СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[track]

 

[Little Овненце]

Трак,всичко което мислиш и чувстваш в момента е временно явление. Не позволявай на болката да те превземе до толкова,че да се озлобяваш към някого,дори и това да е най близкия ти човек.
Споделям,че аз не съм точния човек за съвети, но аз съм се борила с тази моя агресия много дълго време и знам за какво говориш.
Опитай се да подхождаш по философски към това,което се случва във външния свят и не позволявай това да рефлектера негативно на въртешното ти АЗ.
Споделям,че аз също дълго не влизах във форума,защото се чувствах ужасно и не исках да излея цялото си нещастие тук.
Споделям,че и аз като Трак бях побесняла и подивяла от болка.
Споделям,че в крайна сметка стигнах до Великия извод,че аз съм си най миличка и никой ама никой не заслужава да разбивам живота си заради него. Стигне ли се до там,изхода е само един- напред с виского вдигната глава и никакво връщане към миналото.
Споделям,че започнах да си забравям все по често лекарствата,което е добър знак,че се подобрявам.
Искам да кажа на Трак също, че след всичко,което знам за нея и след всичко,което съм прочела е време да направи промяна в живота си.
И искам да бъде смела и без страх от неизвестното да направи крачка и то голяма крачка напред,крачка към един друг живот,с други хора и ситуации.Тя знае какво имам в предвид. 
Споделям,че изкарах най страхотната отпуска на морето и че Бургас ми липсва сега много.
И най накрая споделям,че ми липсвахте в другия форум и незнайно защо избягахте от там. ....

[delicacy]

Споделям, че съм имала същите мисли и чувства като skorpi i track
Споделям, че когато съм се чувствала най-зле, съм знаела, че предстои нещо хубаво, така и се е случвало.
Споделям, че е нормално да се чувства човек зле, след което да се е подобрявало състоянието.
Споделям, че когато съм се чувстваа зле, след това е настъпвало подобрение.
Споделям, че усещането за объркана ситуация е сигнал, че организмът започва да се справя с нея.Той ще намери вярната посока. Оставете се на интуицията. Дори това да изисква повече време, не се отчайвайте, решението ще дойде.
Споделям, че да се чувстваш зле не е състояние завинаги.
Споделям, че хората са егоисти, така че съвсем нормално е от време на време да се чувстваме наранени във връзката. Това е цената на всяка връзка. За да имате връзка трябва да сте подготвени за това, че другия ще ви наранява. Нормално е, защото и вие волно или неволно също наранявате другия. Цената да имаш връзка е нараняването.
Честит рожден ден, Кадифе! Желая ти много здраве и хубави мигове във живота .

[Cristo]

Момичета, не забравяйте, че идва есен - неприятен преходен сезон! Сезонът на ДЕПРЕСИИТЕ.
 Споделям, че медикаментите облекчават страданията и можеш да водиш нормален живот!
Споделям, че без приятели не може да се живее!
Споделям, че  от трите -Надежда, Вяра и Любов, най-силна е Любовта!

[kadife]

 

 Споделям, че от трите изброени - Вяра, Надежда и Любов, най-хубавото е четвъртото - Прошката

п.с. благодаря на всички, които ми честитиха и ме "погалиха" в посока на  хафа (нали съм и аз едно кадифе... )

[skorpi]

Скорпи споделя, че не иска да губи повече хора, които обича. 

[диана]

споделям че от месеци не съм влизала в този сайт....
споделям че тъкмо си мислех че вече 90 %съм се отървала от този ад и всичко се завръща с пълна сила....
споделям че току що се разделих с мъжа ми...
споделям че много ми е мъчно.....
споделям че чувствам и облекчение от всичко това...
споделям че незнам утре как ще отида на работа като постоянно рева...
споделям че не си представям живота ми занапред....
споделям че ме е много страх да не ми вземат детето...
споделям че незнам как с 300 лева ще отглеждам детето си...
споделям че съм твърде слаба /психически/ за да мога да понеса всичко това...
споделям че ме е страх да заспя...
споделям че много искам да съм силна....
споделям че се надявам заради детето да издържа....
споделям че имам нужда от подкрепа....

