evropea.com - форум за паническо разстройство
Ноември 30, 2021, 02:44:11 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 4
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 4

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 23
  Изпечатай  
Автор Тема: тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже  (Прочетена 41991 пъти)
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #75 -: Август 04, 2011, 10:41:18 »

 Smiley
« Последна редакция: Ноември 08, 2011, 03:20:42 от track » Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #76 -: Август 04, 2011, 11:25:30 »

Знам,че всяко чудо е за три дни и ще отмине и че трябва търпение. С годините обаче започвам да минава все по бавно и по бавно. Нагледах се на какви ли не мъже и екземпляри и знам,че с този се допълваме,нооо......нашите пътища се разделят и именно за това може би и той не може напълно да се отпусне. Аз през цялото време си казвам,не затъвай , не си въобразявай кой знае какво, както е тук утре може и да го няма, но как да контролирам тези пусти му чувства? Нама начин,още повече,че всеки път е все по хубаво и по хубаво.....Страх ме е много,да не потъна пак в онази голяма яма, от която всъщност той ме измъкна,или може не точно той , а любовта ми към него. Иди и разбери Smiley
Имам ужасно главоболие от снощи,едвам гледам, а съм на работа и не знам как ще издържа Sad
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #77 -: Август 04, 2011, 04:07:11 »

Честито ми,първата ми ПА след 4 седмици свобода Sad Няма да описвам подробности,на всички е ясно. Ама само не знам ,защо мисля,че краят ми наближава?? За секунди така ме смачка, че се прехвърлих все едно в друго измерение. Отмина,не напълно,но ме отпусна.....Въпрос- до кога? Не го искам повече,не го издържам Sad Плаках ,много плаках....повдигаше ми се.....нямам думи повече, не знам къде да избягам,къде да се скрия,искам само да се отърва Sad
Активен
Ari
Sr. Member
****

Рейтинг: 1
Неактивен Неактивен

Публикации: 265



Профил
« Отговор #78 -: Август 04, 2011, 04:20:09 »

Маруся, успокой се,момиче. Почувствала си се застрашена от проблемите във връзката си и реагираш с ПА. И на мен ми се е случвало. Сега, най-важното е да не си мислиш, че ПА винаги ще те спохожда, когато се чувстваш застрашена.
Нищо страшно няма, просто една ПА. Ако си вкъщи вземи си един душ, полегни си, поръчай си храна по домове - нещо, което обичаш и в крайна сметка заложи на следната мисъл - мога да бъда щастлива и без мъж до себе си, справям се добре в работата си, имам добър социален статус, няма да загина дори и оперделeн период от време да съм сама. Не се вини за нищо, а заложи на качествата, които безпорно имаш и които със сигурност ще те спасяват в трудните ситуации. Виртуално те прегръщам и ти изпращам положителна енергия.
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #79 -: Август 04, 2011, 07:00:00 »

Аз пък искам на Маруся! - помните ли това руско анимационно филмче... колко хубаво ми бе тогава, цветно детство, смях и всеки ден жадно очакван.

Маруся... аз няма да ти кажа да се отпуснеш, да си пуснеш хубава музика или интересен филм, защото мисля, че когато човек получава паническа атака, последното което му идва да прави е да се образова и медитира. Ще ти кажа, че изворът на обичта е вътре в нас... дори не е и в децата ни, никое дете или мъж не бива да носи тежката корона да дава смисъл на живота ни. Побиват ме тръпки, когато чуя жена да казва - Децата ми са смисъл на живота ми. Имам майка, която направи три опита да напусне този свят и то в различни моменти от живота ми. Считам, че е имала своето основание да иска да избяга, да ме остави да се оправям сама. Сякаш в най-ранните ми детски години ми е заявила, че трябва да се справям сама. Сега съм сама - майка ми е жива и здрава, синът ми също, нямам партньор от няколко години, но разбрах едно, Маруся - не бива да търся извор на смисъл извън себе си, само в мен. Разбираш ли... мисля, че това паническо разстройство, то без съмнение е нарушена биохимия в мозъка, но тя идва следствие на неправилно отношение към нашата си, вътрешна енергия. Ние сякаш се спираме да почувстваме до край цветовете, емоцииите... себе си. Сякаш отвъд паническата атака си ти... стоиш там като един черен лебед и очите ти светят в червено... Често ни казват да се оставим на паниката, да я почувстваме до край.
Много искам да ти обещая, че това няма да се повтори, снощи и аз имах гадна паническа атака... нещо ми казва, че пак ще се случи. Очаквам я. Но онова, което искам да ти кажа от сърце е, че отвъд симптомите ни няма инфаркт, няма полудяване, няма смърт... отвъд тях, сме ние:) Мисля, че ако открием начин да не се страхуваме от тези симптоми, ще открием начин и да живеем по-леко. Нима, Маруся, не си забелязала, че хората страдащи от тревожност са обикновено цветни, емоционални, чувствителни хора и носят хубави, горещи сърца - те мислят много, способни са на дълбоки себеанализи, перфекционисти са и искат най-доброто от себе си за другите и очакват същото, но рядко го получават.
Изпращам ти топлата си усмивка и ти пожелавам спокойствие и разум, за да не се плашиш.. това са само едни досадни повтарящи се симптоми, нищо повече Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #80 -: Август 04, 2011, 07:41:01 »

