тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[Little Овненце]

Ох не мога да се сдържа без кажа и аз нещо по повод последния коментар:) Мъже,както и жени, стига с тез доходи,стига с тези страхове,че нямате възможност да създадете семейство,защото не знам си кво си. Бъдете по сигурни в себе си. Двама човека се събират,за да си помагат,а не единия да издържа другия и ей такива врели некипели. Много мъже страдат точно от това чувство за малоценност, свестни,добри мъже,които могат да дадат много любов,на които може да се разчита в труден момент и които биха станали най прекрасните съпризи и бащи. Не се затваряйте в черупките си,само защото мислите,че не може да осигурите някоя жена. Тази,която ви дава това усещане,значи не е правилната. Времената се промениха много,вече няма водеща фигура в едно семейство,а мъжа и жената са равни. И когато единия няма,ще помага да другия и обратното. Много ми е жал за такива мъже, а имам доста близки ,които именно така разсъждават. Стига с това материалното,нека ценим духовното. Предпочитам да ям хляб и лютеница, но вече когато си легна в леглото да има някой в него,който ще ме прегърне истински и ще ме обича, не такъв където ще трябва да вадя от заведенията и да се чудя цял нощ дали ще благоволи да се пребере. Аз знам 2 знам и 200,и наистина знам какво искам. Един мъж трябва да е преди всичко наистина мъж, парите не го правят такъв,той или се ражда такъв или не. Трудно е,защото и калпави жени се навъдиха много,но аз чакам моя принц,истинския,защото без пари  мога да живея,но не и без любов!!!Не забравяйте ,че всеки от нас е уникален в това,което е и в това което върши,ценете себе си,за да могат и другите да ви оценят.
Stareternity ,моля те не така остро пък и ти:) Аз съм ти благодарна за всяка казана дума тук, изключително полезни ми бяхте всички,много ми помогнахте в онзи ужасен период от живота ми , но не мога да скрия също така,че "базика" както ти се произнесе,не ме е зарадвал ,хихихи...

[kadife]

Абе гледай сега, както се чувства добре човек,нека така да бъде. Аз съм казала,когато се появи правилния,нещата си тръгват от само себе си. Не само в личното пространство ами не знам къде още ще го допуснем да влезе и то без да се усетим ,че го правим. Така ще ни се завъртят главите, че паники ли,атаки ли,болежки ли? Всичко ще изчезне и това е да ви кажа аз. Поне при мен се преобърнаха нещата ама точно по този начин. Все едно Господ ми го изпрати този мъж,в най тежкия момент. И не само ме разбра ами и съзнателно ми помогна да се справя ))Това означава да срещнеш истинския. Не съм обвързана с него,но нашата история си има и предистория и не искам да изпадам в подробности.

Вярвам ти... искам да ти вярвам, нужно ми е. Но тогава, какво правиш още тук?

[kadife]

хахха, ама знаете ли, че вече има нет-поезия, прочетете го заедно с мен и се засмейте ... а да, и спрете да се обяснявате кой какво казал, но защо го казал, а искал да каже, но казал, пък казаното казано ли е, че трябва да се каже...  че става като тенис среща.


Беше само забежка,
малко сливи за смет,
не разбра, че съм грешка
на наивен поет -
изпояден от свалки,
Казанова в запас,
скрил във стих залъгалки,
с профил - не, а в анфас.
Поиграх си на чувства
в оня дяволски сайт,
и превърнах в изкуство
да те лъжа във скайп.
Ти повярва във мене,
а пък аз бях лъжа,
клитор с форма на пенис,
самодива с брада,
невестулка по гащи,
и оргазъм без звук -
и сега как те дращя,
как ти правя напук!
Уморих се, поете,
да играя във скеч -
айде, ритай из нета,
и се бий пак на кеч.
Ще си спомняш с омраза
моя прелестен ник -
бях измислена фраза,
но реален мръсник...

