СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Метатрон]

Фатмагюлче, пак ли си трила душицо?
Аман! Ама и турският псевдоним ти отива - баш като в Османската империя, жените ги е страх да продумат мнение, а ако и в малката доза увереност да го направят се намесят нечисти помисли за наказание от стария бей, веднага биват разкъсани от страха, сакън, някой да не разбере, че си продумала и написала нещо, което мислиш...Ужаст! Отдавна не сме част от османското присъствие на балканите ( е, може би не в онзи му вид ). Сега жените имат права - опитай се въпреки "вероизповеданието" да използваш тези права и пиши, а не трий

Апелирам администраторите да премахнат опцията за редактиране на съобщенията първо с цел да не се злоупотребява с вече написаното и второ, да не се трупа рейтинг без грам публикувано...Егати, до къде я докарахме. Червеният Джон ми липсва...

[Шашмагюл]

Аз пък апелирам към това да може да се трие цял профил.  Фатмагюл ще стане атеист и е българка, женена за българин, но с турски характер и рода българска, но турското по й отива.

[Шашмагюл]

Споделям че натрапливите мисли са като всяка друга мисъл в главата, ако се постъпва с тях като с всяка друга мисъл, би следвало тя да изчезне и на нейно място да дойде друга. Ако не се страхува човек от натрапливата мисъл, ако разбира в пълния й смисъл защо се появява без натрапливата мисъл да бъде последвана от действие, ако медитира, би следвало да установи някакъв контрол над мислите. Поне дотолкова, че да се чувства сравнително добре в кожата си.
Не се боря за рейтинг, нека се махне иконката с рейтинга. Досега щях да съм си изтрила профила поне два пъти, ако имаше такава опция.

[Шашмагюл]

А сега е времето да питам, защо беше махнат хпджон от форума? Щото смееше да противоречи на г-н Тодоров за по - дълго време   Аз харесвам и двамата.  
Хпджон е умен и интелигентен човек, който много ми помогна по време на нервната ми криза, честно казано, усещах присъствието му до мен в трудните ми моменти тогава чрез мейлите, които ми пращаше. Сега избягвам да му пиша, защото трябва да го ангажирам да ми отговаря. Тук във форума щеше да се случва само ако му се пише, спонтанно така да го наречем.  
Г-н Тодоров също може да помогне на някого чрез форума, но доста по - трудно. По - лесно е при личен контакт. Нали така, г-н Тодоров? :)Още повече, тук вече влизат хора не с ПР, ами от БАРА, с ОКР и други весели диагнози. Би било непрофесионално лечението на такива веселяци като мен и останалите само чрез форум.
А това, което успях да "изскубя" от г-н Тодоров като съвети, било във форума, било на ЛС, наистина ще ми е полезно в понататъшното подреждане на пустите хаотични мисли в главата ми.   Нищо, че се смея озъбено чрез иконки, казвам ви самата истина.
Хпджон винаги, ама винаги ми е давал конкретни варианти за решение на проблемите ми, само че е много, много трудно при мен. Аз имам да лекувам не само себе си, ами и един съпруг, който е българин, но с турски манталитет, придобит от баща олигофрен и майка българка, но държаща се като робиня в собствената си къща в 21век.
И за да не звучи дискриминационно, аз уважавам турците, но тези, които работят и уважават жените си, заради това, което им дават като обич, грижа, които си вярват в тяхната си вяра, ама не я натрапват на никого.

[Мая]

Фатмагюл, ако ти е много мъчно за hpjon има спасение!
Той продължава да пише в един друг форум многократно споменаван тук ако помислиш ще се сетиш кой е, под името "Георги 9".
Той и там беше hpjon но този му профил го арестуваха модераторите, та вече е Гошо.

Моля, не триите постовете си. Така се губи смисловата връзка и посетителите на форума трудно биха могли да се ориентират в темата. Ако има проблем, просто редактирайте мислите си, а не изчиствайте целия пост. Не бихме искали да ограничаваме възможността да редактирате поста си, като премахнем опцията
"Редактиране". Съществува възможност ние сами да възстановяваме постовете, но уважаваме мнението да сменяте твърденията и позициите. Моля, още веднъж, не триите целия пост, а просто редактирайте смисъла, ако нещо Ви притеснява.
Админ

[Шашмагюл]

Ок!:)

[EvaRAngel]

 Винаги съм  се чудела защо във форумите съм свидетел толкова често на лични нападки . Това много ме обърква . срещам го във всеки форум , които съм посетила , като тематиката не е от значение . Не сме ли тук да си помогнем и окуражим един друг ? Мен не ме интересува кой какъв е по народност и самосъзнание , а какво се крие в душата му .
 Относно натрапливите мисли , аз наистина немога да намеря начин да ги преборя . Най-лошото е че като ми влезе някоя муха в главата я изстрелвам и словесно , което ми създава проблеми с околните . Много е гадно . Ей така нещо ме кара отвътре  да говоря неща , които не е необходимо . А после съм още по наранена от ответната реакция . И после плача и започва самообвинението колко съм глупава и защо ми е трябвало . Тия мисли ми съсипват всеки ден ! Дори когато всичко около мен е наред те направо ме обсебват и пак ме карат да се чувствам нещастна . 
 Благодарна на съм че това място съществува и можем да споделим неща помежду си , които по принцип спестяваме на околните .