Много сте сладки всички Smiley

Цитат
А какво става,когато любовта е несподелена? Когато имаш нужда точно от този човек, точно от неговите докосвания и изобщо от неговото присъствие? Какво става, когато си тръгне и в теб отново всичко е празно и сиво? Какво става, когато знаеш, че връзката е обречена и че няма смъсал, но любовта е толкова силна,че чак боли? Кажете ми как да се справя с това?

Какво става, когато любимият ти човек го няма на света, не само при теб, ами никъде другаде, или неизвестно къде, и знаеш, че никога повече не можеш да го чуеш, да го докоснеш, да го видиш дори и отдалеч, дори и за секунда. И те очаква един цял дъъълъг живот без него... Какво правиш, когато си имал всичко, което ти е придавало смисъл и го изгубиш изведнъж? Къде отива любовта ти тогава? Изчезва ли, или се насочва към някой друг??? Как се научаваш да живееш сам, след като си имал такава любов?

Цитат
Те хората не си отиват изведнъж. Това става бавно и се усеща. Така и ти сама можеш да си дадеш сметка о време и да свикваш с положението,

Как се живее, когато и това време да свикнеш не ти е дадено, а всичко, което си имал, изчезне за миг, и как продължаваш сам? Как се учиш отново да живееш, след като си спрял? Кое ти дава сили и как се осмеляваш да обичаш отново по същия начин, без страх, че отново ще загубиш...

Цитат
Ще се справиш с това като знаеш, че "клин клин избива"  Намигване Малко кратки и неангажиращи връзки ще ти помогнат по-лесно да се справиш с положението.  Смотан

Не и по този начин. Да, това е един от много вероятните варианти да избягаш от себе си, от тревожността си, от чувствата и мислите си, но за жена с такъв тип душевност това не може да е решението. Което не значи, че не съм минавала и по тоя път. Аз действам на принципа проба-грешка от година и половина насам. Опитвах се да изтрия спомена от горния човек чрез други... търсех някой, който не ме кара да чувствам вина, че го замествам, предавам или забравям... Дори се пробвах да обичам, но самотата явно ме е променила. Сблъсках се с хубави и с лоши моменти. Открих хора и неща, които ме издърпаха напред, същите те понякога и ме закопават, но не съжалявам. Всяко нещо изиграва своята роля в съответния момент. Маруся, за конкретния момент животът те е срещнал с когото трябва и от когото си имала нужда. Дал ти е точно каквото ти е било нужно, но може би вече не се нуждаеш от него. Иначе знам какво е да се чувстваш така, все пак не забравяй, че е временно. Както виждаш, аз не съм умряла, и ти няма да умреш от любов Smiley Нито от ПР. Дай си време и не се отказвай. Единственото, което не бива да забравяш, е да се цениш. Не се хвърляй на боклука всеки път, щом срещнеш безразличие или ти обърнат гръб. И това е временно. И е преодолимо.  Wink До следващата любов, която ще ти се стовари на главата, когато най-малко я искаш или очакваш...  Cheesy Grin
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #81 -: Август 04, 2011, 09:25:41 »

