Я да си ги премерим... :)

[kadife]

april_sheep, хей... супер ме развесели картинката ти, за първи път виждам овца, която искам да мачкам и гушкам, толкова да е пуФкава

 ти каза: "Всъщност това е нещото, което гадното ПР ми отне: свободата да правя каквото и когато си поискам, без 5 дни преди това да съм планирала всичко до най-малката подробност, да не би случайно да има неприятни изненади".
Толкова съм съгласна с това, че чак ми стана гадно, това е огромен проблем на пр, с паническото разстройство нямаш цели, а само планове...

[april_sheep]

Току що говорих с един приятел, който ще се прибира от чужбина и с който много държа да се видя,та казах му когато си направи плановете да ме уведоми, за да мога аз да почна с големите проекции на една обикновена среща  отвратителна работа, а лошото е, че никога не можеш да си сигурен как точно ще се развият нещата. На другите хора не им пука, обичат неочакваните неща, за мен това си е голямо,лошо, страшно предизвикателство  Но дето се казва "весело да има през новата година", напук на всичко ще изляза и ще си вида приятелчето

[april_sheep]

april_sheep, хей... супер ме развесели картинката ти, за първи път виждам овца, която искам да мачкам и гушкам, толкова да е пуФкава

Доста време ми отне да си я намеря такава красавица 

[track]

 

[april_sheep]

Като заговорихме за овце, сега ще си дръпна една позабравена игричка - Sven-чо. Ще ги опаткам набързо всичките 

Sven Kommt2 е много готина, горещо ти я препоръчвам 

[track]

 

[track]

 

[skorpi]

Сваляйте гащите, аз ще съм тая с ролетката

Трак, по-добре се насочи към горната половина, за жените тя е по-важна  

П. С. И тая тема ми я оспамихте. Ти не пиеше ли Ривотрил? Какъв е тоя нагон от тебе...

[skorpi]

Понеже искам да се върна отново на темата все пак, ще конкретизирам как стоят нещата при мен. Най-основното е, че отказвам всякакви дългосрочни ангажименти - избягвам да поемам отговорност за важни неща, от които не мога да се измъкна, защото не съм сигурна, че ако днес мога да ги върша, и утре, и вдругиден ще е така. Понеже се лутам между подобрението и влошаването и не знам в следващия момент какво ще е, не смея нито да се обвързвам с договори за работа, нито да предприемам някакви лични ангажименти, при които трябва да се разчита на мене. Това автоматично ме лишава от възможността да имам сериозна връзка, приятелски кръг, работна среда и каквото още се сетите... не мога да се запиша на  никаква екскурзия, да направя резервация, да си взема билет за кино, дори да си запиша час при терапевт понякога, защото не знам дали в уреченото време ще съм в състояние да направя това, което се очаква, дали няма точно тогава да съм зле и всичко да пропадне... много ми е трудно да присъствам на каквото и да е организирано събитие, в което се очаква да имам участие. Слава Богу, в дните, в които бях по-добре, се възползвах и успях поне малко да наваксам за останалото време, което съм изгубила. Буквално от днес за утре всичко е "ще видим дали ще мога" - отлагам всякакви виждания и дейности с хора, с  които искам да се видя и да изляза, но почти няма момент, в който да съм в състояние да го направя. Ако все пак се насиля да поема някаква макар и малка отговорност за каквото и да е, това ме изтощава докрай. Мозъкът ми е блокирал и дори за елементарни неща отказва да ми съдейства. Хаотична съм във всяко отношение при цялата ми подреденост. Като капак това нанесе трайни (или поне така мисля) последици върху личността ми, защото съм се превърнала в несериозен и безотговорен човек, на който не може да се разчита за нищо. И най-елементарната задача ми се струва твърде сложна и я отхвърлям. Страхувам се, че съм загубила много голяма част от това, което съм и то необратимо. Вярно, че може и да съм спечелила друго, не го отричам, но това не омаловажава загубите.
Та заради ПР аз живея ден за ден и не смея да си помисля какво ще е утре. Страхувам се да започвам нещо ново, включително нови лекарства, заради горчивия опит с предишните, тъй като ако не ми понесат, съм сама и може да не съм в състояние да върша дори и малкото, което правя в момента, т. е. при цялото ми зле ме е страх да не стане още по-зле. Мисля, че това спира много хора, които пък са на лекарства, да рискуват да ги спрат. При мен е обратното. Но резултатът е един и същ.
Всичко става с голямо кандърдисване - на мен към себе си и на другите към мен, за да направя каквото и да било. Всичко се обмисля по 100 пъти и накрая излиза едно голямо нищо. Това нищо ме смазва и депресира, защото както казах и във филма, не бях такъв човек, и не искам да бъда... Вече не знам с какво точно разполагам от личността си, защото очевидно лежа на стари "лаври", които вече не съществуват. Защото вече съм друг човек. И това не би било непременно лошо, ако позволявах нещо да се случва... съжалявам, че звуча сдухващо и непозитивно. През повечето време се старая да не е така. Но в крайна сметка аз съм тук, защото имам проблем, който искам да реша. И нито с отричането му, нито със заобикалянето и омаловажаването му бих могла да го реша, макар че и това опитвах...

