evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 08, 2021, 05:38:58 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Я да си ги премерим... :)  (Прочетена 4629 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« -: Август 20, 2011, 09:19:47 »

Всички имаме ПР, ок, тва е ясно. Ясно е и че по един или др начин се повлиява животът ни, че страдаме и ни пречи да бъдем каквито искаме. Затова ви питам на кое най-вече ви пречи ПР и какво бихте правили, ако го нямаше? От кое сте се отказали или не можете да постигнете, заради симптомите си? Може би точно там някъде се крие отговорът и причината да имаме този проблем - той ни пречи или ни спасява от нещо. Но от какво? От кого?
При мен всичко вероятно би било различно - ежедневие, личен и професионален живот. Абсолютно всичко. Бих имала повече шансове да имам онова, което сега нямам. Аз така или иначе се опитвам да си пробия път към него, но това, разбира се, засилва тревожността ми. Ако наистина успея, бих могла да вляза в нова ремисия. Така или иначе бих била друг човек, с друг живот. А вие?
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #1 -: Август 20, 2011, 09:42:02 »

Скорпи,същата тема я има по назад,или само теми ще си правим? Cheesy
Активен
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #2 -: Август 20, 2011, 09:56:15 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:01:15 от track » Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #3 -: Август 20, 2011, 10:01:30 »

Цитат
Какво ми отне ПР ли? Спокойствието ...

Със сигурност на всички ни го е отнело. Но аз питам друго. Знам, че сега всеки прави компромис за нещо в живота си, защото има ПР - например не се решава да смени работата си, да напусне мъжа си или да постигне нещо, което му се иска, но не му стиска, защото ПР го кара да се съобразява и да се чувства зависим от нещо/някого. И така живее в една или друга степен живот, който би искал да бъде друг, но ПР го спира.  Undecided

П. С. Така или иначе се въртят едни и същи теми, които си ги оспамваме  Grin
« Последна редакция: Август 20, 2011, 10:03:07 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #4 -: Август 20, 2011, 10:15:37 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:01:24 от track » Активен
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #5 -: Август 20, 2011, 10:25:05 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:01:32 от track » Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #6 -: Август 20, 2011, 10:35:28 »

Цитат
Скорпи, ти май си споделяла за какво ти пречи ПР, но някакви нови изводи да си направила за себе си? 

Аз съм в депресия. Нещата при мене или са много добре, или са много зле. Не говоря само за ПР, а като цяло за всичко. Та обикновено след големите надежди идва разочарованието, в момента съм в дупка, отвсякъде. Не толкова страшна, колкото преди, но си е дупка. Няма нищо, което да ме кара да искам да изляза и да изплувам пак. Аз знам, че ще  се случи, но за мен външните стимули са си важни. Като ги няма, просто си стоя... и си слушам музика, и си плача и чакам да мине... но като знам в какви състояния съм била, и това е добре. В момента съм потънала в размисли. Дори и тука пиша, но не ми се пише. Празно ми е.
Заглавието беше закачка Wink



Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #7 -: Август 21, 2011, 09:27:31 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:01:41 от track » Активен
amira
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #8 -: Август 21, 2011, 10:59:03 »

Всички имаме ПР, ок, тва е ясно. Ясно е и че по един или др начин се повлиява животът ни, че страдаме и ни пречи да бъдем каквито искаме. Затова ви питам на кое най-вече ви пречи ПР и какво бихте правили, ако го нямаше? От кое сте се отказали или не можете да постигнете, заради симптомите си? Може би точно там някъде се крие отговорът и причината да имаме този проблем - той ни пречи или ни спасява от нещо. Но от какво? От кого?
При мен всичко вероятно би било различно - ежедневие, личен и професионален живот. Абсолютно всичко. Бих имала повече шансове да имам онова, което сега нямам. Аз така или иначе се опитвам да си пробия път към него, но това, разбира се, засилва тревожността ми. Ако наистина успея, бих могла да вляза в нова ремисия. Така или иначе бих била друг човек, с друг живот. А вие?
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #9 -: Август 21, 2011, 12:51:22 »

Цитат
Скорпи, за тази депресия пиеш ли някакви лекарства? От колко време си така? Възможно ли е просто да е нещо временно? Ти на терапия ходиш ли?

Хах, ами нищо не пия, защото на мене ми е ясно, че е от хормоните, най-вече при ПМС. Като цяло съм убедена, че всичко се върти около месечния цикъл и дори в най-голям процент от случаите съм припадала и ми е прилошавало точно заради него. 2-3 дни преди да ми дойде, съм готова да си легна и с Дявола,  Tongue Embarrassed, а ден преди него - да рева за всяко гладно сомалийче или съвсем без повод, на следващия ден си имам болки в корема и всичко е ясно и си идва на мястото. И така, до следващия път. А, да, и целия свят почва да ме дразни и не искам да ми се мярка в тия дни. Тежко го изкарвам, ама и другите покрай мене Grin Тъй че освен болкоуспокоителните, нищо не пия. Пила съм разни препарати за ПМС, но не съм забелязала особен положителен ефект, даже още повече оплаквания са ми се получавали.
Като цяло си мисля, че и характерът ми, и импулсивното ми поведение понякога, и това, че скачам като ужилена за всяко нещо в много голяма степен се дължат на хормоналния дисбаланс и то говоря за половите хормони. Имам нещо бъгнато там, но имайки предвид колко хаотичен е животът ми, не е чудно, че е така.

