тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[track]

 

[ddiddi]

И аз съм така Много познато чувство. Искам мъж до себе си, но когато този мъж се появи, просто бягам от евнтуална връзка с него. В мен се борят двете крайности- тази на нормалното състояние на една жена, която да бъде обгрижвана от мъж и тази на бягството от това, защото то е много трудно. До преди няколко години това не ми правеше огромно впечатление, но сега съм във възраст в която се замислям много сериозно. Но само се замислям, защото да действам незная дали въобще ще дойде този момент. Приятелките ми имат вече деца, а аз съм сама. И когато някое момче започне да проявява интерес към мен, а и аз тайно към него, полагам усилия да разбере, че той ми е много приятен, но като приятел и когато е до мен с нищо не му показвам, че искам да го прегърна, а когато не е до мен мисля за него и мечтая. Защо е толкова трудно?

[track]

 

[Little Овненце]

Ехоо,
тъй като и аз имам проболеми с обвързването и най вече в показването на чувства, на скоро бях прочела нещо по тази тема: http://intimno.rozali.com/lubov/p8286.html
Не че не си го знаем всички ,че е така, но все пак. Аз не съм изгубила надежда, от време на време се отчайвам,но знам че един ден ще изгрее и слънцето на моята улица Радвам се от сега на този момент
Понеже в другия форум най брутално ме зарязахте,аз пък и тук ви намерих Абе няма отърване,вие какво си въобразихте ? )))

[kadife]

Гледайте сега, чета ви всичките на куп и се смея. Ако само знаехте колко сладки юрдечки с воланчета и панделки сме отстраниии... Не зная вече какво да кажа, но май нещата не опират до страх от обвързване в смисъл на това, че видиш ли ще си дадеш сърцето, а после някой ще го нарани. Ми не, не е това, убедена съм. Трябва и да обобщя, че от такъв тип разстройства страдат предимно хубави, умни жени... или това е така, поради факта, че на лекар ходят интелигентните хора повече. Но така или иначе едва ли има жена от тук, която да се притеснява, че няма да бъде харесана. Проблемът е в онова, което идва след харесването - поемане на ангажимент към друго същество, освен към собственото. Понякога, синът ми е вече голям, но е имало моменти, когато ми е тежало да се справя с негов проблем, защото сама аз се чувствам проблематична. Когато казах, че евентуален мъж би ми попречил да се самонаблюдавам, имах предвид, че част от страданието ми е непрекъсната интроспекция, която си провеждам - сърце... бива, кръвно... комси-комса, глава... тука е още, стомах... свит, корем... разстроен.... и така по редичката. Ако до мен има човек с постоянно присъствие, кога ще си правя разбора?! Смея се, ама не е смешно Една връзка предполага отдаване, а аз съм се отдала на това да се ослушвам ще или не ще,  и кога ще ми стане по-зле, много зле, най-зле.
Не мога да си представя, че мъж ще изтърпи това... че трябва да крия от него ужаса, когато ми е зле. Апропо, давам си сметка, че моето страдание е по-скоро разлято във времето, отколкото на постоянни бурни паник атаки. Не, че няма моменти, в които да качвам кръвно на 150 на 100, но по-гадното е после, когато се кротвам на една средна позиция, в която нито съм добре, нито съм зле и само очаквам, очаквам, очаквам, очаквам... пак да ми стане най-зле или най-сетне да се разгърне болестта, която коварно се е крила зад симптомите на паническо разстройство.
Кой мъж... може да изтърпи това, извън рекламата, хубава съм, умна съм, забавна съм, желана съм... но съзнателно избирам да съм сама. Покрай мен е като летище, на което не разрешават да се приземи ни един самолет ... да, знаааммм - една писта дето не се ползва, хваща бурени

[Stareternity]

"...А, и ако намекваш, че АЗ се изживявам като холивудска примадона, защото искам да бъда обгрижвана от мъжа си..."
Нерде Ямбол, нерде Стамбул... Колкото аз съм рицар на бял кон, толкова и ти си холивудска примадона. Примерът за примадоните въобще не касае никого в този форум, така че не доумявам какви са тези свободни асоциации. Просто споделих впечатления за младите момичета в страната, които според мене са заредени със свръхочаквания.
А иначе за рицарщината мога много да говоря (в научно-исторически аспект), това ми е една от "болните" теми; сигурно не е случайно, че на 30 см от мене е разположена книгата The world of the medieval knight, а над нея - Battles and Campaigns. Само че това е друга "попара"

[Little Овненце]

Абе гледай сега, както се чувства добре човек,нека така да бъде. Аз съм казала,когато се появи правилния,нещата си тръгват от само себе си. Не само в личното пространство ами не знам къде още ще го допуснем да влезе и то без да се усетим ,че го правим. Така ще ни се завъртят главите, че паники ли,атаки ли,болежки ли? Всичко ще изчезне и това е да ви кажа аз. Поне при мен се преобърнаха нещата ама точно по този начин. Все едно Господ ми го изпрати този мъж,в най тежкия момент. И не само ме разбра ами и съзнателно ми помогна да се справя ))Това означава да срещнеш истинския. Не съм обвързана с него,но нашата история си има и предистория и не искам да изпадам в подробности.

