тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[track]

 

[track]

 

[skorpi]

Нещо съм се самоцитирала без да искам
Какво мрънкаш, трак, човек не може да вечеря от тебе И аз смукнах 2 валидола и понеже момчето медицина завършва, си викам дано не ме е надушил в колата какви ги смуча, че ще ме разконспирира... макар че сигурно ми е видял 2те опаковки в чантата, докато ровех в нея... както и да е. Квото иска да си мисли. Прибрах се благополучно, ама направо избягах. Така като се замисля, сигурно поведението ми е доста странно отстрани, защото който не знае какви са ми причините да се държа така, сигурно се чуди кво става... метнах си се на едно такси и се прибрах у нас, да ме пита някой за къде бързам... е, виж, ако беше споменал, че нещо не е добре психически, я ПР, я депресия, можеше и да го поканя.

Трак, отдавна се каня да ти пиша, че не съм във Варна и затова не съм се отзовала на поканата ти да се видим

[track]

 

[skorpi]

Като се прибереш към Варна, намини. Направо си те прибирам за компания вкъщи 

ОК, едвам ме нави Само да уточня, че аз там не се "прибирам", защото живея в София по принцип.

Отивам да се успокоявам в леглото и за съжаление самостоятелно  Имам нужда от един всеотдаен и любвеобилен мъж. Как бързо щеше да ми мине страха сега 

Ако намериш двама, свирни ми и на мене. Ше дойда до Варна, ако трябва пак.

[kadife]

Здравейте, момичета

Бях доста кратка, когато ви съобщих новината, сега ще доопиша, щото иначе ще излезе като моя прищевка, а не е.
Няма да напиша и подробности, за да не се разпознае, ако идва тук - в което съм на 70% сигурна (ако сте се припознал в разказите ми, чест и почитания, ще се постарая максимално да не навредя на методиката на работата ви)

Момичета, когато ви казах преди време, че ми е трудно да открия терапевт в Пловдив, наистина бях напълно безпомощна. При все тогава вече се бях срещнала с него и не бе спечелил доверието ми. После обиколих още неколцина и прецених, че от всички, които не стават, той най-става. Хареса ми помпозният му кабинет, движението в интернет, желанието да е в крачка с времето. Но още при първата среща ме втрещи, когато ми заговори на "ти", когато ме нарече в процес на разговора "бе, човек" и други подобни. Днес разбрах, че ни кара на конвейр... не ме питайте как точно разбрах, за да не влизам в подробности и някой да разпознае методиката му, но... той наистина говори на всички едно и също, при все отявлените разлики в симптоматика. Той просто е наел едно лекарство и счита, че може да е най-грубо, но пък покрива от паническо разстройство до магарешка кашлица и коклюш! Освен това не спря да говори за парите, че 30 лв. не били много за това, което правел за мен - че се хабял, забележете- хабял се да ме убеди в разни неща. Вие сте хора, които комуникирате с терапети и знаете, че тази реплика бе недопустима. А следващата още повече - Тези, които чуват гласове ги пращам на други лекари, аз тука само се занимавам с тревожни разстройства и депресии, освен това от депресия още никой не е умрял.
Голяма грешка, самоубийствата все едно са както стоиш и си казваш, бе я аз и без друго нямам какво да правя, я да си тегля куршума.
Това е много малка част от нещата, които ме накараха да не му се доверя. Дори напротив... считам, че е повърхностен и комерсиален.
За мъжете, които ще ме прочетат, не - не съм искала да спя с него, а той да ми е отказал  и аз да съм иззлобяла, това е реакция на мъжете, не и на жените. Всичките ми предишни реплики са били плод на чувството ми за хумор и добронамереност. Той наистина има секси излъчване, но  и доста объркано възприятие за клиентите си, обаче. Като цяло постоянно дава сравнение с други пациенти, като използва и техните  лични имена, което ме втрещи - къде е лекарската тайна?! Сякаш толкова иска да ме убеди да пия медикаменти, че е готов на нечестна игра и аз не чувствам грижата му за мен, а само комерсията.
Както и да е, човекът ще си остане все така симпатичен, а аз никога няма да изпитам доверие спрямо работата му. Може би и затова се опитах да го възприема и като мъж, а не само като терапевт - за да се доверя на поне едното, но не стана. Все пак не си търся мъж, а терапевт.

Пътя, пътя и отивам в града, където е старият ми психиатър... еее, той вече е не само секси, а и ерудиран и много, много внимателен  - хем ти подава ръка и казва, с теб съм в борбата, хем много внимателно те овладява и ти припомня, това не е нещо, което не бих сторил за всеки свой пациент, няма нищо лично, освен желанието ми да разчиташ на моята професионална ангажираност. Вижте как помня думите му дословно! И когато е усеща, че имам затруднение с парите... просто ми спирал ръката и е казвал, ще дойдат по-добри времена и ти ще ми се издължиш, когато ти е възможно. И съм го правила момичета, понякога съм носила парите след седмица или две, но никога не съм го чувствала комерс, конвейр... Затова да пием по ривотрил нашите желания да съвпаднат с възможностите на терапевтите ни!

