СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

Цитат на: t.todorov в Ноември 24, 2011, 01:12:22

"Господин Тодоров, често казвате че трябва да променим живота си за да се оправим. Ами ОК обаче това е много общо казано-какво да променим? "

"Въпросът ми е първо вие какво мислите за тази теория и второ къде стоят „несъзнаваното” и „конфликтите” в нейния контекст?"

Теорията е вярна обаче наполовина. Това е така защото едва ли ще ви помогне факта, че някой в детството ви обичайно ви е подценявал примерно и за това сте станал по-чувствителен към оценката на хората сега. Това знание и логика по никакъв начин няма да ви помогне да изградите по-различен модел на поведение.
Тези теории са много добре структурирани и логически и научно, обаче пропускат нещо много важно - човешката субективност. В стремежа си да направят логически издържана терапия те възприемат човека като робот, който има нужда си подмени някакви схеми електронни. Само психодинамичната теория няма всеобща теория и правила. Това е така защото когато се работи се работи със субективният свят на всеки и с неговите уникални преживявания.
Горната констатация за ниската самооценка е факт, но не струва нищо. Много неопитни терапевти могат да стигнат до този факт и да доведат клиента до там. Виждайки че това нищо не променя повечето казват - психодинамичната терапия не работи. Тя работи много добре даже, стига да се работи с преживяванията. Те обаче са подводен камък, защото са трудни, сложни, прикрити, а и терапевта трябва да се е справил със собствените си страхове, тревожности, гняв и т.н. и то тези които са се появили много много рано, към много определени обекти. Това е трудна задача за терапевтите и те абдикират от това, като се насочват към по-лесни и конструктивни методи, макар и с по-малка успеваемост.
Всяка една терапия следва определени етапи. Да се научи ново поведение е последния. Ще ви ги нахвърля по-простички:

1. Функция /печалба/ от симптома.
В този етап се разглеждат различни ситуации, в които симптома е бил силно изявен. Разпитвайки терапевта опитва да определи какво се променя след неговата появва, какво ли е трябвало да стане ако не се появи, каква точно е ситуацията и т.н. Така разглеждайки няколко ситуации под лупа, започва да вижда сходни неща при всички. Тогава претълкува, или "подава" информацията и на клиента, за да може и той да осмисли този факт. Така ако на този етап се изведе печалбата от симптома, неговата функция се минава към втория етап.
2. Изследване.
Общо взето в зависимост от това какъв е симптома и неговата функция се изследват предпоставките, които са предизвикали неговата поява в ранното детство. Много често симптома е формиран много отдавна, но едва в зряла възраст човек го възпроема като страдание и симптом. До тогава не е бил забелязан като такъв. Само че тук вече не говорим за симптома а за функцията му. Например ПА - способността да не преживява определени емоции - нито навън нито на вътре, умението да прикрия своя психичен свят на преживявания от другите, способността чрез тялото да "кажа" на другите от какво имам нужда и какво преживяван. Така ако този симптом променя това че получавам близост с партньора и при положение че не мога да я потърся по друг начин, симптома ще идва на помощ. В този етап се изследва какво ли се е случило, че това да е начина по който човек да удовлетвори тези нужди. Някога този начин е бил работещ и е бил възприет като такъв. Например "майка ми беше нежна с мен само като бях болна. Винаги се е държала така, все едно не заслужавам да ме гушне. Чувствах се много спокойна като съм болна, защото знаех че ще получа много внимание, а тя ще промени онази изискваща физиономия". Този модел в ранното детство продължава да се надгражда но в основата си остава същият. Превръща се в симптом, или симптома идва на помощ, когато този модел вече не работи.
В този етап терапията е най-бавна и е най-продължителен. Същото това дете тогава е изтласкало гнева си към тази майка. Изтласкало е и вината си заради гнева който е изпитало към нея. В детската психика тези преживявания са разрушаващи, защото те още не са социализирани. Гнева се възприема като убийство, премахване на дразнителя, а вината че самото то ще бъде премахнато. Няма средни положения. И ... много важният момент в терапията е точно тези чувства да излязат наяве и да се преживеят. Много малко методи разполагат с техники това да се случи. След като се случи това, човек вече не е фиксиран върху тях, без да го съзнава. Тук ще изникнат въпроси сигурно от рода: "как да ги изкара тези чувства? Да набие майка си или?" Това е разбираемо. Имайте предвид че образа на "родителя" се запечатва в собственото съзнания, без да си даваме сметка. В началото детето не е самокритично. То се нуждае от критиката и рамките на своите родители. Така малко по малко изземва тази им функция и накрая възрастния изгражда собствена критичност. Но тя е почти точно копие на родителите му, в по-късен етап и от средата. Така човек разполага с майка си баща си, обкръжението си и т.н. в собствената си глава. Достатъчно е онези стари чувства които са изтласкани да се изразят към собствените му интегрирани образи на обектите. Така на практика човек ги изразява към определени части от своята психика, а не към реалните хора, които са били техния първообраз. Така лека полека човек опознава своите "съставни части", възтановява връзката помежду им, както и емоционалната хармония, като променя някои от тях. Едва след това може да се тръгне към промяна в поведението. Но все пак още е рано.
3. Търсене на изключения.
Много е трудно човек който 20-30г. е живял по определен начин, дори и да възтанови горните вътрепсихични "взаимоотношения" да предприеме промяна. Именно заради това е и този етап. Винаги, колкото и твърд да е бил неговия модел, могат да се намерят изключения, в които ясно се вижда че в някои ситуации човек реагира и по друг начин освен ... да кажем невротичния.
Например ако ползваме горния пример темата за работа е следната: "В кои ситуации за вас не е от такова значение оценката на другите?"
Започват да се дирят тези ситуации, напр.: "Когато съм сред приятели, или хора които познавам а и те мен, нямам проблеми". Това е светлината в тунела. Тук трябва да се изясни с какво познатите са по различни за преживяванията на човек от непознатите. Намират се и други, колкото се може повече ситуации в които човек не включва невротичната защита и симптомите. "Когато свиря на китара с бандата, колкото и хора да има се чувствам добре". Още едно "здраво" място, на което може да се стъпи. В тези ситуации човек си дава сметка и препотвърждава заключенията от предния етап, както изучава собственото си поведение в ситуациите в които се справя добре. Това е основата да се изгради промяната и в ситуациите в които не се справя, т.е. прави го чрез симптоми.
4. Експериментиране
В тозиз етап човек е наясно какво печели от симптома, знае как се е заформил този модел на поведение, преживял е изтласканите емоции и преживявания към ранните обекти /родители или други/ които са в неговия психичен свят, разгледал е добрите си модели за справяне в подобни ситуации и е набелязал начините за промяна. Идва ред на промяната на практика. Въпреки горното, човек има инерцията от старите схеми дълго време. Така започвайки да експериментира с нови неща често отново се сблъсква с тях. В такива ситуации винаги излиза нещо непреживяно и непреработено /няма как да може да се преработи всичко/ което трябва да се случи, а терапията прави лек заход назад, в зависимост от конфликта който е излязъл. След което отново се връща в настоящият етап и експериментирането продължава. Малко по малко успехите и промяната започват да се появяват, до момента в който човек се чувства ОК. Идва края на терапията и нормалния въпрос "Ами ако след 1-2г. се появи отново?"
5. Разширяване на целите.
Този етап е изцяло насочен в бъдещето. Много често човек променяйки някаква част от себе си въжда и друга, която иска да промени, но тя до сега и била в такава сянка, че даже не я е забелязвал. Може да са 2-3-4 неща ...... Тук основното е да се насочи усилието към други аспекти на промяна и да се остави "конфликтната", която е още "прясно" обработена. Така човек набелязва различни цели. "Сега като мога свободно да се изразявам пред хората, мога да си потърся нова работа. Винаги съм си мечтал за ..... едикакво си". Така отмяната на поведението което и било "проблем" отваря вратите на много неизживени мечти, желания, нужди и т.н. Терапията приключва.

/На всички терапевти им куца втория и най-важен етап от терапията. Там се работи с психодинамична терапия. Няма друга./

Аз пък не разбрах добре. Значи последно от какво са симптомите-от неадаптивно поведение или от несъзнателен конфликт? Кое е по-важно да докараш несъзнаваните емоции в съзнаваното или да се стараеш да си измениш поведението?