тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[track]

 

[track]

 

[kadife]

Здравейте момичета и невидими момчета, ако има такива, де Първо ще се похваля, че направих работното пътуване в чужбина и при това се справих отлично. Много се притеснявах преди да тръгна, но знаете ли, нито за момент не ми стана зле, а е много път и е ужасно горещо там, където бях - горещо и влажно, едва се дишаше. Но се справих

Скорпиля, е как да не ти се вържа, връзвам се на всичко, което ме вълнува, такава съм аз - вълнуваща Направи ми впечатление, че казваш, че ти е зле, откакто си се върнала у дома и ще вметна, че аз навън съм повече в кондиция и сякаш се държа, отколкото у дома - уж вкъщи се чувстваме най-сигурни, но като се замисля домашната обстановка ме предразполага към кекавост и по-активно очакване на тревожен пристъп. А и е твърде възможно след период, в който казваш, че си се чувствала добре, сега просто да ти е момент за малко по-зле и когато премине пак ще ти е добре, ще видиш. И всеки път светлите периоди ще стават по-дълги и по-дълги! Душата ти не е празна, Скорпи, ако бе празна, щеше да си само тяло. Една душа не може да бъде празна, нито запълнена с друга такава - твоята душа, сигурна съм, е прекрасна - обичай я, гали я и докосвай сама така, както би докосвала всяка една част от тялото си, която ти доставя удоволствие. Всеки се нуждае от човек, с който да усети единение, топлина и да усети смисъл  в битието - пожелавам ти това да се случи  скоро и да се почувстваш подкрепена и по-пълна. Но в момента приеми, че това е твоето  спокойно време, а не самота - време, в което ще се опознаеш, ще откликнеш на интересите и желанията си, ще си починеш и ще се развиеш в посока, която винаги си искала, а все не е идвал момента, в който да обърнеш внимание  само на себе си - направи го сега:)

За г-н Тодоров, чест и почитания, очевадно обслужва не само този форум, защото почетох за него и по други форуми, така както ни призовава той да се информираме за нашите терапевти. Отделя много време за да поощрява хората с тревожности да се доверят на психотерапията като средство за лечение на тревожните разстройства. Под всеки негов пост стои препратка към сайта му - това не е за без пари, това е реклама. Ще запазя мнението си за мен, защото то касае само мен. На него мога да благодаря, че се ангажира с хората тук и не считам да се чувствам потисната от това, че някой прави това "без пари" - не, не съм забравила, че някои лекари считат, че се хабят за пациентите си. Г-н Тодоров явно не хаби сили за хората тук, но и да не забравяме, че ние също сме му полезни - така опознава проблематиката в работата си по-всеобхватно. Дано това сътрудничество продължи дълго, в помощ на двете страни.

Скорпи, ако на нещо ме научи паническото разстройство, то е да заявявам смело какво мисля и да не се гъна в нечии интереси, пренебрегвайки своите. И да не бъда благодарна на зрънцата добрина, мислейки си, че не заслужавам планина от добрина, да не се радвам, ако някой вместо да ме ритне, само ме смушка в ребрата. Заслужавам най-доброто, всички останали също!

Трак, не се губим, а пътуваме Много съм доволна, където успях... като се прибрах и се прекръстих и си казвам - Браво, браво! и танцувах посред хола на пръсти, а животинката ми домашна ме гледа и ми се чуди на смехотата, как малките, незначителните за другите хора постижения, за мен са като най-хубавото нещо на света, най-голямото.... и всяка крачка носи такова доволство, нали!

[skorpi]

Здравейте момичета и невидими момчета, ако има такива, де  

Има, нинджите са невидими    

Кадифе, писна ми да се самоопознавам, точно това ми дойде нанагорно. Просто не искам нито минута повече да вися като изпаднала на самотен остров и да се оглеждам за някоя заблудена маймуна И, не, не искам да се галя сама, нито тялом, нито духом повече. ОМРЪЗНА МИ!  
Искам си живота и то сега!!! Обаче силите ми стигат само да си легна, а дори не мога да заспя. И това забравих как се прави...  

П. С. Мнението ми за Тодоров не се базира на форума или на коментари на други хора за него.

[kadife]

 Самопознанието продължава цял живот, Скорпи и идва усилно, защото е като да застанеш пред огледало и безжалостно да разучаваш онова, което виждаш. Същото важи и за галенето - само жена, която не се познава, не се приема и не се е научила да се обича, приема докосването и галенето на собствените си гениталии и емоционалност като нещо омразно. "Ти погали душата ми с перце", това е чудесна метафора за душа и галене, събрани в едно изречение.

 Казваш, че си искаш живота? Какво ти пречи - да не би да си се преопознала, прегалила  или просто животът ти е тук, но ти искаш някой, който да ти каже как да го живееш и съответно да сбъркаш това с любовта...

