СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Шашмагюл]

В БГ наистина има повече озлобление. А също и прекалена чувствителност. Доколкото знам, на Запад до 21 години вече си съвсем самостоятелна личност, докато в БГ имаме мамини синчета, които и на 40 пак едва ли не още цоцат и не могат да се отлепят от майките си.  Не знам дали точно тази прекалена чувствителност не е проблем за повечето хора в БГ, а и в  този форум. По - малко емоции, по малко психични отклонения, мисля аз. Г-н Тодоров какво ще каже? Нещо се изгуби напоследък, а аз почвам да се чудя и тревожа - какво ли им е на всичките пси, които са се захванали цял ден да посрещат щураци с различни диагнози?  И не ги ли хваща поне малко страх за себе си след среща с най - различни хора от такъв неуравновесен тип.

[Шашмагюл]

Останаха ли хора в този форум??? Фатмагюл не си пие хапчетата, защото дадоха страничен ефект - потече ми кърма от гърдите.................нямам думи за хапчетата.
След като около седмица очаквах да изпадна в криза, а това не се случи, искам да ви кажа, че се чувствам по - добре без хапчета.Пак.

[karindar]

DG, какви хапчета пиеш, мила, та се стигна до този ефект? Между другото, чела съм, че и при други жени се стигнало до този ефект, вследствие на някакъв антидепресант.

[t.todorov]

Много е важно да споделяте със своят психиатър за всякакви странични ефекти. Казвам го от ролята на специалист. Имайте предвид, че и с психиатъра, и с психотерапевта, ако има такъв, сте един екип. Всяко лекарство, особено новите,си имат своите слаби и силни страни. Единствено добрата комукация със специалиста, който ви ги е назначил, може да спомогне процеса. Имайте предвид, че ако вие премълчите вашите странични ефекти, за психиатъра означава че всичко е наред, и ще ги предпише и на други хора. Единственият начин, да се помага за общото благо е да сте искрени с вашият лекар. Има много нови медикаменти, които по една или друга причина се изписват ... но няма лекар, който ако му се опишат ефектите от лекарството, да не го вземе предвид за следващият си пациент. По тази причина, най-вече в самото начало на приема на каквото и да е лекарство, трябва да имате сериозно самонаблюдение, какво се случва с вас и да давате своевременна информация на вашият лекар, какво сте наблюдавали и усетили от приема.

[Шашмагюл]

Еми, такива, на които един от страничните ефекти е появата на кърма. Бях сигурна, че ще ми се появи, защото по време на бременностите нямах проблеми с кърмата, даже ми се появяваше преди да родя. Г-н Тодоров, в такъв случай спират ли се хапчетата?Защото не можах да се свържа с лекарката?

[t.todorov]

Не мога да давам лекарско становище, защото не съм лекар. Но консултацията с лекар е задължителна.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров,дали е възможно ако човек си е дал отговори на въпросите, които го вълнуват, тези фундаменталните въпроси, и вече няма търсене на отговори, възможно ли е сам да се възстанови?Чували ли сте за случай на БАР, в който човекът само чрез психотерапия стъпва на крака?Възможно ли е БАР да се дължи на ниско самочувствие, прекалено много изчетена духовна литература, влияние от близки?Възможно ли е самото наличие на прекалено много суеверия в нашата страна, а и в другите страни, да е причина за различни заболявания при хора с по - лабилна психика?
Възможно ли е вярата в Бог, вярата в свръхестественото, извънземни и т.н. да е причина за развитието на шизофрения, БАР, натраплива невроза и т.н. всякакви отклонения?Не искам точен отговор, може и ориентировъчен

[Шашмагюл]

Възможно ли е всички, които чуват гласове и т.н. да са всъщност хора с ниско самочувствие, самата вяра, че имат свхърестествени способности да е техният начин да се чувстват специални?
А също и възможно ли е хапчетата, които пия да ме карат да не мога да мисля?Ето вижте сам, докато си пиех хапчетата нямах въпроси, не виждах никакъв смисъл в почти нищо, особено в писането тук, не можех и да се обоснова като хората...Възможно ли е и това преходен момент ли е?

[t.todorov]

Ако обобщя с две думи - не, не е възможно.
Разбира се БАР, шизофрения и невроза, без значение каква, са много различни неща и не могат да се обобщят под общ знаменател. Неврозата е способ за адаптация към живота и живеенето. Тя се развива у всички хора, без изключения, но в различна степен, а ако тази степен е минимална, според различни критерии, се приема, че човек не е невротичен.

[anonymous]

Неврозата е способ за адаптация към живота и живеенето. Тя се развива у всички хора, без изключения, но в различна степен, а ако тази степен е минимална, според различни критерии, се приема, че човек не е невротичен.

Интересно... това не го знаех. Значи излиза, че всеки човек в някаква степен е невротичен и разликата между здравия и болния (от невроза) е по-скоро количествена, а не качествена.
Трудно ми е да си обясня обаче следното. Защо разликата между човек, страдащ от невроза и такъв който не е качествена (тоест единия няма симптоми а другия има), при положение че на психично ниво разликата между двамата всъщност е количествена.

