СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[raspberry230]

Овненце, и аз имам такива моменти, нормално е да имаме спад в настроенията, а относно антидепресанта-нямаш представа как те разбирам, не всички сме достатъчно силни да ги спрем и повече да не се върнем назад. Различни сме!
А тази вечер кажи на Сънчо да наобиколи Варна! Напоследък спя малко и по цял ден ми е криво!

[track]

Sorry za latinicata,no pisha ot tela. Marzi me da si digna d-to ot legloto i da si pusna laptopa. Mus, ti za zaminavane pri ovneto li govorish posledno, che vchera govorehme i za drugo zaminavane? Pii cipraleksa i do zaminavaneto shte si ok. Ako postoianno si pod naprejenie, pitai psihiatara si za niakakav trankvilant vremenno.

Raspberry, prashtam ti Sancho, che men pak ne me ostavia na mira 

[Мая]

А и на hpjon терапевта му преди няколко седмици, месец, два не помня точно  направи едно изявление в онзи форум. Да обучи една жена му трябвало повече време, отколкот да обучи мъж......говоря за обучение свързано с преодоляване на ПА.

Защо ли му трябва на този човек повече време при жена....и съответно му е по лесно при мъж в работата му!

Дай линк, цитат, нещо конкретно и ще коментираме. Така казано - някой написал в някакъв форум някъде без контекст без нищо е празно приказване.
Пък и не помня тук аз поне някъде да съм съпоставял работата с мъже и жени. Така и така е засегната темата е важно да се знае, че успеваемостта е еднаква и достатъчно удовлетворително висока - 100 % е - вие си знаете вече.

За мен не е проблем ако смяташ че това което казах  е "празно приказване" и не отговаря на истината.
Да давам линкове и цитати нямам намерение....това ще отнеме много време може и часове, до като го намеря не се сещам точно от коя дата е. А и системата на онзи сайт не дава целия архив на даден потребител, а само последните няколко мнения.
Това което казах е истина, и ако човек си направи труда да се върне назад в мненията му максимум 2-3 месеца, ще го открие.
  

[raspberry230]

"""Raspberry, prashtam ti Sancho, che men pak ne me ostavia na mira  """
[/quote]

Ахаааа, ето кой гушкал Сънчо във Варна! Ама тази вечер навести и мен! Затова днес няма да съм зла, а бяла и добра!
Желая ви един чудесен ден и успешна нова седмица!  

[Little Овненце]

Добре къде ми е поста от снощи?? И този форум ли вече е обладан от зли духове?

[Little Овненце]

@ Трак: да ,за това пътуване говоря,за кое друго пък ти?

[track]

Мус, аз вече се обърках при кого къде ще пътуваш. Щом е при Овнето, тръгвай смело тогава! Искам и аааааааз    Искам да изкрънкам някой да ме заведе и мен някъде, и мисля че вече знам кой ще е тоя някой 

Как така ви изчезват постовете  Админе, да няма някаква профилактика на сайта 

Raspberry, мен Сънчо ме гушка нон стоп. Даже и в момента. Няма отърване 

hpjon, моля те, спри се вече с глупостите си - кой, кога, къде, какво и как да прави. Обръщам се вече с молебен към теб. 

[Little Овненце]

Еми към Овнето ,аз не знам на теб какво ти се върти в главата.Май изпусна нишката.

Времето е ужасно тук. Все едно е октомври месец. Рязко паднаха температурите и зъзнем като мишочета. А да не говорим колко много ми се спи. Вчера спах 3 часа след обяд и вечерта без никакъв проблем пак си заспах. Будех се нощес,ама какво няма,то вече гърба ме болеше от лежане

Аз писах снощи,наистина,не знам къде ми е поста

Ако сте постнали едновременно две или повече съобщения, заедно с другите съфорумци, е възможно системата да не го копира, а да изчака повторно изпращане.
Admin

[Ema]

По същата причина е нелепо, някой терапевт да има "успеваемост с ПР". Успеваемост може само клиента да има.

 В този контекст се губи ролята на психотерапевта. А тя е много важна, да  не кажа водеща роля. Нали си говорихме за процентите, които зависят от терапевта?
  Аз ще цитирам какво казва доктора в темата "как да изберем психотерапевт"

"И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля
необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт."