[track]

 

[Stareternity]

Маруся, цялата работа е там, че тъкмо се бях наканил да ти честитя за връзката, която се надявам да ти донесе така търсената любов - дано колкото се може по-дълго (и не забравяй от време на време да наливаш масло в огъня  ) - независимо че не се познаваме лично и би могло да прозвучи маниерно, изведнъж гледам, пак моя милост намесена   - оттам и се получи онзи витиеват апломб. Просто ми е драго да казвам на всеки по нещо хубаво, така както аз го схващам, а и на мене също... Може би е някакъв алтруизъм. Понякога съм се хващал да говоря и на бездомни улични кученца, та дори и на буболечки.
А онова последното - за "базика", признавам си, въобще не го разбрах - някакво отрицание на отрицанието, не ми се правят логически уравнения; още повече - не схващам защо е необходимо да ти харесва или не - в края на краищата не виждам как те касае - може би ти е жал за "горките" руски момичета, които съм "завлякъл" с "аурата" на присъствието си в техния сайт?  
Между другото, не се впрягай да смяташ протяжните ми излияния за форма на някаква болезнена чувствителност - просто в писмен вид упражнявам "красноречието" си.  

[Stareternity]

хахха, ама знаете ли, че вече има нет-поезия, прочетете го заедно с мен и се засмейте ... а да, и спрете да се обяснявате кой какво казал, но защо го казал, а искал да каже, но казал, пък казаното казано ли е, че трябва да се каже...  че става като тенис среща.


Беше само забежка,
малко сливи за смет,
не разбра, че съм грешка
на наивен поет -
изпояден от свалки,
Казанова в запас,
скрил във стих залъгалки,
с профил - не, а в анфас.
Поиграх си на чувства
в оня дяволски сайт,
и превърнах в изкуство
да те лъжа във скайп.
Ти повярва във мене,
а пък аз бях лъжа,
клитор с форма на пенис,
самодива с брада,
невестулка по гащи,
и оргазъм без звук -
и сега как те дращя,
как ти правя напук!
Уморих се, поете,
да играя във скеч -
айде, ритай из нета,
и се бий пак на кеч.
Ще си спомняш с омраза
моя прелестен ник -
бях измислена фраза,
но реален мръсник...

Е, сега, ти как искаш? Нали сме НЕВРОТИЦИ! Да не би случайно някой да остане "длъжен" на другия...
Стихотворението има хубав ритъм, но не ми харесва - омраза, прелестен...
Предпочитам Рембо - "... Тa poitrine sur ma poitrine..." ("...Твоята гръд върху моята гръд...")

[kadife]

...изгуби ми се един отговор, нищо - ще перефразирам. Та, колкото по ви чета, толкова повече се убеждавам, че изборът ми на самота е не само целесъобразен, а направо психикоутвърждаващ. Никога повече няма да потърся извор на стабилност и жизнеутвърждаване в някой друг, извън себе си, това е огромна грешка. Любовта е крехка патерица - не искам повече да я употребявам по този начин.

[Stareternity]

...изгуби ми се един отговор, нищо - ще перефразирам. Та, колкото по ви чета, толкова повече се убеждавам, че изборът ми на самота е не само целесъобразен, а направо психикоутвърждаващ. Никога повече няма да потърся извор на стабилност и жизнеутвърждаване в някой друг, извън себе си, това е огромна грешка. Любовта е крехка патерица - не искам повече да я употребявам по този начин.

Жалко, много жалко. Май и аз мисля по същия начин. И въпреки това нещата не вървят. Може би е натискът на обществото? "Свободата, Санчо, свободата..."
А, kadife, може и да не сме прави? Като стана реч за поезия, нека да добавя и Ш. Петьофи:
За нея, Любовта,
направил аз бих всичко,
бих дал живота си дори;
а за СВОБОДАТА - Любовта...

[track]

 

[Stareternity]

Да, добре е малко да "отпочинем". Представям си как някой случаен гост на форума със здрав разум се забавлява, като чете постовете ни - "явно тук са се събрали все едни "писатели", едни "философи", разрешаващи разни сложни житейски казуси, по които и стогодишен хималайски старец би се "хванал" за брадата си, разменящи си скорострелни реплики, изгубени в това кой какво е казал, ама е искал да каже (както забеляза kadife)".
Може би е добре да обобщим - който си стои без гадже - да си стои; който си търси - да си намери - гаджета много; който търси "идеалното" за него - май ще трябва да "почака" (200-300 години?!) - или пък да си съчини фантазия за него (нея), ако я облече и в литературна форма - бонбон, може и бестселър да излезе.

