kakvo 6te stane ako otkaza da priemam otnovo lekarstva

[tanya]

 Zdravejte priqteli:)

Puskam tazi tema, za6toto sym obyrkana ot le4enieto, koeto mi predlagat za poreden pyt. Imam pani4esko razstrojstvo ot godini. Maj mesec po shme sprqh lekarstvata koito priemah po4ti godina(Rivotril i Ksetanor) i ne sled dylgo zapo4naha otnovo pani4eski ataka, no ne taka silni i nepreodolimikakto bqha predi, no fakta e 4e vsi4ko zapo4na da se vry6ta. neznam oba4e dali 6te se povtori sy6tiqt uzas sys sy6tata sila kakto be6e predi po prostata pri4ina, 4e sega sym zapoznata kakvo e pani4esko razstrojstvo, use6tam kogato zapo4va edna pani4eska ataka. Kogato znam, 4e tova e pani4eska ataka, a ne zdravosloven problem i 4e ot tova ne se umira sym po-spokojna i go priemam po razli4en na4in i mnogo 4esto atakite utihvat mnogo byrzo i ne taka my4itelno. Tova, koeto me pritesnqva e oba4e, 4e neznam dali tova e dostaty4no da prevyzmogna vsi4ko i da stopiram vry6taneto na vsi4ko v pylnata mu sila.
Kogato vidqh, 4e vsi4ko se vry6ta otnovo: trevoznost, misli za bolesti, fatalizym i pani4eski ataki se svyrzah sys specialist, kojto mikaza, 4e trqbva otnovo da zapo4na da priemam lekarstva, tozi pyt Fluanksol i Zoloft. Az oba4e sled kato pro4etoh vsi4koza Fluanxola se otkazah napylno i sledovatelno ne zapo4nah da priemam tezi lekarstva i sega sym na krystoputq i neznam kakvo da pravq. spored vas kakvo e naj-dobre da predpriema- Psihoterapiq bez tezi lekasrtva ili i dvete. Tyj kato kato vidq mnogo zor vzimam po edno uspokoitelno, koeto mi nazna4i lekuva6tiqt mi lekar ( Ataraks) i taka trudnite dni gi preodolqvam, no vyprosyt vse o6te ostava. Blagodarq vi za otgovorite predvaritelno.

[Feelings]

Моето мнение е да пробваш с Хомеопатия и психолог. Аз година пих антидепресанти и преди 2 седмици ги спрях, защото започнах да се лекувам с хомеопатия и започнах да усещам че тя ми се отразява много добре. Важното, което не се отнася само за хомеопатията а и за другите лекарства, е да ти се предпише правилното лекарство. За това ти е необходим добър специалист и съответно ти да му опишеш до най-малката подробност твоето състояние в момента и до сега. Така мисля аз

[reni1506]

Аз ти препоръчвам психотерапия.За лекарствата незнам-зависи колко зле се чувстваш.На мен лично антидепресантите са ми помагали,но до момента,в който ги спра.Да не се заричам,но мисля,че няма да прибягна вече до тях.Сега карам на успокоително при нужда и психотерапия.

[kadife]

Аз ти препоръчвам психотерапия.За лекарствата незнам-зависи колко зле се чувстваш.На мен лично антидепресантите са ми помагали,но до момента,в който ги спра.Да не се заричам,но мисля,че няма да прибягна вече до тях.Сега карам на успокоително при нужда и психотерапия.

какъв тип психотерапия провеждате, ако не е тайна... моят лекар в кавички, понеже не го приемам още като мой, постоянно ме натиска да пия отново лекарства и казва, че психотерапията е нещо, което само подпомага медикамента, но до сега всеки сеанс протича като нищо особено.... това го мога и сама, да си правя топчета от носа и да кимам окуражително

[Student_21]

Лекарствата само подтискат симптомите, но повярвайте - не лекуват нищо. Доста вероятно е дори да навредят (пристрастяване, натоварване на дадени органи при продължителен прием).

[track]

 

[hpjon]

Напомня ми на бит пазар - "Заповядайте при мен, аз съм човекът"

Една народна мъдрост казва "не питай старило, питай патило".

В тази връзка всички филми, лечители, хомеопати, тарикати и каквито и да е могат да казват каквото си искат - това е работата на всеки, да припечели нещо (понякога много нещо).

Та, да не се отклонявам - аз съм от хората, преминали през стъргата на ПР и няколко фобии. Онова, което свърши работа при мен е психотерапията. Имах късмета (след дълго проучване, впрочем) да попадна на точния за моя случай терапевт.

