тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[Little Овненце]

Stareternity, на 20-ти август пътувам за морето. Среща на Нова загора моля, носи тълковен  речник,че да разбирам какво ми говориш 

[track]

 

[track]

 

[Little Овненце]

Тракче,ти от Варна ли си? Аз пътувам за Бургас на 20-ти,ама по път викам да видя моя любимец,ако той иска де,ама на глей го,мълчи,ни дума ни вопъл  Еее,ама как искам всички да се съберем. Аз отслабнах 8 килца да ти кажа,есктра ми е. От водораслите няма да колабираш,споко А за рождения ден само се радвай,не мисли лоши работи.Оле 2 кучета,котки,ехаааа,искам и аз да дойдаааа  Обожавам животни,даже последното ,което бях решила е да си взема куче,ама аз съм по цял ден в офиса,май не е добра идея а?То няма да е голямо де,френски булдог искам,ама само по цял ден не е добра оферта. Имала съм американски стафорд,ама то беше друго,бях по често в нас,а и то изяде цялата къща като се сетя.хм,ще мисля,ама много адски, много ми се иска да си имам едно малко куче-бебенце:))Някой да ме подкрепи веднага ))

[track]

 

[skorpi]

scorpi, защо казваш, че изпитваш любов към тревожността ти? Какво ти дава тя, че да я "обичаш"?

Казах го така, заради заглавието на темата. Трябва ми споделена любов, за да съм щастлива. Ако само аз обичам или ме обичат, не се получава - мисля, че това е важно уточнение. Не ме устройва едностранната любов, нито в единия, нито в другия вариант се чувствам добре. Трябва да има взаимност, а нея не съм срещала отдавна, затова и не съм имала пълноценна връзка оттогава насам. Не че времето е много, просто минава бавно... аз си спомням все още едно чувство, при което в присъствието на друг човек да се изгубиш, да потънеш и да изчезнеш без страх, защото знаеш, че го искаш. Иначе да хванеш някого за ушите и да сте "заедно" е лесно, не е в това проблемът. Проблемът е в чувството - да се чувстваш пак цяла, истинска и жива, но и да виждаш, че и ти караш някого да се чувства по същия начин. Тогава се чувствам силна и безстрашна. И не знам защо това трябва да се отчита като проблем, след като хората са създадени, за да се събират и да се обичат. Т.е. да страдам от липсата на такава любов смятам, че е напълно нормално и човешко, така както огладняваме без храна, и ожадняваме без вода.
Ако ще си говорим за животинското царство, и там нещата много добре се виждат, че са така... всяко живо същество се бори за любов и внимание, котето мърка, като го погалят, кучето мята опашка, като вижда, че му се радваш, дори цветята цъфтят по-добре, ако се отнасяш добре към тях. Те до известна степен могат да прогонят чувството за самота, но не са достатъчни заместители. Нищо не може да компенсира човешкия контакт. Иначе никой никого не би търпял и не би се съобразявал, щяхме да сме си единаци, но това е срещу природата и същността ни.  

[t.todorov]

„Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя. 

Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти, 

и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите. 

Ти си си ти, аз съм си аз. 

Ако случайно се срещнем, това е прекрасно. 

Ако ли не - нищо не може да се направи.“ 

Фридрих Саломон Перлс

[Stareternity]

„Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.  

Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти,  

и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите.  

Ти си си ти, аз съм си аз.  

Ако случайно се срещнем, това е прекрасно.  

Ако ли не - нищо не може да се направи.“  

Ееех, най-после... Заработи и тежката артилерия! Че то само с тая моя гола прашка... нежният "противник" направо ме върна в окопите на изходната позиция.
Е, дами, нали искахте адекватно от мъжка позиция - че и в стих!
Защо просто не вземете лист хартия и да опишете как си представяте идеалния си партньор - външност, обноски, интелект, възпитание, материално състояние... После се запитайте дали такъв съществува; да не се окаже само че е единствено на страниците на Шарл Перо!
Marusia, ако искаш да ме "видиш", дай едно приятелство във Фейса - следва "красавицата и звяра"...

Фридрих Саломон Перлс

[track]

 

[Little Овненце]

Написах ви на лични как да ме намерите 

[track]

 

[t.todorov]

Смисъла на цитирания стих е всъщност в това, че само ако човек е стигнал до лична зрялост и известна самодостатъчност, приел е че самотата е част от живота, без значение със, или без някой друг е, тогава може да срещне някой друг, като него. В противен случай партньора играе ролята на допълващ неговата слабост, което пък означава зависимост от допълващ партньор, за да се чувства известно удовлетворение от самото живеене.
Това е всъщност в духа на индивидуализма от 80-те години. С няколко думи: първо да допълня себе си и тогава да търся партньор, вместо да търся партньор, който да ме допълни. Така се предполага, че двама зрели хора стават партньори, но не на база на някаква компенсация.  За зрели хора имам предвид емоционално зрели.

[track]

 

[t.todorov]

Ами смисъла всеки сам трябва да намери все пак. Няма рецепта. Но "омръзването" е показател, че няма как друг партьор да компенсира това, което на мен ми липсва, като личност. Така желанието за партьор, което е желание за компенсиране, не може да се сбъдне и в това е цялата трагедия, особено когато "балонът" се спука. Именно заради това ако човек е успял да "позакърпи" своите липси и срещне друг човек който е направил същото може да има същинско споделяне, което няма да е компенсиране на единия с другия. Друг е въпроса че закърпването, т.е. човек да стане идеален е утопия, но все пак стремежа натам отвежда човек по-далеч.

[track]