СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[hpjon]

Как се казва книгата на Радостина и от къде може да се купи?Благодаря предварително!!!!!!!

Eто това е книгата. Аз още не съм я чел. Ще ми е интересно да прочета отзиви.


http://www.helikon.bg/books/268/164855_raiat-zad-straha.html

[track]

Хора, лисвате ми. Особено hpjon    Не се ли измори вече?

Мислих много тези дни и реших да сложа край на всички простотии. Искам нормален живот и нормално семейство. Само един проблем има - лятото идва, а със запоите не знам как ще се простя   трябва да си намеря мъж, който е същата пиянка като мен  

Забравих, че вкъщи си имам един, който даже надминава представата ми за пиянсване 

[vesi2003]

 

[skorpi]

Когато ефекта на един медикамент е сравним с плацебо ефекта, то се приема, че няма фармакологичен ефект, а ефекта е дошъл благодарение на самовнушението.

Най-обичам да пиша нещо по половин час и после да ми се изтрие
Трак е права. Докато се цитират някакви статистики, теоретични постановки и принципни становища, в живота има живи примери и изобщо не мисля, че са от самовнушение, плацебо или както искате го наричайте. Много ясно, че антидепресантите променят мисленето, защото влияят върху химията в мозъка и я променят, а това няма как да не се отрази - нали това е целта им?
Сега ще говоря конкретно за моя пример и какво се случи след няколко месеца прием на Золофт: На практика почти забравих какво е ПР, както и съпътстващите го мрачни мисли, симптоми, депресии и всякакъв вид ирационални и самопогубващи състояния. От неизлизане с дни и месеци от входната врата - гледали сте филма и знаете, а и тук не малко съм писала, в общи линии мога да ходя навсякъде. Ако имам мрачни мисли, то те са свързани с конкретни реални въпроси и проблеми от живота ми, а не с въображаеми такива, включително що се отнася до здравето ми - т. е. страхувам се от реалните болести, които знам, че имам и е доказано с изследвания, не така по принцип  
 
От човек, който се влачи по корем и няма търпение денят да свърши, а още повече нощта... се превърнах в нормален човек, който живее нормален и пълноценен живот. И мога цял ден да не се прибера, не ми е проблем. Това беше абсолютно немислимо преди. Да не говорим за вътрешното чувство на спокойствие, когато съм на "застрашителни места". Преди, когато се е налагало да "изтърпявам" подобни излизания, само аз си знам, ако съм успявала да го прикрия, какво ми е било отвътре... не е за разправяне, нито за търпене. То не е човешко!!! Сега съм човек. И противно на предварителните ми, подчертавам, НЕГАТИВНИ представи, че лекарствата ще ме превърнат в дрогиран и неадекватен парцал, съм по-активна и енергична отпреди, когато се изморявах дори, когато лежа. И знаете ли кога идва истинското подобрение и разбираш,че си прескочил трапа - когато спреш да се сещаш, че си бил в него, затънал до шия и чувстваш една такава вътрешна лекота и радост и всичко наоколо ти се струва толкова истинско и искаш да му се насладиш и в никакъв случай не искаш да го пропуснеш. Имаш толкова много за наваксване!!! Има толкова много възможности, които никога не си виждал, забол нос в земята и вперен в мрака. А има толкова много цвят навън! И така, моите негативни представи и убеждения за хапчетата изобщо не се покриха с влиянието им върху мен и ме оставиха доста приятно изненадана.   Предишният ми горчив опит с други медикаменти, както и предразсъдъците ми или становищата и статистиките, които се цитират тук, отстъпват пред действителността. Вече дори не се радвам на "постиженията си". Преди, ако бях стъпила 2 крачки навън, щях да го разправям с гордост сигурно цял месец и да го посочвам като огррооооомна крачка напред. Сега изобщо не отчитам такива "дреболии", защото ми се струват съвсем нормални и не проумявам как съм могла да се страхувам толкова. Никакво плацебо не е това. Когато ги започнах, аз дори не исках истински да се оправя, това е истината. Но спряха ли черните мисли, всичко започна да се нарежда едно по едно или вкупом. И сега като вляза тук и чета как някой е зле, а аз съм вън от трапа, ми се иска да дойда и да му ударя една плесница, за да излезе по-бързо от това състояние   Само че с натрапване не става. Всеки трябва да узрее сам и при всеки това отнема различно време да се осъзнае и да предприеме действия. Аз доста се позабавих, не че нямаше кой да ме плесне многократно, но последният шамар си го ударих сама, преди да се оттласна накъдето трябва. И най-парадоксалното е, че точно когато реших да го направя без чужда помощ, се оказа, че всъщност изобщо не съм била сама  Всичко е било около мен през цялото това време, просто не съм го виждала, заради забодения в земята нос