В резюме за лекарствата: антидепресантите нямат никакво отношение към паниката и фобиите. Със същия, ако не и с по-добър успех, може да се третират и с витамин Ц. Успокоителните (ривотрил, ксанакс, диазепам, транксен, лексотан и прочее) вършат работа еднократно. При редовно ползване се привиква към тях и след това се получават два проблема, на цената на един. Просто не си заслужава.

Успех на търсещите!

[track]

 

[hpjon]

Разбира се - аз продължавам да влизам тук, за да окуража хората с подобни проблеми да не спират да търсят решение до пълното справяне с паниката и фобиите. Защото това е напълно постижимо!

Моите проблеми имаха над 10-годишна история. Терапията ми продължи 4 месеца, като по време на терапията имах една единствена ПА, за която съм по-скоро благодарен, защото с терапевта разкрихме един възможен път на провокирането им (може би най-важния).

Оттам насетне всичко е ОК (или ако дори има някакъв зачатък на проблем, то той е абсолютно преодолим със собствени сили).

Антидепресантите наистина оказват положително влияние, макар и краткотрайно след спирането на приема им.

Това, което казваш е абсолютно правилно с оглед на това на какво са ни научили, какво са ни внушили и какво непрекъснато се проповядва от някои лекари и фармацевтични фирми. Но слава богу не просто аз и още колцина пишман разбирачи по форумите се изказваме против антидепресантите като средство за справяне с ПР. Редица водещи психиатри и клиницисти (дори в САЩ) признават, че антидепресантите имат своето място при лечение на депресия и БАР, но нямат никакъв резулта при повлияването на ПР.

Ако си любопитна отвори гугъл сколар и напиши антидепресанти и паническо разтройство и разгледай заключенията на някои научни статии - те в доста задоволителна степен показват сходствата от ефекта на антидепресанта и плацебо (разбирай захар, витамин Ц или какъвто и да е безвреден заместителен агент).

Поздрави!

[track]

 

[track]

 

[hpjon]

Не е ли твърде малко? Аз имам чувството, че ако терапията започне да ми влияе благотворно, ще трябва да я продължа доживот, за да не би да "кривна" от пътя по някое време без да искам.

Това е реалистичното време за справяне с ПР. Според това, което знам от терапевта, при когото бях е, че по-дълги терапии има при депресия и ОКР.
За паника и фобии това е напълно достатъчно.

Но виж, все пак зависи и от школата на терапевта - една психоаналитична работа не може да свърши за 4 месеца, колкото трае краткосрочната терапия.
Въпросът при по-дългите терапии е дали работят - нека тук се включи някой, който успешно е завършил терапията си за по-голям срок от време. Аз се убедих, че няколко месеца е съвсем достатъчно време.

Ако терапевта си свърши работата като хората не можеш да "кривнеш" от пътя. Сама ще се убедиш.

Не мога да се съглася, че антидепресантите могат да се заменят успешно с Витамин C.

Могат! Както и с витамин А, Б6 или който си поискаш. Но по-добре приеми това като вид шега

Имала съм и случай, в които си гълтам транквиланта, а още на първите минути започвам да се чувствам добре, въпреки че всеки знае, че му трябват минимум 15-20 минути, за да започне да действа в организма.

Значи можеш да се справяш абсолютно успешно и сама - задачата на терапевта е да те научи как да правиш това без да слагаш хапче в устата.

Мисля, че при нас проблемът е, че няма адекватна помощ още в началото на появата на симптомите и всеки се лута я по лекари, я по знахари, я по терапевти и не знам си какво. Защото антидепресантите са "необходимото зло", което трябва да ни изкара от дупката в началото и оттам да ни поемат психотерапевтите. Не лекарите през година да си ни тъпчат с антидепресанти, уверявайки ни, че ще се излекуваме. И така заветното лечение идва и пак си отива.

Защото всички се опитват да "лекуват". Как да излекуваш някого от нещо, от което той не е болен? С риск да стана твърде досаден ще подчертая, че ПР не е болест. И като не е няма как да се излекува, нали Това не означава обреченост, а напротив - тъй като може да се справиш и без лечение, а с малко помощ не изглежда ли всичко повече от положително?

Съжалявам, но предпочитам да не чета статии в нета, защото пак ще си внуша някоя глупост или най-малкото ще се объркам от толкова разностранно инфо

Ето това е изказване, заслужаващо адмирации! Браво! Това е правилното мислене - колкото по-малко четеш и се опитваш да знаеш всичко толкова по-добре. Терапевта ти е късметлия, че работи с по-малко внушения. Аз в това отношение бях пълен с разни внушения Е, махнахме ги, но трудничко.