[Little Овненце]

Stareternity,нали беше написал в един друг форум,че ръката би си отрязал ,за да бъдеш с жена като мен,от колкото с някоя нормална? ;DТова имах в предвид с базика. :)Иначе мерси за пожеланията,ама аз пак съм си сама. Нещата с този мъж са неузрели и обречени. Важното е ,че се появи в правилния момент и ме измъкна от огромната дупка. На въпроса на Кадифе,какво правя тук,ще отговоря,че дори и един ден напълно да се оправя,няма да спра да се интересувам от хората,които точно ТУК ужасно много ми помогнаха и няма да забравя куража и силата която ми даваха. Тук съм също и за новите ,които все още не осъзнават какво се случва с тях, за да мога да им дам същото от което и аз се нуждаех. Колкото и индивидуално да е при всеки,адът и ужасът през който минаваме е един и същ и аз искам да помагам. Трак не си мисли,че хапчетата ти вземат акъла. Вземи малко водорасли за да ти се оправи концентрацията и да можеш да използваш мозъка си пълноценно. Много съм доволна аз лично от тях.Ще спреш и да забравяш. Абе този твоя човек ми кажи само как го търпиш?Трябва много да го обичаш,за да търпиш такова отношение. ти си знаеш де,аз не искам да се бъркам,да не ме разбереш погрешно сега.  
Хайде стига съм философствала.
Ааааа още нещо искам да кажа аз на моя любимец Stareternity, прекалено си ми красноречив,чак на моменти не мога да те разбера  ;DОт къде ги вадиш тези засуканите като витиеват апломб и алтруизъм направо не знам  
Лека нощ мили мои и аз опъвам платната

[skorpi]

Mesdames, само за уточнение, не е от наранено самолюбие: аз не съм тук, за да се предлагам, особено на хора, които нито съм виждал, нито са ме виждали, нито сме общували на живо.

Аз пък на шега си се предложих най-безсрамно и взеха, че ми вързаха И не виждам нищо лошо в това. Колкото до сайтовете с рускините, абе това са проститутки, много ясно, че ще сте предлагат. Те не те гледат дали си готин, а искат да изкарат някой лев.

Предпочитам да ям хляб и лютеница, но вече когато си легна в леглото да има някой в него,който ще ме прегърне истински и ще ме обича, не такъв където ще трябва да вадя от заведенията и да се чудя цял нощ дали ще благоволи да се пребере.

С мен е по-вероятно мъжът да яде хляб и лютеница, макар че мога и да готвя. От стоене вкъщи и това се научава

Кадифе, с това стихотворение направо ме утрепа, откъде го изкопа... много секс лъха от хората с ПР, да знаете. Вече имам достатъчно впечатления . И то някаква потисната сексуалност, която напира ли напира... Но да не влизаме дълбоко в тая тема, че разговорът пак ще отиде към Фройд и т. н. импулси и прочее...

За да се върна на основната тема (според заглавието й), аз с радост бих заменила любовта към тревожността си с една истинска пълноценна любов, но засега тя е в миналото, чувствала съм я, усещала съм се обичана, специална и единствена преди, но беше отдавна. Сега се чувствам всичко друго, но не и това. А най-лошото е, че реших, че това е така, защото не заслужавам обич вече и че съм се превърнала в човек, който няма заради какво да бъде обичан. Възприемам се отдавна като проблем и бреме, досадница и за всеки случай си забранявам чувствата. Заключила съм се в собствения си свят със страх да пусна някого в него. Е, направих и изключения, но резултатът не е кой знае колко в моя полза - пак боли... Но така или иначе е абсурдно да си забранявам нещо, което и да искам, не мога да контролирам. Научих се обаче да държа забранените чувства в себе си и да ги браня така че никой да не разбере за тях, дори и от самата мен ми се иска да ги скрия. Причината да го правя е, че ме е страх от липсата на взаимност. Абе много гадно са навързани нещата, а резултатът е, че си стоя сама. Още по-лошо от това е, че взех да свиквам с това и да не очаквам друго... и понеже и от самосъжаление ми омръзна, се опитвам да изместя фокуса на вниманието си в други аспекти на живота, за да се чувствам по-малко сама, по-нужна и по-достойна да бъда обичана. 

[kadife]

"А най-лошото е, че реших, че това е така, защото не заслужавам обич вече и че съм се превърнала в човек, който няма заради какво да бъде обичан. Възприемам се отдавна като проблем и бреме, досадница и за всеки случай си забранявам чувствата. Заключила съм се в собствения си свят със страх да пусна някого в него."