[hpjon]

скорпи,

най-важното в цялата работа е, че си добре
И в името на това, че си вече добре няма да продължа с развиването на тезата, която съм подхванал. Тя е безспорно вярна - все пак не съм я измислил аз, а до този извод са стигнали водещи учени в световен мащаб.
Така или иначе е важен крайния резултат - ако става с медикамент - нека да става. То така или иначе всеки с ПР минава по един или друг начин през тази фаза. Поне не носи кой знае какви вреди, когато не помага, освен в случаите, когато не е дозиран правилно антидепресанта.

Когато ги започнах, аз дори не исках истински да се оправя, това е истината.

Това е много тънък психологически момент, който всъщност ти е помогнал да се оправиш
Всичко е хубаво, когато завършва хубаво

Пиеш ли още золофта?

[Little Овненце]

Опа, Трак ти се появи. Къде се губиш?
Споделям, че толкова съм се вглъбила в книгата КПТ, че направо не мога да я пусна. Не знам дали така трябва да един дъх да се чете, но толкова ми е интересна, че не мога да спра. Хихи. Ама и въздействие усещам,голяма магия

Скорпи,аз не смятам,че само АД те оправил. Не веднъж сме говорили,че всичко е вътре в нас. Терапевтите и хапченцата са само началната скорост, останалото си зависи от нас. АД просто потушава онези страшни усещания и така човек може по леко да се концентрира върху мисленето си и да поработи върху него,защото всичко от там идва. Аз за това се страхувам,че ако 1

[Little Овненце]

офф ама и аз къде натискам....
та,че ако я карам само на АД един ден всичко ще се завърне. Започнах го, за да туширам напрежението,лошите и страшни мисли, за да мога да погледна по друг начин на живота и да поработя по спокойно върху себе си. Защото докато мислиш,че скоро внезапно ще умреш, нямаш абсолютно никаква мотивация за работа с ума,поне при мен е така. Ципралекса има при мен и един друг много хубав страничен  ефект- аз отслабвам от него,метаболизма ми драстично се засили и с него и желанието за секс. Повечето твърдят точно обратното, но аз още миналата година го споменах,направо съм огън 

Остават още 2 дни до голямото пътуване. Стискайте палци всичко да мине добре и да се завърна щастлива.

[Marlene]

Привет на всички! Little Овненце, как си? Поизчетох това онова, видях, че не си се чувствала никак добре! Пиши сега как е положението?
Аз за сега съм добре, на минимални дози АД и мотивирана да  продължавам без ПА възможно най-дълго време.

[skorpi]

най-важното в цялата работа е, че си добре

Така е.

Пиеш ли още золофта?

Да, пия го, но не съм увеличавала доза, карам на минималната ефективна и си следя кръвните показатели, засега няма нищо притеснително в тази насока, а мина половин година от началото на приема. Други негативни ефекти също няма. Като Овненцето, и аз поотслабнах, противно на мнението, че се дебелее, въпреки че то беше основно в началото това, заради разхлабващото въздействие, което продължи някъде около 2 седмици и после нещата се нормализираха. Всяко чудо за 3 дни.

Овненце, ти поне не си триеш постовете, докато на мен ми се случи 2 пъти А аз никога не мога да напиша едно и също нещо 2 пъти, та почвам наново. 

Започнах го, за да туширам напрежението,лошите и страшни мисли, за да мога да погледна по друг начин на живота и да поработя по спокойно върху себе си. Защото докато мислиш,че скоро внезапно ще умреш, нямаш абсолютно никаква мотивация за работа с ума,поне при мен е така.