[Шашмагюл]

--

[Cristo]

Не, DG, не съм поставено лице.
Просто споделям, че на мене лекарствата ми помагат.
Да, ще ги спирам, разбира се и се надявам този път да е за по-дълго време.
Диана, горе главата. Щом няма умрял човек, другото се оправя някак си.Дано намериш решение на проблема си, но първо се успокой. Искрено ти пожелавам успех!!

[kadife]

 Споделям, че сред всичката тази агитация и реклама, която ни залива от медии, билбордове и рекламни агенти - ми се повдига от прахове за пране, превръзки с крилца, млечни продукти от мляко, месни произведения от месо и  хранителни добавки с вълшебни свойства да лекуват от псориазис до тревожности. Лекарствата, както и всяка останала индустрия, са само средство за трупане на капитали. Поставям ги сред кошмарите на човечеството - алкохол, оръжие, проституция, наркотици. Лекарствата са завоалиран начин непрестанно да се посрещат "нови" щамове, които са създадени в старите лаборатории. Не отричам тяхната нужда и помощ, само тяхната злоупотреба. Създават се непрестанно нови, модифицирани, подобрени варианти, които единственото, което правят е само да пристигнат в крайната мрежа на по-висока цена. Нима някой може да замени старият добър пеницилин. Множество разработки показват, че при масирано изледване хората реагират на пенецилиновата единица с почти 92 процентов толеранс, докато за новите, модерни антибиотици този процент пада между 60-65 процента.
Когато Золофт на Пфайзер навлезе в аптечната ни мрежа,  като съответно бе широко толериран от търговските му представители, той стартира с цена около 90 лева. Години по-късно това лекарство едва ли надвишава 15-20 лева. Мислите ли, че качеството му е паднало или пък внезапно някоя суровина поевтиняла? Не, просто много конкуретни фирми под други имена са разработили  подобни препарати и цената започва да пада. То е като при дрехите, ако откриеш ударен модел, продаваш в началото като за световно, докато колегите не те надушат и заредят същия този модел. Единствен начин да привлекат твоите клиенти да подбият цената ти. Малко груб пример, но добре описващ.
Как да повярвам на чистата ръка на лекарите, когато ги пращат на екскурзии, привеждат им пари за изписани кочани рецепти. Знаете ли, предишният ми терапевт в порив на желание да ме убеди на всяка цена да пия лекарство, старо, просто - Анафранил, той едва ли печели  от това нещо, освен да си запази реномето пред мен, че може да се справи с моя проблем на всяка цена, ми показа фактура. Тя бе за 300 лева и в полето за основание пишеше - Лекция за ползата от Ципралекс. Показа ми я и защото му казах, че предпочитам да не ме блъска с бухалката Анафранил, която без съмнение ще ме прасне яко и пак ще се "нааквам", но няма да ми пука, а да опитаме с нещо по-леко, по-пречистено, макар и по-скъпо. Трябва да ви кажа, че той бе загубил доверието ми още преди този безпомощен акт, но когато ми показа тази фактура изведнъж схванах, че много лекари са готови на всичко не само, за да спечелят пари или пациенти... по-страшното е че са готови да компрометират този, който ги храни само и само, за да докаже, че не е меркантилен. Тоест, аз ти казвам да пиеш Анафранил, за който никой не ми плаща, а за другите ми плащат, а ти ПАК не ми вярваш?!
Разбирате ли къде почива нежеланието ми да пия лекарства. То не е просто в паническото ми разстройство, не съм откачалка, която иска да прави обратното на онова, което останалите предлагат. Просто разума ми казва, че има нещо гнило и то не е в Дания, а аз не съм Хамлет. Да пия или да не пия?... не е в това въпроса - въпросите са много, всъщност, но един от най-важните е... Ще срещам ли добронамерени и искрени хора в живота си и ако все пак ги срещна, ще ги разпозная ли?

Споделям, че снощи ми бе егати кофтито... и звъннах на човек, който помолих да ми стане човек за страхуване. На мъж. Той милият чака за любов, а аз му предложих да е моят човек за страхуване и той прие. Разбира се с тайната надежда вероятно и за друго, но все пак прецених, че в чужд град, сред напълно непознати хора е добре да се доверя на един човек, че е добронамерен и искрен в желанието си да комуникира с мен.

