СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Шашмагюл]

--

[Шашмагюл]

-

[Шашмагюл]

-

[1vo000]

Днес преведох един клип - презентация свързана със страха, безпокойството и паническите атаки. Това е част първа от поредицата, мисля че информацията ще е много полезна за всички които имат високи нива на безпокойство.
http://vbox7.com/play:74ca20c53f

Давай и другите ... като ме налегне ще ги изгледам .   . Браво .

[t.todorov]

" Аз лично смятам, че всеки, който е подложен на паник атака, трябва да построи/изгради някъде т.н.паник стая. Мисля, че г-н Тодоров би бил полезен с изказване на мнение, относно това как човек може да постори/изгради "паник стая". Г-н Тодоров, Вие сте...."

Въпрос отправен само към мен е добре да е в другата тема, така мисля.
Аз обаче не разбирам въпроса. Каква роля да играе тази "паник стая" па макар и като метафора вътре в главата ни? Единственото полезно нещо би било да се разбере смисъла и функцията на симптома за човека, който го е произвел. "Произвел" звучи малко грубо на пръв поглед, но е много точно. Симптомите се произвеждат,  заради някаква печалба.
Страхът не е нещо лошо - напротив. Страхът предизвиква поведение към себезапазване и самосъхранение. Дори страха при ПР. "Опасност" винаги има и когато се разбере от коя точно опасност психиката превключва от режим "разум", на режим "инстинкт", което се усеща като силен страх, започва и поредицата от най нормалното явление - тялото да реагира с промяна във физиологията - пулс, дишане, кръвно, адреналин и т.н. Както виждате, единственото нещо което е неизвестно е какво се регистрира, като опасно и защо, на каква база? Когато това се открие, лесно или трудно, когато човек проумее, че трябва да направи някои неща, за да ограничи себе си от опасностите, на които се подлага, когато опитва и започва да променя точно онези аспекти, които до сега са го "водили" без да съзнава към същите тези ситуации /т.е. сам човек си създава ситуациите, които регистрира, като опасни после/, тогава опасност няма да има, или ако се появи ще реагира адекватно, тогава самата ситуация няма да изглежда на психиката, като достатъчна за да пусне механизма борба/бягство, тогава контролът няма да минава в "ръцете" на несъзнаваната психиха, тя няма да задейства всички възможности на тялото /които се възприемат като симптоми/, тогава ПА няма.
При всичко това, не разбирам смисъла на паник стая.

[t.todorov]

" Г-н тодоров да каже едно голямо "ДА" за развиването на талантите, защото той е единственият коректив тук. Smiley"

Голямо ДА! Изкуството и творчеството във всичките му форми е висша форма на емоционално себеизразяване. То е характерно за хорам, които са достигнали до най-зрелият защитен механизъм - сублимация.

[1vo000]

Днес преведох един клип - презентация свързана със страха, безпокойството и паническите атаки. Това е част първа от поредицата, мисля че информацията ще е много полезна за всички които имат високи нива на безпокойство.
http://vbox7.com/play:74ca20c53f

Изгледах го . Излезли ли са и другите .. и ако да .. ще бъдеш ли така добър да ги преведеш и тях . Мисля че ще бъде полезно наистина. Човека казва че самото знаене на някои неща могат да намалят драстично нивата на безспокойството .

[Шашмагюл]

--

[Шашмагюл]

--

[Шашмагюл]

-

[1vo000]

На 24 години съм . Предстои ми дипломиране , което забавих с половин година заради тея простотии .  Ами .. от какво друго може да ме е страх ... всички други страхове нямат основа ако не водят до летален край :Д . Така е за мен ...
От 1 година точно съм съм с ПР ... дори не съм съгласен че имам ПР , защото съм изпитвал 2-3-4 пъти нещо , което мога да опиша като ПА . От тогава е само страх да не се случи пак ...Най -тъпото е че си го докарах с глупост .. на един купон реших да пробвам да пуша марихуана ,за да видя какво толкова и се кефят много хора .. Почти припаднах ... А от смъртта ме е страх , защото преди година и нещо братовчед ми почина на 18 г.  ( вродени проблеми със сърцето ) . И от тогава си задавам въпроси за смисъла да сме живеем , като накрая пак умираме . Задавам си въпросите : какво ли е чувството да умираш , страшно ли е , разбираш ли че си отиваш , и нещото което най - много ме тормози е : Какво става след това ? Не мога да го приема че всички тея чувства знания и .. душа ли е какво е просто изчезват ... не мога да си обесня как си спиш и нищо не чувсваш ,  и съзнанието ти го няма ....  или по - точно имам проблем с това да го приема ... 

[Шашмагюл]

-

[1vo000]

Онзи ден видях , че има няколко вида характери. Единия ( не му помня името ) държеше адски много на контрола , трябва всичко да му е под контрол ... аз явно съм от тоя. А тревата явно прави точно това ... оставаш без контрол и на много хора това им харесва и се кефят ...(лично имам приятели дето си пафкат редовно и... повече им харесва от това да пият , да пушат цигари и т.н, ) . И когато съм изпаднал в състояние на безконтрол ... дрян .. ПА .  От там ... " със сигурност умирам" ; " оле ще бъда 1-вия случай в света на умрял от трева"  и подобни ... и от там тези екзистенциални въпроси ...  До това съм стигнал засега

[Шашмагюл]

А ходил ли си на психиатър или психолог за да ти обяснят какво точно ти се случва, Иво?

[1vo000]

Да ходил съм , след като личната ми пусна изследвания и излязоха добре .. вика остава нещо да си си втълпил и ме прати на психиатър. Аз вече бях проучил в интернет .. и стигнах до паническите атаки.  Разказах му какво съм направил , и че описвам случващото се като ПА  (за което малко съжалявам , защото едва ли не аз му казах какво ми има а не той на мен ) и той ми постави диагнозата ПР . Изписа ми Стимулотон и Флуанксол които пих около 5-6 месеца и заразях на своя глава като разбрах че само подтискат .  Потърсих психолог в града в който учех , попаднах на една жена .. уж ми обеснява всичко .. интересно беше , но определено не беше психотерапия . Каза ми как да правя някакви котви като си представям нещо хубаво , техника за дишане и релаксация ..и други работи , но определено не беше психотерапия . Аз разбирам какво ми се случва ( въпреки че често изпитвам съмнения дали е това ) . Дори си мисля че съм имал баш ПА само първия и втория път докато не ми беше поставена диагнозата  и още 1 -2 пъти но по леки . И от там .. само безспокойство , тревожност ... някаква тежест ..нз и аз какво е . И тези въпроси ... Понякога , когато излизам с приятели на хапка и пийка , дискотека и т.н. се чувствам почти нормален ... няма го страха , но точно примерно на следващата сутрин съм на обратния полюс . И наистина единсвения ми страх е смъртта и болестите водещи до нея ...та от какво др може да ме е страх .. всичко друго има оправия някак си .