СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[kadife]

   Аз не съм изоставила темата, г-н Тодоров Наглеждам ви, но някак вяло и без интерес. Няма шеги, няма  оздравително остроумие, само едно и също, че кому е нужно това, не и на мен - не виждам съвети за помощ, а набиване в главите шоково, че  Вие не сте терапевт, а някой си там е неФероятен такъв. Просто не познавате моят терапевт)) но за добрите не се прокламира, към тях се изпитва тиха благодарност, уважение и професионален респект. И ако някой те помоли за съвет, споделяш, а не налагаш кой и с какво е най-добър. Защо да се хабя да чета  тежка матрона (има ли леки), скучаеща  и празноглава домакиня, и вманиачен последовател на някаква доктрина, която така и не стана  ясно кому е помогнала - понеже висенето им във форума на гроздове изобщо не свидетелства оздравителния процес, за който така широко се алармира.

  Иначе, да, като един сияен бисер ще споделя, че нямам какво да споделя -работа, работа и пак работа. За друго се опитвам да не мисля, просто няма полза на този етап. Харесвам времето, вали, гърми, после изгрее слънце, след това пак ромоли дъжд - не е скучно, равноделно. Ту прибирам, ту вадя плътни дрехи и обувки.
  Всички ще сме духом с Литъл Овненце, тя е славна девойка!
  Диди, радвам ти се и тук, и там))
  Трак, утре стискай палци да ти намеря най, най, най-красивите обеци - като теб самата.
  Граф Монте Кристо, големите изпитания за мен до ден днешен са неясни, защо човек бива в един така кратък живот да бъде подложен на толкова трудности, но     дълбоко се възхищавам на всички, които преминават през такива и се справят не само със своите страхове, а и дават рамо и на чуждите. Зная какво говоря и е чудесно, че в страшното сте били двама. Късмет от сърце желая и много поводи за усмивки!
  Скорпи, ти си като романтичен сладкиш в този форум, да се докосне до теб човек винаги е вкусно и ароматно!

  Миии... това я, хайде до пак и нали си знаете, пазете краката си сухи!

[Шашмагюл]

-

[Little Овненце]

Искам да споделя,че вчера по време на разходка ми прилоша страшно изведнъж. Както си вървях,все едно земята омекна под краката ми ,беше за секунди,не съм залитала или падала,но го усетих. Припотих се и ми прилоша. Разтреперих се,все едно както ,когато човек е гладен. Хапнах една вафла,защото почувствах,че трябва да хапна нещо сладко и след малко ми светна. Но се изплаших пак Всичко си беше наред,имах спокоен ден и се чувствах страхотно и изведнъж ......как да се успокои човек ми кажете? Сега всеки ден очаквам нови неща. Вече не знам какво следва.

Моля,някой да сподели ако е имал подобни прилошавания или поне ако знае на какво може да се дължи,освен на ниска захар.....

Мерси

[hpjon]

Искам да споделя,че вчера по време на разходка ми прилоша страшно изведнъж. Както си вървях,все едно земята омекна под краката ми ,беше за секунди,не съм залитала или падала,но го усетих. Припотих се и ми прилоша. Разтреперих се,все едно както ,когато човек е гладен. Хапнах една вафла,защото почувствах,че трябва да хапна нещо сладко и след малко ми светна. Но се изплаших пак Всичко си беше наред,имах спокоен ден и се чувствах страхотно и изведнъж ......как да се успокои човек ми кажете? Сега всеки ден очаквам нови неща. Вече не знам какво следва.

Моля,някой да сподели ако е имал подобни прилошавания или поне ако знае на какво може да се дължи,освен на ниска захар.....

Мерси

АДРЕНАЛИН!

[Little Овненце]

Как така? От нищото ? И защо сладкото ме упокои? Ох някой чете,който е добре,ще ме помисли за превъртяла 
Аз самата знам,колко е абсурдно всичко,но въпреки това ме плаши.

[hpjon]

Как така? От нищото ? И защо сладкото ме упокои? Ох някой чете,който е добре,ще ме помисли за превъртяла 
Аз самата знам,колко е абсурдно всичко,но въпреки това ме плаши.

Не е от нищото. Но това е по-дълга тема, пък и аз съм писал доста по нея.

Защо ти помогна сладкото?

Адреналина е хормон, който мобилизира всички енергийни запаси и организма влиза в преразход, да за се пребори със стреса (в случая стреса е заучен мисловен модел, който се пуска самостоятелно, без да го контролираш).

Хапвайки вафлата доставяш енергия в готов за употреба вид от мускулите (глюкоза), което облекчава кризата.

При промяна в начина на мислене се преустановява безконтролното пиково отделяне на адреналин и съответно се преустановява внезапната проява на кризи. Това става или с психотерапия, или с целенасочена работа със себе си в посока промяна на начина на мислене.

[t.todorov]

" Не е от нищото. Но това е по-дълга тема..."

Би ли обяснил пак с няколко думи, защо без причина тялото на жената се изпълва с адреналин? То е нормално ако трябва да бяга, или да се бори с нещо, ама това "нещо" тя хич не го вижда. Иначе, като се излее адреналина пътища много, ама каква е ползата ... Та какво "пуска" копчето на адреналина.

[hpjon]

Гладници такива! Няма да стане ваща работа.

Гладници?? А каква е наЩа работа?

О, тодор, здравей

Благодаря за въпроса. Ще обясня с удоволствие както това съм правил много пъти тук във форума.

Но всичко по реда си.
Някакси прекъсна разговора от онзи ден и остана нещичко, на което не отговори. Цитирам ти го по-горе, за да се подсетиш.
Като изясним първозададените въпроси, ще преминем на следващите въпроси, които са твоите.
Няма как да си говорим ако само единия отговаря на въпроси, нали

[t.todorov]

Ами да помагате, нали така Гладни сте за помагане.
Би ли помогнал на жената, която споделя преживяванията си, като отговориш простичко на това, което пита.