Лошото при мен е, че като спомена, че пия лекарства, всеки гледа "да ме пази" -  "Няма да пиеш алкохол", "Ще си лягаш навреме", "Няма да гледаш тези филми на ужасите", "Няма да се нервираш излишно" и т.н. и т.н. Но като кажа сега, че ходя на психотерапия и ме разпитват, а аз обяснявам и всеки - "Оооо, аз мога да ти бъда по-добър терапевт", "Там те правят на по-голямо психо, отколкото си", "Оставяй я тази терапия, ще ти разбъркат мозъка" и т.н. и т.н. Та, явно нагласата на народа е положителна към медикаментите и отрицателна към всякакъв друг вид лечение или повлияване, различно от медикаментозното. Вече се чудя дали изобщо да споделям какво правя и струвам. Всеки пристига "с неговия си акъл". От една страна ме правят недоверчива към всичко, от друга засилват желанието ми да продължавам напред, но това води единствено до постоянно разкъсване между двата полюса

Сподели всичко това с терапевта си. От каквато и школа да е бързичко трябва да е в състояние да ти помогне да не се тревожиш от подобни мисли. Това е много важно условие, за да продължиш успешно с терапията си.

И накрая, макар, че стана дългичко ще се върна отново на срока на терапията. Моя доктор ми разказваше редица истории, в които страдащи от ПР ходят с години на терапия и не помръдват към добро въобще. Ако при теб и при други, които четат това не се получи някакво осезаемо подобрение докъм 6-ия месец просто сменяйте терапевта. Но това е строго индивидуално, всеки сам трябва да го усети. Сроковете обаче са обективни.

Поздрави!

[Stareternity]

hpjon,
Ако не го сметнеш за прекалено нахално, би ли споделил в резюме как протече терапията ти, в какво се изразяваше. Просто ми се струва добре да имаме представа що за чудо е това психотерапия. Аз все още по ред причини съм твърде скептичен към този процес; надявам се да греша.

[hpjon]

Здравей, Stareternity!

Не бих сметнал за прекалено нахално нормалното любопитство, което се появава тук

Аз, който съм образован в природните науки не мога да обясня какво е това психотерапия. Просто след като всички доказателства от ползите и натежаха достатъчно се доверих на този, както правилно го наричаш, процес.

И,понеже моя успех е продукт на работата ми с точно определен терапевт мисля, че той най-добре е намерил да обясни какво е това психотерапия в един друг форум, където той пише.

Цитирам ти мнението му по-долу:

Психотерапията не е това, което вие мислите. Тя не е лечение на болест.Тя не е ръководство от страна на мъдър съветник.Тя не е съвместно преживяване на добри приятели.Тя не е придобиване на езотерични знания.Тя не е показване на грешките.Тя не е нова религия. Психотерапията не е това, което вие мислите. Тя е за това как вие мислите.Тя ви насочва без вие да разберете към това как мислите.

Тя различава това за което мислите от това как мислите. Нея не я интересуват толкова търсенето на причините, които обясняват това което правите, колкото значението което има то за вас.

Психотерапията се занимава с това, как вие мислите. С това как вие живеете с вашите чувства, вашите подходи към взаимоотношенията с хората, които имат значение за вас. Тя е за това към което вие се стремите в своя живот и как без сами да искате усложнявате живота си стремейки се към тези цели.Тя ви помага да видите, че измененията към които се стремите вече съществуват вътре във вас, но са в скрит вид.Тя ви помага да видите и приемете отблясъка на нещо непреходно което се явява вашата същност.

Психотерапията не е това, което Вие мислите, а това как вие живеете сами със себе си в дадения момент.

Джеймс. Ф. Т. Бюдженталь, доктор психологии.
Из книги "Искусство психотерапевта

Мисля, че това изчерпва въпроса, но все пак, още малко допълнения.

Що се отнася до онова, което аз имам като впечатления от терапията: и да ги кажа тук не виждам с какво мога да помогна. Наистина. Няколко пъти тръгвам да ти го опиша по различен начин, но установявам, че каквото и да напиша то е в сила само за мен. За никой друг, лично за мен.

Всичко е много индивидуално и ако настроя теб или някой друг, който чете тук с определени очаквания вероятно ще направя лоша услуга.

Лоша ще е, защото едно неоправдано очакване може да позатрудни и безсмислено усложни терапията на този, който очаква да се случи това, което се е случило с мен. А двама еднакви хора на тази земя няма. Твоята терапия няма да е моята, защото твоя начин на мислене си е твой, моят мой.

Поздрави

[track]