Споделям, че.. много ме е страх, че съм болна от нещо, но не познавам д-р Хаус.

[skorpi]

Мойте наблюдения са, че ПР и въобще нервните кризи се вихрят сред женените.

Хмм... колко ли пъти съм била женена и не помня Дали пък няма да съм от малкото дето като се оженят, ше вземе да им мине, а?

Щом няма умрял човек, другото се оправя някак си

А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове

Споделям, че снощи ми бе егати кофтито... и звъннах на човек, който помолих да ми стане човек за страхуване. На мъж.

Съветвам те да ги редуваш, че им писва. В един момент спират да ти обръщат внимание, пък дори и самите те да са с ПР, пак не е гаранция. Аз най-накрая осъзнах, че никой не ме разбира и че каквото си чувствам, си го знам само аз.
Споделям, че цяла нощ сънувах Ксанакс в големи дози и се събудих на леглото по диагонал Иначе бях минала само с глог, валериан и мента, и 2 валидола, като нито едно от тях не спря сърцебиенето и надигащите се в мен чувства. Май няма хапче за щастие. Поне не и в аптечната мрежа...

[Cristo]

"А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове"
Не, Скорпи винаги има шансове!! За нас, които оставаме на тази земя и продължаваме да теглим, трябва да търсим изход. Много силна вяра трябва, но и добър лекар, който не само да "отбива номера", а наистина да вникне в проблемите на човек, наистина да му помогне. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

[Little Овненце]

Споделям ,че на мен хапчетата ми помагат.
Споделям,че аз също работя много за подобряването на състоянието ми.
Споделям,че страха още не ме е напуснал и се страхувам,че може да стане хроничен.
Споделям,че се възхищавам на Скорпи за силата ,която има да преодолее такава загуба и всички трябва да вземаме пример от нея.
Споделям,че днес се събудих с много кофти настроение и нямам желание за работа и за среща с други хора.
Споделям,че човека ,който обичам много ми липсва...
Искам да споделя и една мисъл:
.....ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно.

[track]

 

[skorpi]

Споделям,че се възхищавам на Скорпи за силата ,която има да преодолее такава загуба и всички трябва да вземаме пример от нея.

Ох, Боже... споделям, че не съм го преодоляла и не съм за никакъв пример... споделям, че се чувствам много зле и съм се затворила за всичко и всички. Споделям, че и това не помага особено, но не знам какво друго да направя... споделям, че се чувствам в дупка.... споделям, че си излях чувствата насам и натам, за да ми олекне и поне почувствах известно облекчение... Споделям, че живецът в мен е на път да заспи отново и всичко ми се вижда безсмислено и нерадостно.    Споделям, че като видя мъж да държи за ръка малко детенце на улицата, извръщам глава и ми се плаче... споделям, че това го правех преди близо 2 години и трябваше с времето да става по-добре, а не обратното. Споделям, че сърцето ми бие силно не за когото трябва. Споделям, че искам да се дрогирам с нещо, за да спра да мисля и чувствам... Споделям, че мислех, че като ти се случи да загубиш някого веднъж, после е лесно и не боли толкова. Споделям, че това не е вярно, боли си всеки път. Споделям, че вероятно на света има и по-големи болки, но и тази ми е трудно да нося.. споделям, че се запознах и с други жени, които са изгубили мъжете си внезапно. Споделям, че всички до една не са у ред, болни са от нещо и са нещастни. Споделям, че повечето от тях нямат 30 г. Споделям, че все пак е по-добре да обичаш жив човек.
Споделям, че когато ми беше най-тежко, 4 месеца прекарах в тишина, без да мога да чуя нито една песен, защото ефектът беше страшен. Споделям, че това беше най-адското мълчание в живота ми, което не искам да се повтаря никога повече. Споделям, че сега, когато съм тъжна, надувам музиката на макс или пиша каквото ми дойде на момента. Споделям, че нямам нито едно написано стихотворение в щастлив период... Споделям, че изпотроших за нула време сума ти чаши... да не помислите, че нарочно ги трескам у земята, просто ми треперят ръчичките Защото съм СПОКОЙЙЙНААААААА!!!
Споделям, че искам да си сменя драстично цвета на косата