Един от големите проблеми на пр е автоматичната нагласа на обитаващият го да се пази през деня, да пести силите и енергията си в чисто физически план. За сметка на това, обаче изтощава до край психиката си с постоянното очакване или самонаблюдение дали идва поредният пристъп и как да го отбие така, че останалите да не разберат. Това е преумора на мозъка, но не и на тялото и затова вечер, когато легнем в постелите си - тялото не е уморено за сладък сън, само психиката скърца и ромоли, и човек и да иска не съумява да заспи. ПР кара агнетата да пищят цяла нощ...

[skorpi]

Самопознанието продължава цял живот, Скорпи и идва усилно, защото е като да застанеш пред огледало и безжалостно да разучаваш онова, което виждаш. Същото важи и за галенето - само жена, която не се познава, не се приема и не се е научила да се обича, приема докосването и галенето на собствените си гениталии и емоционалност като нещо омразно.  "Ти погали душата ми с перце", това е чудесна метафора за душа и галене, събрани в едно изречение.

Казваш, че си искаш живота? Какво ти пречи - да не би да си се преопознала, прегалила 

Кога съм казала, че ми е омразно? Кое може да замени човешкият допир и контакт? Нито тялом, нито духом това може да се случи. Едното не заменя другото. Иначе никой никога не би се събирал да живее с друго същество, да го търпи и да се съобразява с него. Всеки щеше да си кара сам за себе си...
За това с преумората също не съм никак съгласна - тялото много се изтощава от притока на адреналин, от засиления метаболизъм, от всички телесни усещания, които докарват до такова изтощение, че все едно си копал. И, да, вечер може и да ми дойдат силите, но не и за да заспя. Защото адреналинът активизира към действие, не към покой.   

[kadife]

 Не, не съм казала, че си споменала омраза, просто в тази посока ме поведоха мислите ти и говоря общо, коментирайки пр като цяло, а не в частност - все пак познавам само онова, което съм видяла от теб тук във форума. А всеизвестно е че ние проектираме собствените си емоции върху хората срещу ни и е възможно да виждам отразен собственият си вътрешен свят

Човешкият допир и контакт започва още в утробата, но ние за жалост не помним това. Казват, че ако в съзнателна възраст преживееш отново собственото си раждане, никога няма да забравиш страха, объркването и самотата, която ще те залеят, излизайки от утробата, която си смятал за своето място и начин на съществуване. До ден днешен се сещам за "Пилето" на Уилиям Уортън, който стоеше  "кацнал" на желязното перило на леглото си, подобно птица и се клатеше напред-назад в подлудяващ, но успокояващ ритъм. Мисля, че най-трудните моменти в живота си преживяваваме сами и това не е въпрос на избор, а на мисловна кондиция. Безусловно идваме сами на този свят и сами си отиваме, но това не е оправдание са самотен живот. Вече споменах някъде, че понякога най-самотните хора са точно несамите. В този смисъл, да, всеки се нуждае от ласка, от допир, от разбиране и за жалост рядко го получава в онзи вид, който му създава душевен и телесен комфорт. Нима голям процент от разстройствата не почиват и точно на нечие отношение в минали наши или настоящи години? Ти каза, че  "никой не би се събирал с друго същество, да го търпи и да се съобразява с него" - странна интерпретация на човешката връзка. Предпочитам да не се събирам с никого в този случай, което и оправдава в момента позицията ми от годините след развода, чувствам свобода и толерантност в избора си да не съжителствам с друг човек. Но това, разбира се, е различно за всички хора - ние само обменяме мнения, а не си търсим недостатъци. И може би, ако не бе пр, аз бих била по-склонна да "изтърпя" нечии прищявки, настроения или изисквания, защото в процеса на една връзка те неминуемо избуяват. А това прави препратка към същината на темата ми, че човек с пр е по-трудно да е довери на партньор, защото недоверието му е обусловено и от страданието - как ще бъде то прието, интерпретирано и развито в една бъдеща връзка.

За преумората, сигурно пък ти си права - може би е различно при всеки, но считам, че с годините тялото свиква с адреналина и някак не му създава особена тръпка, за да се изтощи. Няма начин да стоя седнала, замръзнала и инспектираща какво се клати, какво ми става, как ми бие сърцето и какво ще се случи този път, и същевременно това да ме измори телесно. Това ме изморява само психически. Когато мине пристъпа изпитвам блаженство, защото ме унася, става ми спокойно и си казвам, светът е прекрасен, наистина! Но... това не е достатъчно, за да се изморя физически и вечерта да спа сладко. А може би това с хората, където се делят на сови и чучулиги е вярно. Може би и ти си сова като мен, аз съм най-активна нощем, както и работоспособна. През деня съм прозяваща се и някак по-склонна към сън. Работата, която мога да отхвърля нощем рядко може да бъде равна на тази, която ще извърша през деня.