Маруся,
Може и да не съм прав, но представи си, че ПА е всъщност за добро. У човек се трупа, трупа напрежение. Ако не се освободи някак, на душата й се струва, че ще се пръсне. Ама че гадничък начин да се освобождаваме от нашето напрежение е избрала природата.
Ето, аз вчера трябваше да си ходя на село. Спах, спах и 20 минути преди тръгването на рейса се сепнах, облякох се и се изстрелях на спирката. Влизам в автобуса - пълно със старци; помислих си, че съм попаднал на екскурзия. Намерих си място, платих си билета... и хоп, усетих, че "приятелчето" пристига; аха-аха, да сляза на следващата спирка. В този момент си спомних съветите на Курпатов - точно това иска "приятелчето", да се предадеш, то да ти диктува; напук останах на мястото си. Когато автобусът започна да излиза от града, вече нямаше къде да мърдам - "душата ми бе в зъбите"; във въобръжението ми се сменяха най-различни гадни филмчета; отново прибягнах до Курпатов - лишаване на страха от сила; опитах се да се отпусна физически напълно, вдишвах в течение на 5 секунди и без пауза издишвах за 10; оставих филмчетата да прелитат през съзнанието ми, без да им се "връзвам"; по всяка вероятност полека навлязох в медитация. Вече не ме интересуваше къде отивам, кога ще пристигна; с празен поглед наблюдавах през прозореца менящите се картини на крайпътния пейзаж.
Когато слязох, не знаех на кой свят съм, с усилие на волята се затътрузих по селския път, бях изпаднал в някакво полулетаргично състояние, което честно казано въобще не ме караше да се чувствам комфортно. Като прибавим и факта, че следващият рейс беше чак след 6 часа, може да си представите колко "забавно" ми беше. Това, което ми даде малки криле, бе фактът, че се запитах - защо трябва да чакам толкова дълго - та нали колата е в гаража... Отклоних предложенията на родителите ми за разходка из природата; след като хапнахме, почетох малко и успях да подмамя моите хора с оферта за кафе в едно крайпътно курортно селище. Непосредствено след излизане от село ни заваля страхотен дъжд, като из ведро. Дори се наложи да спра колата за малко. Чак вкъщи забелязах, че книжката ми е с изтекъл срок. В града не беше паднала и капка.
Днес карах колело. В главата ми се въртяха мрачни мисли; наблюдавах хората, проследявах мислено двойките как се прибират с торбите си с покупки по панелените си "клетки", как с рутина попиват ежедневните телевизионни водевили; постепенно в съзнанието ми се настани добре познатият ми образ на една държава, наречена Галфония, почвечето от гражданите на която са известни с алчността, завистта, мързела и скудоумието си; където в култ на фона на приличащите на кочина жилищни постройки е издигната собствеността на втора или трета ръка джип (по всяка вероятност жителите на тази държава изживяват себе си като неосъществени лесничеи); почти всеки галфонарец се смята за много отракан; осведомен е по всички въпроси на познанието. Природната му "мъдрост" е подхранвана от уродливи образци на псевдомузика, плиткоумни развлекателни предавания, в които равнището на интелекта и хумора е почти колкото на космат макак; и още, и още, и още... А ако се роди птица, галфонарците бързат да й прережат крилете и да я поставят в клетка; те не харесват птиците на свобода, реещи се в небето. Ето такава птица съм и аз, мислех си...
А сега, да свършвам, че много се разприказвах. Хайде, че си готвя спагети, време е за ядене...
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #82 -: Август 04, 2011, 09:57:56 »

Я кажете, когато трябва да сложите разума и чувствата на кантар, кое избирате? Ако например сте се влюбили в човек, който знаете, че не е за вас и с разума си го отхвърляте, как обяснявате на сърцето, че не трябва да го обича Cheesy Възможно ли е да се самоубедим, че сърцето ни лъже, когато за него това, което си чувства, е правилно... Какво бихте направили? Ще избягате ли, ще потиснете ли чувствата си или ще се оставите да ги изживеете докрай? Ще стоите ли тихо, надявайки се, че ще ви мине или ще направите всичко, за да я реализирате?
Аз досега винаги съм се борила за всичко, което вярвам, че си заслужава усилията и не спирам, докато не го постигна. Обаче ако смятам, че е по-добре да не се боря, защото няма да е добре, ако успея, тогава кво праим??? Преди да кажете, отказваме се, да напомня, че въпреки всички разумни аргументи против, ние упорито си го искаме  Cheesy
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #83 -: Август 04, 2011, 10:41:43 »