"

[t.todorov]

" Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт." "

Това са 85% от случаите! Те са такива. Много е лесно да се работи с останалите 15%. Именно поради тази причина обучението по психотерапия е насочено главно към хората с по-големият процент. И е ясно защо доктора работи само с мотивирани. Това не е никаква хвалба. Повечето хора които отиват на терапия са с идеята без да вложат, каквото и да било, /освен някаква такса/ терапевта да направи чудо. Такова нещо няма и не съществува. И поголямата трудност в психотерапията е да се мотивира клиента. Психотерапията е неудоволствие. Тя е свързана с това да се правят неща които водят до неудоволствие, фрустрация, разклащане на равновесието, макар и невротично и т.н. Поради този факт нелепо е един терапевт да вдига белият флаг, когато човек е немотивиран, както и да залага толкова сериозни рекламни стратегии, че първо да се мотивират хората и тогава да им помага. Няма как да има мотивация за нещо което води до дългосрочни ползи, но в близко бъдеще се свързва с неудоволствие.
Ема, ако държите да дискутираме темата, направете някаква, или в други където ще е по-подходящо, защото тук хората споделят чувства, мисли, преживявания и т.н. Да не ги стягаме.

[skorpi]

Ципралекса не може да поуспокои нещата. Заблуда е, че антидепресант може да повлияе в благоприятно отношение тревожност.

Веднага не може, но в дългосрочен план може. Еднократният прием на транквилант по принцип може и да е по-ефективно за момента, но заедно с него си вървят и страничните действия - сънливости и т. н., които лично при мен имат обратен ефект, защото вместо да излизам, лягам да спя и то се обезсмисля цялата работа... и понеже приемът им е краткотраен - няколко седмици, за мен е безпредметно, защото то докато се нагодиш и трябва вече да ги спираш. Така например ми действаше ксанакс - вярно, че нямах тревоги, но и не знаех на кой свят съм, все ме унасяше.
Докато антидепресантът, след като се насити, държи едно стабилно ниво, в което човек е относително спокоен и функционира нормално. И за да не си говорим сега тука за разни теории, плацебо и разни други постановки, ще посочвам примери: за последните месеци съм обиколила места, на които преди не съм и помисляла, че ще мога. Постигнах НЕВЪЗМОЖНОТО. Най-пресният пример е от вчера - присъствах на едно по-мащабно събитие, пълно с народ и единственото, което съм усетила, е лек дискомфорт, който е напълно нормално да изпитвам при една голяма тълпа, особено когато съм отвикнала от такива.
Също така съвсем спокойно мога да се храня в заведение, да изпия някъде кафе и дори да проявя инициатива аз да отидем, не да ме извлачат насила, както преди, като съм прекарала предходните 2-3 дни в треперене. Просто ставам и отивам. Вечер си спя нормално и пълноценно, храня се, а ако имам физически оплаквания, те са извън състоянието ПР. Повечето неща, които все още обмислям, когато съм навън, са по-скоро по навик, отколкото реален страх. Изчезнаха много други неща, но дори вече не мога да ги изброя кои са, защото почти съм ги забравила.
И вместо  , станах 
Не знам какви са тези болни амбиции за самоизтезание и извършване на героични подвизи с невзимане на лекарства на всяка цена. Пределно е ясно, че и те не са решението, но са някакво решение. Предлагат ти начин да се върнеш към себе си и да видиш какво ще правиш по-натам. Като си затънал до шия и се инатиш, докъде ще стигнеш? Нима е по-малко вредно ежедневното изпитване на всички симптоми, които буквално съсипват всичко, с което се захванеш?
Не вярвам на никой, който ми предлага 100 процентово решение. Такива гаранции няма по отношение на нищо и никого. И в лекарствата няма гаранции, но има рискове. Аз моите си ги поех, понесох си всичките негативи от това и сега се радвам на успеха им и остава да се надявам, че някой ден ще мога съвсем самостоятелно да поддържам този им ефект, без да ги приемам. Грешката, която повечето правят по отношение на медикаментите е, че ги почват в момент, в който са зле и усещат, че няма накъде, но в момента, в който си стъпят на краката, решават, че са "излекувани", не искат повече да се тъпчат с медикаменти и ги захвърлят ей така, а резултатът не закъснява - бум - всичко НАНОВО! И следва още по-големият страх, че никога няма да свърши.
Така става като се бърза. Затова, закрепена или не, давам си още време - та аз едва съм се престрашила да живея... има си време за всичко, не е нужно да се пришпорва. Един път почнеш ли да вървиш напред, после е лесно. При мен нещата се наредиха в момента, в който започнах да си правя каквото си искам, а не каквото иска някой друг. Защото това си е моят живот, моят организъм и моето паническо разстройство. И нито някой ще преживее вместо мен паниките ми, нито ще ме потупа по гърба, задето героично 2 години съм се самоизтезавала напълно излишно, вместо да си живея живота. Някои пият, други пушат, трети и други по-лоши неща правят. Аз пък пия хапчета. И живея по възможно най-добрия начин от 2 г. и половина насам. В този форум освен промиване на мозъци и голословие, нищо друго не виждам вече. А ако се съмнявате в моето подобрение чрез лекарствата, може отново да си пуснете филма на БТВ, за да си припомните какво беше преди и да съпоставите. 