Много сте забавни с коментарите си и непренудената размяна на реплики, искам да ви кажа, че с вас ми е спокойно и топло на душата. Скорпи, Трак, Маруся - вие сте славни момичета

Поздрав най-сърдечен: Ваш приятел вечен, драга ми Кадифе

[queenmaya23]

С голямо нетърпение очквам Д-р Тодоров да се включи в дискусията

[kadife]

Като споменах, че ме е страх и всичкото народ избяга  

Благодаря ви за подкрепата все пак. Оценявам го  

Може би предусещах, че спасение няма да открия и си глътнах ривотрилчето за утеха 

Тези ревотрилчета, да не се бонбонки, Трак - възхищавам ти се как с лекота можеш да прецениш кога е нужно лекарство и да му се довериш. Аз съм така подозрителна към всеки медикамент, дори към витамин С

Иначе за страхуването, не помниш ли Мечо Пух как се страхуваше:)Той си имаше своите моменти за страхуване, които като малко дете не ми правеха впечатление, но сега интерпретирам по друг начин. Когато ти стане страшилническо, тогава... ако има друг човек до теб, страхът отстъпва място постепенно на изконното човешко чувство за социализация, вероятно. И при мен бе така, но сега предпочитам да съм сама, когато ме залее.

Нямам формула, която да ти споделя и изведнъж дори да не се наложи да пиеш хапченце, за да се успокоиш. Ако имах... нямаше да имам пр Но мога само да ти кажа, че поговорката за големите очи на страха е измислена не напразно. На страхът дори ушите са големи... и зъбите - което е препратка към Вълкът и Червената шапчица Като се замисля повечето писатели на детски приказки са имали огроооомен проблем с тревожността и паниката.

Но пък от друга страна, Трак - нима всяка преодоляна паника или страх не е повод да се почустваме победили още един път нещо, което е по-силно от нас? Това е окуражаващо, нали

[track]

 

[kadife]

Ако намериш двама, свирни ми и на мене. Ше дойда до Варна, ако трябва пак.

кхъъъъм, пардон, извинете, пожалуйста, екскюзми - един не ти ли стига, бе Скорпито  

п.с. но все пак, ако намерите и още дени или двама, не мога точно да схвана посоката на еротичните ви мисли... може и аз да дойда... шъ додееее, нема да додеее... хахах, айде хубав ден за всички да бъде!

[track]

 

[kadife]

Трак, значи съм права, все пак търсиш решението извън себе си - тоест, улавяш своите евентуални страхове и ги полагаш в скута на друг човек. И казваш, ако ти си тук - аз няма да се страхувам, ако и се държиш така, както очаквам. Но ето, ти не оправдаваш очакванията ми и аз трябва да направя това с друг скут - в случая на медикамента.
Но твоите страхове не биват прогонени, а само отговорността за тяхното преодоляване или появяване  възложена на фактор извън теб, нали?
Страховете са си твои и възможността за справянето с тях е само в твоите пълномощия. Не отъждествявай справянето с друг човек, а и медикаментите са само патерица, упойка - нищо повече, не са панацея за справяне и симптома стои, клечи в някой ъгъл и само чака добър повод да изскочи и да изпищи: Баууу, аз съм тук, баууу, даже съм по-находчив и от преди, да те видя сега!
Еми да, какво ще ни гледат страховете ни, като ние сами си  ги отглеждаме и те са вид защита за нещата, които не искаме или просто не можем да направим, но не сме готови да признаем.

Ако ти си открила начин за справяне с това, ще ти кажа, че той е най-добър за теб, защото е твое дело, а не нечие чуждо решение. И ако ти се питаш - но защо изобщо ми се появяват разни такива неща и защо "звездите ми говорят" от време на време, ще ти отговоря като чист лаик, защото не сме съвършени, защото сме емоционални, защото виждаме света цветно и всяка прашинка на фона на слънцето ни се струва огромна, ярка и значима. Йогите имат специални методи за медитация, за да достигнат до това състояние на тялото си, в което да изпитват усещания, които са нетипични за останалите хора и които се доближават почти на сто процента до нашите страдания. Излиза, че притежаваме   способности, които на други хора им трябват часове медитация, за да развият

[skorpi]