Скорпи... текнаха ми сълзите... все едно аз съм го прошепнала това. Толкова наранена и обидена да се чувствам от това, че не съм като всички. Че не се суетя по магазини, заведения, че не подскачам като патица и не пърхам с мигли само и само да получа онова внимание на мъжете, за което някои жени сякаш единствено са се родили. Преди няколко нощи един човек ме попита - Защо, защо бягаш от мен?! а аз отвърнах - Защото не се чувствам перфектна, не се чувствам съвършена в онзи смисъл, в който изглеждат повечето хора и ми се струва, че такава не мога и не бива да бъда обичана.
Имам горчив опит от дълъг брак, в чиято среда като време, споделихме обща трагедия с детето си. Сега имам прекрасен, пораснал син, но ужасът ехти и винаги ще е така. Само да каже, че нещо го боли и аз се питам дали не е последствие от случилото се. Но има ехот у мен и от този брак.... от това как мъжът не поиска да разбере какво се случи с мен, дори не се постара... само, когато го помолех да ми подаде ръката си, да го уловя, за да премине пристъпа, отърсваше ръка и казваше....Нее, не мога да те държа в такъв момент, напрягаш и мен!
и не, не излизаше, нито съм го чакала да се прибере по цяла нощ, нито си намери друга жена, просто отиваше в друга стая и гледаше телевизия. Как се понася това, да напрягаш някого, да не можеш да се справиш с бурята в тялото, с мислите, които надделяват и крещят - Е сега вече ще умреш!
Знаете ли, напълно безразлично ми е кой е влязъл в този форум с желанието да прочете малко лична драма. Схванах вече устройството на обществото и то не е колективизацията, колективното градивно съзнание, не. В това общество, в което научно се потвърди, че хората са достигнали максимума на развитие на интелектуалните възможности на мозъка си, разбирам че вече нищо няма значение, освен - консумация, материалитет и пълно отчуждение.
Ако някой, докато чете мен или останалите хора във форума си помисли, че философстваме, вместо да уловим живота за ушите, ще му кажа - Улови се за дупето и пей сърце, фърчи дупе

[track]

 

[Little Овненце]

Track здравей,здравейте и всички останали.
Запознай се на първо време с тези водорасли http://www.royal-sense.com/objects.php?cid=39
Прочети какво пише и ако решиш има начини да се поръчат. Доста скъпички са,но за това пък изключително полезни. Аз лично давам пари за какви ли не глупости, но за водораслите си заслужава. На мен един лекар ми подсказа за тях, защото нали принципно от антидепресантите се пълнее като цяло/макар,че аз от Ципралекса отслабнах  / ,та той може за баланс ми каза да си ги набавя и да пия от тях. Аз съм доволна,защото метаболизма ми се беше забавил доста и задържах много мазнини,сега като че ли си прочистих,да не казвам,че и главата ми се избистри все едно. Абе като чисто нова съм. То и от АД е също де,но да ти кажа,и да не ти помогнат водораслите,поне няма да ти навредят. Аз пия какви ли не ей такива нещица. 3 пъти в годината си вземам и Цитросепт  Абе глезя си телцето, че то иначе няма кой да го поглези ,хихихи.
По повод мъжете и тяхното неразбиране към това,което се случва с нас - трудна работа,макар че както аз вече писах,точно мъж ме измъкна от тинята. Всеки от нас има своята драма в живота и нещо от миналото е отключило тези ни състояния. За себе си успях да разбера до тук,че не трябва да живеем с миналото ,трябва да гледаме напред. Това,което се е случило остава зад нас,ние назад няма да вървим :)Чувствам се добре там където съм,остана само грозното очакване на ПА и страхът,но и това ще отмине. През цялото време обаче мислих позитивно,в началото беше трудно,но с много тренировки се научих. И света и хората като че ли също се промениха. Имайте в предвид,че мислите ли негативно,на челото ви е изписано и хората се дистанцират от вас. А пък това,че не Кадифе ли беше писала или Скорпи,че не е достатъчно перфектна и не знам си кво си още е пълна глупост. Напротив,неповторима си,уникална ,ослепително красива и можеш да постигнеш всичко към което се целиш. Факта,че преминаваш през този ад,те прави вече перфектна разбираш ли? Аз го осъзнах за себе си, и ми е много добре. Даже на другите които се опитват да си правят шегички с нашето състояние казвам,че ние сме осъзнато луди поне,а те и това даже не знаят за себе си  ...Абе да вземем да направин една сбирка някъде викам аз,сигурно доста ще се посмеен заедно ))