Ей, много сте влюбчиви, бе хора!  Grin Блазе ви! Аз досега такова чувство (в ромеожулиетовия смисъл) не съм изпитвал.  Cry Сексуално привличане - да. Но нима това е любов... Така че едва ли аз съм човекът, който трябва да си пъха гагата в тази тема. Но това, което твърдят хората, изпитали такова чувство - че са готови в името на любовта си и докрай света да идат, ме кара да си мисля, че ако изпитам подобно чувство към една жена... ооо, какъв ти тука разум, какви ти аргументи - направо в огъня, пък каквото има да става - да става. И нека има взаимност. Интересно, съществува ли т.н. любов от пръв поглед?
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #84 -: Август 05, 2011, 12:07:55 »

Stareternity, определено си птица, голяма бяла птица.... хахах, ама не лебед, шегувам се!
Опиваш се от словото си, нали? Колко пъти препрочете поста си - три, четири пъти? Smiley
Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #85 -: Август 05, 2011, 12:15:59 »

Нима съм толкова добър в словото, че да се опивам?
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #86 -: Август 05, 2011, 12:19:35 »

skorpi, никога не съм се влюбвала в човек, който зная, че не е за мен, вероятно, защото няма начин такъв човек да ме впечатли. Виж, обратното се е случвало и тогава е не по-малко гадно. Как се преценява, че някой не е за теб - пие, бие , скандалджия е, простак е, лентяй, влюбен в майка си... Това се неща, които си личат и на пръв прочит, няма начин да се увлече човек в нещо, което не е за него. Но ако говориш за човек със социален ранг по-висок от твоя или примерно вече ангажиран в друга връзка - ще обобщя, че 60% от връзките се намират в някаква такава обремененост. За жалост сме продукт на семейното възпитание и на общественото мнение. Колкото и да твърдим, че сме самостоятелни бойни единици, не, не е така. Считам, че като продукт на тревожността си сме в тази ситуация именно заради желанието за перфекционизъм. Дори изворите на самата тревожност почиват и на това - ох, дали няма да ми стане зле на обществено място и да се изложа?! Ами, да... винаги има възможност да се изложим, и в любовта, и в професията - но разликата между спокойните и тревожните е, че първите просто ще продължат  след даден инцидент и няма да го свързват със задължителен следващ провал, а вторите ще донесат от десет планини вода, за да не им се наложи втори път да изпаднат в подобна "неуспешна" ситуация.
Същото е и с любовта, ние сме тези, които създаваме модел на партньори, които не ни подхождат, защото едно последващо разочарование в любовта ще бъде удобно маскирано зад  фразата "знаех си!"
Така, че... въпреки всичкото ми дърпане и нежелание за любов... знаете ли, няма нищо по-хубаво, по-топло, по-ароматно, по-изпълващо, по-смислено и творческо от Любовта Smiley
« Последна редакция: Август 05, 2011, 12:25:14 от kadife » Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #87 -: Август 05, 2011, 12:21:16 »

Прочитам постовете си само по един път, понякога - за да видя дали не съм допуснал грешки. Ако съм добър в словото, нека да се опиват тези, които четат (ако го искат, разбира се). Ако ли пък не съм - то как да се опивам от боклук? Предпочитам да се опивам от Курвуазие, Дъмпъл или Мартел.
Активен
Stareternity
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 332



Профил
« Отговор #88 -: Август 05, 2011, 12:24:46 »

"...определено си птица, голяма бяла птица..."
хахахх, трябва да съм ПЕЛИКАН; знаех си!!! Тъкмо се чудех каква точно... Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin Grin
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #89 -: Август 05, 2011, 12:26:29 »

"...определено си птица, голяма бяла птица..."
хахахх, трябва да съм ПЕЛИКАН; знаех си!!! Тъкмо се чудех каква точно...



black swan Smiley
« Последна редакция: Август 05, 2011, 12:29:19 от kadife » Активен
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 23
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1