[hpjon]

Ами да помагате, нали така Гладни сте за помагане.
Би ли помогнал на жената, която споделя преживяванията си, като отговориш простичко на това, което пита.

тоше,
за да ни върви гладко дискусията трябва да сме докрай ясни, а не да се питаме и да се доуточняваме, защото така не помагаме.

Сега, гладни сме били да помагаме. Добре, но кои сме ние? Защото аз се смятам за един човек, но ти явно не ме мисли за един човек - доразвии тезата си, ако обичаш.

И друго - не довърши за наЩа работа. Коя работа е наЩа? Как няма да стане? Защо няма да стане? Ти ли ще помогнеш да не стане? Обясни, ако обичаш, защото не разбирам. Току що чете един напълно страничен човек и той каза, че пък абсолютно нищо не разбира.

[Little Овненце]

Да и аз моля за същото......разходката не беше просто разходка,а доста интензивно ходене.Правя го всяка вечер след работа по средно 5 км с цел да се движа,тъй като цял ден съм залостена пред компютъра на един стол. Но ако ще ми става така зле,вече започвам да изпитвам страх да ходя и на разходка,а толкова обичам да вървя. Онзи ден пък в мола ми стана така зле, пак се препотих и почувствах нужда да отида до тоалетна   Доста странни усещания ми се появиха, до сега не съм ги изпитвала. За човек,който има страх от смърт и болести това е убийствено просто

[hpjon]

Ще обясня, нищо по-лесно то това

Нека обаче първо изясним по-старите въпроси. Така не е коректно да си разговаряме - да се замеряме с някакви изцепки, после два дни да изчакаме да отмине да се позабрави и да подхванем нещо на ново.

Изисква се последователност във всеки един процес, за да има напредък.

Иначе може да си говорим така 5 за 4 до 35 май ако искате.

[t.todorov]

Отговори на жената, помогни. Остави ме мен. Хем знаеш, че се разбрахме на лични и пак театри правиш.

Литъл овненце, на втора страница в темите има една "психосоматична реакция". Можете да я прочетете и  и ако имате въпроси ще ви отговоря.

[hpjon]

Отговори на жената, помогни. Остави ме мен. Хем знаеш, че се разбрахме на лични и пак театри правиш.

Ха-ха
Разбрали сме се били на лични Ти наистина ме изумяваш! Ти май наистина не си разбрал нищо от личните Ако си разбрал това, което изглежда, че си разбрал, то значи нищо не си разбрал Както впрочем демонстрираш навсякъде точно това - не разбираш нищо

Плюс това личните затова са лични, за да не се въртят по какъвто и да е начин в публичното пространство. Но ти не можеш да издържиш и сега го играеш като рефер - отсъждаш да оставя теб, пък да помагам на жената.

Ако ти беше толкова хладнокръвен, колкото сега, то не би написал, че ние сме гладници и няма да стане наЩа работа публично, а на лични да речем.

Така че, когато кажеш нещо в публичното пространство трябва да носиш отговорност за думите си. Няма как да напреднем в, определено интересната дискуси, която се очертава на тема адреналин, ако не привършим публичната ти изцепка.

Та така: Кои сме ние, гладниците и за какво сме гладни? Коя работа е наЩа? Как няма да стане? Защо няма да стане? Ти ли ще помогнеш да не стане?

[Little Овненце]

Прочетох,благодаря, и нищо не разбрах,почти
Наистина темата е сложна. За мен не са се произнесли ,че съм телесно здрава,но пък направените профилактични прегледи говорят точно за това. Но пък аз не вярвам,защото едва ли не смятам,че ако има сериозно заболяване,това няма как да се види на кардиограма,да се чуе на слушалки или пък да се прочте в кръвната картина. От друга страна има наистина дни ,в които се чувствам едва ли не съвършенно. Тогава си казвам,ето,ако бях тежко болна щеше ли да имам такива дни? По скоро,състоянието ми щеше да се влошава. Така. Мисля си да инвестирам един куп пари за всякакви изследванив, но веднага се вкючва алармата в мозъка и ми казва:Внимавай,защото в днешни времена влизаш здрав в болница и излизаш болен!!Плюс това се страмувам да кажа какво ми е,защото аз самата не мога точно да го формулирам. Изобщо кръга е един кошмарен и аз се въртя и няма излизане. Също така всеки път си мисля,колко хора ей така седейки си умират,защо и мен да не ме тресне нещо изведнъж и да ме няма? Мсилите ми се бушуват,разбъркани и смесени са. Не ме напускат и ме мъчат,морят,изтощават. Един ден е добре,3 дни е зле. Най гадното е,че тъкмо се озаря с надежда и хоп ,идва нещо и ме смачква,все едно ми казва: Чакай,не се радвай толкова,така съм те хванала за гушата,че толкова лесно няма да се отървеш от мен!!
Чудя се и се дивя, защо,от къде дойде и какво ли иска? Ако иска да ме мори,хайде да го прави и да се отърва веднъж завинаги. Каква е целта? И най лошото е,че не е нещо,което можеш да разрежеш с нож, да го отвориш с отверка,да му смениш някой чарк или да го поправиш и да заработи наново. и всичко това ме прави толкова безсилна и много отчаяна....
Моля ви ,спрете със споровете.Бих искала да се включват хора,които биха могли да ми помогнат без да ми налагат доктори и т.н. Проблемът е вътре в мен,аз трябва да го изкореня веднъж и завинаги.Но в последно време ми иде да се откажа....и да  се предам...