СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Little Овненце]

Споделям,че лекарят УНГ се изказа,че имам възпаление на гласните струни,което е в следствие на някаква алергична реакция,която се проявява може би у дома. На първо време изписа инхалации а алергозан,но аз ще изчакам утре срещата си с моята лекарка и ще видим какво ще се изкаже тя.
Махнаха ми абоката и като текна една кръв,само това ми трябваше. Стана ми зле направо. Вляха ми антибиотика през друга вена и така.

Някой да е имал завишени стойности на утайка в кръвта? Нека сподели моля.

Диди,2 седмици са нищо време. Аз няма как да се видя с моето момче,той ще се върне края на октомври. Не съм сигурна обаче дали до тогава няма да сме се разделили вече. Както и да е,не ми се дрънка за това.

Колкото до мъдреца,и моя беше същата работа.Не беше излязъл,растеше на криво и си беше жива операция. Докторът по едно време и главата ми държеше докато го извади. Моята упойка обаче ме пусна и през последните 2-3 мин всичко си усещах.Абе не искам да се сещам.

Иначе от другите симптоми няма и следа сега. Странна работа нали? Диди ти как си сега след като имаш вече някого до себе си? Пиеш ли още ципралекса?

[ddiddi]

Муси, надявам се твоята лекарка да ти каже, че няма нищо сериозно и всичко ще отмине бързо.
Да, пия Ципралека още, есентта ще ходя на проверка при моята психиатърка, ако не излезне нещо непредвидено(дано няма), но мисля, че още няма да ми го спре. Тя ми е казала, че ще се наложи да го пия по- дълго време, а пък и аз самата не искам да го спирам, защото много ми помага. Дишам си добре и ако има нещо е мимолетно.
За сега се чувствам добре с момчето до мен. Да си призная не мислех, че някога ще мога да се обвържа, беше невъзможно, но мисля, че всичко се случва благодарение на Ципралекса.
Пожелавам хубав, усмихнат и спокоен ден на всички!!!

[Little Овненце]

Диди питам,защото аз моя го забравям постоянно и все си здавам въпроса, нужен ли ми е? Тогава се връщам към ситуацията миналата година,когато го спрях понеже мислех същото и след известно време всичко се завърна. Не ти помага само той мила, ти си щастлива сега,имаш човек до себе си и това е много важно. В София ли сте ,къде сте? И по колко ципралекс приемаш на ден?

Споделелям,че вчера като се прибрах от болницата без всякакви игли по мен ,се почувствах толкова свободна и толкова ми олекна. Много ми въздействат тези неща. Татко и той все се чуди как може да съм толкова щастлива от едно няма нищо. Еми страхувам се,мога да гледам кръв,но не и моята. Игли и спринцовки също,да и аз съм била инжекции,но когато трябва на мен да се случи,припадам от ужас. Какво да направя сега,всеки си има своите слабости нали така?

Днес последно отивам за консултация и антибиотик и дано всичко да свърши,че нервите ми се опънаха до краен предел.

Желая и аз на всички усмихнат ден и по малко жега 

[ddiddi]

Муси и аз моя Ципралекс се случва да го забравя да го изпия, но нали си навивам сутрин алармата и знам, че е за него Иначе аз не знам дали ще мога без Ципралекс. Опитвала съм да си лекувам ПР-то с други методи и донякъде съм имала успех, но за задуха нищо не ми помагаше освен това малко бяло хапченце. Аз и загубих много време докато лекарите разберат от какво ми е задуха. Цели 2 год и половина живях с ужасен постоянен задух и не можех да мисля за нищо елементарно, а какво остава за момче и връзка? Сега, когато наистина ми е леко и си поемам глътка въздух с лекота си задавам въпроса- Цял живот ли ще е така? С Ципралекс? Но това не ме плаши, ако ми помага, а за сега е така. Пия по едно хапче от 10мг. сутрин. Вече станаха 1год. и 3 месеца. 
Да, Муси в София сме. Той работи, а аз продължавам да си търся работа. В неделя ще заминава за Германия за две седмици командировка, а аз ще използвам да отида при баба в провинцията да си я видя, защото много си я обичкам. После може да отидем на море, но не го мисля още от сега.