[Stareternity]

Иии, тия рускини не ме оставиха на мира, защо се регистрирах в тоя руски сайт за запознанства, оспамиха ми пощата; аз хич и не им чета нещата, направо ги трия; все едни такива, като фотомодели, какво искат?! Явно нещо е менте в цялата работа, чак пък да съм такъв "красавец"?!

[Little Овненце]

Хахаха,а ти какво дириш по тези руски сайтове??

[ddiddi]

Не, не се страхувам от това да не бъда отхвърлена. Дори, когато се появи мъж, който ме харесва и иска да е с мен, все още немога да направя тази крачка, защото...нещо е сбъркано в следствие на ПР. kadife е напълно права като казва, че проблемът е след това. Мисълта, че трябва да бъда ангажирана с някого постоянно и немога да си имам своето време със своите проблеми е плашеща.

[track]

 

[Little Овненце]

ахахаха,това ли била работата?Аз пак не съм разбрала нещо явно....)))))Ама като гледам и от тях ще избяга,няма къде да иде )))

[skorpi]

Ако животът се е опитал да ме научи на нещо през последната година и половина, то това е как да живея сама - това ми беше тотално непознато. При мен ПР се появи след загубата на партньора ми. Трябва да кажа, че аз бях изключително шокирана от това, че ще се налага да го замествам, тъй като мозъкът ми не е допускал тази мисъл - нормално, щом бях решила да съм му жена. И изведнъж всичко отначало. Ново, непознато и страшно. Като се върнах още назад, се оказа, че никога не съм била без връзка, откакто съм започнала да излизам с мъже. Като дете много малко съм живяла с баща си, мъжко присъствие ми е липсвало. Но дали това е причината да ми е трудно да съм сама, не знам... И какво се случи оттогава насам? - откакто съм с ПР и откакто се затворих вкъщи. Ами започнах да търся мъжко внимание. В началото само за разговор или за утеха - в общи линии да им надуя главите После, за да ме гушкат. Но и аз като вас се чувствах непълноценна, казвах си, че нямам право да вкарвам някого в моята драма... освен ако и той не е като мен. Тогава съзнателно започнах да търся някой с ПР, ако не друго, поне компания да си правим. Който търси, намира. Не мога да кажа, че съм прекарала последната година и половина от живота си като монахиня, но в душата си в 90% от времето съм се чувствала сама, дори и с някого. Тогава разбрах, че самотата, празнотата, са в душата ми, не в обстоятелствата. Иначе много пъти ми е минавала мисълта, че ако имам стабилен човек до себе си, ПР ще изчезне. Трудно понасям гледки на прегърнати двойки - обръщам си главата на другата страна.  Връща ми спомени, става ми гадно... боли ме. Сигурно затова толкова време въобще не излизах. Сега честно казано не знам какво точно искам, само знам, че свикнах по този начин да живея, малко или много се примирих. Само едно разбрах - че независимо дали съм с ПР или без, не бива да спирам да искам най-доброто за себе си и да се стремя именно към него. Мога още много неща да кажа, но не му е тук мястото, а и знам, че пак ще съм криворазбрана от част от тези, които ме познават, били са до мене лично и излиза все едно не ги ценя, или не съм благодарна, или това с тях е било нищо - не е така. Просто една част от мене си остава празна и тя може да се запълни само с любов и с нищо друго.

[Stareternity]

 "...аз доколкото имам спомен, в друга тема Stareternity ти се предложи нещо, но ти не го отрази и той избегА при руските момИ..."
Mesdames, само за уточнение, не е от наранено самолюбие: аз не съм тук, за да се предлагам, особено на хора, които нито съм виждал, нито са ме виждали, нито сме общували на живо. Хуморът си е хумор, но моля, нека да не влизаме в "гьобелсизми". Ако съм казвал нещо на някого, то е за да му помогна да се почувства по-добре, евентуално, с една или няколко добри думи; онова за рускините си е факт, просто го споделих, за да се "впиша" в темата, един вид да имате поглед как стоят нещата от другата страна на монетата. В руския сайт се записах малко "на бъзик", пък то "от играчка стана плачка".
Не ви ли се струва, че задълбавате в тема, която от хилядолетия е дилема за безброй поети, философи, психолози... и досега няма еднозначен отговор?
Ако е само - дай да си кажем, да си излеем каквото ни е на душата - това вече е друг въпрос - може да намесим и г-н Тодоров - и ето ти завършен кръжец по психодрама 

[anonimen_]

например не се стремя и отбягвам дълготрайна връзка поради това, че нямам собствено жилище и не съм добре платен. Ако последното може много лесно да се оправи (всъщност сам съм си избрал варианта с ниска заплата за сметка на многото свободно време), то не желая да "тормозя" една жена с квартири по кварталите, а и себе си в това число (свикнал съм да живея в центъра на града, в сравнително добри условия), т.е. без да желая да придавам прекалена тежест на материалното, все пак го отчитам като фактор за благосъстоянието на една връзка.

Да ти кажа, аз съм същата работа. За основен проблем считам това, че нямам собствено жилище (макар че не плащам наем в последните десетина години където живея), и това че с дохода който си докарвам не бих се чувствал спокоен ако евентуално създам семейство.
Това лято ме беше налегнала депресия и се разписах по форуми, но вече си влязох пак в обичайния ритъм на самотен живот, и май затова не съм писал отдавна.
Все пак, и аз като вас не съм се отказал да си мечтая отвреме навреме че ще имам връзка, но годинките май много бързо взеха да минават.