СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Шашмагюл]

--

[lotxen]

  Фатмагюл,заличих  старото ти име в поста си!Радвам се ,че пишеш и си се стабилизирала!Лекарствата са необходими,само докато залепне релето,след това аз ги спирам,тук съвети не приемам и не давам,всеки си предценява!
  Винаги съм мислила,че без проблеми,било пари,било друго,психичните ни болести,няма да се появяват,а освен това,при определени обстоятелства никой не е застрахован!Така че парите са си причина!
  Мога надълго и нашироко да разсъждавам за развода,и истината е,че има положителни и отрицателни страни и в двата случая!
 Основното е пази се от кризи,безмислено е да ги допускаме!А и има една поговорка:"Како и да се въртиме,гъзо ни все ще е отзаде!"Ако ме разбираш какво ти казвам!"За съжаление,всичко е в нашите ръце,и зависи от нашите решения,останалото е работа на "шефа"-както казва бате Гойко!
Чао ,дописане!

[lotxen]

  -Фатмагюл,какво означава "рсто"?
-Кога и при какви обстоятелства се появи първата маниакална криза?

[Шашмагюл]

---

[Шашмагюл]

И какви хапчета пиеш? Ей така за сравнение. Не те питам за схеми. Само да сравня

[lotxen]

   Когато получих първата криза,бях на 36 години,значи преди 10,години!Получих я в рамките на 3 дни,веднага след като съобщих на бившия,че искам да се развеждам! Изпитвах такова чувство на вина и невъзможност да продължа,че съм отлетяла,след инжекция на Екзарх Йосиф,релето залепна,игнорирах лекари и хапчета,чувствах се здрава и не мислех,че някога ще се повтори!Обясних си собственото състояние със многото емоции,и не обърнах внимание на диагнозата!И отново без да се усетя,миналия февруари/преди една година/,се разделих,/обаче,този път, много човешки и приятелски с едно гадже,/разбира се,отново се бях влюбила,/и ,пак отлетях!Същата процедура,Екзарх Йосиф-инжекция/доколкото знам със приспивателни и успокоителни,заспах,и се събудих здрава!Но вече аз самата разбрах,че не съм си в ред!Диагноза-БАР,макар че аз депресии нямам,лекарствата,каквото и да са изписали,не съм взимала,просто не ги обичам,нямам им вяра,не ги помня!
Всъщност една седмица ги пих,чувствах се не себе си,дадох ултиматум на близките,или ще пия лекарства,или ще работя,и те клекнаха!Лекарката,ме предупреди,че ако се вкарам в криза до шест месеца,после ще ме лекува една година с лекарства/защото и тя се съгласи,че може и без/,но вече мина година,не съм имала кризи!Просто внимавам с вълненията,гледам да спя и ям редовно!Режим и спокойствие!И вече си мисля,че бих се усетила,без да стигам да откачане!Но симптомите са ми същите,като при теб!Поне една седмица не спя,умът ми препуска,забравям да ям,ставам много ефективна на много фронтове,имам знаци,в които вярвам,започвам да пиша книга,малко е извънземно,и ми се струва,че влизам във връзка със вселената,обзама ме спокойствие,като в нирвана,и знам отговорите на всички въпроси,които си задавам!В интерес на истината,излизам от криза по-мъдра!Като че ли разбирам и смисъл на живота,и играта,и въобще луда работа!Само дето като премине това състояние,съм си отново същата,и предценявам,че не съм била в реалността!И отново живота е безмислен и пълен с нагли,тъпи хора и ситуации!Същите тези хора,когато съм в мания,ги разбирам ,и обичам,и не им се дразня!
  Сподели и ти за котките!при мен е свързано със кучета,гарвани,слънцето,премигване на лампите,дори ТВто по друг начин го приемам,и всеки един човек,като го видя,ми става ясен,и знам какво ще последва!При теб как е???Аз нямам депресии,като се изключат двете кризи на мании/които са най-интересното в живота ми/,се смятам за нормален,свестен,доста свестен човек!Имам проблем със казването на "НЕ",и с одобрението на околните,все се съобразявам с тях,което ме изчерпва физически и емоционално,и се спасявам,като ги отбягвам!Но имам обяснение на нещата,само не знам как да се променя,като толкова си се харесвам!

[lotxen]

  Закачка към г-н Тодоров!
    В горните си словоблудствания,се самоопределям,като много свестен човек,та мисълта ми е ,че съм си и аз едно л...,обаче искам да се представям като свестна,това ми носи ползи на егото,и затова пък не се и променям!
 Залепянето и фиксацията към рсто,си е диагноза БАР!