Едно към едно се покрива с моите мотиви да започна лекарства и точно това и направих. Дадох си начален старт, за да си оправя живота.  Според мен това е основният смисъл на АД, затова им казват "патерица" - може и да се подпираш на нея, но все пак имаш и крака, нали 

[Little Овненце]

Здравей Miray. Благодаря,.че попита. Щом си чела,си разбрала да,че бях доста зле. Сега съм закрепила малко положението. Работя с мислите си,опитвам да намирам алтернативи за негативното мислене и да го обръщам в положително. Много ми е трудно,но то нищо лесно няма. За сега се чувствам стабилна. В събота заминавам за чужбина и малко ми е притеснено,как ще е полета,после престой и прекачване имам,дали всичко ще е наред? Доста съм се гипсирала,но все се надявам,че като игрее слънцето в събота и тръгна с куфара към летището,настроението ми ще се промени. Миналата година беше същата работа като заминавах на почивка за морето. Голям страх беше,но в момента,в който напуснах София и се почуватвах страхотно. И така. Радини вълнения общо взето. 

Скорпи,когато моето момче беше до мен, всичко изглеждаше толкова леко,лесно и красиво. Колкото и да се терзаех и съмнявах в чувствата му, в момента,в който ме прегърнеше,светът изглеждаше шо друг начин. АД беше патерицата,а любимият единият ми крак. Сега ,когато го няма,все едно съм саката Но дано вси

[Little Овненце]

хаха,е добре де,не знам какво натискам,честно .....
......всичко да е наред. С тази мислъл лягам и с тази мисъл ставам. Нека пътуването са мине добре,нека изкараме страхотно и нека се обичаме.....

[Marlene]

......всичко да е наред. С тази мислъл лягам и с тази мисъл ставам. Нека пътуването са мине добре,нека изкараме страхотно и нека се обичаме.....

ВСИЧКО ЩЕ МИНЕ ДОБРЕ! Трябва да си сигурна в това!! Не знам за къде ще пътуваш, но ако е към любимия, няма сила на света, която да те дърпа назад. Хубаво е той да е до теб и да ти помага в кризисните моменти. На мен моята половинка много добре ми действа (за разлика от бившата половинка), тушира страховете, успокоява параноите и физическите симптоми, които са адски, отшумяват бързо.
Не знам кои от Вас са гледали филма на Луиз Хей "Ти можеш да излекуваш живота си", но при поредният ми престой в болницата януари месец (заради автоимунното ми заболяване) го изгледах, а бях в много голяма дупка. Филмът и философията в него не казват нищо ново, нищо екслузивно като познание, но по много приятен начин са поднесени основните стъпки към положителното мислене. Помогна ми! Естествено, трябват си и усилия. Но те лека по лека се възнаграждват!
Преди всичко мила, ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ!
Ти си по - силна, отколкото си мислиш в тези тежки моменти!! Хората сме много издръжливи и борбени същества, а жените още повече!
Прегръдки и целувки за всички от слънчев Пловдив

[Little Овненце]

Благодаря ти слънчева пловдивчанке 

Споделям,че преди месец ни правиха профилактични изследвания и днес си получих резултатите. Кръвта ми е повече от перфектна Малко се поуспокоих,макар че.....в тази кръвна картина какво ли може да види човек??? Но поне на пръв поглед изглежда супер всичко.

Днес е много тегав и скучен ден. Искам вече да минава,да идва утре и в събота отлитам.
Заминавам за Франция Miray  при любимия да. Все едно не съм го виждала цяла вечност,толкова да ми е мъчно. Ще видим какво ще е,ще докладвам разбира се след това. По важното е да мине полета и да съм жива 

[track]

 

[Cristo]

Бравона Скорпи! Искрено се радвам за тебе, а и за всеки, който по някакъв начине победил ПР! Наистина, друго си е, когато душата е освободена, мислите са слънчеви и не те стягат оковите на тревожността.
Браво и на Маруся!  Щом се засилва желанието ти за секс, това е хубав знак. Желая ти прекрасни дни и успешно завръщане!
Миме, веднага бих те взел , но за сега си обвързана. Нали занаеш "Винаги оценяваме нещо, след като го загуби" и "Търсете и ще намерите"....
Желая на всички приятен и слънчев ден ! Започва Евро 2012 !!