[bai hui]

-

[april_sheep]

Днеска ходих на доктор и се оказа , че имам ОКР. Някой да има навика да си брои стъпките или да проверява по 20 пъти дали вратата е заключена?

Podolski, и аз броя, но не стъпки, а плочки. Това го правя само, когато усетя, че идва ПА и само когато има плочки под краката ми  Проверявам си и вратата по няколко пъти. И все пак не мисля, че имам ОКР. Само заради тези неща ли лекарката стигна до извода, че имаш ОКР?

[anonymous]

Днеска ходих на доктор и се оказа , че имам ОКР. Някой да има навика да си брои стъпките или да проверява по 20 пъти дали вратата е заключена?

Да, ОКР е.

[bai hui]

-

[april_sheep]

Ако трябва да съдим по страх от събуване на гащи и нараняване на хора, то тогава всеки втори има ОКР.

[Little Овненце]

Споделям,че днес се чувствам ужасно. Потисната,тъжна и все едно съм загубила нещо.....страхувам се,че няма да издържа без моето момче,че няма да мога да го дочакам.....страхувам се от това,което предстои....страхувам се,че ще се откажа преди да е свършило "хорото"....

Споделям,че вече втори ден забравям Ципралекса, терапевта ми не ми се обажда..и той ме забрави  и не знам какво да правя.

Снощи бях на гости при родителите на приятеля ми и вместо да се радвам,че ме приемат и обичат,аз плача сега и се отказвам от него....защото не мога без него.
Не знам накъде,дано отмине това състояние,дано отново да живна.

Иначе колкото до страховете да не направим това или онова на публично място, няма да ви казвам на мен какви неща са ми минавали през главата. Но пък никога не съм се страхувала от тях,че ще ги направя,просто като мисъл са минавали и толкоз. Означава ли,че и аз имам ОКР? Не разбира се.
Подолски на теб какви ли не диагнози ти поставиха човече,какви ли не терапии ти приложиха и все нещо друго изкача 

Дано да имаш напредък.

Как сте останалите? Добре ли сте?

[mss]

Аз съм сравнително добре, имам леки неразположения с мойта глава.....ама вече не ми се обръща внимание, защото ми писна...

[anonymous]

А да имате страх да не нараните някого или да си събуете гащите пред 200 човека примерно?

Ако примерно си вървите по улицата и непрекъснато ви гони мисълта, че без да искате ще си събуете гащите/нараните някого да тогава това е ОКР. Но ако по принцип бихте изпитал притеснение ако трябва да си събуете гащите или да нараните някого това не е ОКР, това е характерно за всеки.

[anonymous]

Подолски на теб какви ли не диагнози ти поставиха човече,какви ли не терапии ти приложиха и все нещо друго изкача 

Ми то не  е правилно да се каже че друго изскача, защото дали ще е ОКР дали фобия, дали хипохондрия, дали паник атаки това е все невроза. Симптомите могат да преливат от един в друг но дълбоката причина си седи. За терапията няма значение какъв е вида невроза. Може и анорексия да е, може и тютюнопушене да е симптома-все тая. Въпроса е да се попадне на способен терапевт.

[bai hui]

-

[anonymous]

А да имате страх да не нараните някого или да си събуете гащите пред 200 човека примерно?

Ако примерно си вървите по улицата и непрекъснато ви гони мисълта, че без да искате ще си събуете гащите/нараните някого да тогава това е ОКР. Но ако по принцип бихте изпитал притеснение ако трябва да си събуете гащите или да нараните някого това не е ОКР, това е характерно за всеки.

Да , точно това имах впредвид. Много е гадно. Надявам се да престане все някога.

Кое от двете?