Такива ми ти работи, драга ми Скорпиля Но това, вметвам отново, е само моето мнение, то не цели да поучава, да търси грешки или да прави персонални заключения. Писането тук ми помага да погледна върху пр в по-широк диапазон и да усетя и другите гледни точки, но понеже съм една перфекционистки устроена  личност, не мога и да не се опитвам да подреждам нещата така, както на мен ми харесва. Като се усети, че правя така и просто ме    - обещавам да не изкарвам от себе си тъмната половинка и да се превъзбуждам от този дружески акт

[kadife]

Само на мен ли ми прави впечатление, че Stareternity от известно време липсва във форума? Дано кара вълнуваща почивка  и е открил някой местен водопад (забравих името на водопадите, които сам препоръча - не бе галапагос, не бе гуакамоле, не бе гуантанамо... но нещо в този ритъм)

[track]

 

[skorpi]

Ей, момичета, искам да отбележа, че имате сериозен напредък откъм разговори за секс поне, за ПР нямам представа как сте  Като се сетя в началото как беше прието с неохота да се говори за такива неща във форума, пък и се твърдеше, че няма нищо общо с проблемите ни... а сега май само на това ви избива. Гордея се с вас
Кадифе, явно симптомите при всички все пак са различни. Аз не си изследвам нищо, но излизайки навън, ме тресат хиляди телесни усещания, които се опитвам да изтърпя, докато си свърша работата и се прибера. Колкото повече време съм прекарала в сърцебиене и на ръба на припадъка, толкова по-изтощена съм, като се прибера. Нощем нещата се подобряват обикновено. Събуждам се за живот, когато е време за сън

Та, мисля да отворя нова тема - Как да си погалим гениталиите правилно   Хем образователна, хем ще споделяме личен опит   Може би тогава "невидимите" мъже във форума, за които споменава Скорпи, ще се появят. Каспърчо вече не е на мода 

Трак, отвори такава тема и ти гарантирам, че поне един от безследно изчезналите от форума ще се появи под една или друга форма - и внимавай, те невидимите момчета си дебнат и четат, опознават персоните и преценяват коя може да им върже Та в този смисъл внимавай какво си пожелаваш, за да не те погали някой друг, вместо сама да се опознаваш. Само гледай да не попаднеш на такъв, на който и нещо друго да му е невидимо
А това, че все за неприлични неща си мислиш, каквото и да си говорим, е плод само на подсъзнанието ти Ние сме си чисти и невинни и се самоопознаваме 

[Little Овненце]

Ехоооуууу,девойки и младежии,ей ме на мен .
Още съм на моренцето и чудно си прекарвам ама останаха още 3 дни и направо не знам как ще сгъвам цирка пак към София и ще се върна там и всичко от начало. Споделих май преди това,че и с моя човек изкарахме 2 прекрасни дни,но днес за първи път се осмелих да му кажа,какво изпитвам заради неговото заминаване през октомври. Много плаках и излезнах от Фейса,защото се разстроих много.Той само повтаряше моля те недей така и ей такива подобни. Казах му да не е посмял да ме съди за това,което изпитвам и че не съм камък и че е нормално да съм тъжна,че ще замине и че всичко ще приключи. Аз за себе си знам,че в момента в който той тръгне за мен това е краят.Няма да седна да го чакам,докато неговия живот те първа започва. Те първа ще има авантюри и нови запознанства и тръпки,и още на 3 -я месец ще ме е забравил. Той започна да звъни по телефона,да ме проверява,едва ли не да ме съжелява,което най много мразя.Не искам да ме съжелява, а просто да ме разбере. Няма да се хвърля в морето и да си сложа край на живота,но ще ми е много трудно и много страдам.Не съм го виждала 5 дни и ми толкова ми липсва,толкова много искам да е при мен,не мога да го опиша. И боли все повече и повече и много ме е страх. Ще се върнат всички ПА,сигурна съм,ще изпадна в дупка и този път вече не знам как ще излизам.
Колкото до терапевтите/понеже Кадифе е споделила/ аз вече на никой не вярвам. Моя си го уважавам,ама какво да очакваш от човек ,който с това си вади хляба? Никога не може да се постави на нашето място,колкото и добър да е и да се прави,че те изслушва и че те разбира,не мисля,че вниква в проблема. Дава хапчета,ние като удавници за сламка си ги гълтаме и така до кога? Страха си е там,ПА от време на време също идва,какъв е този живот не знам. Нещо съм в кофти период пак и доста негативно мисля в момента,ама като се замисля,наистина няма какво положително да измисля. Тази раздяла неизбежна ще ме побърка и ще ме смачка знам. Не искам да седя в София,искам да се махна от там,искам да започна пак наново,искам да забравя, да забравя миналото си и всичко,което ми се е случило. Намерих човек,който обичам с цялото си същество и който трябва да забравя,защото живота го налага,ако не е той има и други така е,ама не мога органически да ги понасям. И какво сега?Пак борба,пак мъки. Еми то аз съм куче и издържам на всичко на наистина,ама до кога? Ето вече паднах веднъж,но всеки следващ път ще е все по надълбоко и излизането ще е все по трудно.И кой викате ще ме вземе такава падаща и слаба?Още някоя и друга година и съм до там.
Не знам момичета,нещо ми е криво и лошото е че не мога повече да потискам това,което става вътре в мен и скоро ще изтрещя нацяло. Тогава пък хептем ще ме вземат за чалната.Ама да ме приберат в психото и да свършат мъките.Там поне наистина вече никой няма да ме погледне.
Наистина жалко,че не сме всички от един град,че да се събираме и виждаме и да си дрънкаме и пийваме до сутринта. Поне знам,че няма да е нужно много да говоря,за да разберете за какво става въпрос.
Сега ще ида да полегна малко,че се чувствам скапана,емоционлано.....
Целувки и всичко хубаво