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

Фатмагюл:) , много ми хареса как ребром си поставихте действителните проблеми.
Иначе може би се досещате, че най-добрият експерт във вашата ситуация сте вие самата, така че добрите отговори на въпросите трябва да дойдат от вас.
На мен ми прави впечатление обаче за една основна нужда, която споделяте: Не вие да успеете да се нагодите и адаптирате към ситуацията, за да си осигурите комфорт, а желание да се промени самата ситуация, хората и т.н. Т.е. вие имате нужда да променяте неща извън вас. Това в повечето случаи ще е е предизвестено поражение, което ще преживвявате тежко. Преди да си отговорите на горните въпроси, може би трябва да отговорите на следния:
Какво в мен, ми пречи да успявам да отстоявам себе си, да опазвам своите личностни граници от "набезите" на другите, както и да не навлизам в границите на другите? Тук е важно да подчертая "в мен" от горният въпрос.
Няма как човек да живее в някаква "стерилна" и защитена среда, за да се чувства ОК. Но има как да се научи да се адаптира, към каквато и да е среда, без да страда, или да се чувства ... не в кожата си.

[Шашмагюл]

Охх, г-н Тодоров....... Не ми се иска да се променям вече, твърде дълго все се променям ли, променям. Аз се боря със закостеняло мислене, за дълг към родителите и т.н. Не че не трябва да се уважават ама пък да се жертвам за тях... Малко е пресилена любовта на мъжа ми към родителите си... Взе да се осъзнава, ама... Много тъпа ситуация, в която влязох с нездравия си ум на пубертет преди години..... Сега се чудя как да оправя кашата, която създадох тъй като се надявах, че моята невероятна особа ще накара мъжа ми да предпочита мен пред всичко останало.

[t.todorov]

Може би влагаме различно съдържание в думата "промяна", или в думата "адаптация". Доколкото разбирам вашата промяна е била да се отдалечите от нуждите си, за да се приближите към нуждите на мъжа си, за да има "мир" в крайна сметка. Така дълго време живеейки в полза на друг и все по-малко в полза на вас самата, най-нормалното нещо е да страдате. Представете си как всеки ден на масата сервирате за някой друг, а вие оставате гладна? Колко време мислите ще издържите на подобно нещо? Само че психиката не е, като тялото и умее да отлага, да прехвърля, премества и други "техники", с които да посрещне подобен психичен "глад". В този смисъл е много по-обиграна от стомаха. Но и тя не може вечно да създава чувство на "ситост" при положение, че не получава никаква "храна". Та това, което сте тренирала дълго време и което наричате промяна е всъщност, как да отстоявате по-добре на психичният глад. Казвате единственото ми забавление е един път месечно в кауфланд. Ами от кого според вас зависи, колко често ще се забавлявате? Ако сте предоставила тези избори на други хора, то с това поведение вие отново се правите така, че да сте "гладна". Та вместо да чакате някой да ви сервира нещо, което явно не се случва, какво ли по-различно от чакането можете да предприемете за да се "нахраните"? Може би твърде много усилия сте хвърлила и хвърляте да накарате някой да ви "сервира" и сте забравила, че за вашият психичен комфорт, глад или храна, сте отговорна вие. И как ли това да е възможно по системата "печеля-печелиш", т.е. да не е за сметка на съпруга ви, детето ви, родителите и други разни?
С две думи - как можете да се погрижете вие за собствените си нужди, при тези обстоятелства, в които сте

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, а и останалите тук... Четохте ли във сайта европея статията Мания за себеанализиране. Ама прочетете и коментарите.
На мене лично много ми допадна един от тях, в който са болни не себеанализиращите и търсещи собствените грешки и търсене на вариант, който да е подходящ за всички, ами точно онези глупаци, които въобще не се замислят какво са причинили на човека до себе си.

[Шашмагюл]

Г-н Тодоров, моята единствена грешка е, че когато се омъжих, бях с много ниско самочувствие и смятах, че съм достатъчно силна, за да изтърпя всичко за благото на другите.
Затова и всеки път преди криза, след криза, дори всекидневно, се чудя дали това не е решение на моя проблем с БАР.

[Шашмагюл]

Развода имах предвид.

[Шашмагюл]

Лотхен, чета и препрочитам поста ти, в който обясняваш себе си. И все повече ти се възхищавам как хубаво си обяснила мене.
Тази криза при мен беше много страшна и нямаше нирвана. Дори не искам и да ви разказвам през какво преминах, докато мине.
Да, наистина се чувствах така, все едно съм разбрала всичко. И дори все още си мисля, че е така.
Напиши книгата
А за котките... Ако щеш вярвай, но от кризата насам ни една не е цвъквала на прозореца. Имах чувството, че се навъртат по прозореца да ни гледат сеира, докато се караме със съпруга ми или докато аз гледам оцъклено телевизора.