[Шашмагюл]

Нещо като в Али Макбийл ли 
 И аз не знам защо трябва да се караме като общо взето всички сме в кюпа.
Аз имам някакви натрапливи мисли, но не са така обсебващи, по - горе съм ти писала как съм се справяла с тях.

[Шашмагюл]

Ще ти предложа да опиташ нещо. Използвай уърдовски документ, на който да опишеш натрапливите мисли, да ги запишеш и анализираш. Да намериш логично обяснение за тях. Без да се страхуваш и без да се самообвиняваш за тях. Преди време направих точно това и реших свои проблем. Може и с психолога си да направиш това и да видиш дали няма да има подобрение?
Казваше за терапия с музика. Опитай и това.

[EvaRAngel]

 Аз няма защо да ги анализирам тия гадове . Те са ми напълно ясни ! По скоро отдавам твърде много значение , на всичко което се случва . Наблудавам хората , вниквам в живота им , слушам техните истории , а това още повече ме отчайва . Давам си сметка колко е несправедлив животът , колко болка има по света и как всяка красива любов завършва с изневяра и раздяла . Прочетох по - горе относно  "реалността " , а именно тя е което ме плаши и измъчва . Идеята е как да се научим да преглъщаме по-лесно горчивата истина  и най-вече да приемаме себе си и околните такива каквито са .Понякога всичко при мен загубва смисъл , чувствам погледа си угаснал , а тялото си изнемощяло . Има ли щастие ? Ние ли сме ненормални или останалите ?
 Аз смятам че причината за повечето ментални разтройства се крие в прекомерна чувствителност и неприемственост на реалността .
 Съжелявам ако звуча твърде песимистично . Искрено вярвам , че някой ден ще се променя и всичките гадни мисли в главата ми няма да имат никакво значение за мен . Можеби това е пътят към мъдростта .

[Шашмагюл]

За прекаленото вживяване и разстройствата си права. Мене живо ме вълнува положението в страната. Тия зачестили самозапалвания ме обезверяват, а съм учила икономика и общо взето ми се струва, че в БГ оправия няма как да има.
 Като добавя, че от Нова Година насам всяка седмица сме или в поликлиниката за децата, или за мойте бръмбари в главата на пси положението е смръдливо на макс. Тая варицела ще ни разкаже играта, първо каката, от днес и бебето. Като добавя, че изкарах някакъв вирус наскоро... Напук на всичко, все още съм с вдигната глава и се държа. Имам чувството, че когато е зле положението, се стягам и се държа правилно, Нормално, когато отмине всичко, тогава идват и щуротиите. И аз не знам вече.
Спри да гледаш тв, така няма да имаш достъп до това, което се случва по света. Примири се, че не можеш да помогнеш на хората, освен на тези около себе си. А за щастието.... всичко е субективно. И реалността е субективно нещо.
Аз също наблюдавам хората и ги анализирам. Мойта рода са склонни  да "предусещат" събитията.  На мъжа ми пък могат да премахват уроки.  А аз съм резултат, шейкър от всичките тия измишльотини. 

[EvaRAngel]

 Аз съм във Финландия . Далече съм от събитията в България . Тук хората имат доста висок стандарт на живот , но са много нещасни . С една приятелка говорихме по този повод . Тя мисли че в родината проблемите идват от мизерията , а тук от климата . По страна атмосфера несъм усещала в живота си . Само като погледна през прозореца и тръпки ме побиват . Едни  безкрайни гори ....А да не говорим че половин година е мрак ! То си беше мои избор да дойда тук . Всеки съм си избира . И тук ме почнаха сериозните ментални разтройства . Нямам сили да се върна обратно , защото незная как да започна отначало . Тук съм близо две години и някак си се пригаждам . И при мен е като при теб . В ситуация , в която трябва да се действа , аз се справям много добре , но в последствие идват атаките . То е можеби като последвала реакция на мозъка .

[Метатрон]

Споделям, че бих живял във Финландия. И на студ деяна, и на депресиращото време също. Защо избра тази държава?

[EvaRAngel]

Ами какво да ти кажа ? Не съм я избрала , а тя ме избра . Понякога животът те запраща на места , за които не си си и помислял и преди . Ако имаш желание да живееш във Финландия нищо не те спира да го направиш . Аз вярвах че е най - доброто решение за мен , но се излъгах . Хората тук са оперирани от чувства и емоции , поне външно . Имам чувството че говоря на стени , но пък и в България не сме цветя ,,,Можеби просто си зависи до нагласата . Тъкмо днес говорихме относно това с майка ми в скайпа . Тя мисли , че където и да съм и с които и да съм , аз все няма да се чувствам добре . Но повярвайте , носталгията си я има . Не че нещо има което да ме държи у дома . Трудно е за обяснение . Самата аз не го разбирам , защото тук хората се отнасят много по - добре към мен , та дори и да съм имигрант . В нашата родина сме някак по - зли или тук поне по - добре прикриват злобата .