[skorpi]

Милата Маруся
Знам защо е това настроение сега, но и ти знаеш, че с времето човек свиква и се нагажда към всякакви ситуации, дори и когато много боли. И болката не изчезва, но се притъпява...

И кой викате ще ме вземе такава падаща и слаба?

И аз си задавах този въпрос преди година и половина. Някой беше отговорил много точно, мисля че беше delicacy и и то точно в тази тема. Има определен тип мъже-спасители, които по някакви си техни причини приемат под крилото си "жертви" - дали, за да изпъкват те самите като по-силни, дали от инстинкт, наследен от прародителите, от алтруизъм или нещо друго... така или иначе "силният пол" се стреми към слабия... но естествено, като в сърцето ти се е настанил един, ти не искаш да отваряш място за друг... винаги е така. Нормално е. Карай по ред и не си предсказвай така бъдещето - кое и как ще стане никой не знае. Не се давай на депресията, защото наистина трудничко се излиза от нея. Нещата ще си дойдат на мястото. И то на правилното място, макар че ние рядко имаме търпението да дочакаме и да видим, че ни се случва най-доброто, а не това, което ние мислим за най-добро в момента.

[kadife]

Маруся, ти каза - " Няма да се хвърля в морето и да си сложа край на живота,но ще ми е много трудно и много страдам.Не съм го виждала 5 дни и ми толкова ми липсва,толкова много искам да е при мен,не мога да го опиша. И боли все повече и повече и много ме е страх. Ще се върнат всички ПА,сигурна съм,ще изпадна в дупка и този път вече не знам как ще излизам."
Спомена и че до 3 месеца ще те е забравил и ще си е открил нова тръпка, например някоя мацка с афропричеса като тази  , не че зная къде заминава
Но все пак, Нострадамус, айде да спреш да предвиждаш бъдещето и да оставиш да се случи това, което има да се случва и в случай, че ужасно ти се гадае - разгадай некой шифър, загадката на маите или пък икономическа формула за справяне със световната криза

Недей така, Маруся, чета те и виждам нещо, което само са ми казвали много пъти, че притежавам, но аз съм отричала... драматична преодпределеност за случване на нещата от живота. А ако не стане така Маруся, ако изобщо не се случи това, което не само очакваш, но и непозитивно завихряш около себе си под форма на енергия. Мощно запращаш тази енергия в Космоса и естествено тя се връща отново при теб - защото това е то истината - ние сме енергия и на количеството отдадено от нас, се връща равно количество енергия в най-добрия случай. Нима мислиш, че в приказките за позитивното мислене няма верни неща?

Мисля, че когато сме смутени, уплашени, недееспособни емоционално и не можем да помогнем на Господ (за всеки вярата е под различна форма - Бог, Добро, Енергия, Мисъл или други)  да си свърши работата, то поне не бива да му пречим Но като цяло мога да си формулирам мисълта и доста по-простичко!
Ето така 

 

[track]

 

[Little Овненце]

Ей сега вече я втасах аз.
Казах си най накрая всичко:(
Имаше сълзи и от двама ни.
Не ме питайте какво изпитвам,иска ми се да ви кажа цялата история,за да може да ми дадете някакъв съвет или мнение и да ми разтълкувате думите му и действията,защото за мен несъответстват.
Много ми е тежко,сърцето ме боли,имам чувство,че част от мен умира и няма спасение.
Нямам сили даже да напиша,а толкова ми се иска да споделя.......