[hpjon]

Такова нещо няма и не съществува.

Драги тодоре, започваш да отричаш отрицанието и в стремежа си да отречеш всичко, което се пише тука не става ясно какво всъщност няма и не съществува. Но, моля, не се поправяй - излишно е.

Тя е свързана с това да се правят неща които водят до неудоволствие, фрустрация, разклащане на равновесието, макар и невротично и т.н. Няма как да има мотивация за нещо което води до дългосрочни ползи, но в близко бъдеще се свързва с неудоволствие.

Разбирам, защо с всеки твой пост аз се чувствам все по-щастлив - а то е защото не съм ти се вързал на съветите, които ми даваше преди да тръгна на терапия. Ако те бях послушал сигурно щях да се натреса на теб или подобен на теб, където да изпитам всички тези неудобства, фрустрации, разклащания и прочее.

тодоре - защо мъчиш хората?

Една (по всичко личи не е една), успешна терапия въобще не съдържа в себе си и грам от това, което ти казваш като неприятни усещания! Моята терапия беше чудесна, приятна, обновяваща, облекчаваща - преобразяваща по мек, елегантен и траен начин. Нещо, което като преживяване сигурно малцина имат. Единственото, което мога да оприлича спорно като разклащане продължи сигурно няколко минути при една техника. И това е - оттам нататък - необятен простор от свобода.

След всяка сесия се чувствах все по-освободен, все по-пълен с енергия, с ясна мисъл и реално неограничени възможности за действие.
Наистина не знам какво ги правиш хората, че да минават въпросните ти катаклизми, прозрения инсайти с мъка. Разбираш ли, че това е причината да си ангажиран с допълнителното мотивиране на клиентите ти и да учиш по семинарите за "как да задържим клиента в терапията".

Нали се сещаш, че в една добра терапия, в която степента на свобода на човека се увеличава с всеки изминал ден и промяната е просто вдъхновяваща няма защо да се грижиш за човека да си остава в терапията - той си е ОК с това.

Направо ме изненадва тази жестокост, която обличаш в официалност.

[t.todorov]

" Една (по всичко личи не е една), успешна терапия въобще не съдържа в себе си и грам от това, което ти казваш като неприятни усещания! Моята терапия беше чудесна, приятна, обновяваща, облекчаваща - преобразяваща по мек, елегантен и траен начин. Нещо, което като преживяване сигурно малцина имат. Единственото, което мога да оприлича спорно като разклащане продължи сигурно няколко минути при една техника. И това е - оттам нататък - необятен простор от свобода."

Като те чета, даже се радвам за теб.  Давай все така. Водата е до колене, а при теб даже до глезените
Ако мой клиент така бие камбаната за мен, бих си сменил професията, само като разбера, в какво съм го превърнал. За щастие нямам такива случаи.

П.С: Добре че на лични съобщения разбрах, че не си нито излекуван, нито клиент. Иначе щях да имам скрупули

[hpjon]

Като те чета, даже се радвам за теб.  Давай все така. Водата е до колене, а при теб даже до глезените Smiley
Ако мой клиент така бие камбаната за мен, бих си сменил професията, само като разбера, в какво съм го превърнал. За щастие нямам такива случаи.

Бъди спокоен - няма опасност да помогнеш на някого да се почувства щастлив.

Да, ти ще таксуваш клиентите си, ще ги слушаш и ще чакаш да си направят инсайта.
Това, разбира се, не е твой проблем - проблем е на хорицата, които изтормозени стигат до теб.

А всъщност, стана ми интересно - в какво съм се превърнал аз в резултат на терапията си? И, според теб, могат ли хора така да се "превръщат" въобще в нещо?