяме срещу стреса, дразнителите ни и да се борим срещу тях /не му харесва думичката "борим" на г-н Тодоров/, но в реалният живот това е борба - борба за оцеляване, борба за по-добър комфорт на физическо и психическо ниво
Маруся, напълно те разбирам, защото някога и аз със страдал
Една ми казваше - "Харесвам те, но си имам приятел, когото не харесват родителите ми", друга  - "Ти си много добър, но и аз не зная какво искам", трета - "Харесваш ми, но всеки гледа да си оправи материалното положение", следваща - "Аз не те обичам", и т.н. Какво да правя - бях беден студент, останал без майка, търсещ човечност, искреност, топлота и обич...
Е, както виждаш съм преминал през много наранявания, разочарования, лъжи, но винаги съм вярвал, че ще срещна тази, която искам , винаги съм продължавал напред, винаги съм вярвал, че животът ще се промени към по-добро, че не всичко е мръсно, мизерно и отвращаващо...

[Little Овненце]

Не знам хора,но ако не бяхте вие,щях да си се мъча до не знам си кога си още. Да Скорпи олекна ми,но не съм спряла да страдам,Сега вече поне знам,че той е наясно с всичко,което става вътре в мен и знам във всеки един момент вече как да реагирам и какво да направя. Ако реши да е с мен,ще знам,че чувствата са взаимни,ако не и реши да избяга,тогава просто от единствения се превръща в поредния. Тогава пак ще страдам разбира се,че отново се раздадох и разпилях на вятъра. Но поне ще бъда честна пред себе си и ще знам,че съм опитала всичко и няма недоизказани неща.
Кристо аз не подценявам преживелиците на другите,дори напротив.Именно за това се питам,до кога ще позволяваме това да се случва? Нито става да се изолираш,нито да продължиш напред вярвайки че и по добро ще има...не може ли да ми имплантират един бутон някъде в тялото и при опасност да започне да вибрира и да ме предупреждава,че трябва да се спра??
Чувствам се прецакана отново,отчяна съм до краен предел, никой с нищо повече не може да ми помогне.Аз съм безсилна пред себе си. Искам да затворя очи и да забравя,искам да се събудя някъде другаде в друг свят с други хора.Искам да не чувствам,искам да изчезне болката......