[april_sheep]

Skorpi, извинявам се за спама по-горе, наистина беше неуместно. Сега по същество. Казваш : "Страхувам се, че съм загубила много голяма част от това, което съм и то необратимо. Вярно, че може и да съм спечелила друго..."  След толкова много време с ПР се опасявам, че загубите, които понесох също са огромни. Всичко, което описваш за избягването на ангажименти, тази хаотичност и т.н ми е абсолютно познато. Когато ми е най-тежко ми се иска да вярвам,че в цялата тази гадост, все трябва да има и нещо хубаво. Хората казват, че всяко едно нещо има най-малко две страни. Какво смяташ, че може да си спечелила? Повярвай ми задавала съм си този въпрос ужасно много пъти, но отговор за мен няма.

[reni1506]

На мен ПР ми пречи на всяко нещо в живота ми.Затова ще ви напиша какво спечелих от него:
-осъзнах,че човек трябва да се грижи за душевното си здраве,така както за физическото и те винаги са взаимносвързани.
-осъзнах,че имам проблем с контрола.т.е. исках да контролирам всичко и това много ме натоварваше
-осъзнах,че трябва да бъда малко или много егоист.
-опитвам се насилствено в част от деня да бездействам
-осъзнах,че съм имала малко самочувствие и това много ми е пречело
-сега практикувам техники за релаксация и това много успокява нервната ми система
-осъзнах,че имам силна воля,но за съжаление не съм я използвала в моя полза
-благодарение на страха,станах много упорита
-давам си шанс да изучавам нови неща,за да си доказвам,че мога
-научих много неща за психиката на човека и сега ги прилагам върху децата си
-.......списъкът предстои да се допълва...

ПР ми даде много ценен урок,поднесен по най-ужасния и болезнен начин.Както и да го мисля,трябваще да ми се случи нещо подобно,за да оценя живота,който имам и да се науча да го живея...

[skorpi]

Хората казват, че всяко едно нещо има най-малко две страни. Какво смяташ, че може да си спечелила?

Извън вторичните ползи, които най-вероятно не съм опознавала докрай и извън дежурните ползи, които всички можем да изредим, аз отчитам като най-голяма полза запознанството ми с много ценни хора, на които държа и които вече са сред най-близките ми приятели. Не знам дали за някой извън нашия кръг бих направила толкова, колкото за тях. Със сигурност не бих имала шанса да ги познавам, ако животът не ме беше сблъскал с този проблем, или не ми беше поднесъл и другия тежък удар, който върви паралелно с ПР - загубата на скъп човек. Но тази загуба доведе до цялостно преобръщане на всичко останало, и ме принуди да имам нови не по-малко важни и ценни познанства. Така че за мен това е най-специалното, което ще си остане за цял живот, дори и ако имам шанса да се измъкна още веднъж. Никой друг не ми е по-близък от някой, който чувства или е чувствал същото като мен и никоя тайна не бих пазила по-ревностно от тази. Много хора могат да докоснат тялото ни, но малко от тях душите ни. Ама успели ли са веднъж, оставят следи... май имаше една такава песен