[EvaRAngel]

 Всички са невротични малко или много , но при неврозата е стил на живот . Стига се до мании и страдание . Аз поне така го разбирам от моята гледна точка . Един нормален човек ще се ядоса ако има причина , а невротика ще страда и без явна такава . Най - лошото е че се стига до параноя .
 Относно чуването на гласове и виденията и аз съм много объркана . А ако двама души чуват тези гласове едновременно ? И двамата ли страдат от шизофрения ? Казвам го , защото преди години живеех в стара къща и всеки от нас чуваше глсове . Аз мисля че е възможно определени места да имат по - силна енергия . А енергията може да е спомен за отминали събития и това да води до материализирането на гласове или образи .

[Мая]

Интересно... това не го знаех. Значи излиза, че всеки човек в някаква степен е невротичен и разликата между здравия и болния (от невроза) е по-скоро количествена, а не качествена.
Трудно ми е да си обясня обаче следното. Защо разликата между човек, страдащ от невроза и такъв който не е качествена (тоест единия няма симптоми а другия има), при положение че на психично ниво разликата между двамата всъщност е количествена.

Струва ми се че някак  теоретично ги разсъждаваш нещата.
Точно за това което говориш аз не мисля че има какво толкова да му се мисли.
Ясно е че съвършени хора няма дори и само един човек на планетата, следователно няма как да има човек без елемент на невроза, дори и психотерапевтите си имат такива елементи в психиката.
Друг е въпроса за какво  служи въпросната невроза на човека и как той я тълкува и използва в живота си.
На жаргон казано както има една приказка "всеки си е башка луд"

А и ако става въпрос  за някакво патологично образование на орган, много лесно се преценява този има образование, а онзи няма.  Но при така наречената невроза която е състояние на чувствата, система от хронични негативни убеждения .....преценката не е толкова лесна.
Един и същи човек може да има различни видове психични разстройства и в различна степен, в зависимост от този който го преценява. Един и същи човек може да има невроза но може и да няма, пак в зависимост от този който го преценява. Поради различните критерии на преценителите за нормално и правилно и раъличното им усещане за живота. Абсолютно относителна работа.

[Шашмагюл]

Аз пък си мисля друго. Нали има единични случаи на деца, отгледани от животни. ?
Те се държат като тях. В такъв случай ние като хора сме програмирани от собствените си родители, средата, в която живеем по един или друг начин.
Всички тези суеверия не са ли предпоставка за появата на болест?Когато си заобиколен от хора, които вярват в това.
Аз съм от хората, които не обичат да спазват обичаи ей така, само защото някой ми е казал, че в противен случай щяло да се случи еди какво си. Примерно моята свекърва не пуска пералня по празници, докато аз пускам. В същото време обаче, ме е страх, че все пак може и да има доза истина в цялото това суеверие.
В крайна сметка, като ми се зареди период на каръщина влизам във филми. 
Също така, четох, че при шизофренията психозата продължава повече от шест месеца, така ли е г-н Тодоров?

[t.todorov]

" Трудно ми е да си обясня обаче следното. Защо разликата между човек, страдащ от невроза и такъв който не е качествена (тоест единия няма симптоми а другия има), при положение че на психично ниво разликата между двамата всъщност е количествена."

Това е една закономерна трудност. Защото говорим с думи. Много често в думите се влага съдържание, което не се възприема еднакво от всички. Ако ви кажа представете си една чаша .... вие можете да си представите чаша за кафе, някой за чай, трети за уиски и т.н. Уж дума разбираема по еднакъв начин за всички, но предизвиква различна интерпретация. Така е и с думата невроза. Това не е лоша дума, нито дума белег, или печат. В психотерапията невроза е способност за адаптация. Ако приемем че това е част от психичната "имунна система" това означава че тя върши строго определена работа. Понякога тази работа е да прати в трета глуха някое душевно страдание, като го превърне в телесно. Това количествено води резултата пред едно страдание, защото е ненаказуем повод за помощ. Както един алкохолик търси помощ тогава, когато тялото го алармира за проблем, така много често един невротик успява да отчете само телесни прояви, като наличието на проблем. Като че ли другите прояви се смекчават, преглъщат, преиначават или просто изстрадват. Както една двойка идва на терапия да кажем след изневяра, бе значение че няколко години преди това партньорите са регистрирали отдръпване един от друг.
С това искам да кажа че има симптоми, който от гледна точка на един специалист имат много повече алармена функция, от онези, които човек в действителност забелязва. И в това има пръст самата невроза - да предпази човек от психичното страдание като го замени с някакво друго - телесно, социално, фантазно ... но далеч от вътрепсихично. По тази причина винаги съм казвал че психотерапията не е "мехлем", защото ако симптомите водят до една заявка за работа, психотерапията разкрива другата - по-тежката, по-трудната за решение. Разбира се по начин който да бъде преработена в една или друга степен.

[bai hui]

-