П. С. На мен след ПР, второто по важност нещо, което ми пречи да живея нормално, е точно тоя проклет цикъл. Щял да се оправи след като родя - е да, ама не съм зараждала, а от години се мъча. Пробвах с противозачатъчни да го вкарам в ред и резултатът беше кървене по 20 дни в месеца Grin Как не съм припадала тогава не знам, но сега си карам така и чакам някой ден да дойдат по-добри времена. Smiley
« Последна редакция: Август 21, 2011, 12:53:57 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #10 -: Август 21, 2011, 07:22:20 »

Интересно, чета ви и сякаш повечето тук нямат проблем... хахах, яяя, има нова емотиконка tease1.... аууу, колко подходяща за изобразяване на протичането на самата паническа атака и резултата от нея Cheesy Та, чета ви и си мисля, че не паническото разстройство е главен проблем при повечето. Или може би вече пишат предимно хора, които не са в активна фаза на страданието, а са я преодоляли в чисто физически смисъл и им е останала някаква  форма на тъга и празнота в душата. Защото, когато пр се оттегли като активност от мислите и чувствата, остава една огромна дупка, която вероятно не знаете с какво да запълните. Каквото и да метнете в нея, тя сякаш се разширява даже повече- жива черна, космическа дупка.На мястото на един решен проблем, автоматично се намества нов, нали?
 Аз, например, нямам проблем с психикомоториката на мислите си, не ме спохождат черни такива, не съм обременена от гняв или съжаление. В редките мигове, в които чувствам спокойно тялото си, съм склонна да планирам дори нова сватба.
 Така, че тревожността не ми пречи на нищо, освен на това да се радвам на живота активно. И никога не съм искала да се лоботомирам, за да не изпитвам емоции - това не ме плаши, затова са ни дадени. Но да се излива адското количество адреналини постоянно в тялото и да те държи като диво животно нащрек постоянно... е, това ми пречи.
И изобщо като ви чета, вероятно защото още не съм на този етап и не позволявам на лекарят ми да ми включи медикаменти, но се питам - как може да страда човек така безутешно на ниво, което е само психика. Все си казвам, че не психиката води до соматично страдание, а соматичното до психично. И че лекарите грешат като прехвърлят всичките ни телесни мъчителни симптоми на подсъзнанието. Просто, защото подсъзнанието не може да бъде пипнато, доказано като пострадало... то е фактор, който позволява на мнозина да кажат - от психиката е... и да те лекуват с години, защото няма да умреш, но и най-вероятно няма да се оправиш. Затова ми е гнусно да пия лекарства, затова ми е гнусно да виждам колко  хора се издържат от това страдание - фармацевти, лекари, терапевти и още куп по веригата.

 Нека си имам тревожност, но да нямам симптоми! Smiley С тъжната душа мога да се справя, но със страдащото тяло - не мога. И не казвайте, че едното води до другото, то е като кокошката и яйцето - не е ясно кое е първо!
« Последна редакция: Август 21, 2011, 07:25:20 от kadife » Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #11 -: Август 21, 2011, 10:27:00 »

Цитат
Нека си имам тревожност, но да нямам симптоми!  С тъжната душа мога да се справя, но със страдащото тяло - не мога. И не казвайте, че едното води до другото, то е като кокошката и яйцето - не е ясно кое е първо!

ААА, не така! Не съм съгласна да се примиряваме с тъгата в душата. Тя е не по-малко смазваща като усещане. Неееее, не искам да свиквам с това да съм зле или да търся по-малкото зло. Искам да си поставям за цел да съм добре и то максимално добре, защото вярвам, че това, към което се стремиш, това и постигаш. Затова никакви такива - и здрави, и щастливи трябва да сме!  Cheesy
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #12 -: Август 22, 2011, 09:57:53 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 04:01:58 от track » Активен
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #13 -: Август 22, 2011, 12:48:03 »

ПР ме направи зависима от семейството ми дори и на 26 години. В най- тежките ми моменти татко ме караше до Университета на лекции, защото беше невъзможно да пътувам сама. Мама излизаше от работа, за да ме извежда навън, когато агорафобията ме беше връхлетяла с пълна сила. Финансово- също зависима Sad Зависима от това, когато пътувам да е с кола, а не с градски транспорт, зависима  все от някой Sad Сега при мен нещата са много по- добре, за момента почти всичко от ПР е утихнало. Сега съм при баба малко да си почина и се надявам от есен да си намеря работа, за да се почувствам пълноценна. Освен това от много време насам съм и влюбена...усещам, че между нас би могло да се получи, но...той е спортист, как да обясня на един активно живеещ мъж за моето ПР ?
Активен
april_sheep
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 76


221942121
Профил
« Отговор #14 -: Август 24, 2011, 09:25:18 »

Първото нещо, което бих направила ако го нямаше ПР ще е една огрооомна разходка, както едно време..сутрин като изляза се прибирам пак по светло  Smiley За голямо мое съжаление тези моменти доста отдавна липсват от ежедневието ми.  После си намирам една свястна работа, 2-3-5 свестни гаджета и т.н  Всъщност това е нещото, което гадното ПР ми отне: свободата да правя каквото и когато си поискам, без 5 дни преди това да съм планирала всичко до най-малката подробност, да не би случайно да има неприятни изненади и посещения в спешното, пази Боже ако няма спешно наблизо  Grin
Активен

"Illegitimi non carborundum"
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1