Ех, пусти му хормони и женска природа... ами така става, момичета, като гледате кой е секси, а не кой ще ви свърши работа... защото мъжете, дето са секси, рядко са и нещо друго. Кадифе, погледни го от добрата страна - след като вече не ти е терапевт, можеш да го пробваш поне като мъж дали го бива, така и така ти е бил мерак Щом не е особено голям професионалист, може и да се навие.  
...  Аз като ти казвах, че четат тука, ако не всички, то повечето, ти не вярваш. На мене ми дишат във врата редовно поне няколко терапевта, ама не ми пука Каквото съм имала да кажа, съм го казала и пред тях. Тодоров обаче е прав, че психиатрите не са за лечение на такива състояния. Те нямат много какво да ни предложат, въпреки че преди не мислех съвсем така. Вярвах, че човек, завършил медицина, знае много повече за мозъка, психиката и всичко останало, ама какво от това, като полза никаква. По тая логика и по-хубав секс би трябвало да правят, защото са учили анатомия и поне знаят кое какво ти е и къде се намира , ама и там можеш да удариш на камък - едно е да знаеш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш...
Толкова за терапевтите.
За мъжете и track - замислих се за това, дето го каза, че чувствата били изчезвали, ако са в неправилната посока... цитирам те по смисъл, не помня как точно го каза, но май това беше в основни линии идеята. Ама какво е това влюбване, дето можеш да го контролираш, бре? Ако една любов не те хване и не те помете из основи така, че изобщо да не знаеш на кой свят се намираш, да ти обърне всичко наопаки и да не те направи на пълен олигофрен, никаква любов не е... Не се ли почувстваш като абсолютен глупак, не ти ли се преобърне стомахът, не си ли готов на всичко, за да усещаш тая тръпка, значи не си влюбен наистина. Тогава може и в най-големия мазняр да си влюбена и хората да ти се чудят на акъла, ама за тебе да си е супер и да искаш само него. Докато те държи еуфорията, ще е така и няма измъкване. Не можеш просто да се отърсиш и да караш нататъка, защото чувството си остава вътре в тебе, това не можеш ти да го решаваш и да го контролираш.
Така като се замисля, при всичките ми влюбвания досега все така е било. Нито съм ги искала, целяла, очаквала, обърквали са ми плановете, били са все в неподходящ момент и може би с неподходящ човек, но при цялата ми педантичност и подреденост, и желание за контрол, това НЕ СЪМ МОЖЕЛА ДА КОНТРОЛИРАМ и да го решавам. Това е то любов. Нищо не можеш да направиш, освен да си я изживееш. И да я потискаш, и да се ядосваш, и да се тръшкаш, и да бягаш - все тая. Тя си стои. Точно както ПР. И двете не можеш да ги управляваш, а те връхлитат както и когато си искат - оставят те едва след като са те направили на пух и прах...
Ама какво ли се пъна да обяснявам аз, като с тия АД, бензодиазепини,транквиланти и всички останали боклуци си потискаме всякакви чувства и покрай сухото гори и мокрото...

[kadife]

 Ама, че бързо заключавате и вадите изводи - когато съм казала, че е секси, само съм отчела още един привлекателен мъж, но не и потенциална възможност за секс. Ама, че сте калпазанки Освен това не бих пробвала мъж, пробвам обувки дрехи и рядко непознати храни.

И не съм знаела дали може да ми свърши работа, докато не му я възложих сериозно и в това няма драма - разваляме договора и всеки си търси нова пътека. Колкото до четенето и дишането ви във вратовете, хахах, Скорпи... сигурна ли си, че това са терапевти, а не подли извънземни Шегувам се, но параноята е излишна - едва ли някой си прави толкова зор, за да разбере какво мисля или мислим за него. Добрите терапевти едва ли имат време да висят по форуми и да следят кой, какво казва за тях. Все пак всяка изгубена минута по форуми не е таксувана и разбира се казвам това с ирония.

Стискайте ми палци, от два месеца и половина насам, ще пътувам работно за първи път и дано се справя, защото сега ми започват  пак големите пътувания и се моля само да се справя... да не ми става лошо и такива неща.

До скоро

[skorpi]

Кадифето пак много ми се връзва Много добре знаеш, че те бъзикам... Аз, между другото, най-много се шегувам и мисля за секс, като усещам, че ми е зле, за да се разсейвам, защото друго не помага... така сама си се баламосвам. Разбира се, има хора, които се възползват от това, но не ме интересува, сега за тях не мога да мисля. Който може да намаже, да намазва...  Зле ми е... откакто съм се върнала много. Не знам дали защото пак рязко останах сама, или от жегата, или от това, че повечето ми планове се провалиха, или от това, че изкарах пак някаква инфекция и ми се разстрои вестибуларния апарат...  Тъкмо бях почнала да излизам като хората малко, но тука като си дойда вкъщи и край. Всичко започва отначало... така че ще си се разсейвам до дупка, щом ми помага, защото тръшкането и реването не са по-добрият вариант - не че и това не правя... Както сте забелязали, се лутам в крайностите. Малко се бях засилила и си повярвах за някои неща, но вече лесно ме събарят провалените планове, и без това толкова плахо си ги правя... утре имам имен ден и съм поканила хора, как ще ги посрещам, не знам. Чувствам се като на вечно болнично легло, което в най-добрия случай се превръща в място за приятни изживявания, ама колко и те са приятни, аз си знам   Празнотата в душата си остава...
Кадифе, който каквото си го вълнува от терапевтите, си го чете и си го научава от форума, но тяхна си работа. Щом го правят, значи им е полезно с нещо. От една страна е хубаво, за да ни опознават. Недей само да го казваш това за добрите терапевти, че Тодоров ще се засегне, а той много пъти си е правил труда да се занимава с нас от добра душа и не е честно спрямо него. Аз поне съм му благодарна най-малкото, че е имал търпението да ни чете дългите постове и да ни отговаря безплатно, дори в личното си време. Не знам дали си давате сметка колко натоварващо е да имаш такава професия. Както и да е, желая една по-малко самотна вечер на всички!